Патриша Корнуел
Южен кръст (5)

5.

Автосервизът на Мускрат бе като втори дом за Буба и днес той бе особено благодарен, че е така. Нямаше значение, че полицай Бъджет бе пуснал Буба да си ходи само с едно предупреждение. Буба се чувстваше травмиран. Полицаят го бе нарекъл с различни обидни имена. Бе съживил спомена за старите унижения и обиди и на всичко отгоре бе имал наглостта да изкара, че Буба, а не той, проявява предразсъдъци и предубеденост.

Сервизът на Мускрат се намираше зад тухленото му ранчо и заемаше няколко акра встрани от улица „Клоптън“, между „Мидлотиан“ и „Хъл“. Оградата, отделяща сервиза на Мускрат от съседните сгради, бе направена от железопътни релси, струпани една върху друга като трупи. Навсякъде имаше разхвърляни стари части от коли, пластмасови бутилки от масло и всевъзможни боклуци. Коли, пикапи, фургони и дори една стара пожарна кола, която използваха веднъж годишно за Парада на цветята, бяха паркирани безразборно, докъдето Мускрат или собствениците им бяха успели да ги докарат. Буба спря пред отворената врата на сервиза, изгаси двигателя и слезе от джипа.

Видът на автомобилното царство на Мускрат веднага повдигна духа му. Всъщност сервизът би могъл да мине и за магазин за авточасти, ако повечето от разхвърляните части не бяха ръждясали или пък не бяха от по-отдавнашен етап от еволюцията на автомобилостроенето. Буба заобиколи един стар крик и някаква преса за лагери. Проправи си път между многобройните саксии с цветя, маркучи за поливане, брони, фарове, гюруци, калници, седалки, скупчени дърва за горене и един огромен контейнер, пълен с разни дребни части.

Буба вярваше, макар че рядко говореше за това, че има Бермудски триъгълник за автомобили. Той беше убеден, че колите и камионите, отнесени от наводнения и урагани, или тези, които се броят за откраднати или загубени, в крайна сметка попадат на места като сервиза на Мускрат, където някой се грижи за тях и благодарение на това и други хора имат възможност да пътуват. Буба възнамеряваше да изложи тази си идея в чатрума за автомобилни теми или дори да я изпрати на Мис Самотни части, която списваше колоната за автомобилизъм в местния вестник и която всъщност бе мъж.

— Хей, Скрат! — извика Буба, като затвори вратата на джипа си.

Влезе в сервиза, където в някаква старинна пещ гореше смес от старо автомобилно масло и подпалки.

— Скрат? Къде си, по дяволите? — попита Буба отново.

Мускрат понякога бе почти неоткриваем сред купищата акумулатори, картери, филтри, гресьорки, вериги, въжета за дърпане, маркучи, ауспуси, резервоари, саморъчно направени джъмпери, колела, съединители. Имаше механизъм за повдигане на двигатели, стотици гаечни ключове по американския и по метричния стандарт, клещи, длета, менгемета, дрелки, свещи, метални и гумени чукове, горелки и пружини.

— Пак си под пара, а, Скрат?

— Раздвижвам се да не ме болят ставите. Кво се опитваш да поправиш този път? — Гласът на Мускрат прозвуча приглушено изпод повдигнатия мъркюри „Кугър“, модел 1996.

— Не съм аз, дето само се опитва да поправя.

Мускрат лежеше по гръб под колата. Той се изтърколи изпод нея изневиделица, като някакъв магьосник, облечен в тъмносини работни дрехи и с шапка с козирка.

— Кво разправяш, че съм се опитвал? — попита Мускрат, който бе поне на седемдесет години и имаше загрубели, твърди като камък ръце.

— Предното стъкло пак пропуска — съобщи му Буба. — Ти го поправя миналия път.

— Аха! — изсумтя Мускрат, като се протегна и откъсна парче тоалетна хартия от едно огромно руло, закачено над него, и започна да чисти очилата си. — Добре, вкарвай я, Буба. Ще я погледна, но пак ти казвам, иди си купи ново предно стъкло. Или най-добре я зарежи тази кола и си купи нещо, което не се чупи през ден-два.

