Авантюрите на руския царизъм в България (13) (По документите на царските архиви)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Авантюры русского царизма в Болгарии. Сборник документов, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2019)

Издание:

Заглавие: Авантюрите на руския царизъм в България

Преводач: Светлана Драганова

Година на превод: 1991

Език, от който е преведено: Руски

Издание: Първо издание

Издател: Издателска къща „Стено“

Град на издателя: Варна

Година на издаване: 1991

Тип: сборник

Националност: Руска

Печатница: ДФ „Абагар“ — Велико Търново

Рецензент: Петър Стоянов

Коректор: Мария Георгиева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8768

История

  1. — Добавяне

XIV. Подкупването на български политически дейци (Др. Цанков и др.) от царското правителство

Авантюрите на царското правителство в България се опираха на определена група български политически дейци, в чиято русофилска активност немалка роля играеше и непосредственият подкуп. Както писа Цанков през 1888 г., дейността на вътрешната опозиция се осъществяваше при „морално и главно материално съдействие“ на царското правителство (вж. №159). Според нашите документи Драган Цанков, оглавяващ тази група, за която може условно да се каже, че изразяваше интересите на едрата търговска и лихварска буржоазия, се намираше на издръжката на руското Министерство на външните работи от 1885 г. По-нататък всяка година се повтаряха съобщенията за отпускането му на парични суми. В списъка на получаващите руски пари фигурират непосредствено и неговите сподвижници Бурмов, Балабанов, после военният министър Николаев, министърът на вътрешните работи Маджаров и др.

Предаването се осъществяваше непосредствено чрез агентите на руското министерство, а също и чрез различни посредници като турския търговец Папазян.

В настоящия раздел са събрани съответно най-подходящите документи.

 

№ 141.
Телеграма[1] от дипломатическия агент в София до министъра на външните работи Гирс

 

31/19 август 1886 г.

Арестуваният Бурмов ходатайства за признаването му за руски поданик на основание на прошението му, подадено от него до императорското министерство на (16) 4 март с.г.

(Богданов)

№ 142.
Писмо[2] от българския министър Бурмов до колежкия асесор Богданов

 

Секретно

Многоуважаеми Павел Хенрихович,

Утре заминавам от Константинопол за София през Адрианопол и Филипопол. Ще започнем да издаваме вестника, веднага щом получим известие, че министерството одобрява нашите предложения, което ще стане вероятно след месец, точно срок, необходим ни за подготовка в София.

В случай на необходимост, ще ви пиша от София под името Богдан Стоянов, или просто Б. Стоянов. Писмото ще изпращам чрез един предан ми българин в Константинопол, който ще го надписва на ваше име и ще го предава на руската поща, но няма да бъде написано не от моята ръка[3] и няма да има обичайното обръщение по име в началото, за да не могат да се досетят в случай на разкритие кой кому пише.

При това си позволявам да ви моля най-покорно след завръщането си от Адрианопол в Константинопол да съобщите на посланика, че ми е върнато руското поданство и министерството да изпрати официален документ за устройването ми в Петербург. Както вече ви говорих, съобщавам ви, че руското поданство ми е върнато само в случай на крайна нужда от защита.

Приемете уверения в дълбоката ми преданост и отлично уважение.

Т. Бурмов

№ 143.
Телеграма от посланика в Константинопол до министъра на външните работи Гирс

2 януари 1887 г.) 21 декември 1886 г.

Повикването на Цанков се състоя с наше знание. Целта му е да разбере при какви условия опозицията би могла да влезе в съглашение със сегашното българско правителство и да се състави смесено правителство предвид избирането на Мингрелски.

Малко се надявам на практически успех, но считам, че пристигането на Цанков тук предвид моралното впечатление, което ще направи в Европа и на регентството, е полезно и за опозицията, която ще се ободри от него. Засега Цанков отклонява поканата под предлог опасения за безопасността си след връщането си от Константинопол.

(Нелидов)

№ 144.
Телеграма[4] от посланика в Константинопол до министъра на външните работи Гирс

3 януари 1887 г./22 декември 1886 г.

 

Един от българските емигранти — богатият казанлъшки търговец и наш привърженик Папазоглу, твърди, че главните ръководители на регентството Попов и Николаев са женени за две сестри — негови далечни роднини, и остават на власт само заради парите, като се боят, че при смяна на правителството ще бъдат подведени под отговорност за беззаконни постъпки.

Ако им се осигури състояние и безопасност, те са готови да оставят властта и да се оттеглят или да преминат на страната на опозицията. За това е необходимо да обещаем на Папазоглу в случай на успех да му върнем изхарчената сума от около 4000 лири. Работата ще води той от свое име без каквото и да е участие от наша страна. Личността и миналото на Папазоглу внушават доверие[5].

Нелидов

 

 

За изпълняване на задълженията си пред руското посолство през януари Папазоглу изпрати от Константинопол в София за преговори с военния министър Николаев жена си, която е роднина на министъра.

За направеното му предложение да премине на страната на позицията срещу 4000 турски лири последният е известил своите колеги — членовете на българското правителство, вследствие на което г-жа Папазоглу била арестувана. На разпита тя признала, че целта на пътуването й е била да подкупи военния министър Николаев с пари, получени от руското посолство; впоследствие тя се е стараела да опровергае намесата на руското посолство (вж. С. Радев, „Строители на съвременна България“, т. II, стр.671).

№ 145.
Извадка[6] от депешата на руския консул в Адрианопол до министъра на външните работи Гирс

 

20/8 януари 1887 г.

Миналия понеделник г-н Цанков мина през града на път за Константинопол. Имах възможност да се срещна с него и да поговорим подробно.

За какво са го извикали в Цариград той самият още не знаеше. Отначало покана му изпратил великият везир, но той не се съгласил, докато г-н Хитрово не го уверил, че руското правителство ще одобри това пътуване.

Цанков не вярва, че сегашните регенти и управници ще се съгласят доброволно да напуснат местата си. Според него дори и да се предостави някаква възможност България да се освободи от настоящите дейци и властта да премине в ръцете на опозицията, дори и тогава е съмнително дали ще може да се сформира сносно правителство. Деморализацията във всички отрасли в страната е стигнала до такива граници, че дори в самата опозиция няма наличен материал за съставяне на правителство, което би могло да поведе страната по пътя на истинските интереси на славянството на Балканския полуостров. Г-н Цанков мисли, че главният източник на цялото зло се намира в Конституцията. Единственият път за спасението на България е окупацията.

Що се отнася до съединението, той не го одобрява във вида, в който то беше санкционирано от константинополската конференция, т.е. във формата на лична уния. По негово мнение, ако пълното съединение е невъзможно, много по за предпочитане би било да се остави Румелия под управлението на отделен генерал-губернатор, както беше до преврата от 6 септември. На въпроса ми как би се отнесъл към твърде възможното предложение от страна на великия везир да се състави смесено правителство с цел съвместно регулиране на българския въпрос Цанков отговори: „Наистина такова предложение ще бъде според мен повече от странно, защото това е все едно да не се предлага нищо. Ако за една минута допуснем, че сегашните управници са готови да се откажат от служенето на интересите на изпитващата злоба Англия и вероломната Австрия в ущърб на Русия и цялото славянство и започнат да действат съгласно възгледите на руското правителство, то в такъв случай защо трябва да се прибягва към съставянето на смесено правителство?“

Ето какво е мнението на Цанков относно настоящото положение на нещата.

