Марио Пузо
Шест гроба преди Мюнхен (21)

Двадесет и първа глава

Артър Бейли крачеше неспирно из комуникационния център на ЦРУ, скрит в американски армейски щаб недалеч от Мюнхен.

Рано сутринта бе изпратил кодирано съобщение, в което обясняваше подробно плетеницата около Рогън и фон Остен. Накрая даваше своята препоръка организацията, за която работеше, да не предприема никакви действия.

И сега чакаше нетърпеливо отговора.

Получи го малко преди пладне.

Куриер веднага го отнесе за разшифроване в свръхсекретното помещение, където малцина имаха достъп.

След половин час съобщението беше в ръцете на Бейли, който го препрочиташе стъписан. Заповядваха му да осигури необходимата охрана на фон Остен и да уведоми германската полиция за намеренията на Рогън. Представяше си толкова плачевни последствия, че реши да използва кодирана радиовръзка.

Кодовото име под съобщението беше на Фред Нелсън — стар познат на Бейли от предишни операции в Германия. Надяваше се да го убеди, а трябваше да бърза.

Ами ако Рогън вече се промъква към съдия фон Остен?

Минаха десет минути, докато повикат Нелсън.

Щом се представи, Бейли започна сдържано:

— Хора, вие изобщо знаете ли какви ги вършите? С тези заповеди, които ми изпратихте, можете направо да взривите политическото статукво тук.

Гласът на Нелсън остана хладен и безразличен.

— Решението е взето от най-големите шефове и е съгласувано с Държавния департамент. Просто изпълнявай заповедите.

— Ама те са се побъркали! — възкликна Бейли от досада.

Нелсън явно долови тревогата му и го съжали.

— Онази подробност, която те притеснява… — Той се запъна. — В момента правим необходимото, за да нямаме проблеми.

Говореше за писмата, които Рогън бе изпратил до свои приятели в Щатите.

— Разбирам — увери го Бейли. — И какво правите по-точно?

— Още след първия ти доклад събрахме пълно досие за него. Осведомени сме за всеки, на когото би могъл да пише. Ще прехванем и конфискуваме всяко негово писмо до тях.

Бейли се изненада.

— И това ли можем да правим безнаказано в Щатите? Изобщо не се сетих…

— Щом опира до националната сигурност, можем да правим каквото си поискаме — ехидно напомни Нелсън. — Този тип ще позволи ли да го хванат?

— Не.

— Добре ще е да сме сигурни в това — натърти Нелсън и прекъсна разговора.

Бейли се наруга мислено за това обаждане. Наистина трябваше просто да изпълнява заповедите. Знаеше какво иска от него Нелсън — да се погрижи Рогън да не бъде заловен жив.

Влиятелни хора в Щатите не искаха той да се разприказва за фон Остен.

Бейли се качи в чакащата го кола и каза на шофьора да кара право към Съдебната палата в Мюнхен. Надяваше се, че Рогън още не е направил нищо. Искаше да вземе и Вроцк, за да отидат заедно в пансиона и да се справят веднъж завинаги с проблема Рогън.