Авантюрите на руския царизъм в България (12) (По документите на царските архиви)

XIII. Убийството на Вълкович

Българският пълномощен министър в Константинопол Вълкович, който умееше да поддържа дружески отношения с Турция от една страна, и със западноевропейските дипломати — от друга, беше сериозен противник на балканската политика на царската дипломация. Решението Вълкович да бъде убит съзря още в края на 1891 г.

В делото са били непосредствено посветени председателят на централния български емигрантски комитет Цанков, председателят на одеския емигрантски комитет Тяпков, председателят на петербургското славянско благотворително общество граф Игнатиев, руският посланик в Константинопол Нелидов и агентът в Министерството на външните работи в Одеса Путята.

През ноември 1891 г. от Одеса в Константинопол са изпратени бившият български дипломат Станчев и работещият в политическата агентура на руското Министерство на външните работи българин Тюфекчиев (т.е. Иван Христов), който съумя в един известен момент да получи доверието на българското правителство.

След като проведоха необходимата подготвителна работа в Константинопол, Станчев и Тюфекчиев се върнаха в Одеса.

На 8.II.1892 г. от Одеса в Константинопол бяха изпратени българските емигранти Орловски и Дражев, които осъществиха убийството на Вълкович. Със съдействието на Нелидов убийците се скриха на един руски параход, който ги закара обратно в Одеса.

Шумът, повдигнат в пресата във връзка с убийството, и публикуваните имена на убийците накараха царското правителство да вземе срочни мерки за скриване на следите на убийството. На одеския градоначалник беше предложено да изпрати Тюфекчиев в Симбирск, като го снабди с чужд паспорт, а останалите да издири.

№ 126.

Телеграма от агента в Министерството на външните работи в Одеса до директора на азиатския департамент Капнист

28/16 февруари 1892 г.

Орловски и Дражев пристигнаха в Одеса. Смятам, че е съвършено необходимо да ги отдалечим за известно време от Одеса, за да избегнем излишните разговори сред емигрантите. Има възможност това да се извърши така, че те самите да не подозрат външното участие в тяхната съдба. Моля (за разрешение) да изхарча за това до 100 рубли^[1].

Путята

№ 127.

Писмо от посланика в Константинопол до министъра на външните работи Гирс

3 март/20 февруари 1892 г.

Строго секретно

Г-н министър,

Наред с получаването на официално съобщение за убийството на Вълкович аз, за нещастие, съм принуден да ви разкажа една интимна история, но с молба всичко това, което ще ви разкажа, да остане абсолютна тайна.

Никой освен ваше превъзходителство не трябва да знае тази печална история, разбира се, ако вие не счетете за необходимо да доложите за нея на негово величество императора или да ѝ дадете законен ход.

По-късно — на 6 март (23) одеският градоначалник е получил следната телеграма от Министерството на външните работи: „Благоволете да арестувате незабавно живеещите в Одеса българи Тюфекчиев, Орловски и Дражев, подозирани в убийството на Вълкович. Последните двама са пристигнали в Одеса с паспорти на руския консул в Константинопол от 13 февруари.

Адресите на означените лица се пазят в строга тайна. За по-нататъшната работа ми телеграфирайте срочно.“

С жестокия си маниер и често с вероломното си боравене с емигрантите Вълкович действително си е спечелил сред тях голям брой врагове.

Работата е в това, че преди две или три седмици някой си Дмитрий Орловски, машинист, който се учил в Русия и служил на Южната железница, ми предяви заявление, като каза, че е пристигнал преди известно време от Русия с двама свои компатриоти^[2] — Дражев и Сендроподарис, за да извърши патриотичен акт, но, преследван от неуспехи, а дошъл да ме моли за помощ.

