Михаил Булгаков
Дяволиада (11) (Повест, разказваща как близнаците погубиха един деловодител)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Дьяволиада, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
Оценка
4 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2018 г.)

Издание:

Автор: Михаил Булгаков

Заглавие: Избрано

Преводач: Борис Мисирков; Лиляна Минкова

Година на превод: 1986; 1989

Език, от който е преведено: Руски

Издател: ИК „Фама“

Година на издаване: 2007

Тип: сборник

Националност: Руска

Редактор: Игор Шемтов

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Мария Христова

ISBN: 978-954-597-303-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6974

История

  1. — Добавяне

XI
Лудата обездка и бездната

От площадката дебеланкото рипна в кабинета, заметна се с мрежите и се стрелна надолу, а по огромното, нащърбено стълбище хукнаха в следния ред: пръв — черният цилиндър на дебеланкото, след него — белият изходящ петел, подир петела — свещникът, който прелетя на косъм от острата бяла главичка, след това Коротков, шестнайсетгодишният с револвер в ръката и още някакви хора, трополящи с подкованите си ботуши. Стълбището застена с бронзов звън и тревожно задумкаха вратите по площадките.

Някой се провеси от най-горния етаж и викна с рупор:

— Коя секция се мести? Забравили сте огнеупорната каса!

Отдолу му отвърна женски глас:

— Бандити!

Коротков изпревари цилиндъра и свещника, пръв изхвръкна през огромната входна врата, налапа огромна порция нажежен въздух и излезе на стъпалата пред сградата. Бялото петле потъна в земята, оставяйки сярна миризма, черното наметалце се изтъка от въздуха и закрета покрай Коротков с тънък и проточен вик:

— Другари, бият кооператорите!

По пътя на Коротков минувачите побягваха и се шмугваха във входовете, пламваха и угасваха кратки милиционерски свирки. Някой лудешки насъскваше, дюдюкаше и лумваха тревожни, прегракнали викове: „Дръжте го.“ Със ситен грохот се смъкваха железни ролетки и някакъв куц, седнал на трамвайната линия, пищеше:

— Започна се!

Сега изстрелите летяха подир Коротков чести и весели като панаирджийски бомбички и куршумите изсвирваха ту покрай него, ту над него. Ръмжащ като ковашко духало, Коротков се бе устремил към гиганта — единайсететажната сграда, обърната с едната си страна към улицата и с фасадата си към тясната пряка. На самия ъгъл стъклената табела с надпис „Restoran i pivo“ се цепна звездообразно и един стар файтонджия не усети кога скочи от капрата и седна на паважа с отмалял израз на лицето и с думите:

— Браво бе! По когото ви падне ли гърмите, братлета?…

Един изскочил от пряката човек направи опит да хване Коротков за пеша на сакото и пешът му остана в ръцете. Коротков зави зад ъгъла, прелетя десетина метра и се втурна в огледалното пространство на вестибюла. Момчето с ширити и позлатени копченца отскочи от асансьора и се разплака.

— Качи се, чичко. Качи се! — каза то разревало. — Само не ме бий, сираче съм!

Коротков се заби в кутията на асансьора, седна на зеленото канапе срещу другия Коротков и задиша като риба на сухо. Момчето с хлипане се качи след него, затвори вратата, хвана се за въжето и асансьорът тръгна нагоре. И начаса долу, във вестибюла, загърмяха изстрели и се завъртяха стъклените врати.

Асансьорът вървеше нагоре толкова мазно, че чак да му се доповръща на човек, момчето се успокои и взе да си бърше носа с едната ръка, а с другата си играеше с въжето.

— Пари ли си задигнал, чичко? — с любопитство попита то, заглеждайки се в раздърпания Коротков.

— Наполеонкер… атакуваме… — отговори му запъхтян Коротков — само че той премина в настъпление…

— Ти, чичко, най-добре ще направиш, ако се качиш чак горе, дето са билярдните — посъветва го момчето, — там на покрива ще се удържиш, ако имаш маузер.

— Карай нагоре — съгласи се Коротков.

След малко асансьорът спря плавно, момчето отвори широко вратичките, подсмръкна и каза:

— Измъквай се, чичко, и бегом на покрива.

Коротков изскочи, огледа се и се ослуша. Отдолу се дочу нарастващ, надигащ се тътен, отстрани — тракането на кокалените топки през стъклената стена, зад която се мяркаха разтревожени лица. Момчето се шмугна в асансьора, заключи се и хлътна надолу.

