Авантюрите на руския царизъм в България (16) (По документите на царските архиви)

Бележки:^[1]

 

Абдул-Хамид (1842–1918) — „кървавият султан“ от 1876 до 1909 г. Получил властта в резултат на дворцов преврат; свален от младотурците.

Алеко паша (1825–1910) — Александър Богоридес или Богоров, политически авантюрист, син на генерал-губернатора на о. Самос, през 1876–1877 г. е турски посланик във Виена, през 1879–1885 г. е генерал-губернатор на автономната Източна Румелия, през 1886 г. след свалянето на Александър Батенберг поставя кандидатурата си за български княз.

Александър Батенберг (1857–1893) — български княз (1879–1886), племенник на Александър II по линия на жена му. Протеже на Русия. Свален е на 9 август 1886 г. от партията на цанковистите по директива на руското правителство заради стремежа му към западна ориентация.

Ангелов — офицер на българска служба, емигрирал в Русия, един от участниците в организираното от царизма убийство на българския министър на финансите Белчев; съратник на Стамболов (вж. №1 от 15.III.1891 г.)

Аргиропуло, К. Е. — руски министър, президент на Цетин от 1890 г.

Андреев — участник в силистренския и русчукския заговор от 1887 г. Офицер на българска служба.

Арнаутов — участник в силистренския заговор от 1886 г. и в заговора от 1887 г., военен емигрант.

Арсениев — руски дипломатически представител в България, един от организаторите на свалянето на Батенберг.

 

 

Бабеков — капитан на Радомирския полк, участник в бургаския заговор. Военен емигрант, взел участие в подготвяното от Русия сваляне на Фердинанд Кобургски (вж. д. №168).

Байчев — сътрудник на вестниците „9 август“ и „19 февруарий“, издавани в Турну Северин (Румъния) през 1887 г. е пари на руското правителство.

Балабанов, Марко — един от организаторите на партията на цанковистите, впоследствие един от вождовете на Народната партия (на едрите земевладелци и промишленици). През 1885 г. е подписал заедно с бившия министър-президент Цанков и с Бурмов „клетвеното обещание“ до руското правителство, че срещу ежегодно възнаграждение в размер на 40 хил. франка ще провежда политиката на царизма в България; нееднократно е влизал в състава на българския Министерски съвет; собственик на крупни промишлени предприятия.

Банович — участник в бургаския заговор от 1886 г.

Бахчеванов — капитан от българската армия, участник в преврата от 9 август 1886 г. Бил е назначен от временното правителство за командир на I софийски полк, военен емигрант, преминал на руска служба; в качеството си на агент на царското правителство е участвал в подготовката на редица въстания и терористични актове.

Беликов — командир на Търновския полк; напуснал службата вследствие на отказ да изпрати войска за потушаването на свищовското въстание, военен емигрант.

Белинов — офицер на българска служба.

Белов — майор на българска служба, участник в шуменското въстание от 1886 г., военен емигрант, опитал се да организира въстание в Сливен.

Белчев — български министър на финансите; последовател на Стамболов, привърженик на западната ориентация, убит от агент на царизма на 15.III.1891 г.

Бендерев — офицер от българската армия, помощник на военния министър в кабинета на Каравелов, привърженик на руската ориентация, един от организаторите на свалянето на Александър Батенберг; бил е арестуван от българското правителство, освободен по настояване на царската дипломация, след което заедно с Груев заминал за Петербург за инструкции и организирал февруарското въстание от 1887 г.

Бисмарк — канцлер на Германската империя (1871–1890).

Бобеков — капитан на Радомирския полк; участник в бургаския заговор от 1886 г.; военен емигрант.

Бобчев, Стефан — български политически деец; бил е председател на постоянния комитет в Източна Румелия. Привърженик на руската ориентация. Един от основателите на Народната партия, нееднократно е заемал министерски постове, бил е председател на славянското общество в София. Намирайки се в емиграция, заедно с Гемов и други водачи на Народната партия се е обръщал към царското правителство с молба за окупация на България.