Лишин

№ 146.
Извадка[7] от частно писмо на бившия градски глава в Бургас Димитри Бракалов до руския консул в Адрианопол Лишин

 

21/9 януари 1887 г.

Страната ни преживява много тежки периоди под управлението на регентството, което продължава политиката на Батенберг. Всички усилия да се избавим от тези авантюристи и негодници досега оставаха напразни; всеки опит на опозицията да свали правителството ѝ струваше много скъпо. А в това време в пълния смисъл на думата в Румелия цари инквизиция — гонения, потискане, изтезания, убийства. Стамболов и Кͦ постигнаха пълна анархия в страната. Армията е окончателно деморализирана, офицерството е в упадък, хазната е празна, народът е в крайна нищета, в търговията има общ застой; скоро ще се появи страшен глад. Такова е положението на страната, която преди година и половина беше в цветущо състояние.

В настоящия момент в Адрианопол са се събрали почти всички румелийски дейци — бившите директори Хаканов, Маджаров и Бобчев, председателят на постоянния комитет Гешев освен това много офицери и други чиновници.

Надежда за възстановяване на нашето влияние или за сваляне на настоящото правителство ние нямаме. Местните размирици, организирани от емигранти офицери в Шумен, Русчук, Бургас и т.н., не могат да имат успех, тъй като населението не взема никакво участие в тях. Вероятно скоро ще дойде краят на неговото огромно търпение.

Във всеки случай по наше дълбоко убеждение единственият път за спасението на нашата нещастна страна е руската окупация, но не временна, не само за свалянето на настоящите коркорбашии, а продължителна — най-малкото седемгодишна, тъй като на руснаците ще се наложи да превъзпитават цяло поколение. Ние добре знаем, че руското правителство няма предвид окупация, нещо повече — сега то я счита за невъзможна; но няма да мине много време и силата на нещата ще доведе Русия до необходимостта да предприеме завладяване на страната. В това отношение тя ще срещне пълното съчувствие на народа. Нито нови управници, нито нов княз, нито промяна в Конституцията ще изведат страната от настоящата криза. Само в окупацията виждаме спасение и руското правителство я отлага напразно. До мен достигнаха слухове за ново подготвяно въстание в Ески Заара, но както вече ви казах, ние не придаваме значение на тези въстания. Тази безплодна борба с анархистите само отслабва силите на здравомислещата част от населението.

№ 147.
Обръщение на представителите на българската опозиция към Александър III[8]

 

14/2 април 1887 г.

Долуподписаните български емигранти се осмеляваме най-почтително да молим ваше високопревъзходителство[9] да хвърлите в стъпките на негово императорско величество руския император и наш цар покровител най-ниската ни молба да удостои с всемилостивото си внимание следното изложение на положението на нещата в нашата родина, избавена с кръв и жертви от руснаците и рискуваща сега да стане жертва на чуждестранни интриги и на враговете на славянството и православието.

Ваше високопревъзходителство, всеизвестни и свежи са последните събития, окървавили България и въвлекли я в безизходно и непоносимо положение, и ние считаме за излишно да се разпростираме върху тях. Нека ни бъде позволено само да напомним, че тези събития окончателно и по най-очевиден начин доказаха невъзможността за въдворяване на ред и мир от вътрешните сили на България, както и въобще невъзможността от мирна развръзка на българската криза. Лъже-регентите и тарторите на България показаха, че те съвсем не мислят за благото на страната, а всичките им грижи са насочени единствено към това да не се лишат от властта с всичките ѝ блага и изгоди както за себе си лично, така и за своите привърженици. Сегашните български управници, поддържани в дивите си и произволни действия от чуждестранни дипломатически внушения, са си поставили крайна цел въпреки всички жертви да направят възможно възтържествуването на антиславянската, установена от Батенберг, политика, така гибелна за истинските интереси на България.

Предвид на това главатарите на България, както това беше доказано в неотдавнашните преговори между опозицията и регентството, не се съгласиха на мирно разрешаване на въпроса, което би парализирало малко-от-малко тази политика; те не приеха предложението за смесено правителство с руски генерал като военен министър, не приеха предложението за неутрално правителство — комбинации, които бяха единствено способни да поддържат равновесие на силите и ред между съществуващите в България партии. С една дума, те не приеха нито едно от тези предложения за миролюбиво разрешаване на кризата, тъй като всяко от тях би могло да отслаби властта на сега управляващите и да ги лиши от благата и изгодите на същата.

След неуспешните мирни преговори ни оставаше да се обърнем към насилствено сваляне на регентството. Раздвижването, появило се в някои пунктове на България, доказа, за нещастие на огромното мнозинство от народа, че българските управляващи са решени да не отстъпват дори с цената на поголовна касапница и ужасни междуособици. И наистина, дивашките изстъпления, убийствата и ужасните отмъщения, към които прибягнаха управляващите при потушаването на последните избухвания в Русчук, Силистра и пр. и за тероризирането на населението, въобще надминаха най-кървавите башибозушки разправи от минало време. Тази бърза разправа и терорът не можеха да не повлияят на духа на населението. Тук трябва да се добави, че от известно време народът е лишен от своите водачи. Всички малко-от-малко видни граждани и военни люде, които не съчувстват на лъжерегентството и неговата политическа дейност, са поставени в абсолютна невъзможност да направят каквото и да е за облекчаване на това положение. Мнозина се намират в изгнание или са избягали в чужбина — каквито сме и ние — и не могат да се върнат; а останалите в България и Румелия са истински мъченици, постоянно са подложени на различни гонения и изтезания с цел окончателно изтребване на опозицията и потушаване на враждебния на властващите народен дух.

Ваше високопревъзходителство, в заключение на гореказаното си позволяваме да мислим, че във всеки случай България не може да излезе от това непоносимо и отчаяно положение без външна подкрепа и сила. За нас тази подкрепа и сила е само Русия. Взорът на милионния български народ в настояще време е обърнат към августейшия всеруски монарх, царя покровител на България, както и преди десет години — в навечерието на освободителната война.

… Ваше високопревъзходителство, окупацията на България от руснаците е необходима, неизбежна. Тя е така неизбежна, както и последната освободителна война. Ако на славянството и на православието им е необходимо да разчитат и на съществуването на България, то трябва да побърза и възможно най-скоро да изтръгне страната от това гибелно и убийствено положение. Окупацията е необходима не само от политическа гледна точка, но и да избави България от нравствено-разлагащия и деморализиращ социален ред, който постепенно се въдворява в България: под крилото и благодарение на сега управляващата разбойническа и радикална шайка и със снизходителността на безкрайно свободния режим и радикалната Конституция социалната деморализация и нравственият разврат се разпространяват не с дни, а с часове. Крайните идеи, отричането на всичко във всичките му форми, безбожието, анархията, убийствата и злодеянията с лъжепатриотични цели си намират благодатна жътва в България и подкрепа в единствено позволените за издаване официози, то само от официалните органи на радикалното лъжеправителство. Сърцата ни се обливат с кръв, когато си помислим, че тези проповеди вече минаха отвъд стените на началните и средните учебни заведения и нещастната младеж е увлечена от тях — нейната деморализация вече е започнала. Какво ще бъде социалното положение на страната, когато тази младеж, развивала знанията си по този път, излезе от училищата в живота с идеите на безбожието, отрицанието, анархията?