Коротков огледа с орлов поглед позицията, подвоуми се един миг и с бойния вик „напред!“ се втурна в билярдната. Замяркаха се зелени площи с лъскави бели топки и бледи лица. Отдолу съвсем близо издумка в оглушително ехо изстрел и някъде със звън се посипаха стъкла. Като по сигнал играчите захвърлиха щеките и в индийска нишка, трополейки, побягнаха през страничните врати. Коротков се стрелна, залости зад тях вратата с резето, с трясък заключи входната стъклена врата, водеща от стълбището към билярдната, и само за миг се въоръжи с топки. Минаха се няколко секунди и до асансьора зад стъклото се подаде първата глава. Топката излетя от ръката на Коротков, премина със свирене през стъклото и главата мигновено изчезна. На мястото й блесна блед пламък и изникна втора глава, след нея — трета. Топките захвърчаха една след друга и остъклената стена се изпотроши. Непрекъснато трополене покри стълбището и в отговор като оглушителна шевна машина „Сингер“ зави и затресе цялата сграда картечница. Стъклата и черчеветата в горната част бяха отрязани като с нож и мазилката се разнесе по цялата билярдна като облак от пудра.

Коротков разбра, че позицията не може да бъде удържана. Засили се, закри главата си с ръце и ритна третата стъклена стена, зад която започваше асфалтираният покрив на грамадата. Стената се сцепи и се изсипа. Под бушуващия огън Коротков успя да изхвърли на покрива пет пирамиди и те се търкулнаха по асфалта като отсечени глави. След тях изскочи Коротков и тъкмо навреме, защото картечницата бе взела по-нисък мерник и изряза цялата долна част на черчеветата.

— Предай се! — дочу Коротков през шумотевицата.

Пред него веднага се откриха анемичното слънце точно над главата му, бледичкото небе, ветрецът и премръзналият асфалт. Отдолу и отвън градът му се обади със смекчен тътен. Коротков се разшета по асфалта, огледа се, вдигна три топки, завтече се към парапета, покатери се на него и погледна надолу. Сърцето му се сви. Пред него се ширнаха покривите на къщите, които изглеждаха сплескани и малки, площадът, по който пъплеха трамваите и хората буболечки, и Коротков веднага зърна сивите фигурки, претичали към главния вход по процепа на малката уличка, а след тях една тежка играчка; обкичена със златни лъскави главички.

— Обкръжен съм! — изахка Коротков. — Пожарникарите.

Той се провеси през парапета, прицели се и запрати една след друга трите топки. Те литнаха нагоре, след това описаха дъга и профучаха надолу. Коротков грабна още една тройка, пак се покатери, замахна и ги запокити. Топките лъснаха като сребърни, после, падайки, станаха черни, после пак засвяткаха и се изгубиха. На Коротков му се стори, че буболечките се разтърчават разтревожено по обляния от слънцето площад. Коротков се наведе, за да вземе още една порция снаряди, но не успя. С нестихващо пращене и трясък на стъкла в процепа на билярдната се показаха хора. Те заизскачаха на покрива като зърна от скъсана броеница. Изхвърчаха сиви фуражки, сиви шинели, а през горното стъкло, без да се допира до земята, излетя ластикотиненото старче. След това стената съвсем се разпадна и заканително се изтърколи с летни кънки страховитият бръснат Наполеонкер със старинен мускет в ръцете.

— Предай се! — екна вой отпред, отзад и отгоре и всичко потъна в непоносимия проглушаващ тенджерен бас.

— Край — слабо извика Коротков, — край. Битката е загубена. Та-та-та! — затръби той с уста сигнала за отбой.

Предсмъртна храброст окрили душата му. Вкопчвайки се и балансирайки, Коротков се покатери по стълба на парапета, олюля се на него, изпъна се в цял ръст и се провикна:

— По-добре смърт, отколкото позор!

Преследвачите бяха на две крачки. Коротков вече виждаше протегнатите ръце, от устата на Наполеонкер вече бе изскочил пламък. Слънчевата бездна така примамваше Коротков, че на него му се зави свят. С пронизителен ликуващ вик той подскочи и литна нагоре. Дъхът му секна. Смътно, съвсем смътно видя как сивото с черни дупки като от експлозия литва покрай него нагоре. След това много ясно видя, че сивото пада надолу, а той се издига нагоре към тесния процеп на уличката, която се бе озовала над него. После кървавото слънце се пръсна със звън в главата му и той не видя нищо повече.

Край