Михаил Булгаков
Дяволиада (6) (Повест, разказваща как близнаците погубиха един деловодител)

VI
Първата нощ

От дупката на ключалката стърчеше бяла бележка. Коротков я прочете в здрача.

„Драги съседе!

Заминавам при мама в Звенигород. Подарявам ви виното. Пийте го със здраве — никой не иска да го купи. Те са в ъгъла.

Ваша А. Пашова“

Коротков се усмихна с половин уста, врътна ключа и на двайсет курса премъкна в стаята си всички бутилки, наредени в ъгъла на коридора, и както си беше с каскета и палтото, се тръшна на кревата. Близо половин час гледа като замаян портрета на Кромуел, който се разтапяше в гъстия здрач, после скочи и внезапно изпадна в някакъв припадък от буйно естество. Смъкна каскета си, запрати го в ъгъла, с един замах събори на пода пачките с кибрит и започна да ги тъпче с крака.

— На! На! На! — зави Коротков и затроши с пращене дяволските кутии, при което му се привиждаше, че троши главата на Наполеонкер.

При спомена за яйцевидната глава изведнъж се появи мисъл за бръснатото лице и за брадатото и тогава Коротков се спря.

— Ама моля ви се… може ли такова нещо… — прошепна той и прокара ръка през очите си — как стават тия работи? Бива ли да стоя и да се занимавам с глупости, когато всичко е толкова ужасно?! Не ми се вярва да е двоен тоя човек.

През черните прозорци в стаята започна да пропълзява страх и Коротков спусна завесите, като се стараеше да не гледа навън. Но не му олекна. Двойното лице, ту обраствайки с брада, ту внезапно избръсвайки се, изплуваше от време на време от ъглите и зеленикавите му очи святкаха. Най-сетне Коротков не издържа и се разплака тихичко, защото усещаше, че мозъкът му иска да се пръсне от напрежението.

След като се наплака и получи облекчение, той си похапна от вчерашните хлъзгави картофи, а после пак си поплака, когато се върна към проклетата загадка.

— Ама моля ви се… — ненадейно измърмори той — какво съм седнал да плача, когато имам вино?

Изпи на един дъх половин чаена чаша. Сладката течност му подейства след пет минути — мъчително го заболя лявото слепоочие и парливо, до призляване му се допи вода. След като изпи три чаши, Коротков от болката в слепоочието съвсем забрави за Наполеонкер, измъкна се със стон от връхните си дрехи и избелвайки очи от премаляване, падна в леглото. „Да имаше сега един пирамидон…“ — дълго шепна той, докато мътният сън не се смили над него.