Авантюрите на руския царизъм в България (9) (По документите на царските архиви)

X. Покушението срещу Мантов

Управителят на Русчушки окръг Мантов бе един от видните дейци в партията на Стамболов. Той изпъкна много в периода на потушаване на февруарското въстание като енергичен организатор на правителствения терор. Покушението срещу Мантов бе извършено на 18.III.1887 г., в момента, когато той отиваше на предварително уговорената среща с Хитрово, съпроводен от чиновника в руското консулство в Русчук. Посегателите бяха арестувани от българските власти и предадени на съда. Действайки крайно предпазливо, руският посланик в Букурещ организира защитата на подсъдимите и подготви парични суми за заплащане на адвокати и подкуп на свидетели. Подсъдимите бяха признати за виновни в опит за убийство без предварително обмислено намерение.

№ 109.

Телеграма^[1] от посланика в Букурещ до министъра на външните работи Гирс

 

2 април/21 март 1887 г.

Продължение на телеграмата под №157 от 31/19 март^[2].

Подробностите: час преди покушението Мантов изпрати чрез Якобсон молба да го приема. Аз отговорих, че може да дойде или днес, или някой друг ден. Той вървял с Якобсон по булеварда, когато движещите се срещу тях двама души стреляли три пъти в него с револвери. Мантов паднал. Изплашеният Якобсон дотича в мисията. Двамата убийци — българи, били задържани. Обявили, че действат поради лична мъст. Не са ни известни. От известните нам емигранти по подозрение са арестувани 5 души. На следващия ден всички те бяха освободени. Раните на Мантов са твърде тежки.

(Хитрово)

№ 110.

Писмо^[3] от първия секретар на мисията в Букурещ до директора на азиатския департамент Зиновиев

 

8 юни/27 май 1887 г.

Строго секретно

Милостиви господине Иван Алексеевич,

Съдът над убийците на Мантов е определен за (18)6 юни. За защитата тукашните българи избраха и склониха твърде известния криминалист, адвоката Кебабча, консерватор по политически възгледи. Той се вдълбочи в идеята да докаже, че неговите клиенти са действали изключително по своя инициатива и без чиято и да е помощ, да докаже, че престъплението е на политическа почва и по такъв начин да постигне оправдаване на подсъдимите, или поне във всеки случай да попречи в предаването им на българското правителство.

По това време г-н Миларов, редактор на българския вестник „9 август“, получи писмо от Одеса, в което от името на емигрантите го молеха да се погрижи за подсъдимите. Той се обърна към адвоката Пономар Бордея за защита на обвинените съвместно с Кебабча, а после се яви при мен с обяснение какво е направил и с молба за пари, защото Бордея иска 2000 франка за себе си и около 5000 франка за подкуп на съдебните заседатели. Аз нямах нищо против избора на Бордея като допълнителен защитник, той се смята за добър адвокат и надежден човек и по думите на г-н Миларов е напълно съгласен с гореспоменатото становище на Кебабча. Но да се съглася да предоставя на г-н Миларов изискуемата или въобще каквато и да е сума в помощ на защитата аз счетох за напълно невъзможно — твърде много хора са замесени в тези преговори. Самият г-н Миларов, според мен, е човек, способен с характерната си бъбривост да ни компрометира в делото, в което поради старанията на приятелите на Мантов името на мисията и без това е твърде много замесено. Затова аз категорично отказах да се занимавам с този въпрос и посъветвах г-н Миларов да събере пари от българите.

С тази цел в Одеса бе изпратен г-н Съсълов, който днес ми донесе приложеното тук писмо от известния на ваше превъзходителство Бахчеванов^[4]. Бахчеванов пише, че заминава за пари в С.-Петербург. Писмото му се отнася също и до положението на емигрантите в Одеса, и до оплакванията на някои от тях срещу Мир. Вас. Шимановски. Такива оплаквания достигат дотук твърде често и, за съжаление, са известни на българските управници. Последните ги използват — разпращат агенти, които уговарят емигрантите да се върнат в България и им обещават пълна амнистия.

Пишат ми дори, че сред самите емигранти в Одеса се забелязва движение в полза на връщането в родината. Това движение е предизвикано уж пак от обидите, нанасяни на емигрантите, и от недостига на парични средства.

Разбира се, аз не мога да съдя за справедливостта на тези жалби, пък и не ми подобава. Като познавам характера на мнозина от емигрантите, не бих се учудил, ако всичките им обвинения се окажат напълно неоснователни, но, може би, Ваше превъзходителство ще сподели скромното ми мнение, че връщането на емигрантите в България с такива впечатления или с такива разкази би било твърде нежелателно.

Приемете и пр.

Виламов

№ 111.

Донесение от първия секретар в мисията в Букурещ до министъра на външните работи Гирс

29/9 юни 1887 г.

Милостиви господине Николай Карлович,

На 18/6 този юни съдиха Кавазов и Иванов, които стреляха в русчушкия префект Мантов. Както единият, така и другият се държаха твърде прилично, а защитниците им, особено Кебабча, поведоха делото безукорно. Принципите им, допускащи политическото убийство като средство срещу омразното правителство, разбира се, не могат да бъдат допуснати в една благоустроена държава и не могат да бъдат привлекателни за нас, но те насочиха нещата към установяването на това, че зверството на Мантов е трябвало като естествено следствие да доведе до опит да бъде убит и че никаква външна намеса не е била необходима. Впрочем, следствието от самото начало бе поведено по такъв начин, че за възможност за съществуване на каквото и да било влияние върху убийците не беше и споменато въпреки старанията на българската преса да намеси Русия в това дело. Г-н Якобсон, драгоман на консулството в Русчук, не беше дори призован като свидетел, по-точно беше призован, но не бе разпитан, тъй като прокурорът обяви, че показанията му нямат значение. Като прочете обвинителния акт, приложен към настоящото във вид на изрезка, прокурорът не отговори на речите на защитниците, но по време на пледирането им ги прекъсваше няколко пъти, което, впрочем, им придаде повече сили. Общото впечатление на публиката беше, че заседателите ще произнесат оправдателна присъда и наистина на въпросите: 1) извършено ли е убийството с користна цел, и 2) извършено ли е убийството по предварително обмислен план, съдебните заседатели отговориха отрицателно, но признаха подсъдимите за виновни в покушение срещу живота.

Явно враждебно настроените към подсъдимите съдии приложиха максималното наказание — седем години тъмничен затвор^[5].

Адвокатите на защитата поддържат, че членът от закона, определящ този размер на наказанието, е приложен неправилно и че максималният срок би трябвало да бъде пет години затвор. На това основание те подадоха касационна жалба. Кога ще бъде насрочено новото разглеждане на делото още не ми е известно.

Мантов не присъства на съда, защото, вероятно, не искаше да чува всичко това, което адвокатите на защитата имаха да кажат против него.

Приемете и пр.

Виламов