Аз, разбира се, отказах…^[3], но след извършването на престъплението драгоманът на посолството Майков ми доложи развълнувано, че Орловски и Дражев дошли при него и му съобщили, че именно те убили Вълкович и след това са прекарали нощта на борда на нашия параход, който трябвало да замине за Одеса на следващия ден, но тъй като капитанът отказал да ги приеме без паспорти, те помолили да ги снабдят с някакви документи, за да имат възможност да се спасят в Русия.

Първият ми отговор на тази молба беше незабавно да напуснат зданието на посолството, което не може да служи за убежище на убийци, и това бе направено под заплахата в случай на неподчинение да ги предам на полицията.

Но след известно време Майков дойде да ми каже, че двамата българи, които бяха тук, са изпратени в Русия от комитета на емигрантите с цел да се скрият там. Те били определени да извършат убийството по жребий.

Като се възползвали от карнавала, по време на който било възможно да се разхождат маскирани, те, преоблечени, дочакали връщането на Вълкович вкъщи. За да отклони подозрението, създадено вече в цяла Турция, Орловски го настигнал и извикал: „Ето отмъщението за честта на жена ми!“ и веднага го убил.

Представям си огромното впечатление, което би направила новината за арестуването на убийците, изпратени от конспирация, създадена в Русия от хора, които са били приемани във висшите сфери на Петербург.

Необходимо беше незабавно да се вземе някакво решение, тъй като всеки изгубен час можеше да бъде фатален. Веднага взех решение да изпратя чрез нашето генерално консулство телеграма до капитана на парахода „Цар“: „Пуснете Орловски и Дражев“, датирана от предния ден като че ли те са се качили преди извършването на убийството.

Аз се надявах с прикриването на това дело да избягна ужасна неприятност за държавата.

Това беше единственото съображение, което ме ръководеше, и ако това би се случило още един път, аз мисля…, че бих постъпил именно по този начин.

Досега не бяха намерени никакви следи от убийството, но изведнъж се появи съобщение, че се предлага възнаграждение в размер на 500–1000 фунта за разкриването на убийството…, но какво да правим, ако посочат Орловски и Дражев?

Моят съвет е незабавно да се арестуват в Одеса и да се съдят в Русия, ако бъдат предявени достатъчно доказателства за тяхната виновност. Във всеки случай, ако изведнъж се образува дело, преди още вие да дадете каквото и да е разпореждане на посолството, аз считам, че турската полиция ще изиска обратно двамата българи. Телеграфирайте незабавно на одеския губернатор да ги арестува и да ги задържи до ново разпореждане.

Ако пък престъплението не бъде разкрито от разследването, което се провежда тук и в София, аз бих бил на мнение арестуваните в Одеса да се изпратят по административен път с един от нашите пощенски параходи от Доброволния флот в Сибир^[4].

Що се отнася до нас, то тяхното отстраняване ще сложи край на всякаква възможност за издирване и разобличение и по този начин положението на нещата ще придобие законен характер.

Но във всеки случай необходимо е срочно да се предупреди най-първо Станчев — да се предупреди да мълчи и да не говори пред никакви кореспонденти да не би невнимателна дума от негова страна да навреди на нашето положение, което е изключително затруднително и деликатно.

При мен в посолството само три лица са въвлечени в това дело и са в курса на всичко.

Чакам с нетърпение вашето указание как да действам.

Приемете и пр.

Нелидов

№ 128.

Телеграма^[5] от посланика в Константинопол до министъра на външните работи Гирс

 

Строго секретно

5 март/22 февруари 1892 г.

На следствието за убийството на Вълкович един от арестуваните даде показания, че убийците Орловски и Дражев са пристигнали от Одеса по поръка на някой си Тюфекчиев. Бидейки сигурен, че това действително е истината и като намирам за необходимо да се сложи край на всички нелепи слухове и обвинения посредством незабавното задържане на виновните, убедително моля за най-спешно разпореждане за арест на Тюфекчиев в Одеса, а също и на Орловски и Дражев, които заминаха там на (25) 13 февруари с паспорти, издадени им от тукашното консулство предния ден, както и моля за заповед те да бъдат държани в пълна изолация до по-нататъшни разпореждания. Подробностите за вас обаче са в секретното писмо, което ще получите във вторник.

