Авантюрите на руския царизъм в България (3) (По документите на царските архиви)

III. Въстанието, организирано от капитана на руска служба Набоков през 1886 г.

Още през време на пребиваването на генерал Каулбарс в България в края на октомври 1886 г. капитанът на руска служба Набоков подготвяше въстание в Бургас и Сливен. Въстанието се подготвяше с участието на българските офицери емигранти Дражев и Тянков и черногорската чета, докарана за тази цел от Константинопол. Правеха се разчети към момента на въстанието в Бургас да пристигне руски военен кораб.

На 22.X стар стил Набоков успя да вдигне въстание в бургаския гарнизон и да арестува гражданските и военните власти. Пристигналите на следващия ден правителствени войски ликвидират резултатите от въстанието, а ръководителите му избягаха.

Със съдействието на руското дипломатическо представителство Набоков успя да избегне репресиите и да се скрие в Константинопол, откъдето бързо бе изпратен в Одеса.

№ 32.

Телеграма^[1] от министъра на финансите на България до неговия помощник Панайотов

 

5 ноември/23 октомври

На 3 ноември/21 октомври капитан Набоков, поручик Киселски, черногорският поп и още неколцина други се съвещавали в дома на капитан Набоков. Същата вечер поручик Киселски със своите единомишленици офицери отишли в казармата при войниците и заедно с влезлите в сговор с тях три роти решили да обезоръжат първа рота, която оказала съпротива. След като я обезоръжили, бунтовниците арестували главните си противници в града и сред тях — окръжния управител. През това време командирът на дружина Караиванов с двамина-петима офицери успял да избяга в Айтос.

През деня поручик Киселски дал разпореждане за свикване на резервистите и запаса на Бургаски окръг. Когато горните се събрали, той прочел една телеграма както на войниците, така и на гражданите, като я представил за телеграма от Каулбарс. В нея се казвало, че войската и народът са въстанали срещу правителството, че регентството е арестувано и че събранието (Народното) е разпуснато, а така също, че е съставен нов кабинет. Същия ден капитан Набоков заминал в посока Хасково и Пловдив с цел да обиколи цяла Южна България и да вдигне бунт.

Сутринта на 6 ноември/24 октомври капитан Караиванов се върнал с две роти от Айтос и пристигайки в Бургас, се насочил направо към казармите. Като го видели, войниците не му оказали ни най-малка съпротива и се предали. Намиращите се в града ротни командири се явили незабавно при командира на дружината и му се подчинили.

След това Караиванов освободил арестуваните, в това число и окръжния управител. Било дадено разпореждане да се заловят заговорниците. Черногорският поп бил намерен в дома на руски гавази. В същата къща се намирали и мнозина други бунтовници.

Поручик Киселски с някои други заговорници успял да избяга по море. За капитан Набоков известия няма; веднага щом получа сведения за него, незабавно ще уведомя за това всички агенти^[2].

Начевич

№ 33.

Телеграма от управляващия вицеконсулството в Бургас до министъра на външните работи Гирс

5 ноември/23 октомври 1886 г.

Retard cause par communication interrompue^[3].

Телеграфирам в София.

Днес в 4 часа сутринта бургаският гарнизон начело с офицера Киселски арестува гражданската управа, командира, шестима офицери и няколко души от партията. Заговорът е насочен срещу правителството. Населението се присъедини към войската. Мина без кръв. Всичко е спокойно и има пълен ред.

Моля да изпратите от Варна военен кораб за охрана на консулството. Това би било важна правителствена подкрепа.

Изпращам копие до посолството във Филипопол.

Емелянов

№ 34.

Телеграма от посланика в Константинопол до министъра на външните работи Гирс

7 ноември/25 октомври 1886 г.

Строго секретно

Получих личното ви писмо от 22/1056.^[4]

Тянков с другарите си замина днес с наемен параход за Бургас. Друг, застигнат от тях в Одеса, вече се промъкна в Сливен. Тянков моли да ви напомня за обещаното от вас изпращане на оръжие^[5] в Бургас.

Нелидов

№ 35.

Телеграма^[6] от вицеконсула във Варна до министъра на външните работи Гирс

 

7 ноември/25 октомври 1886 г.