Буба излезе от сервиза, без да слуша приказките на Мускрат. Качи се в джипа и запали двигателя, усещайки как гневът му напира. Не можеше и не искаше да повярва, че приятелят му Смадж може да му е продал боклук. Тази възможност събуди спомена и за други несправедливости, докато Буба вкара колата и я паркира на канала, в съседство с кугъра.

— Още отсега ти казвам, Скрат, че в този град полицията издевателства над гражданите.

— Така ли? — измърмори Мускрат, докато оглеждаше предното стъкло.

— Хрумна ми какво трябва да се направи.

— Буба, на теб все ти хрумват някакви идеи.

— Има много причини, заради които трябва да се помогне на новата началничка на полицията, онази жена, която пристигна наскоро.

— Да, ти все намираш причини. Буба. Ако съм на твое място, не бих се месил.

Буба не можеше да спре да мисли за началничката на полицията — Хамър. Бе чул името й по клетъчния телефон сутринта. Имаше си някаква причина за това, не бе проста случайност.

— Време е да се мобилизираме, Скрат.

— Кои ние?

— Гражданите като теб и мен — обясни Буба. — Трябва да се намесим.

— Не виждам откъде ти капе.

— Ето оттук. — Буба посочи горния край на стъклото, близо до огледалото за обратно виждане. — Водата капе точно оттук. Искаш ли цигара?

Буба извади един пакет.

— Трябва да ги намалиш, момче — каза му Мускрат. — Дъвчи дъвка. Аз така се въздържам да не пуша, когато съм край бензин или нещо такова.

— Забравяш, че имам коронки. Челюстите ме убиват от болка — тракна със зъби Буба.

— Казах ти да не си правиш тези проклети коронки — отвърна му Мускрат, като междувременно извади бутилка вода с пръскалка и започна да развива един маркуч. — По-добре да ти беше извадил всичките зъби и да ти направи ново чене — като на мен.

Мускрат се ухили, показвайки изкуствените си зъби.

— Аз влизам с маркуча за въздух от вътрешната страна. Щом ти кажа, почни да пръскаш.

— Нали и предния път правихме същото — напомни му Буба. — Нямаше голяма полза.

— Това е като с твоите коронки — не се предаваше Мускрат. — Каква полза, като ходиш на зъболекар. Ако бях на твое място, щях да ги сменя с нови. Сигурен съм, че и стъклото трябва да се смени. Колата е удряна. — Мускрат и преди му беше казвал същото. — Затова постоянно нещо й се разваля, а пък и ти все я ремонтираш сам.

— Не е удряна, човече.

— Напълно съм сигурен, че е. Откъде, мислиш, са всички тези повреди, от фабриката ли?

— Няма да слушам как говориш така за Смадж.

— Не съм казал и дума за Смадж.

— Смадж ми е приятел още откакто ходехме на неделно училище. Толкова години.

— Да, толкова години. Тогава й ти си ходел на църква и си слушал баща си — припомни му Мускрат. — Не забравяй, че си дете на свещеник.

Буба бе шокиран от друг спомен, който нахлу в съзнанието му. Попското синче. Беше го забравил. За момент не можа да проговори. Червата му се разбунтуваха.

— Казвам ти го за твое добро, Буба — на Смадж нищо нямаше да му стане да постъпи честно. Не всички имат такова високо мнение за него като теб.

Мускрат знаеше всички слухове и истории в града за всички, които имаха коли за поправка, включително и за собственичката на един додж дарт, мис Прум, която ръководеше християнското обучение в историческата Втора презвитерианска църква в центъра, където главен свещеник беше доктор Бът Флак.

— Слушай, вече е шест и половина, а трябва да застъпя на смяна по-рано от обичайното, сякаш не ми стига другото през деня. Така че давай да оправяме това капене — каза Буба. В този момент се появи един ескорт и спря пред сервиза.

— По-бързо не може — оправда се Мускрат.

Отлепи тапицерията на покрива, издърпа уплътнението и огледа черната полиуретанова гума по края на предното стъкло.

— Е, поне не си се опитвал да си го поправиш сам — отбеляза Мускрат.