Моля незабавно да ме известите за извършването на ареста и за запазването на най-строга тайна за цялото това крайно важно дело, за което ще ви представя при тези условия по-нататъшните си съображения.

Нелидов

№ 129.

Телеграма от одеския градоначалник до министъра на вътрешните работи Шебеко

7 март/24 февруари 1892 г.

Бърза

Тюфекчиев вече е хвърлен в затвора. Взети са енергични мерки за издирването на останалите. Забавянето при изпълнението на поръчението е обусловено от необходимостта за запазване на най-строга тайна.

Зельони

 

 

Същия ден Шебеко отговаря на Зельони: „Снабдете Тюфекчиев с паспорт на чуждо име и съпроводен от полицейски чиновник, го изпратете тайно в Симбирск, където над него ще бъде установен полицейски надзор без право на отсъствие. Телеграфирайте ми на какво име ще бъде издаден паспортът. В случай на разкритие, тайно арестувайте Дражев и Орловски и телеграфирайте.“

№ 130.

Телеграма от агента в Министерството на външните работи в Одеса до директора на азиатския департамент Капнист

Петербург, 8 март/25 февруари 1892 г.

На градоначалника е наредено да арестува Орловски, Дражев и Тюфекчиев. Първите двама са заминали от Одеса. Тюфекчиев при нас не фигурира. Вместо него е арестувано лице, имащо паспорт на името на Иван Христов. За присъствието на Тюфекчиев говорят само някакви вестникарски еплетни, копие от „Свобода“. Не може ли да се освободи Христов на основание недоказано тъждество и алиби, като се остави под надзора на полицията?

Путята

№ 131.

Телеграма от агента в Министерството на външните работи в Одеса до директора на азиатския департамент Капнист

11 март/28 февруари 1892 г.

Считам за свой дълг най-почтително да изложа моето лично мнение: за ареста на Христов, макар и извършен предпазливо, узнаха всички емигранти и се опасявам, че те ще разнесат разказите за него много по-далеч от техния тесен кръг.

Предстоящото му откарване във вътрешните губернии, придружен от полицай, ще стане обект на най-нежелани тълкувания и догадки; при това предстои трогателна сцена с майка му, която е загубила един син и трепери над другия. В резултат това мероприятие ще направи потискащо впечатление на преданото на Русия население в България и ще бъде изтълкувано като наше недоброжелание, което сигурно ще разбере за него от шпионите си в смисъла на укривателство^[6]

Не може ли да го изпратим с най-близкия френски кораб „Масежери“ направо в Марсилия. Той е човек разумен и сам разбира сериозността на положението си. Ако това мое скромно мнение се удостои с високото внимание на ваше величество, то разпореждането трябва да последва в най-кратко време, тъй като утре 8 11 часа вечерта той ще бъде откаран^[7].

Путята

№ 132.

Телеграма^[8] от директора на департамента на полицията до одеския градоначалник Зельони

 

Благоволете да телеграфирате дали е изпълнено всичко, което би следвало, по делата на заместника на министър Шебеко.^[9]

Дурново

№ 133.

Телеграма от посланика в Константинопол до агента в Министерството на външните работи в Одеса Путята

18/6 март 1892 г.

Българското правителство изпрати тук тайни агенти за издирване на убийците на Вълкович. Някои от тях са насочени към Одеса. Обърнете вниманието на полицията върху заминалите вчера с руския параход турски поданици Никола Понин — на 23 години, и Йоан Черноков — 24-годишен, последният от които е българин от Филипопол и вероятно е тръгнал за Одеса с цел шпиониране в средата на българските емигранти.

Нелидов

№ 134.

Телеграма от агента в Министерството на външните работи в Одеса до директора на азиатския департамент Капнист

18/6 март 1892 г.