Позволяваме си да мислим, че за освобождаването на България както от политическа гибел, така и от социално-нравствената деморализация е необходимо да се направи радикален преврат, да се въведат нови основи на държавническия живот и на възстановяването на пълния ред в обществото и най-строга дисциплина в училищата. Тези радикални мерки са немислими без руска окупация, тъй като ние вече казахме, вътрешният преврат ще се окаже неуспешен, а всички решения, целящи компромис, ще послужат само като палиатив и няма да доведат до излекуване на тежкия и хроничен недъг на България.

Ваше високопревъзходителство, съществува само едно средство да се спре развитието на злото, докато все още това е възможно, и по този начин да се избави България от безизходното положение както в политическо, така и в социално-нравствено отношение, да се изгонят от нашето отечество чуждоземният коварен интерес и гибелното влияние, които толкова много навредиха на нашите отношения към Русия; да се възстанови и възсъздаде освободената със скъпи жертви и изкупената с руска кръв България и да се направи възможно тържеството на славянското дело и православието. Това средство е руската окупация. Българският народ я очаква с голямо нетърпение, защото само в нея вижда своето избавление. За бляскаво доказателство на нашите думи ще послужи всеобщият възторг, с който народът ще посрещне въдворяващите мир и ред в страната войски на освободителката и покровителката — на Русия.

При това най-покорно ви молим, ваше високопревъзходителство, да приемете израза на чувствата ни на най-отлично уважение, с което имаме чест да бъдем на ваше високопревъзходителство най-покорни слуги.

Пп. Гешев, Бобчев, Маджаров, Цанков, Бурмов, Бракалов (останалите подписи на нечетливи).

№ 148.
Телеграма от посланика в Букурещ до министъра на външните работи Гирс

24/12 април 1887 г.

Посети ме пристигналият тук от Белград Цанков. Тези дни той се връща в Белград, откъдето вследствие на случилите се в Сърбия промени сега му е по-удобно да действа.

Пребиваването му в Букурещ би било съпроводено с някои неудобства. Цанков ми предаде общи съображения по българския въпрос с молба да ги представя на ваше високопревъзходителство, което изпълнявам по пощата, тъй като няма нищо спешно.

(Хитрово)

№ 149.
Депеша от посланика в Константинопол до министъра на външните работи Гирс

21/9 юли 1887 г.

На ваше високопревъзходителство беше угодно в отговор на секретното ми запитване от (10 юли) 28 юни[10] да ме извести с телеграма от (12 юли) 30 юни[11], че не благоволявате да считате за удобно прехвърлянето на дейността на българската емиграция в Сърбия, където правителството на Ристич и без това е поставено в твърде затруднено положение. Не се забавих да съобщя това становище на Цанков, когото разиграният в България избор на княз и смяната на правителството поставят, както и цялата емиграция, в твърде затруднено положение.

От своя страна Стоилов и Кͦ, твърде естествено, се стараят да ги подмамят там, но най-опитните от водачите на опозицията предвиждат, че по-еднородното сегашно правителство с още по-голяма ловкост и безнаказаност от преди ще започне да прилага терора за потискане на всякакви прояви на противодействие срещу неговата власт.

Затова се появи мнение да се започне дейност отвън, от Сърбия, тъй като нито тук, нито в Румъния почвата е достатъчно благоприятна за подготовка на какъвто и да е вътрешен преврат в България.

Но вследствие моите указания за опасността да се затрудни положението на Ристич Цанков реши преди да предприеме нещо, да влезе в преписка с него.

Докато, въпреки случилото се в Търново, овластените българи чувстват все по-голяма и по-голяма невъзможност да вървят нататък без подкрепата на Русия. Така неотдавна Стоилов започна по обиколни пътища да търси сближение с мен и да ми предава уверения в желанието си да задоволи изискванията на Русия, като моли за възможност да се изпрати руски агент, с който може да се стигне до съгласие.

Съмнявам се, че Стоилов би могъл, пък и че искрено би желал да направи първата крачка към изпълнението на тази програма.

Приемете и пр.

Нелидов

№ 150.
Телеграма[12] от първия секретар на мисията в Букурещ до министъра на външните работи Гирс

 

26/4 юли 1887 г.

Според последните известия в България трябва да се очакват големи събития. Регентите не са могли да се върнат в София, защото софийският гарнизон е предан на Николаев; те са се насочили към Варна. Според слуховете Стамболов и Живков са арестувани във Варна. Казват, че Стамболов ще бъде убит. Между Русчук и София има многобройни въоръжени шайки, съобщенията са почти прекъснати. Разбира се, аз не гарантирам за достоверността на тези сведения, предавани от пристигащи. Показателно е вече 3-ти ден отсъствието на телеграми от България.

(Виламов)

№ 151.
Извадка[13] от писмото на Драган Цанков до председателя на славянското благотворително общество в Одеса А.А. Кривцов

 

Адрианопол, 7 декември/25 ноември 1887 г.

Достоуважаеми Александър Александрович,

Потвърждавам последното си съобщение от 5 декември/23 т.м. относно пристигането на Стоилов в Одеса. Получих любезното ви писмо от 3 декември/21.

Телеграмата ви за това да съобщя на Боянов да не заминава за Одеса аз не получих, което учуди не само мен, но и г-н Неклюдов, който лично ми донесе последното ви писмо и се зае да направи необходимата за това справка.

И без вашата телеграма капитан Боянов реши да не заминава за Одеса, защото, както вече ви писах на (28) 16 т.м., той приготвя четата си и не по-късно от следващата седмица ще бъде отново на българска територия.

Разчитайки на вашите уверения, че в скоро време ще ми бъдат изпратени средства, аз заех за кратък срок от един известен вам тукашен банкер нужните за гореказаната цел суми, които връчих на Боянов, и в случай, че не получа в скоро време очакваните средства, ще бъда поставен в много трудно положение не само по отношение взетата на заем досега сума, но и по отношение на по-нататъшната ми дейност тук.

Съобщих на Боянов писаното за него. Той остана дълбоко трогнат от изразените от вас чувства и се надява, че в скоро време ще му се удаде да оправдае както доброто мнение, което всички ние имаме за него, така и големите надежди, които му възлагаме.

Надявам се, че вече сте успели да се видите и да се споразумеете с г-н Хартвиг, защото не трябва да се бавим с приготовленията за делото предвид на това, че то назрява много бързо. Така например тези дни в Адрианопол пристигнаха около 40 емигранти селяни, които, ако имахме средства, бихме въоръжили и изпратили в княжеството да безпокоят правителството. Трябва ли да припомням още и за недоразуменията между българските главатари и техните привърженици, които правят момента много удобен за действие.

Капитан Македонски, който се намира във вашия град, напоследък с писмото си от (27) 15 се обърна към мен чрез посредничеството на зет ми г-н Людсканов и изказва мнение, че сега трябва да се направи революция в България, и то с помощта на минимум 3000 руски доброволци, решили да жертват живота си. В отговор днес му съобщавам един план за действие, който може да се резюмира в долуизложеното: преврат може да се направи в България винаги и народът го очаква с нетърпение само да има тридесетина души български емигранти, военни или граждански (лица), решили се на смърт, които да си изберат по един от всички райони от територията на България и да нахлуят там всеки със съставена от него дружина от 10–20 души доброволци (волонтери) българи или руснаци. Тези дружини ще действат отначало като хайдушки чети ту в една, ту в друга местност, а накрая — съвместно и във връзка една с друга.

При това в допълнение казах на г-н Македонски, че ако бъде възможно да се намерят тези 30 войводи, аз съм сигурен, че ще успеем да набавим и материални средства в размер 5000 турски лири за въоръжаване на 30 чети (шайки) от по 20 души всяка.