— Нямах време.

— Слава богу, че иначе само ми усложняваш работата.

Двамата не забелязаха как влезе спретнатият младеж и направо се стреснаха, когато ги заговори, застанал само на метър от тях.

— Здрасти! — каза момчето. — Не исках да ви стресна.

— Друг път не се промъквай така зад хората, синко — каза му Мускрат.

— Единият ми прозорец е заседнал — обясни момчето.

— Ами просто застани ей там и успокой топката. Ще се погрижа за теб веднага щом свърша тук.

Буба не бе прекратил спора.

— Аз сам си оправих кабелите до стоповете на ремаркето — напомни той.

— Да, и върза мигачите наопаки — заяде се Мускрат.

— Е, какво толкова, много важно.

— Ще ти кажа кое е много важно. Спомняш ли си усукания маркуч?

— Инструкциите за монтаж не бяха ясни — оправда се Буба.

— И ти се мъчи пет часа, като накрая пак го свърза погрешно — назъбено с гладко, вместо гладко с гладко и назъбено с назъбено и така си прецака динамото, хидравликата, водната помпа. Имаш късмет, че не си блокира двигателя и да трябва да си купуваш нов. Можеш да почнеш да пръскаш.

— Извинете? — обади се момчето учтиво. — Знаете ли колко ще отнеме това?

— Само още минута — успокои го Мускрат.

Буба запръска с шишето по горната част на предното стъкло, близо до огледалото за обратно виждане, докато Мускрат духаше с въздух под налягане по уплътнението от вътрешната страна.

— Преди това — продължи Мускрат темата — беше подменил сам ключа на вътрешната лампа в багажника и я бе свързал така, че светеше постоянно и изтощаваше акумулатора ти. По-рано пък беше подменял накладките на спирачките и ги беше сложил наопаки. Преди пък беше забравил да върнеш на мястото пружината на ръчната спирачка и лостът хлътна навътре.

Буба намигна на хлапето, за да му подскаже, че Мускрат преувеличава. Мускрат отиде до работния си тезгях, където бе сложил да се загряват няколко тубички полиуретаново лепило за уплътняване, взе едната и я постави в пистолета за впръскване.

— А спомняш ли си, когато забрави да завиеш един болт и се откачи задният ти мост, а двете колелета се изкривиха настрани? — не спираше Мускрат.

— Бива го да разказва истории — подметна Буба на момчето.

От вътрешната страна на стъклото започна да сълзи вода. Мускрат направи голямо топче от полиуретан и го притисна с пръст към стъклото, където се виждаше сълзенето. После слезе от колата и бързо постави едно по-малко топче от външната страна на стъклото.

— Трябва да изчакаме петнайсет минути и после пак ще го тестваме — каза Мускрат. — Истината е, че нито едно от уплътненията на колата не струва. Сигурно в купето е много шумно при движение.

Буба нямаше намерение да си признае. Мускрат отиде до бидона с разтворителя и потопи ръце в мътната течност.

— Какъв проблем имаш? — попита Мускрат момчето.

— Задвижването на левия заден прозорец не работи. — Младежът говореше любезно, но погледът му бе студен.

— Сигурно се е развалило моторчето — предположи пишман майсторът Буба. — Но ще трябва да почакаш, аз дойдох пръв.

— Имаме няколко минути — каза Мускрат на Буба. — Ще ида да му оправя колата.

Мускрат подсуши ръцете си и излезе при ескорта. Отвори задната врата и откачи панела на вратата, докато младежът се оглеждаше.

— Буба, я ми донеси секачките за кабели — провикна се Мускрат. — Имаш късмет — каза той на момчето. — Не е повреден ключът, нито моторчето. Просто един кабел между вратата и рамката се е прекъснал. Ще го свържа и готово. Как се казваш между другото?

— Смоук.

— Е, такова име не бях чувал.

— Така ми викат всички — сви рамене Смоук. — Надявам се, че и вашата повреда ще се оправи — каза той на Буба. — Отскоро живея тук. Хората изглеждат много мили.

— Така е на юг — изфука се Буба.

— Вие явно сте родом оттук?