Богданов, П. М. — изпълняващ длъжността руски дипломатически агент в София от 1886 до 1887 г.; заедно с военния агент полковник Сахаров е непосредствен организатор на свалянето на Александър Батенберг. От 1888 до 1894 г. е секретар на руското консулство в Рио де Жанейро.

Борис — български принц, син на Фердинанд Кобургготски. От 1918 г. е български цар.

Бошков — български емигрант; замесен В убийството на Вълкович.

Боянов — офицер на българска служба, един от организаторите на бургаския заговор от 1886 г., впоследствие нееднократно е преминавал българската граница с организирани в Русия чети.

Бракалов — градоначалник на Бургас, крупен земевладелец, член на партията на цанковистите; участник в бургаския заговор от 1886 а., военен емигрант.

Братиану — румънски държавен деец. Министър-президент от 1876 до 1888 г.

Бръчков — участник в преврата от 9 август; военен емигрант.

Бурков — жандармски ротмистър в Силистра; член на партията на Цанковистите.

Бурмов, Тодор — български политически деец и публицист, основател на редица крупни финансови и промишлени предприятия. Привърженик на руската ориентация, до 1883 г. — член на партията на консерваторите. От 1883 г. преминава в партията на цанковистите; Впоследствие — един от основателите на Народната партия, нееднократно е заемал поста министър на вътрешните работи и министър-президент. През 188S г. заедно с Цанков и Балабанов подписва „клетвеното обещание“ да провежда политиката на царизма в България. В навечерието на свалянето на Батенберг през 1886 г., за да спаси живота си, моли царското правителство да му даде руско поданство.

Бухтеев — завеждащ търговския склад на руското правителство в Букурещ.

 

 

Вазов — капитан на българска служба; известен участник в преврата от 9 август; военен емигрант, впоследствие виден деец на Народната партия.

Вазов, Иван — член на Народната партия. Член на постоянния комитет в Източна Румелия, емигрант, известен български литератор.

Валов — български емигрант.

Ванков — капитан на I артилерийски полк, участник в преврата от 9 август; военен емигрант.

Вановски, П. С. — военен министър от 1881 до 1897 г.

Василев — подпоручик от II артилерийски полк; участник в шуменския заговор от 1886 г.; военен емигрант.

Великов — сътрудник на вестниците „9 август“ и „19 февруарий“, издавани в Турно Северин в Румелия^[2] през 1887 г.

Величков, Константин — български политически деец; член на партията на цанковистите. Член на временното правителство от 1886 г. През 1896 г. министър на народната просвета.

Виламов — I секретар на руската мисия в Букурещ от 1886 до 1887.

Влангали, А. Г. — помощник на министъра на външните работи до 1891 г. От 1892 г. е руски посланик в Рим.

Вълков — български политически деец.

Вълкович — български дипломатически агент в Константинопол. Привърженик на западната ориентация. Ползвал се с голям авторитет сред дипломатите от западноевропейските държави и в турските управляващи кръгове. Убит от изпратените от Русия емигранти Дражев и Орлов на 8.II.1892 г.

 

 

Гешов — български политически деец, крупен капиталист — милионер; основател и лидер на Народната партия. Един от регентите на временното правителство през 1886 г. През 1887 г. е министър на финансите, през 1894 г. е директор на Българската железница. През 1895 г. отново е министър на финансите. Впоследствие като водач на Народната партия нееднократно е заемал поста министър-президент. През 1887 г. е положил подписа си под обръщението към Русия с ходатайството на българските политически дейци за окупация на България.

Гагарин, княз — директор на руското параходство по Дунав. Съдействал за организирането на въстания и терористични актове в България.

Генович — военен емигрант, участник в антикняжеския заговор от 1887 г.

Георгиев, Боне — български емигрант, командирован от Одеса В Белград по ходатайство на Цанков (Вж. №121) за преговори с Пашич (вж. докум.) относно установяването на непричастността на Ризов и Ножаров към убийството на Белчев.

Георгов, Илия — един от редакторите на Вестник „Търновска конституция“, издаван с пари на царското правителство.