В заключение предложих чрез капитан Македонски намиращите се в Русия български офицери да обсъдят този план и в случай, че го одобрят, а нямат възможност да намерят гореспоменатите средства, нека се обърнат за съвет към вас или към мен.

От известно време получавам редовно вестника „Киевское слово“. Уверен, че вие сте се разпоредили да ми го изпращат, ви изразявам своята благодарност за тази любезност.

Ваш Д. Цанков

№ 152.
Писмо от редактора на вестник „19 февруарий“ до колежкия съветник Хартвиг

1 януари 1888 г./20 декември 1887 г.

Ваше превъзходителство,

Вследствие на прекомерно натрупване на работа по издаването на вестника „19 февруарий“ аз не успях да продължа започнатото от мен преди два месеца предаване на известията по нашите български работи. Бях буквално затрупан от денонощна работа и ви моля да благоволите да ме извините за това провалено намерение. В последно време аз не знаех къде се намирате. Капитан Бахчеванов ми писа, че сте били в Белград и сте имали намерение да заминете през Букурещ за Одеса. Помолих в Одеса и П-бург да ме известят за вашето местонахождение. Днес получих от капитан г-н Вазов писмо със съобщение за вашия адрес. Затова бързам да се обърна лично към вас. Не исках чрез Букурещ, тъй като на четирите ми писма от Густав В-кт-ч нямам никакъв отговор.

Но между другото написах доста(тъчно) подробно на Александър Ал-ч[14] в Одеса и мисля, че той ви е съобщил.

А ето накратко същността на цялата работа.

В края на м. февруари т.г. негово в. превъзходителство Михаил Александрович[15] благоволи за издаването на в. „9 август“ и за личната издръжка — моята и на г.г. Д. Попов, Г. Великов и С. Байчев, да разреши месечна субсидия от 2500 златни франка. През юли, когато аз и г-н Попов започнахме да издаваме тук, в Т. Северин, втория вестник „19 февруарий“, останалите в „9 август“ г.г. Великов и Байчев се съгласиха с нас да разделяме отпусканата сума на две. И затова, предвид на някои затруднения от…[16], с които се сблъскахме в Букурещ, особено вследствие на нашето юношеско самоупование, ние отново в съгласие с браиловските си събратя предложихме нова сделка, т.е. да отпускат за двата вестника само 1500 франка — за всеки по 750 фр. месечно. Според тази сделка ние трябваше да получим от м. юни до м. декември включително 4500 франка. Следователно всичките ни дългове наброяват 1800 зл.фр. и 1380 ср.фр. Ваше превъзходителство! От всички страни получавам писма и отзиви с прискърбни чувства по повод спирането на вестника. Молят ме да не падам духом и да ходатайствам да ми се помогне, тъй като вестникът се превърна в най-полезна необходимост особено предвид предстоящите събития. Капитан Вазов в днешното си писмо възклицава: „Николай Хенрихович е пратен нам от бога в тия тежки времена.“

Аз ви моля и ви заклинам с цялата чистота на сърцето, въодушевено за общото славянско дело на воин и страдалец — избавете мен и г-н Попов от непосилното положение, избавете заедно с това и делото на многополезния вестник. Представете си само, че г-н Попов е принуден да ми изпраща от Белград нефранкирани писма и ми пише, че яде веднъж на ден… Моля да се разпоредите, ако е възможно, дори по телеграфа, за незабавно подпомагане; моля още, пак ако е възможно, да направите така, че да нямаме парични отношения с Букурещ. За нас това е наказание.

Моля да предадеше най-почтителния ми поздрав на вашата госпожа, а вас моля да приемете най-дълбоките ми искрени уверения в ненарушимостта на моята преданост и неотслабналата ми готовност за борба.

С. Н. Миларов

№ 153.
Записка, съставена в Министерството на външните работи[17] до Гирс

След като Х(артвиг) разреши да се предаде на Д(раган) Цанков сумата, необходима за делото, З(иновиев) изпрати следната телеграма на Н(елидов) в Константинопол: „Съгласно предоставените от Одеса сведения Цанков е заел петнадесет хиляди франка за някои предприятия на емиграцията. В случай, че сведенията са точни, благоволете да обясните на Цан(ков), че сумата ще бъде платена от българския фонд. Парите ще бъдат изпратени оттук по ваше искане.“

№ 154.
Паметна записка, доставена от г-н Др. Цанков[18] за Гирс

 

11 януари 1888 г./30 декември 1887 г.

I. Да ми бъдат отпуснати:

а) на месец двеста и петдесет (250) турски лири за издръжка в България на агенти, емисари, куриери и за семействата на тези лица, които ще намират в четата на Боянов;

б) едновременно хиляда (1000) турски лири за сформиране и въоръжаване на други чети от страната на Турция.

II. Петнадесетте хиляди (15 000) франка, получени от мен от посолството, вече са изразходвани за сформирането и въоръжаването на четата на Боянов[19], която се състои от седемдесет души. Тази чета премина В България — част (около 50 души) през Бургас, а част (около 20 души) през Адрианопол. Тя ще бъде разделена на няколко части под командата на Боянов, Набоков, Горанов, Дражев, Поп-Капичич и др.

Д. Цанков

№ 155.
Писмо на бившия военен министър на България Маджаров до Д. Цанков[20]

 

1 февруари/30 януари 1888 г.

Уважаеми господин Цанков,

Преди да ви изложа сведенията, които трябваше да събера в Одрин по емигрантските дела, считам за дълг да се спра на един много важен въпрос, който често бе задаван от някои искрени приятели на България и с чието разрешаване може да се определи с какви средства е възможно да се отстрани българската криза… Като имам предвид, че какъвто и план да бъде приет за действие на изпращаните в Източна Румелия шайки, би било от голяма важност, аз се заех с въпроса за доставката на оръжие за тях и за изпращането им там. Мога с вероятност да твърдя, че без големи затруднения могат да бъдат купени 150–200 пушки „Мартини“ с по 100 патрона и приблизително има такъв брой хора, които искат да влязат в България. При влизането в България съставът на шайките не трябва да превишава 20–25 души на брой и би било предпочтително да се промъкнат през границите едновременно. Ако тяхната задача ще бъде да действат не за предизвикване на общо въстание в страната, за сваляне на правителството, а като шайки, които ще се стараят да подкопават власта на правителството и да го препятстват при изпълнение на функциите му, то в такъв случай не се трябват офицери, в противния случай при всяка шайка ще се трябва офицер. Сумата за въоръжаването така на шайките ще бъде

 

На пушки по 4 т.л. . . . . . 800

На приготвяне на 200

души и други разходи за

човек по 4 т.л. . . . . . .  800

————————————————————————

Всичко   . . . . . . . . . 1600 турски лири

 

По мое мнение тази сума може да бъде поверена на г-н Карамихайлов. Гореозначената сума може би ще ви изглежда като много голяма, но в условията, при които ще бъде извършена покупката или подготовката на хората, е невъзможно да се действа така, както би действало даденото правителство. Трябва да се предположи, че може да се случи пръскане на незначителна сума без полза, само за да се приготви всичко навреме. Желателно би било да имаме тази сума в края на месеца (февруари) и ако е възможно, да я изпратите веднага, докато се намирам в Адрианопол, за да се избегне излишна преписка.

