Авантюрите на руския царизъм в България (10) (По документите на царските архиви)

XI. Покушението срещу Начевич

Българският министър на външните работи Начевич беше един от убедените привърженици на западната ориентация и един от енергичните противници на царската политика в България. Благодарение на връзките си с турските управляващи кръгове и на голямата си популярност в България той беше твърде вредна и опасна фигура за руската дипломация в България.

В края на август 1888 г. с руски паспорт от Одеса в Букурещ бе изпратен българският емигрант Киселев. На 17. IX.1888 г. Киселев извърши покушение срещу Начевич. Покушението не успя. Киселев беше арестуван. В затвора Кисслев получи от министерството парична помощ в размер 200 рубли. След освобождаването от затвора беше изпратен в Одеса.

Министерството му връчи още веднъж помощ от 200 рубли.

№ 112.

Донесение от пълномощника на мисията в Букурещ до директора на азиатския департамент Зиновиев

26/14 октомври 1888 г.

М.г. Иван Алексеевич,

Имах чест своевременно да донеса на императорското министерство за покушението, извършено от емигранта Киселев, срещу живота на българския министър на финансите Начевич^[1]. След като стрелял пет пъти от джобен револвер на гара Баняс, Киселев бил арестуван незабавно и бил изпратен в гюргевския затвор, където чака съда. Веднага след пристигането на Киселев в Гюргево от Русчук там пристигнал прокурорът с жандарми и настоял престъпникът да му бъде предаден, което, впрочем, му било категорично отказано. Делото на Киселев може би ще се разглежда… през октомври…^[2]

При извършения в квартирата на Киселев обиск не били намерени никакви компрометиращи го документи. Всички такива, както и наличният у него руски паспорт са били своевременно скрити от г-жа Киселева. По такъв начин деянието на Киселев може да бъде представено от защитниците му като дело само от лична ненавист към Начевич без каквато и да е необходимост в разясняването на делото да бъдат замесени и странични влияния. Справедливо е да се отбележи също, че Киселев, от своя страна, не е компрометирал никого, и, явно, за свое оправдание пред съда има намерение да покаже и докаже цялата вреда, която Начевич е нанесъл както на него лично, така и на България, заради което той е имал намерение да го убие.

Като ми обясни всичко гореизложено, г-жа Киселева ми предаде написаното от мъжа ѝ в гюргевския затвор прошение за помощ от 800 франка. Предвид размера на сумата аз не счетох, че имам право да ѝ връча парите цялостно. Въпреки това, като взех под внимание крайно затрудненото положение на г-жа Киселева и сдържаността на мъжа ѝ в показанията, аз ѝ връчих 200 франка, като отнесох тази сума към секретните разходи. Като в същото време взех под внимание убедителните молби на г-жа Киселева, аз се съгласих да предам ходатайството ѝ в императорското министерство и да поискам по този въпрос надлежащи разпореждания.

Събеседницата ми между другото изрази надежда на пълното оправдаване на Киселев в случай, че бъдещата палата, а впоследствие може би и министерството се окажат консервативни и като такива ще бъдат по-малко, отколкото сега снизходителни, за да не кажем съчувстващи на установеното в България правителство и ще се отнасят по-равнодушно към неговите врагове.

В случай, че на Ваше превъзходителство бъде угодно да удовлетвори ходатайството на Киселев, най-почтително ще ви моля, милостиви господине, да не откажете да уведомите за това поверената ми мисия.

Приемете и пр.

Ладиженски

№ 113.

Писмо от агента в Министерството на външните работи в Одеса до директора на азиатския департамент Зиновиев

20/8 януари 1889 г.

М.г. Иван Алексеевич,

Преди няколко дни в Одеса пристигна известният Симеон Киселев, извършил покушение срещу живота на Начевич в Баняс, близо до Букурещ, и освободен от наказателно преследване от гюргевския съд, но след това интерниран по административен ред без всякакъв повод извън пределите на Румъния.

За пристигането на Киселев в Одеса аз бях предизвестен от секретната телеграма на нашия пълномощник, в която Ладиженски ме молеше да окажа на Киселев, като на един от най-добросъвестните и енергични български дейци възможното съдействие. Вследствие на тази телеграма, а и от лични подбуди, тъй като добре познавам Киселев и жена му около четири години, поставих в известност за пристигането му г-н одеския генерал-губернатор, който се оказа напълно разположен да направи всичко, позволено от закона, за свободното и спокойно пребиваване на Киселев в Одеса.