Гергинов — капитан на I артилерийски полк, участник в преврата от 9 август, военен емигрант.

Геров, Найден — българин, бил е руски консул във Филипопол.

Гирс, Н. К. — министър на външните работи на царското правителство от 1882 г. до януари 1895 г.

Големинов — участник в преврата от 9 август, военен емигрант.

Голенишчев-Кутузов, А. А. — чиновник от руското министерство на царския двор.

Горанов — български политически деец, член на партията на цанковистите. Главен участник в бургаския заговор, редактор на вестник „Бургаски вестник“.

Господинов, Пане — български политически деец, ръководител на старозагорския заговор от 1886–1887 г.

Греков, Димитър — един от водачите на българската Народна партия, нееднократно е заемал министерски постове.

Груев, Петър — български политически деец. Привърженик на руската ориентация. Взел участие в Руско-турската война от 1877–1878 г. и в Сръбско-българската през 1885 г. След завършването на войната е началник на софийското Военно училище. Лидер на българското русофилски настроено офицерство; член на партията на цанковистите. Възглавява преврата от 9 август. След преврата емигрира в Русия, където от 1887 г. е на руска военна служба. По директива на царското правителство е организирал февруарското въстание от 1887 г.

Груич, Сава — политически деец. Член на партията на радикалите. Военен министър през 1877 г. През 1879 г. е генерален консул в България; през 1882 г. — посланик в Атина; през 1885 г. — в Петербург. През 1887 г. е военен министър в кабинета на Ристич. След оставката на последния (през 1888 г.) е военен министър в радикалния кабинет, сформиран от самия него. От 1889 до 1891 г. е министър-президент, а през декември същата година отново оглавява кабинета.

Гуджев — офицер на българска служба, командир на Сливенската бригада, военен емигрант.

 

 

Демович — участник в антикняжеския заговор през 1887 г. Извършил покушение срещу Фердинанд Кобургготски през 1887 г.

Дерманчев — участник в силистренския и русчушкия заговор от 1887 г.; военен емигрант.

Джувара —

Дико — участник в силистренския и русчушкия заговор от 1887 г.

Димитриев, Радко — член на партията на цанковистите, участник в свалянето на Александър Батенберг, участник в силистренския и русчушкия заговор от 1887 г. Военен емигрант. Заемал командни постове в България по времето на Балканската война 1912–1913 г. и в руската армия в империалистическата война.

Демонтович — генерал на руска служба.

Дончев — български политически деец; емигрант.

Драганов — участник в потушаването на силистренския и русчушкия заговор от 1887 г. Привърженик на Батенберг.

Дражев — член на партията на цанковистите, български емигрант, участник в бургаския и сливенския заговор; един от участниците в убийството на българския агент в Константинопол Вълкович, организирано от руското правителство на 8.II.1892 г.

Драндеровски — офицер на българска служба. Един от участниците в потушаването на силистренското и русчушкото въстание от 1887 г.

Драндаров — участник в антикняжеския заговор от 1887 г. Получавал е помощ от петербургското славянско благотворително общество; военен емигрант.

Дудков — командир на сливенския полк, участник в бургаския и сливенския заговор от 1886 г., военен емигрант.

Дундуков-Корсаков, княз, генерал-адютант — през 1878 г. е руски комисар в България. През 1879 г. е одески генерал-губернатор; през 1880 г. е харковски генерал-губернатор. От 1882 г. до 1890 г. е главнокомандващ гражданската част на Кавказ и командващ войските на Кавказкия военен окръг.

Дурново, П. Н. — директор на департамента на полицията от 1884 до 1893 г.

 

 

Елисицин, А. Ф. — руски консул в Призрен.

Емелянов, А. Н. — управляващ руското вицеконсулство в Бургас от 1886 до 1887 г. От 1888 е Вицеконсул в Янина.

 

 

Живков — български политически деец. Министър на народната просвета от 1890 до 1894 г.

 

 

Завадски, В. Р. — чиновник в Министерството на правосъдието.

Зеленгоров — участник в силистренското и русчушкото въстание от 1887 г.