Дейността на определените във всеки департамент кореспонденти не донесе очакваните резултати по следните причини: 1) определените лица за Филипополски и Татарпазарджишки окръг не можаха да заминат за отредените им места, тъй като турските власти не им позволяват да отидат там; 2) куриерите, чрез които трябваше да бъде изпращана кореспонденцията до нашите приятели вътре в България, не достигат по нямане на средства за тяхната издръжка, а…[21] сами не могат да влизат в областта; 3) до моето пристигане в Адрианопол някои от кореспондентите мислили, че с изпращането на Боянов в България всички наши предишни наставления се отменят, нещо много безпочвено; 4) агенти във всички окръзи не са назначени по тези същите причини, както кореспонденти. Тъй като е неизбежно необходимо населението да се държи винаги…[22] и да се подготвя за общо въстание, то както куриери, така и агенти ще ни бъдат много нужни и се чувства непреодолима нужда да се назначат 7 куриери и 12 агенти (за Филипополския и Татарпазарджишкия окръг не мога да ви определя точно техния брой, тъй като не зная мнението на съответните кореспонденти). От агентите може да се предполага, че четирима от тях като хора заможни няма да се нуждаят от помощ. Сумата, която ще бъде нужна за всеки месец, е следната:

 

На 7 куриера по 5 т.л. . . . . . 35

На 8 агента по 3 т.л. . . . . .  24

———————————————————————————————————

Всичко  . . . . . . . . . . . . .59

 

Ако прибавите за Филипополския

и Татарпазарджишкия окръг

по 5 куриера 6 агента . . . . . 43

———————————————————————————————————

Всичко  . . . . . . . . . . . . 102 турски лири

 

На 30/18 януари се намираха в Адрианопол петдесет и три души емигранти освен гърците, броят на които е невъзможно да се разбере точно, тъй като някои от тях се зачисляват в Одрински окръг и изгубват емигрантския характер и освен тези български емигранти, които са останали из селата близо до границата, следователно и за тяхната численост не може да се има точен списък. От гореозначените петдесет и три души, поименен списък за които аз ви изпращам, от тях само 10 души получават помощ, останалите се намират в крайна нищета. На 2 януари 1888 г.) 22 декември 1887 г. им бяха раздадени 15 турски лири еднократна помощ и оттогава те нищо не са получавали. Тук ще ви напомня, че когато преди три месеца ние размишлявахме за да спретнем положението на емигрантите в Турция, техният брой тогава се равняваше на 40 души, сега само в Адрианопол се намират толкова и дори повече от този брой и всеки ден пристигат нови. Последните са особено за съжаление. Те напускат домовете си без никакви средства, бродят по няколко дни и дори седмици из края и напоследък се решават да преминат в Турция, където попадат в ръцете на пограничната стража и биват отправяни на Мустафа-паша и оттам в Одрин. И ако никой не узнае за тяхното пристигане и не се представи някой за техен поръчител, тях ги арестуват и те остават няколко дни в зандана. При освобождаването им от затвора те нямат нито грош да се изхранят поне за един ден. По моите изследвания за всеки емигрант са нужни по 1 ½ тур. лира за месец. Ако беше лято, тези хора биха могли да си намерят работа и да не се нуждаят от помощ, но тъй като сега е зима, то човеколюбието изисква да им помогнем с пособие най-малко за 2 месеца.

В последно време се забелязва стремеж сред войниците да дезертират от войската. Що се отнася до турците и гърците те отдавна упражняват това, и в продължение на цялата година може да се наброят 150 дезертьори, този стремеж се забелязва сега и сред българските войници. Аз мисля, че това може да се употреби в наша полза, но не се реших да опитам да употребя мерки за тяхното привличане, тъй като и без тях намиращите се в Адрианопол емигранти се нуждаят от кора хляб. Съществува мнение между офицерите емигранти, че ние не трябва под никакъв предлог да подстрекаваме към дезертьорство, защото тези войници, които напущат редовете на войската, ще ни бъдат повече полезни, ако останат в България. По мое мнение такова може да бъде вярно до известна степен и то само за офицерите и фелдфебелите, т.е. за тези, които са по-развити и в случай на поход те могат да разберат срещу кого ги водят и срещу кого ще стрелят, но що се отнася до простите войници, те рядко могат да оценят кога ще настъпи моментът да вземат инициативата, и освен това те трудно ще се разберат един с друг. Всички почти поддържат, че частните предприятия са вредни до известна степен, че неуспехът обезкуражава опозицията в България, но по моему най-голяма вреда и най-голямо обезкуражение има тогава, когато някакъв обикновен инцидент слага край на всяка по-нататъшна дейност. Ако биват избити 10–20 или арестувани 40–50 души, те като че ли натискаш спусъка с последния патрон, вдигат ръце и са готови да ликвидират начинанието:

Такава дейност има следните печални последици:

1) дава се повод на правителството да мисли, че с един удар може да смаже всички замисли на своите неприятели; 2) пропадат без следствия всички предприятия, които са били косвено свързани с инцидента или неуспеха и 3) населението заключава, че поборниците срещу правителството имат толкова малко средства за действие, че едва-що се появи някакъв неуспех, те се оттеглят от полето на битката. Уверявам ви, че ако попитате някой от дейците от 19 февруари, само той да е бил сериозно посветен в делото, той ще ви отговори, че заедно с русчушкия неуспех е пропаднала само ⅓ от предприетото, а ⅔ бе загубена по причина на минутното разпръскване на деятелите[23], намиращи се извън България. Дейността по българските дела не може да бъде ограничена само с цел сваляне на настоящето правителство и с вярването, че ако някоя шайка успее да превземе някой град, кризата завършва. Мисля, че ако по причина на ограничени средства е невъзможно в скоро време да се постигне крайната цел, то не трябва да захвърляме или прекъснем своята дейност и посредством това да даваме възможност на сегашното правителство да укрепва в своето положение, а заедно с това да даваме причина на населението да се разочарова в своите надежди. За решителността на опозицията са само два пътя за работа — конституционен и революционен. Първият, както и по-горе казах, е затворен, освен ако се примирим с княза Фердинанд, ако се откажем, кратко време, от най-светите традиции на българския народ и ако се решим да чакаме години. Ако наистина кажете една добра дума заради руснаците, вие ще бъдете подложени на изтезание в затвора или убит на улицата.

Революционната инициатива трябва да бъде постоянна и без прекъсване, тогава само може да се очаква полза за общото дело. Казват, че всички неуспехи са навредили много на благоприятния изход на българската криза. Това е вярно само тогава, ако предположим, че тези частни опити да бяха групирани и извършени веднага, но да поддържаме, че без тях българският въпрос ще се намирал на по-добра основа, отколкото сега, това означава да не сме запознати със слабостите и добродетелта на България и със стремежите на тези военни и граждански лица, които попаднаха на власт в България. Преследването на всичко това, което е руско; обявяването на военно положение в страната; унищожаването на печата; организирането на улични побойници и въвеждането в системата на терора — са неща, които съществуват в България преди появата на Боянов с шайката му, и, ако искате, дори (22) 9 август — свалянето на Батенберг. Досега аз не съм виждал никого, който да докаже, че ако не беше станало нито един от тези опити, ще бъде възстановено до… в България, или че руските изисквания биха имали тежест пред българите или чуждестранните. За по-голяма ясност на което ви казах досега, аз считам за нужно да направя съкращения.

