Михаил Булгаков
Дяволиада (8) (Повест, разказваща как близнаците погубиха един деловодител)

VIII
Втората нощ

В здрача, седнал на бархетния креват, другарят Коротков изпи три бутилки вино, за да забрави всичко и да се успокои. Сега главата го болеше цялата: дясното и лявото слепоочие, тилът и дори клепачите. Леко гадене се надигаше от дъното на стомаха му, разхождаше се вътре на вълни и на два пъти др. Коротков повръща в легена.

— Измислих какво ще направя — слабо шепнеше Коротков, провесил глава, — утре ще внимавам да не го срещам. Но тъй като той се върти навсякъде, ще се спотая. Ще се спотая: в някоя крива или задънена уличка. А той ще си ме подмине. А ако ме погне, ще избягам. И той ще ме остави на мира. Върви си по пътя, драги. И аз вече не искам да се връщам в Кимат. Майната ти. Служи си и като завеждащ, и като деловодител, и трамвайните пари не ти искам. Ще мина и без тях. Само че, моля ти се, остави ме на мира. Котарак ли си, не си ли котарак, с брада ли си, или без брада — ти гледай себе си и аз ще гледам себе си. Ще си намеря друго местенце и ще служа тихо и мирно. Нито аз закачам някого, нито мен някой. И жалби няма да подавам срещу теб. Утре само да си извадя документи — и край…

В далечината глухо заби часовник. „Бам… бам…“ „Това ще да е у Пеструхини — помисли си Коротков и започна да брои: — Десет… единайсет… полунощ, 13, 14… 40…“

— Четирийсет пъти би горкият часовник — съкрушено се усмихна Коротков, а после пак заплака. После пак заповръща със спазми и болки църковното вино.

— Силно е, много е силно туй вино — каза Коротков и се отпусна със стон на възглавницата. Минаха близо два часа и незагасената лампа осветяваше бледото лице на възглавницата и разчорлената коса.