Зельони, П. А. — градоначалник на Одеса.

Зафиров — капитан на I софийски полк, участник в преврата от 9 август; военен емигрант, впоследствие е заемал командни постове в българската армия.

Зиновиев, И. А. — директор на азиатския департамент на руското Министерство на външните работи от 1885 до 1891 г. От 1892 до 1894 г. е руски посланик в Стокхолм.

Златарски — участник в преврата от 9 август; военен емигрант.

Знаменски — председател на одеското славянско благотворително общество през 1891 г.

 

 

Иванов — един от изпратените убийци на Мантов през 1887 г.

Игелстром, Г. В. — секретар на руското консулство във Филипопол през 1885 г. От 1886 до 1887 г. е генерален консул във Филипопол. От 1894 г. е руски консул в Сараево.

Игнатиев, Н. П. — дипломат. Известен с подписването на Сан-Стефанския договор. От 1881 до 1882 г. е министър на вътрешните работи. Впоследствие е председател на петербургското славянско общество.

Илиев — участник в силистренския и русчушкия заговор през 1887.

 

 

Йосиф, Блажени — български екзарх в Константинопол, проводник на царската политика и действителен агент на руското Министерство на външните работи в България.

 

 

Казаков — един от изпратените убийци на Мантов през 1887 г.

Кавалов — участник в силистренския и русчушкия заговор от 1887 г.

Казаров — търновски управител; привърженик на руската ориентация, емигрант.

Капнист, Д. А., граф — директор на азиатския департамент на Министерството на Външните работи от 1891 г.

Карабаров — участник в преврата от 9 август и русчушкия заговор от 9 февруари 1887 г.; Военен емигрант.

Каравелов, Петко — български политически деец, лидер на партията на либералите, отцепила се от цанковистите през 1884 г., глава на кабинета от 1884 до 1886 г. Основател на Демократичната партия (промишлена буржоазия, тясно свързана с дребната буржоазия). След преврата от 9 август е един от регентите на България.

Караиванов — офицер на българска служба; участвал в потушаването на бургаския заговор от 1887 г.

Кантакузин — офицер на руска служба; български военен министър до 1886 г.

Карамихайлов — български политически деец; член на партията на цанковистите.

Кардалев — български емигрант.

Карджиев — офицер на българска служба, ръководител на силистренския и русчушкия заговор от 1887 г.

Карджиева — вдовица на Карджиев, получавала помощ от петербургското славянско благотворително общество.

Карцов, Ю. С. — руски консул във Видин от 1885 г.

Каулбарс, Н. В. — генерал на руска служба, военен комисар на руското правителство в София през 1886 г.

Кебабча — адвокат, защитник на убийците на Мантов през 1887 г.; член на партията на консерваторите.

Климент (1841–1901) — търновски митрополит. Писател и политически деец, оглавявал русофилското правителство, организирано след свалянето на Александър Батенберг на 9 август 1886 г., просъществувало 3 дни.

Киселев — военен емигрант. Извършил покушение срещу българския министър на външните работи Начев (вж. №142) през 1888 г.

Киселева, по баща Филипеско — съпруга на Киселев (№113).

Киселски — началник на бургаския гарнизон, участник в бургаския заговор от 1886 г.

Кисимов — участник в русчушкия заговор от 1887 г.; български емигрант.

Кисов — началник на софийския гарнизон, комендант на София.

Кожухаров — участник в шуменския заговор от 1887 г.; военен емигрант.

Козаров — български емигрант; участник в антикняжеския заговор от 1887 г.

Количич — черногорски свещеник, един от организаторите на бургаското въстание от 1886 г.

Колобков — един от организаторите на антикняжеското въстание в Русчук през 1887 г., вземал дейно участие в ред други заговори, впоследствие е офицер на руска служба.

Комисаров — вж.

Кръстев — участник в силистренския и русчушкия заговор от 1887 г.

Кояндер, И. А. — руски дипломатически агент в София. От 1885 до 1886 г. е един от организаторите на свалянето на Александър Батенберг. От 1887 г. е дипломатически агент и генерален консул в Кайро.