За успешното сваляне на правителството и неговото заменяване с друго, което би въвело ред в страната, би възстановило руското влияние, е необходимо: 1) Приготвянето на народно въстание, което трябва да бъде подкреплено с един отряд от руснаци и българи не по-малко от 2000 души. За избягване на разногласия и за успеха на предприетото начело на този отряд трябва да се назначи руснак. А ако е възможно, да се постараем да привлечем на своя страна някой гарнизони. Мъничко по-рано от въстанието да се вкарат в 15–20 пункта малки шайки, които ще имат за цел да смутят правителството и да удържат гарнизоните по техните места. Селското население, на което напълно можем да се надяваме, е свикнало да се управлява от друг, без появата на външна сила то няма да въстане, а за да го вдигнем, това дело ще се възложи тайно.

Без външна сила, аз съм сигурен, че никакъв гарнизон няма да въстане, ние не трябва да вярваме на техните обещания, защото гарнизоните само тогава ще се присъединят към нас, когато видят, че имаме сила. В такъв случай ние трябва да прибегнем само до сформирването на шайки. Ако се отпуснат 1600 т.л., то може за тези пари да се сформират в Адрианопол 8 шайки по 25 човека във всяка. И ако парите се отпуснат сега, то те могат да се сформират до 1 април.

За издръжката на емигрантите до пролетта е нужно 150 т.л. освен тези, които се отпускат сега.

И ако ще се приеме идеята за общо въстание, към горепосочената сума трябва да се прибави още 306 т.л. за поддръжка на куриерите и агентите за 3 месеца.

И така, разходите, които са нужни за общото въстание, или поне, що се отнася до неговата подготовка в Источна Румелия, освен тези разходи, които се биха появили впоследствие от разработката на плана, са следващите:

 

За въоръжаване и приготвяне на шайките  . . л.т. . . . . . 1600

За поддържане на емигрантите до пролетта  . . . . . . . . . 150

За агенти и куриери за 3 месеца. . . . . . . . . . . . . . 306

Непредвидени . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 50

                ———————————————————————————————————————————————

                                     л.т.                  2106

 

Може би стигнах в писмото си по-далеч, отколкото се позволява в подобни случаи, но тъй като предметът е много важен и така сложен, че се нуждае от разяснения на по-сведущ и опитен човек, отколкото съм аз, по това дело.

Ваш предан

М. М. Маджаров

№ 156.
Телеграма от посланика в Константинопол до министъра на външните работи Гирс

16/4 август 1888 г.

Редакторът на „Търновска конституция“ Илия Георгиев пристигна тук с писмо от Никифоров[24]. Той обясни, че според получените от него писма от офицера Ванков от Киев, до когото на 6 юли е писал Кухта, на техния вестник е била обещана помощ 8 размер до 4000 франка 6 месец. До мен за това е изпратена телеграма. Днес вследствие преследванията на правителството, което хвърли В затвора редактора Славейков, редакцията е задлъжняла повече от 8000 франка и ходатайства за изпращането на тези пари, както и за обещаната субсидия — всичко около 12 000 франка. Времето за борба е най-благоприятно. Тъй като нямам никакви сведения за това, моля за най-бързи указания, защото Георгиев бърза обратно.

Нелидов

№ 157.
Справка за размера на субсидиите за вестник „Търновска конституция“

Най-необходимият размер издръжка само на нашия вестник би бил 2000 франка на месец, но като се вземат под внимание направените дългове по издаването на вестника през изтеклите месеци, за които така или иначе беше се обещало[25] помощ ту от една, ту от друга страна; като съобразим, че за продължаване издаването на вестника е необходимо при не особено изгодни условия да се осигурим с полиграфия, специално или основно за печатането на нашия вестник в столицата; като при това искаме да изпратим агенти в провинцията за разпространяване на вестника и за създаване на поне някаква организация на опозицията, а също и да започнем издаването на един или два вестника в провинцията, беше решено, че тогава е необходим този размер на едновременна помощ, който бе съобщен от г-н Георгиев. При това трябва да се вземе под внимание обстоятелството, че заможни хора, които могат с години да живеят от собствени доходи или средства и да се борят за своите идеи с правителството, в България има много малко. Необходимо е от време на време да се поддържат със средства поне някои от агитаторите и постоянно работещите във вестника, които, бидейки без работа вече трета година, са се изпохарчили напълно и са принудени да търсят частни занятия и работа, за да поддържат съществуването на своите семейства.

Никифоров

№ 158.
Официално от първия секретар в Константинопол до канцеларията на Министерството на външните работи за Гирс

2 септември/22 август 1888 г.

Препращайки при това писмената справка, доставена с писмото на гражданина Никифоров за размера на субсидията за българския опозиционен вестник „Търновска конституция“, канцеларията на императорското посолство има чест най-покорно да моли канцеларията да приложи означената справка към депешата на г-н посланика от 18/30 август под №124.

Вестман

№ 159.
Извадка[26] от записката на Д. Цанков за положението на нещата в България

 

27/15 ноември 1888 г.

Причината за българската криза, която тревожи европейския мир вече три години и се отразява пагубно във всички отношения върху благосъстоянието на страната, освободена от Русия с цената на потоци кръв и колосални парични разходи, трябва да се търси не във вътрешните партийни разпри, а във внушаваните отвън мисли за полезността на прекъсването на традиционните братски и исторически връзки с Русия и замяната им с австро-унгарско влияние.

Не можем да не се учудваме на това, че в България подобна чудовищна мисъл придоби известна почва, ако припомним всички известни седемгодишни непрестанни и развращаващи коварни замисли и интриги на първия български княз Александър Батенберг, който, домогвайки се до възможността да състави правителство, враждебно на Русия, сееше навред раздор и разврат, така че дори духовенството, този най-близък и най-мощен защитник на благото на населението, не е в състояние да извиси гласа си сега, както го извисяваше по времето на турското робство всеки път, когато се оказваше явна необходимост от енергично отстраняване на някакво зло, заплашващо църквата и религиозно-нравствените стремления на населението.

Но както и да е, България днес се управлява от едно правителство начело с незаконен княз. На пръв поглед изглежда, че това правителство може да бъде свалено само по пътя на външна намеса. Но при по-внимателно запознаване с положението на нещата в страната и строго обмисляне на всички обстоятелства, при които даденото незаконно правителство стои на кормилото на управлението, не може да не се стигне до обезателния извод, че свалянето е възможно и по друг път. Насилието и постоянният гнет, с каквато и цел да се използват, не могат рано или късно да не станат крайно омразни за заробеното население; по-нататък трябва постоянно да се има предвид, че по силата на интереса да задържи властта в ръцете си даденото правителство ползва за осъществяването на насилие услугите на елементи, произлизащи от самия народ, въобще крайно враждебно настроени към узурпаторите, и накрая, в страната има хиляди българи, по-малко или повече жестоко заплатили за съчувствието си към Русия, готови винаги да противодействат на това правителство.

Като обмислим гореизложеното, не можем да не се съгласим, че в самата страна съществуват всички дадености, за да можем да се надяваме на край на кризата без външна помощна сила, обаче категорично не без външно морално и главното материално съдействие.

Насочвайки се към елементите, длъжни главно да способстват за приключването на кризата, ние ще посочим:

1. Емигрантите на брой около 500 души, разпръснати из различни държави.

2. Цялото духовенство.

3. Голям брой чиновници и учители или доброволно излезли в оставка, защото не желаят да служат на враждебно на Русия правителство, или уволнени от служба от правителството поради своите симпатии към Русия.