Във вторник за Петербург замина Шишманов, изпратен секретно от посланика от Константинопол. Пребиваването му в Одеса стана неудобно вследствие разобличенията на местните вестници. Предоставих му безплатен билет и необходимата сума пари за пътуването. Има съобщения от посланика, че в Константинопол се крият още двама съучастници на Тюфекчиев.

В случай, че ги доставят в Русия, би било най-удобно с тях да се постъпи по начина, който аз приложих с успех към Орловски и Дражев. В такъв случай разпореждането от Министерството трябва да дойде своевременно, тъй като не мога да се свържа с посланика по телеграфа, за да не възбудя подозрението на турците.

Путята

№ 135.

Телеграма от директора на департамента на полицията до агента в Министерството на външните работи в Одеса Путята

19/7 март 1892 г.

В случай на пристигане в Русия на споменатите от вас заподозрени лица, с тях ще бъде постъпено по същия начин, както и с Тюфекчиев, чието интерниране от Одеса бе необходимо и за негово добро.

Дурново

№ 136.

Писмо от агента в Министерството на външните работи в Одеса до одеския градоначалник Зельони

18/6 март 1892 г.

Милостиви господине Павел Алексеевич,

Считам за дълг да доложа на ваше превъзходителство следното: капитан Бахчеванов ми съобщи, че Ризов е въвел разкаялия се (по тяхно мнение) Божков във всички тайни на тюфекчиевското предприятие и тъй като Божков не може да живее нито в Румъния, нито в Сърбия, нито в Турция, след като го изпратят в България, нему, като лишен от средства за живот, ще се наложи да тръгне на компромис с българското правителство, при това е твърде вероятно този човек със съмнителна нравственост да издаде на Стамболов имената на мнозина, все още свободни, участници в тюфекчиевската група. Като предпазване от този нов за тях удар той предлага твърде желателното разрешение на този въпрос — оставането на Божков в Русия. От своя страна аз не се наемам да се изкажа на своя отговорност за или против това дело.

Всичко, с което мога да послужа на ваше превъзходителство, е да изпратя шифрована телеграма до Министерството на външните работи с изложение на гореспоменатите съображения.

Нека в Петербург да решат как да се постъпи с Божков. Ако ваше превъзходителство счита това за полезно, аз бих могъл да съставя и да зашифровам тази телеграма още днес вечерта, но във всеки случай отговорът не може да бъде изпратен по-рано от два дни, тъй като за това ще бъде необходимо да се разговаря с Цанков и Станчев.

През цялата вечер ще бъда или вкъщи, или в Английския клуб.

С истинско почтение и пълна преданост имам чест да бъда покорен слуга на ваше превъзходителство.

Путята

№ 137.

Телеграма от агента в Министерството на външните работи в Одеса до директора на азиатския департамент Капнист

27/15 март 1892 г.

Екстрадирането на Божков предстои в събота. Капитан Бахчеванов, който се опасява, че ако онзи се разсърди, ще предаде на българите всички секрети на Ризов, Кривцов и граф Игнатиев, моли градоначалника за по-добре да го остави в Русия. Не споделям това опасение, тъй като не зная доколко разобличаването на действията на Ризов може да касае нас, при това Божков винаги може да направи това и от Русия. Все пак до събота могат да се получат окончателните указания.

Божков, бивш сопаджи^[10], пък и самият Ризов са личности твърде тъмни и би било желателно да се освободим от тях.

Путята

№ 138.

Писмо от посланика в Константинопол до одеския градоначалник Зельони

4 април/23 март 1892 г.

Милостиви господине Павел Алексеевич,

Дълбоко съм признателен на ваше превъзходителство за любезното съобщаване на сведения за хода на работите на посочените от мен подозрителни пътешественици Черниколев и Панин; името на първия ми беше дадено, макар и изопачено като Чернаков, като на шпионин на българското правителство, изпратен в Русия за наблюдение сред емигрантите и ако е възможно, за преследването им. Но тъй като ми беше казано, че в Одеса са изпратени две такива лица, аз по аналогия посочих и Панин. Но много по-важен от тези двамата ми се струва посоченият от вас в последното писмо Георги Иванов. Твърде желателно би било да се разкрият следите му и да се наблюдава строго.