Крестов — комендант на Силистра.

Кривцов — адвокат от Одеса. Председател на одеското славянско благотворително общество; активен участник в царската политика в България, умира през 1891 г.

Кухта — вж.

 

 

Лаговари — сръбски посланик в Букурещ.

Ладиженски, Н. Ф. — пълномощник в Букурещ от 1888 до 1893 г. От 1894 г. е генерален консул в Галац.

Лишин, К. Н. — руски генерален консул в Адрианопол от 1888 г.

Лобанов-Ростовски, А.Б., княз — посланик във Виена от 1882 г. до февруари 1885 г. Посланик в Берлин през февруари и март 1885 г. По-нататък управлява Министерството на външните работи и е министър на външните работи.

Лвов, В. Е. — пълномощник в Мадрид от 1890 до 1895 г. I секретар на руската мисия в Букурещ от 1895 до 1896 г. От 1897 г. е генерален консул в Будапеща.

Лулчев — адвокат от Лом; ръководител на ломското и кутловицкото въстание от 1886–1887 г.; емигрант.

Людсканов — български политически деец. Един от лидерите на партията на цанковистите, играл голяма роля в работата на българския емигрантски комитет в Русия. По указание на руското Министерство на външните работи е взел участие в организирането на ред въстания в България и покушения срещу български политически дейци. Впоследствие нееднократно е заемал министерски постове.

 

 

Маджаров — български политически деец, един от водачите на Народната партия. Министър на финансите в Източна Румелия; нееднократно е влизал в състава на българския Министерски съвет. Автор на плана за организиране на общо въстание в България през 1887 г., предложен от него на Цанков за утвърждаване от царското Министерство на външните работи.

Майков, В. А. — стажант в руското посолство в Константинопол до 1890 г.; от 1890 г. е секретар, а от 1891 г. — драгоман в същото посолство.

Македонски — капитан на софийски полк, осъден за участие в софийския заговор на юнкерите от 1887 г.; военен емигрант.

Манджиев — командир на дружината в Свищов, участник в свищовския заговор от 1886 г.; военен емигрант.

Маринов — вж.

Марков — български военен прокурор, член на комисията по разследването на силистренското и русчушкото въстание от 1887 г., организирано от българското правителство.

Марков — участник в силистренското и русчушкото въстание през 1887 г.

Матвеев — участник в антикняжеския заговор от 1887 г.

Матеев — военен емигрант.

Метителев — капитан на I артилерийски полк, участник в преврата от 9 август; военен емигрант.

Мингрелски, княз — кандидат на руското правителство за българския престол.

Моллов — български политически деец; участник в антикняжеското въстание от 1887 г.

Мантов — префект на Русчушки окръг. Виден деец на партията на Стамболов; на 18.III.1887 г. срещу него е било извършено покушение по директиви на царското правителство.

Миларов — редактор на българския вестник „9 август“, издаван със средства на царското правителство; военен емигрант.

Мусевич — български политически деец; депутат от Народното събрание от Татар-Пазарджишки окръг; емигрант.

Муткуров — български политически деец; член на партията на либералите, организирал заедно със Стамболов контрапреврата на 9 август; един от регентите, заел длъжността главнокомандващ българската армия. Български военен министър от август 1887 до 1894 г.

 

 

Набоков — капитан на руска служба. Един от организаторите на бургаския заговор от 1886 г. Опитвал се да вдигне редица нови въстания през 1887 г.

Начевич — български политически деец. Участвал в „генералното правителство“, отменило през 1881 г. Конституцията. Заемал редица министерски постове в последвалите консервативни кабинети, министър на финансите в либералния кабинет на Цанков през 1883 в. Министър на външните работи в кабинета на Радославов (1886 до 1887 г.). През 1887–1888 и 1891–1892 г. е министър на финансите в кабинета на Стамболов. През 1889 г. изпратени от Русия български емигранти извършват покушение срещу него. През 1892 г. преминава в опозиция на Стамболов. Става член на Народната партия, след преврата от 1894 г. заема различни министерски постове в кабинета на Стоалов. През 1896 г. излиза в оставка. Бил е заподозрян в организирането на убийството на Стамболов през 1895 г.