Но до тази чисто формална помощ работата, явно, няма да се ограничи. Киселев ми призна, че за защитата му и за различни разходи по време на съда и следствието той (или по-точно жена му, родена Филипеско и роднина на покойната м-м Отетелешапо, която ѝ завещала малко наследство) изхарчил в продължение на четири месеца до 8000 франка, така че в настоящия момент му е повече от когато и да било необходимо да си намери занятие, което може да осигури на него и на семейството му сносно съществуване в Русия. Но сред вакантните длъжности, предоставени на българите от губернаторите по силата на циркулярното писмо, нито една не е подходяща. Освен това ми се струва, че незабавното зачисляване на Киселев на правителствена служба едва ли би било удобно. За това, струва ми се, трябва малко да се почака, да дадем възможност да се разсее негодуванието, предизвикано в западния печат от оправдателната присъда на гюргевския съд.

Позволявам си да оставам на мнение, че най-предпазливата форма за съдействие на Киселев би било определянето наред с другите емигранти на ежемесечно пособие. При това Киселев моли предвид големите разходи, направени от него през това време, да му бъде предоставена субсидия, ако такава му бъде отпусната, и за тези четири месеца, през които е бил под следствие и съд. В случай, че императорското правителство приеме за възможно да се отпусне субсидия на Киселев, ще имам чест да ви помоля най-покорно, ваше превъзходителство, да ме поставите в известност за това поради зависими сношения с председателя на одеското славянско благотворително общество, който няма да се забави да внесе името на Киселев в най-скорошната сметка на суми, необходими за раздаване на субсидии.

Използвам случая, за да кажа на ваше превъзходителство две думи за Тутмаников, за чието изпращане в Кайро имах чест да ходатайствам в донесенията си под №№ 255 и 334 от миналата година. Той е на смъртно легло и лекарят вчера съобщил на жена му, че няма надежда. Ако азиатският департамент реши да му предостави поне част от исканата от него помощ, то тези пари вероятно ще отидат не за пътуването до Кайро, а за пътуване до гробищата. Много ми е жал за него, той е един от най-симпатичните българи и след смъртта му вдовицата му ще остане без всякаква помощ с три деца на ръце, от които две от Тодоров. Дали не можем поне да ги устроим в училище?

Тукашните емигранти са донемайкъде смутени от вчерашната телеграма, че адрианополските им другари, повярвали на стамболовската амнистия, са били хванати в Търново-Сейменли и са били бити. Това тъжно обстоятелство, което напълно потвърждава схващанията, изложени в донесението ми под №1, е в състояние напълно да отблъсне българите от всякакъв опит да се върнат в родината. Предвид това въпросът за продължаването или прекратяването на техните субсидии е във висша степен важен за тях.

Приемете и пр.

А. Путята

№ 114.

Писмо от директора на азиатския департамент до агента в Министерството на външните работи в Одеса Путята

11 февруари/30 януари 1889 г.

М.г. Алексей Дмитриевич,

Като ми съобщихте за пристигането на българския емигрант Киселев в Одеса, с писмото си от 8 този януари^[3] вие се обърнахте към мен с молба да му се определи предвид крайно бедственото му материално положение ежемесечна субсидия с внасяне на упоменатия емигрант в списъците на лицата, получаващи такава от одеското славянско благотворително общество.

Вследствие на това считам за дълг да ви изпратя с писмото двеста (двеста) рубли, които ви моля да предадете на упоменатия Киселев като еднократна помощ, като при това му съобщите, че поради крайно намаляване на намиращите се в разпореждане на Министерството на външните работи средства за покриване предизвикваните от българската емиграция разходи министерството е поставено в необходимост да му откаже разрешение за предоставяне на ежемесечно пособие, а така също ще бъде лишено от възможност да му оказва и по-нататъшна помощ.

Като ви моля най-покорно, милостиви господине, да ме уведомите за получаването на приложение пари, използвам случая да възобновя вашата увереност в моето дълбоко уважение и същата към вас преданост.

Зиновиев