Авантюрите на руския царизъм в България (14) (По документите на царските архиви)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Авантюры русского царизма в Болгарии. Сборник документов, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2019)

Издание:

Заглавие: Авантюрите на руския царизъм в България

Преводач: Светлана Драганова

Година на превод: 1991

Език, от който е преведено: Руски

Издание: Първо издание

Издател: Издателска къща „Стено“

Град на издателя: Варна

Година на издаване: 1991

Тип: сборник

Националност: Руска

Печатница: ДФ „Абагар“ — Велико Търново

Рецензент: Петър Стоянов

Коректор: Мария Георгиева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8768

История

  1. — Добавяне

XV. Славянският комитет и министерството на външните работи

След свалянето на Александър Батенберг цялата царска политика в България се свеждаше до провеждане на интервенция в една или друга форма, насочена към събарянето на утвърдилата се в България власт. Руското Министерство на външните работи се нуждаеше от маскировка на дейността си. За тази цел бяха използвани славянските благотворителни общества и преди всичко славянското благотворително общество в Одеса, което играеше ролята на придатъчна инстанция при изпращането от министерството на парични суми на емигрантите, като се започне от тези суми, които бяха предназначени за помощ на нуждаещите се, и се завърши с тези, които отиваха за организирането на въстание. При изразходването на асигнираните им суми обществата се отчитаха пред азиатския департамент. Тази роля на славянските благотворителни общества не се ограничаваше.

Името на председателя на петербургското славянско благотворително общество граф Игнатиев беше свързано и с делото по подготовка на въстанията, и с редица терористични актове.

Председателят на одеското славянско благотворително общество Кривцов играеше особено крупна роля. По поръка на министерството той лично водеше преговори с каравелистите за преминаването им на пътя на борбата с правителството на Фердинанд. По своя инициатива той изпращаше отделни емигранти за подривна работа в България и лично ръководеше насочването на четите. Организирането на терористичните актове и ликвидирането на последиците от тях преминаваха с негово непосредствено участие.

 

№ 162.
Официално от директора на азиатския департамент до агента в Министерството на външните работи в Одеса Романенко

16/4 декември 1887 г.

М.г. Павел Степанович,

Имах чест да получа писмото на Ваше превъзходителство от (10 декември) 28 миналия месец по повод разпореждането на временния одески генерал-губернатор, забраняващо ви непосредствени сношения с живеещите в Одеса български емигранти[1].

Като предполагам, че това разпореждане е било предизвикано от някакви временни съображения, аз се надявам, че генералът от инфантерията Рооп, към когото сега се обръща министърът на външните работи, ще оцени като възможно да промени изложените в разпореждането му от (10 декември) 28 ноември указания, за да ви предостави възможност да поддържате безпрепятствено сношения със споменатите емигранти, доколкото това изискват възлаганите вам от Министерството на външните работи поръчения при съблюдаване от ваша страна на необходимите в тези случаи сдържаност и предпазливост.

 

За разясняване на по-рано предадените ви от министерството указания считам за дълг да съобщя за Ваше ръководство, че сношенията ви с емигрантите трябва най-вече да целят събиране на постоянно достъпни точни сведения за намеренията и плановете на емигрантите и за сношенията им с техните съмишленици, които живеят вън от нашите граници, и че от своя страна министерството намира за необходимо да прибягва, както и преди, изключително към вашата помощ, когато се яви необходимост на същите тези емигранти да се предадат указания, обусловени от политически съображения.

Бидейки уверен, че при изпълнението на тези поръчения вие ще успеете да избегнете всяка разгласа, считам за дълг да прибавя, че гореизложените указания са предназначени изключително за ваше лично сведение.

Не забравяйте да ме уведомите за получаването на настоящото писмо.

Приемете, милостиви господине, уверения в пълното ми уважение и същата преданост.

И. Зиновиев

№ 163.
Отношение от агента в Министерството на външните работи до одеския градоначалник Зельони

6 ноември/25 октомври 1889 г.

Секретно

Милостиви господине Павел Алексеевич,

Вследствие отношението на ваше превъзходителство от (26) 14 този октомври под №1129[2] относно реда на сношенията на одеското славянско благотворително общество с Министерството на външните работи касателно делото по издръжката на българските политически емигранти, имам чест да ви препратя заедно с това за сведение на ваше превъзходителство копие от полученото от мен секретно разпореждане на началника на азиатския департамент от (2 ноември) 21 октомври т.г. под №244[3].

С дълбоко уважение и съвършена преданост имам чест да бъда, милостиви господине, покорен слуга на ваше превъзходителство.

А. Путята

№ 164.
Писмо от директора на азиатския департамент до агента в Министерството на външните работи в Одеса Путята

2 ноември/21 октомври 1889 г.