Наумов — участник в софийския заговор на юнкерите през 1886 г.; военен емигрант.

Нейчев, Лука — български политически деец; привърженик на руската ориентация, депутат във всички народни събрания в Източна Румелия, а след това в Народното събрание в България; емигрант.

Неклюдов, А. В. — II секретар на руското посолство в Константинопол през 1885 г.; изпълняващ длъжността руски дипломатически агент в София през 1886 г.

Нелидов, А. И. — руски посланик в Константинопол от 1885 г.

Никифоров — военен министър в кабинета на Стамболов.

Николаев — български военен министър от средата на 1886 до 1887 г. Участник в антикняжеския заговор от 1887 г.

Новиков — руски търговец, командирован от руското правителство в София през ноември 1887 г. с цел водене на преговори за отстраняването на княз Кобургготски от България.

Ножаров, Кристо — един от убийците на българския министър на финансите Белчев (на 15.III.1891 г.), организирано от руското правителство; военен емигрант.

Ножаров, Христо — капитан на артилерийски полк; при преврата от 9 август 1886 г. е назначен за градоначалник на София, военен емигрант.

 

 

Обручев — началник на Главния щаб от 1886 г.

Орловски — член на партията на цанковистите. Български емигрант. Един от участниците в убийството на българския агент в Константинопол Вълкович, организирано от руското правителство на 8.II.1892 г.

 

 

Паков — командир на рота във Военното училище в София; участник в преврата от 9 август, военен емигрант.

Панайотов — виден член на партията на стамболовистите; помощник на българския министър на финансите Начевич (вж. №32).

Панина или Понин — полицейски агент на българското правителство (вж. №138).

Паница — председател на българския Главен военен съд; лидер на опозиционната група на българското офицерство, действала в Русчук и подготвяла антикняжеския заговор от 1887 г. Влязъл в преговори с царското правителство относно подготовката на свалянето на Фердинанд. Екзекутиран през 1890 г.

Панов — активен участник в свалянето на Александър Батенберг. Участник в силистренския и русчушкия заговор от 1887 г.

Панов — брат на горепосочения, командвал II артилерийски полк.

Паншерски — офицер на българска служба; привърженик на Стамболов.

Папазооглу — български емигрант; крупен търговец; русофил; бил посредник между руското правителство и българските политически дейци в делото по подкупването на последните.

Папазян — турски търговец.

Паприков — началник на софийското Военно училище; участник в антикняжеския заговор от 1887 г. Впоследствие военен министър на България.

Пашич, Николай — сръбски политически деец и публицист. Лидер на партията на радикалите. Организатор на зайчарското въстание. През 1886 г. е избран за президент на Скупщината. През 1891 г. е премиер-министър. През 1892 г. е посланик в Русия. След отмяната на Конституцията (1894 г.) е отзован.

Пенчев — български емигрант.

Перчов — български политически деец, депутат в Народното събрание на България, емигрант.

Персиани, А. И. — руски посланик в Белград.

Петков — редактор на вестник „Щурче“, виден привърженик на Стамболов.

Петров, Ганю — български емигрант, участник в антикняжеския заговор от 1887 г.

Петров — член на комисията по разследването на силистренското и русчушкото събитие от 1887 г., организирана от българското правителство. 57.

Пиомбацо — австрийски генерален консул в Одеса от 1888 до 1893 г.

Платков — председател на одеското славянско благотворително общество от 1894 г. (след Знаменски).

Помару Бордеа — румънски адвокат, защитник на убийците на Мантов.

Понин — турски поданик. Агент на българското правителство, командирован от българското правителство в Одеса за издирване убийците на българския дипломатически агент в Константинопол Вълкович.

Поп-Капичич — български политически деец; член на партията на цанковистите.

Попов — офицер на българска служба, военен емигрант.

Попов — един от регентите на бременното правителство от 1886 г.