4. Хиляди избити, заточени и държани из затворите и накрая

5. Огромната народна маса, която винаги е възлагала най-добрите си упования и надежди на Русия.

За да не отиваме далеч, ще приведем пример с последните два месеца. В този промеждутък от време се явиха два случая, които лесно биха способствали за прогонването на принц Кобургготски от страната, но останаха без последствия, защото от страна на Русия не беше оказана никаква помощ. Преди два месеца трима от висшите български офицери, а именно майорите Савов, Паприков и Паница (заместник на военния министър, началник на софийското Военно училище и председател на главния военен съд), недоволни по различни причини от принц Фердинанд, поведоха пропаганда сред корпуса офицери за изгонването му от България и помолиха някои привърженици в Русия сред гражданите да разпратят емисари по цялата страна за подготовка на населението за бъдещите събития. Споменатите граждански лица се обърнаха към мен за парична помощ за нуждите на емисарите. Бях принуден да им откажа, защото нямах към кого да се обърна за такава помощ.

Друг случай. Известно е, че в Народното събрание има твърде силна опозиция срещу правителството, но тя не може да донесе полза, ако не бъде в състояние да увлече след себе си болшинството от депутатите; а това би било лесно да се направи, ако се осигурят депутатите с получаване на депутатски парични асигнования за периода на тяхното пълномощие, тъй като Стамболов няма да се забави да ги лиши от тях в случай, че не им се удаде да го свалят. Бях принуден да откажа и тази парична сума на обърналите се към мен от София.

Като че ли от изложеното е достатъчно ясно колко голяма би била изгодата от използването на непрекъснатите отношения между Русия и България за благополучното разрешаване на българската криза. Какъв трябва да бъде начинът за предаване на вспомоществованията и какви да са органите, чрез посредството на които трябва да се водят преговорите — тези въпроси биха могли да бъдат решени лесно съобразно обстоятелствата. По мое мнение по-подходящо и целесъобразно би било, ако императорското правителство отпусне определена парична сума за тази цел на едно или няколко лица, руснаци, които биха се ползвали както с пълното доверие, така и с пълномощията на императорското правителство.

Тази помощ скоро би дала плод. Ако днес при най-неблагоприятни обстоятелства опозицията, задушена и захвърлена от покровителката си Русия, загубила всякаква надежда за съдействие от императорското правителство, издига гласа си в средите на заседаващото в София Народно събрание, открито гласува помирение с Русия — без да се бои от преследвания, — изисква съчувствен адрес към Русия, то какъв би бил подемът на духа на всички недоволни, ако те чувстваха, че зад тях стои стабилната покровителка на славяните, която ги поощрява и ободрява за достигането на целите, посочени на българите от самото императорско правителство.

Приемете и пр.

Д. Цанков

№ 160.
Записка, съставена в руското Министерство на външните работи, до Гирс

14/2 декември 1888 г.

Бившият редактор на двата спрени опозиционни български вестника „9 август“ и „19 февруарий“ заедно с някои други лица се накани да основе нов политически орган с цел защита на славянските интереси на Балканския полуостров по програма, съответстваща на указанията и възгледите на императорското правителство.

Тези лица предвиждат да издават български вестник в Букурещ, където им е обещана нравствена и материална подкрепа от страна на някои влиятелни политически дейци от партията на консерваторите.

За да се даде на вестника най-голямо разпространение, се предвижда ö него да се включи отдел на сръбски език, който ще бъде завеждан от небезизвестния на императорското величество сръбски публицист Узелец.

За осъществяването на този проект редакторите се обръщат с ходатайство за предоставянето им на едновременно пособие до 5000 франка за закупуване на типографа, принадлежащ на вестника „19 февруарий“ и купен от един румънски негоциант в Букурещ при разпродажбата на имуществото на редактора Миларов.

Обръщайки се с такова ходатайство, назованите лица изразиха желание в случай, че молбата им бъде удовлетворена, по възможност тази сума да им бъде предадена по най-секретен начин, за да се отклони всяко подозрение на българските главатари, че планираният вестник е субсидиран от руското правителство.

№ 161.
Депеша от посланика в Букурещ до министъра на външните работи Гирс

4 юли/22 юни 1889 г.

Милостиви господине Николай Карлович,

Пристигналият тук тези дни от Белград изключително за среща с мен г-н Цанков ми представи г-н Станчов, изпратен при него в качеството на упълномощен от неговите съмишленици в България за преговори с него и за обсъждане и намиране на средства за повдигане на духа и съживяване на опозицията.

Аз имах с г.г. Цанков и Станчов дълги беседи, за чието съдържание считам за дълг да донеса подробно на ваше високопревъзходителство.

По думите на упълномощения от главния комитет на Народната партия г-н Станчов дейността на противниците на принц Фердинанд и на неговото правителство е почти напълно прекратена. Организацията на партията е съвсем слаба. Филиалите на комитета в провинцията са или разстроени, или съвсем не се събират, или се ограничават само с обикновено предаване на сведенията за случилото се. Не съществува никаква активна дейност. Печатни органи с изключение на ежеседмичното безцветно списание „Напред“, което излиза във Филипопол, опозицията съвсем няма. От времето на протеста, подаден от софийските граждани до блажения Йосиф по повод стълкновението на българското правителство със събралия се в София синод, Народната партия с нищо не се е проявила. Между това не може да не се признае, че сегашният режим се е заздравил значително и продължава да укрепва. Ако едно такова пасивно отношение на опозицията не се промени, то е несъмнено, че мнозина от недоволните, окончателно обезнадеждени, ще загубят всяка вяра в собствените си сили и неволно ще започнат да се примиряват с установеното положение на нещата.

Елементи за борба с принц Кобургготски и неговите министри има повече от достатъчно. Като оставим настрана масата на селското население, което безспорно симпатизира на Русия, но е малко подвижно и не може да има влияние върху държавническия ход на делата вследствие на своята неподготвеност да се ползва от чужди конституционни форми, всичко най-добро в България е недоволно от положението, в което се намира страната, предвид на ненормалните ѝ отношения с Русия: най-добрите граждани — отстранени от участие в управлението, търговската класа — страдаща от икономическата криза, и накрая духовенството, което се намира вече в открита вражда с княза.

Според мнението на Станчов главната причина за бездействието на опозицията се заключава в отсъствието на парични средства у нейните ръководители.

За да прекрати това пасивно отношение на българския народ и да го предизвика към дейност, централният комитет на Народната партия си постави задачата да намери необходимите средства за водене на антиправителствена агитация и реши за тази цел да упълномощи Драган Цанков да сключи заем от името на цялата партия. Предвид невъзможността да се намерят нужните парични средства в самата страна, комитетът предлага такъв заем да се сключи извън пределите на България, а именно в Русия, ако императорското правителство благоволи да окаже съдействие за осъществяването на това. Предполага се заемът да бъде от един милион франка. Условията на заема са следните.

Комитетът на Народната партия, която представя г-н Цанков, се задължава след свалянето на принц Фердинанд да положи всички свои старания за прокарването на българския престол на кандидата, посочен от императорското правителство.

Заетата сума трябва да бъде предоставена в разпореждане на г-н Цанков. Разходването ѝ ще се осъществява от централния комитет на Народната партия или от специално назначена за това комисия. Г-н Цанков и членовете на централния комитет се задължават след избирането на новия княз да заставят Народното събрание да приеме изплащането на дълга с годишна лихва 5% за изтеклия период.