— Не бих могъл да живея никъде другаде. Всъщност сега съм още по на юг, отколкото като малък.

— Как така? — попита Смоук с усмивка, която би могла да се изтълкува и като присмех, ако Буба бе обърнал повече внимание.

— Роден съм в квартала от северната страна на реката, а сега живея от южната.

— Така ли, къде?

— Форест Хил. На улица „Кларънс“ — отговори Буба, който се чувстваше поласкан от интереса на хлапака и от почтителния начин, по който момчето се обръщаше към него. — Къщата ми веднага се набива на очи. Има куче за лов на ракуни в двора. Хафшелф. Не спира да лае и не може да нарани и муха.

— Значи не я бива за пазач, щом постоянно лае — отбеляза Смоук.

— Така си е.

— На лов ли ходите с нея?

— Само за това я гоня. Запален ловджия съм.

— Явно всички южняци са запалени по оръжията.

— Има си хас!

Мускрат преплете няколко пъти жичките, които бе оголил, и бе готов.

— Като бях на твоята възраст — каза Буба на Смоук, — започнах да си поправям такива неща сам.

— Аз не си падам по техниката — каза Смоук.

— Може да се научиш, синко — грейна лицето на Буба. — Иди, купи си необходимите инструменти, някоя друга книга и всичко се научава по метода на пробите и грешките. Така е и с ремонтите из къщата. Сам си правиш верандата или поправяш покрива си — точно онзи ден си купих гаражна врата от „Сиърс“. Сам си я монтирах.

— Без майтап? — учуди се Смоук. — С дистанционно и всичко друго?

— Точно така. И после изпитваш удовлетворение, което с пари не се купува.

— Сигурно имате страхотна работилница — подметна Смоук.

— Наложи се сам да направя пристройка към гаража. Всичко — от клещи до пневматичен компресор „Де Вибилис“ 7.6 CFM при 40 PSI и 5.6 CFM при 90 PSI, до диагностични уреди като сензорната игла „Сънпро“, с която може да се измерва вътрешно абсолютно налягане, масиран въздушен поток и сензори за празен въздушен поток.

— Хич не ми трябват такива глупости, нито пък на теб, Буба — заяви Мускрат. — Аз поне знам как да използвам каквото имам.

Мускрат постави покривния панел на вратата. Седна зад кормилото, запали колата и изпробва задвижването на прозореца. Той се вдигна и спусна с леко жужене.

— Гладко като коприна — гордо обяви Мускрат и изтри ръце в панталоните си.

— Благодаря — каза Смоук. — Колко ви дължа?

— Първия път е за сметка на сервиза — каза Мускрат.

— Супер. Много благодаря — каза Смоук.

— Хей, след две седмици ще е изложението на оръжия и ножове — изведнъж се сети Буба. — Тъкмо си търся няколко допълнителни пълнителя с по двайсет патрона за новия ми 92FS M9 — специално издание, най-добрият боен пистолет на света. Това вече трябва да го видиш, Мускрат. Върви си с колан с кобур. Използвали са същия в „Пустинна буря“, „Пустинен щит“ и „Джойнт Гардиън“.

— Сериозно?

— Чудя се дали да взема и специалната кутия за съхранение. Кестен със стъклен капак. И дръжки от кестен — изпадна в мъчително колебание Буба.

— Не е особено практична, ако смяташ да стреляш с пистолета.

— Разбира се. Уинчестър 115 със сребърни върхове и повишена огнева мощ.

— Ти защо не си на училище по това време? — попита Мускрат Смоук.

— Имам свободен час. Всъщност тъкмо стана време да се връщам.

Мускрат изчака Смоук да се качи в колата си и да потегли.

— Забеляза ли очите на това момче? — каза Мускрат. — Има вид, сякаш е пил.

— Ние с теб, да не би да не сме го правили на неговата възраст? — каза Буба. — Е, как мислиш? Този уретан втвърдил ли се е?

Двамата отново взеха маркуча с въздуха и бутилката с пулверизатора. Капенето продължаваше. Мускрат дълго оглежда стъклото, преди да съобщи заключението си:

— По линията на покрива имаш почти невидима цепнатина.