Попов — редактор на вестниците „9 август“ и „19 февруарий“, издавани в Турно Северин през 1887 г.

Похитонов, И. Ф. — руски вицеконсул в Карн през 1887 г. От 1888 г. е консул в Рещ.

Путята, А. Д. — агент на руското Министерство на външните работи в Одеса от 1888 до 1892 г., активен деец на царската политика в България. От 1894 г. е консул в Мелбург.

 

 

Радев — вж.

Радославов, Васил — основател на либералната партия. Министър на правосъдието от 1885 до 1886 г. Един от членовете на временното правителство от 1886 г. През 1887 г. е министър-президент и министър на вътрешните работи. През 1895 г. е министър на народната просвета. Впоследствие нееднократно е оглавявал кабинета на министрите.

Ризов — един от дейците на македонското движение, участник в убийството на българския министър на финансите Белчев (вж. №119) на 13.III.1891 г., организирано от руското правителство. Военен емигрант. Впоследствие заемал редица дипломатически постове.

Ристич, Йован — сръбски политически деец. Лидер на партията на либералите. През 1867 г. е президент на Съвета на министрите и министър на външните работи. От 1868 до 1872 г. е член на регентството. От 1872 до 1873 г. и през 1876 г. е премиер-министър. Представител на Сърбия на Берлинския конгрес. След войната провежда русофилска политика. От 1887 г. е министър-президент. От 1889 до 1893 г. е отново член на регентството. След преврата през 1893 г. се установява зад граница.

Романенко — генерален консул в Галац до 1886 г. От 1886 до 1887 г. е агент в Министерството на външните работи в Одеса.

Рооп — генерал-губернатор на Одеса от 1887 г.

Ростковски — заместник на агента на руското Министерство на външните работи Путята, вицеконсул в Битоля.

 

 

Савов — помощник на военния министър (Муткуров), привърженик на Стамболов, нееднократно е влизал в състава на българския кабинет на министрите.

Сапунов — участник в антикняжеския заговор от 1887 г.

Сарафов — един от водачите на македонското движение, привърженик на Стамболов.

Сахаров — руски военен агент в София.

Семков — български емигрант, участник в антикняжеския заговор от 1887 г.

Сендроподарис — български емигрант.

Славейков — един от редакторите на българския вестник с русофилска насоченост „Търновска конституция“ 148.

Стамболов, Стефан — лидер на партията на промишлената буржоазия. Президент на търновското събрание. Организатор на контрапреврата от 11 август. Глава на регентството. Министър-президент и министър на външните работи от август 1887 до 1894 г. Убит през същата година.

Станчов, Петър — български политически деец, член на партията на цанковистите, участник в редица заговори, един от организаторите на убийството на българския дипломатически агент в Константинопол Вълкович (на 8.II.1891 г.), инспирирано от руското правителство.

Стоилов — български политически деец. Лидер на Народната партия. Министър на правосъдието в кабинета на Стамболов. През 1888 г. напуска кабинета, като застава начело на опозицията в България. След падането на Стамболов възглавява умерено либерален кабинет от 1894 до 1899 г.

Стойков — участник в бургаския заговор от 1886 г., военен емигрант.

Стоянов, Захари — български държавен деец и публицист. Член на партията на либералите. През 1885 г. е депутат в Народното събрание, през 1886 г. е председател на последното. Редактор на вестник „Свобода“. Привърженик на Стамболов.

Стоянов, Богдан — псевдоним на Бурмов в кореспонденцията му с представители на руското правителство.

Стоянов, Христо — офицер на българска служба. Организатор и ръководител на военния заговор в Румъния през февруари 1887 г.

Съсълов — български емигрант.

 

 

Таков — български политически деец.

Тодоров — на 9 август командир на дружина в струмския полк. Впоследствие един от лидерите на Народната партия.

Трикулис — гръцки министър-президент, министър на финансите и военен министър от 1885 до 1891 г. От 1894 до 1895 г. е министър на финансите.

Тутмаников — военен емигрант.