По бърз куриер с лодка Емелянов изпрати в министерството и агентството следното съобщение: „Утре по обяд тук ще пристигне войска от Сливен да усмири бургаския гарнизон, който е решил да се защитава. Ще има кръвопролитие. Необходимо е бързото пристигане на клипер.“ Телеграфните ми сношения с Бургас са прекъснати по разпореждане от Търново.

Похитонов

№ 36.

Извадка^[7] от депешата на посланика в Константинопол до министъра на външните работи Гирс

 

12 януари 1887 г./31 декември 1886 г.

М.г. Николай Карлович,

Злополучният изход от безумното нападение срещу българските владения, предприето от капитан Боянов при съдействието на руския офицер Набоков, черногорския свещеник Количич и няколко десетки черногорци и българи, беше предмет на секретната ми телеграма от 9 януари/28 декември^[8]. До момента е трудно да се узнаят подробности за това дело и истинските обстоятелства на неговия неуспех. Между другото, изглежда, не подлежи на съмнение, че освен лекомислието, с което е било организирано това начинание, и съвършено неподходящия момент на годината неуспехът му основно трябва да се припише на това, че сред участниците е имало агенти на сегашното софийско правителство, които своевременно предавали всички подробности за това на г-н Вулкович. Веднага след заминаването на четата, насочила се с параход към бухтата на Василикос (около Созопол), Портата получила от турското посолство в Цетин^[9] а черногорската мисия — от княз Николай, телеграфическа молба да се попречи на тази безумна постъпка на поданиците му и след като задържат виновните, да ги изпратят в Черна гора.

Приемете и пр.

Нелидов

№ 37.

Извадка^[10] от депешата на посланика в Константинопол до министъра на външните работи Гирс

 

2 февруари/21 януари 1887 г.

М.г. Николай Карлович,

Преминалите на турска територия участници в българско-набоковската и дражевската чета бяха докарани в Константинопол. По уверението на турците сред тях няма руски поданици. Следствието за изпращането на парахода „Георгиос“ продължава. Сред задържаните се намира един българин, снабден с руски паспорт. Тъй като се предполагаше, че на арестувания ще се извърши домашен обиск, за което бе необходимо разрешение от посолството, аз се възползвах и заявих пред Портата, че напълно не одобрявам безумното предприятие на Набоков и Кͦ, но ние не можем да не съчувстваме на чувствата, които са ги накарали да вземат оръжието, както и не можем да не посочим неудобството да се увеличават размерите на последствията от това в изгода на Вулкович и Стамболов единствено с цел да се нанесе вреда на Цанков с надежда в делото да се намеси и Русия.

Както обикновено, Абдул Хамид хвърли цялата вина върху върховния везир, който уж търсел възможност да го скара с Русия, и веднага издаде заповед да се прекратят всякакви разследвания сред емигрантите и пусна арестуваните.

Приемете и пр.

Нелидов

№ 38.

Телеграма^[11] от посланика в Константинопол до министъра на външните работи Гирс

 

12 февруари/31 януари 1887 г.

Известяват ме, че участникът в бургаското въстание Набоков е пристигнал тук, че се намира във връзка с българските офицери и се опитва да вербува черногорци за десант във Варна или Бургас, за което уж имал съгласието на императорското правителство, а също и обещание за подкрепа, кораби и оръжие. Много се боя да не би пребиваването му тук и невнимателните му действия да не компрометират и нас, и делото, тъй като сред самите българи има предатели и регентството, Турция и Англия ги следят зорко.

Нелидов

№ 39.

Телеграма^[12] от посланика в Константинопол до министъра на външните работи Гирс

 

18/6 февруари 1887 г.

Вчера Набоков по собствено желание замина за Одеса. Беше му съобщено, че това изисква и правителството. За издаденото до него разпореждане аз известих по телефона одеския генерал-губернатор. А тук за избягване на скандала и предвид доброволното му заминаване срещу него не бяха взети никакви принудителни мерки.

Нелидов

№ 40.

Телеграма от агента на Министерството на външните работи в Одеса до директора на азиатския департамент Зиновиев

5 ноември/23 октомври 1891 г.

Убедително моля да попитате Цанков дали са достойни за нашето покровителство черногорците Милан Банович и Усионович, които се представят за участници в бургаската експедиция на Набоков и неотстъпно молят да ги изпратят в Петербург^[13].

Путята