Михаил Булгаков
Дяволиада (3) (Повест, разказваща как близнаците погубиха един деловодител)

III
Плешивият се появява

На другата заран Коротков отмести превръзката и се убеди, че окото му почти е оздравяло. Въпреки това твърде предпазливият Коротков реши сега-засега да не маха превръзката.

Понеже бе дошъл в службата си с доста голямо закъснение, хитрият Коротков, за да не възбужда одумки сред низшите служители, отиде право в стаята си и намери на бюрото писмо, в което завеждащият подотдел комплектуване запитваше завеждащия базата ще бъде ли отпусната на машинописките обмундировка. След като прочете писмото с дясното си око, Коротков го взе и тръгна по коридора към кабинета на завеждащия базата др. Чекушин.

И точно пред вратата на кабинета Коротков се сблъска с един неизвестен, който го смая с външността си.

Този неизвестен беше толкова нисък, че стигаше едва до кръста на високия Коротков. Недостигът на ръст се компенсираше от изключителната ширина на раменете на неизвестния. Квадратното му туловище се крепеше на криви крака, при което левият беше куц. Но най-силно впечатление правеше главата му. Тя представляваше точен гигантски модел на яйце, надянато на врата хоризонтално и с острия край напред. Беше плешива пак като яйце и толкова лъскава, че по темето на неизвестния светеха, без да гаснат, електрическите крушки. Мъничкото лице на неизвестния беше избръснато до синьо и зелените му, ситни като главички на топлийки очи се мъдреха в дълбоки кухини. Тялото му беше облечено с разкопчана, ушита от сиво одеяло куртка, изпод която се подаваше украинска везана риза, краката с панталон от същата тъкан и с ниски деколтирани ботушки на хусар от времето на Александър I.

„Ч-чешит“ — помисли си Коротков и се устреми към вратата на Чекушин, като се стараеше да избиколи плешивия. Но той съвсем неочаквано препречи пътя на Коротков.

— Какво искате? — попита плешивият с такъв глас, че нервният деловодител трепна. Този глас абсолютно приличаше на гласа на бакърен леген и притежаваше такъв тембър, че всеки, който го чуеше, при всяка дума започваше да изпитва чувството, че по гръбнака му преминава грапав тел. Освен туй на Коротков му се стори, че думите на неизвестния миришат на кибрит. Независимо от всичко това недалновидният Коротков направи нещо, което в никой случай не би трябвало да прави — засегна се.

— Хъм… да се чуди човек. Аз съм тръгнал работа да върша… А мога ли да ви запитам кой сте ви…

— Не виждате ли какво пише на вратата?

Коротков погледна към вратата и видя отдавна познатия надпис: „Влизай само след докладване“.

— Аз тъкмо отивам да докладвам — сглупи Коротков, сочейки писмото си.

Плешивият квадратен тип неочаквано се ядоса. В очичките му засвяткаха жълтеникави искрици.

— Вие, другарю — каза той, зашеметявайки Коротков с тенджерните си звуци, — сте толкова неразвит, че не разбирате значението на най-елементарните служебни надписи. Много ми е чудно как сте служили досега. Изобщо тук при вас забелязвам сума интересни неща, например тия насинени очи на всяка крачка. Както и да е, всичко ще оправим. („Аах!“ — изахка мислено Коротков.) Дайте го насам!

И при последните думи неизвестният грабна писмото от ръцете на Коротков, прочете го мигновено, измъкна от джоба на панталона си изгризан химически молив, долепи писмото до стената и написа диагонално няколко думи.

— Махайте се! — изръмжа той и така замери Коротков с писмото, че насмалко да му избоде и последното око. Вратата на кабинета изквича и погълна неизвестния, а Коротков остана вцепенен — Чекушин го нямаше в кабинета.

Сконфузеният Коротков дойде на себе си след половин минута, когато връхлетя Лидочка дьо Руни, личната секретарка на др. Чекушин.

— Аах! — ахна др. Коротков. Окото на Лидочка беше омотано със същия санитарен материал с тая разлика само, че краищата на бинта бяха вързани на кокетна фльонга.

— Какво ви е?

— Кибритът! — ядосано му отвърна Лидочка. — Да опустее дано.

— Кой е онзи там? — попита шепнешком смазаният Коротков.

— Не знаете ли? — зашепна Лидочка. — Новият.

— Как? — изписука Коротков. — А Чекушин?

— Вчера го натириха — злобно каза Лидочка и добави, сочейки с пръстче към кабинета: — Ама и тоя е една стока. Голямо говедо. Такъв мръсник през живота си не съм виждала. Крещи! Щял да ме уволни!… Плешиви долни гащи! — добави тя толкова неочаквано, че Коротков се облещи насреща й.

— Как се каз…

Коротков не сколаса да попита. Зад вратата на кабинета ревна страшен глас: „Разсилният!“ Деловодителят и секретарката мигновено се разлетяха в различни посоки. Когато долетя в стаята си, Коротков седна на бюрото и сам си произнесе следната реч:

— Мале мила… Загази, Коротков. Трябва да оправим работата… „Неразвит“… Хъм… Нахалник… Както и да е! Ще видиш ти колко е неразвит Коротков.

И с едно око деловодителят прочете писанието на плешивия. На писмото се виждаха кривите думи: „На всички машинописки и на жените изобщо своевременно ще се отпуснат войнишки наполеонки.“

— Идеално! — възхитено възкликна Коротков и потрепна сладострастно, като си представи Лидочка по войнишки наполеонки. Без да губи време, той измъкна чист лист хартия и за три минути сътвори:

„Телефонограма

До завеждащия подотдел комплектуване точка В отговор на ваше писмо № 0,15015 (6) от 19-и т.м. запетая Главкимат съобщава запетая че на всички машинописки и на жените изобщо своевременно ще бъдат отпуснати войнишки наполеонки точка Завеждащ тире подпис Деловодител тире Вартоломей Коротков точка“

Позвъни и каза на довтасалия разсилен Пантелеймон:

— На завеждащия за подпис.

Пантелеймон подъвка устни, взе листа и излезе.

Четири часа след туй Коротков се ослушва, без да излиза от стаята си, имайки наум, ако на новия завеждащ му хрумне да тръгне из помещението, непременно да го завари потънал в работа. Но откъм страшния кабинет не се чуваха никакви звуци. Само веднъж долетя неясен чугунен глас, който май се заканваше да уволни някого, но кого именно, Коротков не можа да разбере, макар че долепяше ухо до ключалката. В 3 1/2 часа подиробед зад стената на канцеларията се чу гласът на Пантелеймон:

— Замина си с колата.

Канцеларията веднага забръмча и се разбяга. Последен от всички, самотен, си тръгна за вкъщи др. Коротков.