С отзоваването на временния генерал-губернатор от Одеса от генерала от инфантерията Рооп бе повдигнат въпрос за това кому трябва да бъдат представяни отчетите и сметките на одеското славянско благотворително общество за разходването на сумите, препращани му от азиатския департамент за издръжка на българските емигранти, и чрез кого тези суми ще бъдат предавани в бъдеще.

Като признава за най-удобно да възложим на вас както предоставянето на парите на даденото общество, така и доставянето на отчетите и сметките му в департамента, по този въпрос Министерството на външните работи влезе в сношение с Министерството на вътрешните работи, като го помоли в случай, че няма пречки за това, да съобщи на господин одеския градоначалник за тази промяна в съществуващия при бившия временен генерал-губернатор порядък за сношенията с одеското славянско благотворително общество по делата за издръжката на българските преселници. Като разбрах от получения днес ответен отзив на статс-секретаря Дурново, че повереното му министерство не вижда пречки в осъществяването на споменатото предложение на Министерството на външните работи и че за това вече е съобщено на одеския градоначалник[4], имам чест най-покорно да ви моля, милостиви господине, да предложите от името на министерството на славянското благотворително общество в Одеса от сега нататък да ви предава отчетите и сметките си по издръжката на българските емигранти за изпращането на същите в азиатския департамент и за ежемесечното им препращане на вас с цел предоставяне на необходимите по посочения предмет суми.

Приемете и пр.

И. А. Зиновиев

№ 165.
Официално от директора на азиатския департамент до агента в Министерството на външните работи в Одеса Путята

4 май/22 април 1889 г.

Милостиви господине Алексей Дмитриевич,

В секретното си писмо от (10 април) 29 миналия месец под №90 вие ми дадохте отчет за парите, изразходвани от вас с разрешение на Министерството на външните работи за предоставянето на пособия на 13 български емигранти за изтеклите януари, февруари и март на текущата година, в който отчет също е включена сумата от 60 рубли, изразходвани от вас от 20 септември 1888 г. до 11 март т.г. за дребни помощи на най-нуждаещите се емигранти[5].

Вследствие на това, препращайки ви, милостиви господине, седемстотин шестдесет и три рубли обратно срещу предоставените от вас на българските емигранти, съгласно направения отчет, пари, имам чест да ви моля най-покорно да уведомите азиатския департамент за получаването на тази сума.

Приемете уверение в дълбокото ми уважение и същата ми преданост.

И. А. Зиновиев

№ 166.
Отношение от директора на азиатския департамент до агента в Министерството на външните работи в Одеса Романенко

(№255)

 

16/4 ноември 1887 г.

Милостиви господине Павел Степанович,

Настоящото ми писмо се отнася до дело във висша степен деликатно и затова се обръщам преди всичко към ваше превъзходителство с най-покорна молба да вземете всякакви мерки за това дело да не бъде осведомено нито едно от лицата, нямащи пряко отношение към него.

Живеещите в различни райони и между впрочем в Одеса български емигранти известиха Министерството на външните работи чрез колежкия съветник Хартвиг, че те са твърдо решени с всички зависещи от тях средства да поддържат съществуващата в България агитация срещу настоящото незаконно правителство, което съсипва тяхната родина.

Желаейки да водят това трудно дело на основата на зряло обмислен план, емигрантите признаха, между впрочем, за необходимо да вземат мерки за предотвратяване на преждевременни частични избухвания на негодуванието, които могат само да навредят на успеха на техните действия, а за това те се нуждаят от материални средства. С помощта на тези средства те се надяват да привлекат на своя страна всички свои съмишленици, негодуващи против настоящия ред на нещата в България, и да дадат на дейността си посока, напълно съгласувана с общия план.

Като се въздържа от всякакво участие в предложеното от българските емигранти, Министерството на външните работи обаче не счете за удобно да им откаже исканите материални средства, предоставянето на които се оправдава напълно от многобройните материални нужди на мнозинството от емигрантите.

Препращаните на ваше име заедно с настоящото четири хиляди рубли в кредитни билети са предназначени за предоставяне на помощ на българските емигранти, които са начело на споменатото предприятие. Подробностите за това предприятие са напълно известни на адвоката от Одеса г-н Кривцов и затова ви моля без забавяне да се договорите с тези лица относно използването на дадената сума и предвид вашето служебно положение посредством него да предоставяте сумите на българските емигранти.

Не забравяйте да предупредите г-н Кривцов за необходимостта да пази цялото това дело в строга тайна.

Аз ще очаквам вашето известие за получаването на настоящото писмо и гореспоменатите 4000 рубли, както и за всичко, което ще бъде направено от вас по дадения предмет.

И. Зиновиев

№ 167.
Приложение

Получихме от г-н Кривцов за пътуване до България по поръка (150) сто и петдесет рубли.