Водачът на партията и членовете на централния комитет не могат да поемат върху себе си никаква друга легална материална отговорност за изплащането на дълга освен гореспоменатата.

Гореизброените условия ще бъдат внесени в протокол на комитета и след като бъде подписан от всички членове, последният ще бъде връчен на г-н Цанков за предаване комуто трябва.

Като ми предаде това предложение на своите съмишленици, г-н Станчов каза, че се предлага борбата да се води на строго легална основа по пътя на пресата и въздействието върху общественото мнение и че друг начин за осъществяване на целите, преследвани от г-н Цанков и от неговата партия, няма. Всяка мисъл за съглашение със Стамболов в настоящия момент трябва да бъде отхвърлена. Положението на Стамболов не е толкова стабилно, за да (не) му трябва да търси опора и помощ, и едва ли желанието му да промени програмата си може да бъде искрено. От друга страна, той чувствително загуби това неограничено влияние, с което се ползваше преди година, и присъединяването му към възгледите на Народната партия не може да има решаващо значение. Сега вече на Стамболов му се налага да се съобразява с принц Фердинанд, който успя да спечели лични привърженици, особено в средите на военните.

Г-н Цанков, който напълно споделя възгледите на г-н Станчов за положението на нещата в България и мнението на съмишлениците си за необходимостта от намиране на парични средства за организиране на опозицията, ме помоли да съобщя на императорското правителство за направеното му от членовете на комитета предложение, при това особено настояваше на неотложността да има в свое разпореждане дори една незначителна сума от 3 хил. франка на месец за възстановяване на вестника „Светлина“.

Като ми съобщиха гореизложеното, г.г. Цанков и Станчов в същото време представиха на мое обсъждане няколко проекта за пълномощия, с които централният комитет на опозицията би могъл да снабди нейния водач г-н Цанков, за сключването на предполагаемия заем. При това имам чест да ви препратя два от тези проекти.

Възразявайки на моите събеседници, аз им посочих преди всичко, че проектът за пълномощията под lit. А, в който се предлага заемът да се направи от това безименно лице, което ще се съгласи да авансира исканата сума за признаването си за кандидат за българския престол, аз считам за напълно неприлична и неподходяща. Наистина, тези пълномощия, които рано или късно ще престанат да бъдат тайна, ще дадат повод не без основание опозицията да бъде обвинена в това, че бидейки в безизходно положение, тя се е продала своевременно. Що се отнася до втория проект под lit. В, съвсем без да предрешавам въпроса, аз изразих съгласие да го представя на благоусмотрението на ваше високопревъзходителство заедно с подробностите, предложени от г.г. Цанков и Станчов и с гореизказаните от тях мотиви. При това не счетох за възможно дори малко да ги обнадеждя.

Представяйки сега предложенията на г.г. Цанков и Станчов на благоусмотрението на ваше високопревъзходителство, считам за дълг да отбележа от своя страна, че тези предложения се свеждат всъщност към мислите, които неведнъж са изказвани от мен по този сложен, заплетен въпрос, и именно към това, че легалната дейност на опозицията в България предвид на това положение, до което е достигнала тази нещастна страна, и въобще всяко противодействие срещу установения в нея противоестествен ред на нещата имат известни шансове за успех само при условие на значителни материални средства и сериозни своевременни разходи. При това тези средства трябва да бъдат предоставени в пълно разпореждане на благонадеждните водачи на опозицията без каквото и да е непосредствено участие от наша страна. Но и при тези условия е невъзможно да се гарантира за достигането на желаните резултати. Отсъствието на всякакви опити и пълното бездействие на опозицията, лишена от средства за действие, без съмнение укрепват сегашното положение на нещата, създавано и поддържано както от вътрешната работа на враждебните нам елементи, така и от външните враждебни нам влияния. И колкото по-дълго съществува това положение на нещата, толкова по-трудно ще бъде да се справим с тях впоследствие, тъй като продължителността на това влече след себе си постепенното, но неизбежно нравствено разложение на българския народ, неговата политическа деморализация. Що се касае до всички частни опити и подпомагане на дребно, то всичко това е само напълно непроизводително пръскане на пари и дейност напълно безполезна, способна да ни създаде само безполезни затруднения без каквито и да е шансове за сериозни резултати.

Дали в схващанията на императорското правителство влиза удовлетворяването на гореизложеното ходатайство на Драган Цанков и неговите съмишленици, като се рискува да им се предостави в разпореждане исканата от тях заемообразно сериозна парична помощ, не аз ще съдя. Счетох за дълг само да представя това ходатайство на благоусмотрението на ваше високопревъзходителство заедно с гореизложените мои лични впечатления. Що се отнася до ходатайството на г-н Цанков за предоставянето в негово разпореждане на поне 3 хил. франка ежемесечно за възстановяването на вестника „Светлина“, то си позволявам да отбележа, че считам тази помощ за съвършено недостатъчна, а затова и безполезна. Това ще бъде само едно ново непроизводително пилеене в допълнение към неколкократните вече непроизводително поети от нас на дребно разходи за това нещастно българско дело.

Донасяйки за гореописаното, се осмелявам най-почтително да моля ваше високопревъзходителство да предадете на г-н Цанков, тъй като той се намира в Белград, да съобщи пряко на действителния статски съветник Персиани, а мен само да ме уведомите за лично мое сведение.

Приемете и пр.

Хитрово

Бележки

[1] На оригинала ръката на Александър III е написала: „Това едва ли е възможно, защото той беше министър в последното временно правителство. Трябва да бъде спасен.“

[2] Отсъства дата. Документът се отнася към септември 1886 г.

[3] Така е в оригинала.

[4] На оригинала има забележка от Гирс: „Папазоглу наистина ни е известен като напълно надежден човек.“

[5] В телеграмата от 10 януари 1887 г./20 декември 1886 г. Нелидов съобщава на Гирс, че „Папазоглу е напълно съгласен с необходимостта да купи с цената на предлаганите пари не само премахването на споменатите личности, а преврат, който цели да доведе до сваляне на сегашните управници на България и съглашение на влиятелни военни с водачите на преданите на Русия политически партии в страната.“

[6] Извадката е направена от съставителя.

[7] Извадката е направена в Министерството на външните работи. На документа има забележка от Александър III: „Тъжно, печално.“

[8] Запазен е стилът на оригинала.

[9] Препратено от Нелидов.

[10] Не е намерено в делата на бившето Министерство на външните работи.

[11] Като цяло изложена в публикувания документ.

[12] На оригинала има забележка от ръката на Александър III: „Колкото по-зле е в България, толкова по-добре.“

[13] Извадката е направена от съставителя.

[14] Александър Александрович Кривцов.

[15] Михаил Александрович Хитрово.

[16] Думата е нечетлива.

[17] Отсъства дата.

[18] Заглавието е оригинално. Копието е ръкописно. Препратена е в Министерството на Външните работи от Нелидов.

[19] Към думите „на Боянов“ е направена препратка — под текста ръката на Гирс е написала: „Той изобщо не е трябвало да прави това“. Към забележката на Гирс Александър III е написал: „Разбира се“.

[20] Запазен е стилът на оригинала.

[21] Пропуск в оригинала.

[22] Пропуск в оригинала.

[23] Деятели — ръководители.

[24] Към писмото на Никифоров (бивш военен министър в кабинета на Стамболов) е била приложена справка за размера на субсидиите за българския опозиционен вестник „Търновска конституция“.

[25] Така е в оригинала.

[26] Извадката е направена от съставителя.