Лудвиг фон Мизес
Антикапиталистическото мислене (9)

8. Негодуванието на „братовчедите“

На пазар, който не е засегнат от намесата на външни сили, процесът, който води до прехвърлянето на контрола над факторите за производство в ръцете на най-ефективните хора, никога не спира. Веднага щом даден човек или фирма започне да губи темпо в усилията да посрещне по най-добрия начин най-спешното от все още недобре задоволените нужди на потребителите, започва прахосването на богатство, натрупано от предишни успехи в подобни начинания. Често това разпиляване на богатството започва още приживе на бизнесмена, когато неговото „умение да се държи над водата“, енергия и находчивост отслабват поради възраст, умора, болест и възможностите му да приспособява воденето на делата си към непрекъснато променящата се пазарна структура изчезват. Много по-често обаче ленивостта на неговите наследници е тази, която пропилява наследството. Ако тъпите и мързеливи потомци не потънат обратно в неизвестността и въпреки некадърността си останат паралии, те дължат просперитета си на институции и политически мерки, които са били наложени от антикапиталистически тенденции. Напускат пазара, където няма друг начин да запазят придобитото богатство, освен да го придобиват отново всеки ден в сурова конкуренция с всеки, с вече съществуващи фирми и също с новопоявили се „започващи от нищото“. Като купуват държавни облигации, те се крият под крилото на правителството, което им обещава да ги брани от опасностите на пазара, където загубите са наказанието за липсата на ефикасност^[1].

Обаче съществуват семейства, в които изключителните възможности, изисквани за предприемачески успех, се наблюдават в няколко поколения. Един или двама от синовете или внуците, или дори правнуците, са равни или дори превъзхождат предците си. Богатството на прадедите не бива пропиляно, а нараства все повече и повече.

Тези случаи, разбира се, не са чести. Те привличат внимание не само поради редкостта си, но също и с оглед на факта, че хората, които знаят как да увеличат един наследен бизнес, се наслаждават на двоен престиж — почитта, оказвана на техните бащи, и на тях самите. Такива „патриции“, както понякога са наричани от хората, които пренебрегват разликите между статусното и капиталистическото общество, в повечето случаи съчетават в себе си произхода, финия вкус и елегантните маниери с уменията и трудолюбието на работливия бизнесмен. И някои от тях принадлежат към групата на най-богатите предприемачи в страната и дори в света.

Именно положението на тези неколцина най-богати люде сред тези, т.нар. „патрициански“, фамилии трябва да бъде разгледано от нас, за да бъде обяснен феноменът, който играе важна роля в съвременната антикапиталистическа пропаганда и машинации.

Дори и в тези щастливи семейства качествата, изисквани за успешно ръководене на бизнеса, не са наследени от всички синове и внуци. По правило само един или в най-добрия случай двама от всяка генерация са надарени с тях. Тогава е абсолютно решаващо за оцеляването на семейното богатство и бизнес ръководството на делата да бъде поверено на този един или двама, а останалите членове да бъдат сведени до позицията на прости получатели на квота от постъпленията. Методите, избрани за такова уреждане, се различават в отделните страни, според специални разпоредби на националното или местното право. Но ефектът им е винаги един и същ. Те поделят фамилията на две категории — тези, които ръководят управлението на делата, и онези, които не участват в това.

Втората категория се състои по правило от хора, тясно свързани с онези от първата категория, които предлагаме да наричаме „шефовете“. Те са братя, братовчеди, племенници на шефовете, много често техни сестри, овдовели снахи, братовчедки, племеннички и т.н. Предлагаме да наречем тази втора категория „братовчедите“.

Братовчедите получават доходите си от фирмата или корпорацията. Но те не участват в бизнес делата и не знаят нищо за проблемите, с които се сблъсква един предприемач. Те са били отгледани в модни пансиони и колежи, чиято атмосфера е изпълнена с надменното презрение към баналното правене на пари. Някои от тях прекарват времето си в нощни клубове и други места за забавления, играят на залагания и комар, празнуват и гуляят и се отдават на скъпи оргии. Други се занимават аматьорски с рисуване, писане или други изкуства. Така повечето от тях са безделници и безполезни хора.

Наистина, имало е и има изключения и постиженията на тези изключения от групата на братовчедите далеч превъзхождат скандалите, които са предизвикани от провокативното поведение на плейбоите и прахосниците. Мнозина от най-известните автори, учени и държавници са били такива „джентълмени без професия“. Свободни от нуждата да изкарват прехраната си чрез печеливша професия и независими от благоволението на тесногръдите и ограничени съвременници, те са ставали пионери на нови идеи. Други, на които липсва вдъхновение, стават меценати на художници, които без финансовата подкрепа и получените аплодисменти не биха могли да довършат творческата си работа. Ролята, която хората с пари са играли в интелектуалната и политическа еволюция на Великобритания, е била изтъквана от мнозина историци. Средата, в която авторите и артистите са живели и са намирали подкрепа във Франция през XIX в., е била le monde, „обществото“.

Но ние тук не се занимаваме с греховете на плейбоите или с изключителността на други групи от богати хора. Нашата тема е делът, който специална група от братовчеди взема в разпространението на доктрини, насочени към разрушаването на пазарната икономика.

Мнозина братовчеди вярват, че те са били ощетени при споразуменията, регулиращи техните финансови отношения с шефовете и със семейната фирма. Дали тези споразумения са били направени съобразно волята на баща им или дядо им, или пък чрез споразумение, което сами са подписали, те смятат, че са получили много малко, а шефовете — твърде много. Незапознати с природата на бизнеса и пазара, те, подобно на Маркс, са убедени, че капиталът автоматично „носи печалба“. Те не виждат никаква причина защо онези членове на фамилията, които управляват деловата сфера, трябва да получават повече от тях. Твърде тъпи, за да оценят правилно значението на финансовите баланси и пресмятането на печалбите и загубите, те подозират във всяко действие на шефовете злонамерен опит да ги измамят и да ги лишат от правата им, придобити по рождение. Карат се с тях постоянно.

Не е учудващо, че шефовете изпадат в ярост. Те са горди с успеха си в преодоляването на всички препятствия, които правителствата и синдикатите поставят на пътя на големия бизнес. Напълно наясно са с факта, че ако не са тяхната ефективност и усърдие, фирмата или отдавна да е загинала, или семейството би било принудено да разпродава. Вярват, че братовчедите трябва да оценят справедливо заслугите им и смятат оплакванията им просто за безсрамни и вбесяващи.

Фамилните войни между шефовете и братовчедите се отнасят само до членовете на клана. Но особено важно става тогава, когато братовчедите, за да подразнят шефовете, се присъединяват към антикапиталистическия лагер и финансират всякакви видове „прогресивни“ начинания. Братовчедите са ентусиазирани при подкрепата на стачки, дори стачки във фабрики, от които произлизат собствените им приходи^[2]. Известен факт е, че повечето от „прогресивните“ списания и много „прогресивни“ вестници са изцяло зависими от субсидии, щедро дарявани от тях. Тези братовчеди даряват „прогресивни“ университети и колежи, институти за „социални изследвания“ и спонсорират всякакви видове дейност на комунистически партии. Като „салонни социалисти“ и „клубни болшевики“ те играят важна роля в „пролетарската армия“, която се бори срещу „мрачната капиталистическа система“.