 

11 ноември 1887 г. Одеса

Поручик Пенчев

И. Валов

 

РАЗПИСКА

 

Получих от г-н Кривцов (50) петдесет рубли.

П. Черковски

 

Разписка за 2000 кредитни рубли.

 

Долоподписаният[6] приех от г-н А. Кривцов чрез кантората на руското параходно общество две хиляди (2000) кредитни рубли.

Людсканов

№ 168.
Писмо от председателя на одеското славянско благотворително общество до колежкия съветник Н.Г. Хартвиг

28/16 януари 1888 г.

Дълбокоуважаеми Николай Хенрихович,

В Киев разговарях окончателно с майор Ванков. Той има писмо от Никифоров, който заявява от името на Каравелов и цялата каравеловска партия желанието да вървят ръка за ръка с нас и решението им да започнат агитация в този смисъл в цялата страна. Тези дни разчитам да получа копие от протокола, подписан по този повод от всички видни представители на каравеловската партия, и тогава ще ви го изпратя.

От изпратените преди от мен пари 1000 франка достигнали до Никифоров, но те отдавна свършили. Никифоров ме помоли като представител на С.-Петербургското славянско общество за 6000 франка като своеобразно едновременно и после по 1000 франка ежемесечно. Всички тези суми ще бъдат върнати обратно веднага след смяната на сегашния режим в България… Тези пари отиват при Каравелов и Кͦ на посочения ми от Вълков адрес във Виена, през Одеса, в банкерска къща за изпращането им в София на името на една търговска фирма, чийто представител се намира в най-близки отношения с Каравелов и Никифоров… Каравелов и Кͦ предвиждат да се домогват с всички сили и средства до смяната на Кобурга и Кͦ и ще действат в зависимост от обстоятелствата и следвайки пътя на цанковистите. Като пристигнах тук, от наличните у мен суми аз преведох във Виена предварително още 1000 франка, а за предоставянето на останалите и въобще за приемане на договореност с каравелистите моля вашето одобрение. По думите на Никифоров всички те имат крайна нужда дори от къшей хляб и това главно спира всякаква работа. Мисли след получаването на парите още веднъж да опита да издава вестник.

Прикомандированият в Киев към бендерския пехотен полк български офицер поручик Бабеков, за когото неведнъж ви писах, все пак е решил да замине за България, за да извърши там всичко, което бъде възможно, в зависимост от хода на събитията. Тъй като той е не много компрометиран, може да отпътува за страната открито. Човек надежден и решителен, той вече подаде молба за разрешаване на двумесечен отпуск и докладната за неговия отпуск от Киевския окръжен щаб замина за Петербург в Главния щаб. Мотивите за отпуск са най-обикновени, така че никой в нищо не го е заподозрял. Умолявам ви да се свържете с щаба по-бързо да разрешат отпуска и да не създават пречки. Желателно е да се уреди спешно и по такъв начин, че Груев да не узнае действителната цел на пътуването на Бабеков в България… Не мога да зная със сигурност какво ще направи Бабеков, но ще ни бъде много полезен, като живее в България… Аз имам още добри известия от България, но неуспехите бяха толкова, че се боя предварително да ви обещавам каквото и да е.

От писмата на Цанков все още не е точно известно дали са убити Набоков и Боянов и ако смъртта на първия от тях изглежда възможна, то относно втория има много шансове да е жив. За всеки случай аз написах на Вълков да почака до пролетта с формирането на нови чети, а сега да насочи цялата дейност към организирането на агитация вътре в страната.

Чакам от бас известия и указания. Ако вашата работа върви добре, то и ние няма да спрем… Ще си оставим костите, но ще свършим работата.

Ваш дълбоко предан А. Кривцов

 

П.П. Не ме оставяйте в неизвестност, за да зная какво да правя и какво не. Напомням, че бургаските събития се случиха само защото аз нямах своевременни указания от Петербург…

А. Кривцов

№ 169.
Съобщение от директора на азиатския департамент за зам.-агента в Министерството на външните работи в Одеса Ростковски[7]

 

2 септември/21 август 1890 г.

Секретно

Милостиви господине Александър Андреевич,

С писмото си от (13) 1 август т.г. под №4621 вие се обърнахте към мен с молба да ви снабдя с указания по въпроса за оказване на помощи на някои новопристигнали в Одеса българи, напуснали родината си вследствие преследванията на княжеското правителство по подозрение за участие в делото на майор Паница.

Желаейки да облекчи участта на тези нови жертви на българските безредици, Министерството на Външните работи оцени като възможно да разреши на благотворителното общество предоставянето на малки еднократни помощи на новопристигналите емигранти, приблизително с размера на тези, които бяха дадени от обществото на мичман Кисимов, на Георги Симков и Ганю Петров.