Тюфекчиев, същият е Христо Иванов и Иван Христов — градоначалник на София; един от организаторите на силистренския и русчушкия заговор от 1887 г.; организатор на убийството на Вълкович. Бил едновременно в политическата агентура на Стамболов и на царското правителство.

Тянков — председател на одеския български емигрантски комитет. Военен емигрант.

Тянков — един от организаторите на бургаския заговор от 1886 г. и февруарското въстание от 1887 г. в Източна Румелия; военен емигрант.

 

 

Узелец — сръбски публицист, сътрудник на българския вестник, издаван в Букурещ.

Узунов — един от ръководителите на силистренския и русчушкия заговор от 1887 г., разстрелян.

Узунова — съпруга на Узунов, получавала помощ от петербургското славянско благотворително общество.

Усионович — участник в бургаския заговор от 1886 г.

 

 

Фердинанд I — български княз (род. през 1861 г.), по-малкият син на принц Август Саксен Кобургготски. Служил в австрийски хусарски полк. След свалянето на Александър Батенберг Фердинанд като протеже на Австрия е избран от българското Народно събрание (на 25.VI.1887 г.). След империалистическата война от 1918 г. е принуден да се отрече от престола в полза на сина си принц Борис. Сега Фердинанд живее в Германия.

Филипов — офицер на българска служба, военен емигрант.

Филов — офицер на българска служба, един от ръководителите на силистренския и русчушкия заговор от 1887 г.

Филова — съпруга на филов (вж. №193), получавала помощ от петербургското славянско благотворително общество.

Хаканов — български политически деец, взел участие в румелийския заговор.

Хартвиг, Н. Г. — чиновник от азиатския департамент на Министерството на външните работи, командирован през 1887 г. на Балканите за подготовка и общо ръководство на въстанията в България. Дипломатическата си дейност на Балканите продължава до 1914 г. Преди началото на империалистическата война е бил руски посланик в Белград.

Хитрово, М. А. — руски посланик в Букурещ от 1887 до 1892 г., взел активно участие в провеждането на царската политика в България. От 1893 г. е посланик в Токио.

Христов Иван — вж. Тюфекчиев.

 

 

Чариков, Н. В. — царски дипломатически секретар на посолството в Константинопол от 1891 до 1893 г. От 1894 до 1896 г. е съветник в посолството в Берлин. През март 1896 г. е командирован в София в качеството на представител на Русия във връзка с възобновяването на дипломатическите отношения с България.

Черковски —

Черниколев — същият е Черноков (вж. по-долу).

Черноков — турски поданик. Агент на българското правителство, командирован в Одеса за издирване на убийците на българския дипломатически агент в Константинопол Вълкович.

 

 

Цанков, Драган — български политически деец. Един от бившите лидери на партията на либералите, оглавил впоследствие партията на цанковистите. Активен агент на царската политика в България, водил борба със западната ориентация на стамболовистите, бил на издръжка на азиатския департамент.

Цанов, Илия — български политически деец, министър на външните работи до 1887 г.

Цвятко — участник в силистренския и русчушкия заговор от 1887 г.

Цветков — участник в силистренския и русчушкия заговор от 1887 г.

 

 

Шатохин — секретар на руското консулство в Русчук от 1885 до 1887 г.

Шебенко, Н. И. — помощник на руския министър на вътрешните работи и командир на жандармски корпус от 1887 до 1895 г.

Шиломанович — член на софийското опозиционно централно бюро.

Шимановски — член на одеското славянско благотворително общество.

Шишманов — съучастник на Тюфекчиев — вж. №134.

Шувалов, П. А., граф, генерал-адютант — от 1866 до 1874 г. е шеф на жандармите и главен началник на III отделение, впоследствие е посланик в Лондон, член на Държавния съвет.

 

 

Юренев, А. Н. — агент на Министерството на външните работи в Одеса от 1893 г.

Юруков — български политически деец. Член на Постоянния комитет в Източна Румелия.

 

 

Якобсон — драгоман на руското консулство в Русчук.

Янков — капитан на българска служба, участник в преврата от 9 август, военен емигрант.