Остава ми да изкажа на ваше превъзходителство няколко съображения относно пристигналите в Одеса Орловски и Дражев и за живеещия там Тюфекчиев. Първите двама, както сигурно ви е известно, са вероятните убийци на Вълкович. Последният като подстрекател ги е подтикнал към това. Според писмата турската и българската полиция са уверени във виновността на Тюфекчиев, който пристигнал през есента в Константинопол с цел да намери убиец за Вълкович. Участието на Орловски и Дражев им е напълно неизвестно, макар че всеки момент може да бъде разкрито от тях. Без съмнение, на нас не ни е възможно да предадем в техните ръце тези лица, тъй като тук би започнала цяла поредица разкрития и клевети, крайно неприятни за нас, в много отношения и неудобни. Но отново да покровителстваме престъпниците и да им позволим да си живеят спокойно под нашата закрила и току-виж да предприемат нови убийства, ми изглежда немислимо. От друга гледна точка, на нас ни е необходимо да разсеем нелепите обвинения по този повод в Европа. Ето защо помолих за разпореждане на министерството за задържането на Орловски и Дражев, за вземане на Тюфекчиев под надзора на полицията. Ако тяхната виновност явно се установи от тукашно следствие, ние ще бъдем поставени в необходимост да ги съдим у нас, където те вероятно ще бъдем оправдани или осъдени на най-леки наказания. Но във всеки случай аз считам за необходимо те да бъдат лишени от свобода и поне в известна степен да изкупят своето престъпление. За тази цел аз считам за необходимо възможно най-бързото им арестуване, предаването им на съд, ако се решим на това или ако се появи необходимост, и да ги изпратим в по-отдалечени места за живеене. С Тюфекчиев това вече е направено, но остава да се задържат Орловски и Дражев и аз се учудвам, че досега не могат да ги издирят. Убежището им трябва да е известно на емигрантите. После, самото гнездо на интриги и кроежи на последните ми изглежда като подлежащо на разтурване чрез разпращане на самите емигранти в различни краища на Русия, където те могат да живеят спокойно, като очакват промяна към по-добро в своето злощастно отечество. Ние от тях имаме само притеснения.

Ето го, многоуважаеми Павел Алексеевич, моето схващане за българските емигранти и причинените ви от мен по този повод главоболия. Още веднъж ви отправям най-искрената си благодарност за вашето любезно съобщение, моля ваше превъзходителство да приеме уверенията ми в искрено уважение; предан вам

Нелидов

№ 139.

Писмо от директора на азиатския департамент до агента в Министерството на външните работи в Одеса Путята

5 април/24 март 1892 г.

Милостиви господине Алексей Дмитриевич,

Имам чест покорно да ви моля, милостиви господине, да ме уведомите по възможност в най-бърз срок в какъв размер и за колко време е получил пособие от славянското благотворително общество в Одеса българският емигрант Тюфекчиев.

Приемете уверения в пълното ми уважение и същата преданост.

Граф Дмитрий Капнист

№ 140.

Писмо от агента в Министерството на външните работи в Одеса до директора на азиатския департамент Капнист

9 април/28 март 1892 г.

М.г. граф Дмитрий Алексеевич,

Вследствие на секретното предписание от 5 април (24 март т.г. под №198 имам чест да донеса на ваше сиятелство, че българският емигрант Наум Тюфекчиев (същият Иван Христов) е получил от славянското благотворително общество пособие в размер 25 р. в месец; преди изпращането му от Одеса му е било дадено едновременно за два месеца напред, т.е. до април включително, и освен това — 15 рубли за покупка на някои необходими му за пътуването вещи, общо — 65 рубли.

Приемете и пр.

Путята