Предвид на това считам за свой дълг да ви препратя за тази цел 200 рубли от своите и най-покорно да ви помоля, милостиви господине, да предадете тази сума в разпореждане на гореспоменатото благотворително общество. Ако впоследствие се появят емигранти, на които действителният статски съветник Знаменски смята за нужно да се дава ежемесечна помощ, то преди да дадете каквито и да е разпореждания по този въпрос, ще трябва за всеки отделен случай да съобщавате в азиатския департамент за разрешение.

Като ви моля най-покорно, милостиви господине, да предадете гореизложеното на председателя на славянското благотворително общество и да го помолите да Ви предаде с цел изпращане в департамента на отчета за изразходването на преведените заедно с това 200 рубли, използвам настоящия случай, за да Ви уверя отново в дълбокото ми уважение и същата преданост.

Зиновиев

№ 170.
Официално от председателя на одеското славянско благотворително общество до одеския градоначалник Зельони

12 май/30 април 1891 г.

До негово превъзходителство одеския градоначалник

Имам честта да доведа до знанието на ваше превъзходителство, че в Одеса пристигна българинът Стефан Кардалев, който се представя за съучастник на Белчев в България, и моли да бъде зачислен към емигрантите. Заявлението на Кардалев е препратено от мен на дипломатическия агент г-н Путята за изпращане в Министерството на Външните работи.

Председател на славянското общество (Знаменски)

№ 171.
Телеграма от агента на Министерството на външните работи в Одеса до директора на азиатския департамент Капнист[8]

 

19/7 януари 1892 г.

(Шифровано) Подкрепям секретното си донесение от (13) 1 декември под №386, че емигрантите изпитват крайна нужда вследствие неполучените за януари помощи.

Мога да заема на Знаменски необходимата сума и още 300 рубли от емигрантските, ако получа потвърждение, че тези пари са ми преведени.

Путята

№ 172.
Официално от агента на Министерството на външните работи до председателя на одеското славянско благотворително общество Платков

6 юли/24 юни 1894 г.

Милостиви господине,

С настоящото препращам 824 рубли и 35 копейки (словом) съгласно разпореждането на азиатския департамент, предназначени за издръжката на българските емигранти за юни месец т.г.

Имам чест най-покорно да ви помоля, ваше високородие, да не откажете да ме уведомите при получаването на дадената сума.

Приемете и пр.

А. Юренев

№ 173.
Официално от агента на Министерството на външните работи в Одеса до председателя на одеското славянско благотворително общество Платков

3 октомври/21 септември 1894 г.

Милостиви господине,

С настоящото Ви изпращам копие от официалното съобщение на азиатския департамент от (24)12 септември т.г. под №208 и 820 рубли, височайше предназначени за помощ на вдовиците на българските офицери, убити по време на русчушките събития, за септември, октомври, ноември и декември месец т.г., а именно: на г-жа Филова — по 90 рубли, на г-жа Узунова — по 50, на г-жа Карджиева — по 40 рубли на месец. Имам честта най-покорно да моля ваше превъзходителство да даде разпореждане за предоставяне на полагаемите се помощи на вдовиците и да не ми откаже изпращането на разписките за получаването им.

Приемете и пр.

А. Юренев

№ 174.
Официално от председателя на петербургското славянско благотворително общество до одеското славянско благотворително общество

22/10 март 1895 г.

По поръчение на съвета на С.-Петербургското славянско благотворително общество имам честта най-покорно да помоля одеското славянско общество да обяви на живеещите в Одеса български емигранти: Д. Драндаров, Д. Арнаутов, Т. Станчов, И. Козарев и И. Дрананов, че настояването им за увеличаване на получаваните от тях чрез одеското славянско общество от азиатския департамент ежемесечни помощи не може да бъде удовлетворено поради липса на свободни средства и защото съгласно обявената от българското правителство амнистия българските емигранти напълно свободно могат да се върнат в родината си и да ѝ служат според своите сили и възможности.

За председателя (подпис) не се чете

Бележки

[1] Съдържанието на разпореждането на генерал Рооп от 10 декември/28 ноември като цяло е изложено в текста на публикувания документ.

[2] Изложено изчерпателно в текста на публикувания документ.

[3] Вж. 164.

[4] Официално от 16/4 октомври, №163.

[5] Сметката за сумите, изразходвани за и.д. от агента в Министерството на външните работи в Одеса за помощ на българските емигранти, се пази в делото на Архива на външната политика при оригинала на публикувания документ.

[6] Така е в оригинала.

[7] Съдържанието на писмото на Ростковски от 13/1 август под №462 като цяло е изложено в текста на публикувания документ.

[8] С телеграма от 20/8 януари Капнист отговаря: „Помощите за януари се превеждат утре.“