Михаил Булгаков
Дяволиада (2) (Повест, разказваща как близнаците погубиха един деловодител)

II
Готова продукция

Три дена след описаното събитие вратата на самостоятелната стая, където се занимаваше другарят Коротков, се открехна и една подута от плач женска глава каза злобно:

— Другарю Коротков, идете да си получите заплатата.

— Как? — радостно възкликна Коротков и подсвирквайки си увертюрата от „Кармен“, хукна към стаята с надпис „Каса“. Пред касиерското бюро се спря и широко зяпна. Две дебели колони, състоящи се от жълти пакети, се издигаха чак до тавана. За да не отговаря на никакви въпроси, потният и развълнуван касиер беше забол с кабарче на стената бордерото, на което сега имаше трета резолюция със зелено мастило:

„Да се изплати с готова продукция.

Вместо др. Богоявленски — Преображенски И аз разрешавам — Кшесински“

Коротков си излезе от касиера широко и глупаво усмихнат. В ръцете си имаше 4 големи жълти пачки й 5 малки зелени, а в джобовете 13 сини кутии кибрит. В стаята си, дочувайки глъчката от смаяни гласове в канцеларията, той опакова кибрита в два огромни листа от днешния вестник и без да се обажда на никого, си тръгна за вкъщи. Пред входа на Кимат насмалко не го прегази един автомобил, с който пристигна някой, но кой именно, Коротков не забеляза.

Когато се прибра вкъщи, той нареди пачките с кибрит на масата, дръпна се две крачки назад и започна да им се радва. Глупавата усмивка не напущаше лицето му. След това Коротков разроши русолявата си коса и си рече:

— Какво толкова ще се вайкам! Ще гледам да ги продам.

Похлопа на вратата на съседката си, Александра Фьодоровна, която служеше в Губвинсклад.

— Влезте — сподавено се обади някой откъм стаята.

Коротков влезе и се смая. Преждевременно прибралата се от службата си Александра Фьодоровна клечеше по палто и шапчица на пода. Пред нея се виждаха строени бутилки със запушалки от вестникарска хартия, пълни с гъсточервена течност. Лицето на Александра Фьодоровна беше обляно в сълзи.

— 46 — каза тя и погледна Коротков.

— Мастило ли е?… Добър ден, Александра Фьодоровна — едва можа да каже изуменият Коротков.

— Църковно вино — отговори му съседката и изхлипа.

— Как, и на вас ли? — ахна Коротков.

— И на вас ли църковно? — смая се Александра Фьодоровна.

— На нас — кибрит — отговори Коротков с угаснал глас и започна да върти копчето на сакото си.

— Ама той не ще да гори! — изпъшка Александра Фьодоровна, докато ставаше и си изтупваше полата.

— Как да не гори? — уплаши се Коротков и се втурна към стаята си. Там, без да губи нито миг, грабна една кутия, отвори я с трясък и драсна клечка кибрит. Тя изхвърли със съскане зеленикав пламък, пречупи се и угасна. Коротков, на когото му бе секнал дъхът от лютивата сярна миризма, се разкашля болезнено и запали втора. Тя гръмна и от нея изхвръкнаха два пламъка. Първият улучи стъклото на прозореца, а вторият — лявото око на другаря Коротков.

— Аах! — извика Коротков и изтърва кутийката.

Няколко мига пристъпва от крак на крак като буен кон, при което си затискаше окото с длан. След това с ужас надникна в бръснарското си огледалце, сигурен, че е останал без око. Но окото му си беше на мястото. Което си е вярно, беше червено и ронеше сълзи.

— Ах, Боже мой! — разстрои се Коротков, бързо извади от скрина американски превързочен пакет, разпечата го, омота лявата половина на главата си и заприлича на ранен в сражение.

Цяла нощ Коротков не угаси лампата. Той лежеше и драскаше клечки. Издраска по тоя начин три кутийки, при което можа да запали 63 клечки.

— Лъже тая глупачка — мърмореше Коротков, — много си ни е хубав кибритът.

Призори стаята се напълни със задушлива сярна миризма. На разсъмване Коротков заспа и му се присъни идиотски, страшен сън: уж че на една зелена ливада пред него се изпречва огромна, жива билярдна топка с крачка. Това беше толкова противно, че Коротков извика и се събуди. В мътната мъгла още четири-пет секунди му се струваше, че топката е тук, до леглото му, и много силно мирише на сяра. Но после всичко това се изгуби; Коротков се повъртя под юргана, заспа и повече не се буди.