Лудвиг фон Мизес
Антикапиталистическото мислене (11)

1. Капитализмът такъв, какъвто е, и както е виждан от обикновения човек

Появата на икономическата теория като нов клон на знанието е едно от най-необикновените събития в историята на човечеството. Като прокарва пътя на частното капиталистическо предприемачество, тази дисциплина променя в рамките на едно-две поколения човешките дейности много по-радикално, отколкото предишните 10 000 години. От деня на раждането си до деня на кончината си жителите на една капиталистическа страна всяка минута са облагодетелствани от превъзходни достижения на капиталистическия начин на мислене и действие.

Най-учудващото нещо във връзка с безпрецедентните промени в условията на живот, предизвикани от капитализма, е фактът, че те се осъществяват от малък брой автори и не много по-голям брой държавници, които са усвоили тяхното учение. Не само ленивите маси, но и голяма част от бизнесмените, които чрез търговските си операции са създали принципите на laissez-faire, не са успели да разберат основните характеристики на дейността си. Дори в апогея на либерализма малцина са онези, които са имали пълно разбиране относно функционирането на пазарната икономика. Западната цивилизация възприела капитализма по препоръка на част от един малоброен елит.

В първите десетилетия на XIX в. имало доста хора, които осъзнали собственото си незнание по отношение на тези проблеми и искали да го преодолеят. В годините между Ватерло и Севастопол във Великобритания нямало по-търсени книги от трудовете по икономическа теория. Но скоро модата отминала. Този предмет бил несмилаем за масовия читател.

Икономическата теория е толкова различен предмет от естествените науки и технологиите, от една страна, и от историята и правото, от друга, че изглежда странен и отблъскващ за начинаещите. Евристичната му изключителност се разглежда с подозрение от онези, чиято изследователска дейност протича в лаборатории или в архиви и библиотеки. Епистемологичната^[1] му уникалност изглежда безсмислена за тесногръдите фанатици на позитивизма. Хората биха искали да открият в книга по икономическа теория знание, което перфектно да пасне на техните предубедени представи за това, какво трябва да бъде икономическата теория, а именно — дисциплина, оформена съобразно логическата структура на физиката или на биологията. Те са объркани и се въздържат от сериозно преодоляване на проблеми, чийто анализ изисква необичайно умствено усилие.

В резултат от това невежество хората приписват всички подобрения в икономическите условия на прогреса на естествените науки и технологиите. Според тях в хода на човешката история преобладава самостоятелно действаща тенденция към прогресиращ напредък на експерименталните естествени науки и тяхното решение при решаването на технологични проблеми. Тази тенденция е непобедима, тя е вътрешно заложена в съдбата на човечеството и нейното действие се проявява независимо от това каква е политическата или социалната организация на обществото. Според тях безпрецедентните технологични подобрения през последните 200 години не са предизвикани или подкрепени от икономическата политика в тази епоха. Те не са постижение на класическия либерализъм, свободната търговия, laissez-faire и капитализма. Те биха се случили при всяка друга система на икономическа организация на обществото.

Учението на Маркс среща одобрение само защото възприема тази популярна интерпретация на събитията и я покрива с псевдофилософско було, което се опира на Хегеловия спиритуализъм и на грубия материализъм едновременно. В схемата на Маркс „материалните производителни сили“ са свръхчовешко явление, независимо от волята и действията на хората. Те вървят по своя път, който е предопределен от неразгадаеми и неизбежни закони на висша сила. Те се променят мистериозно и принуждават човечеството да приспособява социалната си организация към тези промени, защото материалните производителни сили не могат да бъдат контролирани от социалната организация на човечеството. Същностното съдържание на историята е борбата на материалните производителни сили за освобождение от социалните окови, в които те са привързани.

Някога, учи Маркс, материалните производителни сили са били въплътени във формата на ръчната мелница, а после са организирали човешките дейности съобразно модела на феодализма. Когато по-късно необяснимите закони, които определят еволюцията на материалните производителни сили, заменят ръчната мелница с парната мелница, феодализмът е трябвало да отстъпи пред капитализма. Оттогава материалните производителни сили са се развили още и тяхната съвременна форма императивно изисква замяната на капитализма със социализъм. Тези, които се опитват да спрат социалистическата революция, са се отдали на безнадеждна задача. Невъзможно е да се спре устремът на историческия прогрес.

Идеите на т.нар. „леви“ партии се отличават помежду си по много линии. Но те са единни в едно. Всички гледат на прогресивното материално подобрение като на самостоятелно действащ процес. Всеки профсъюзен член в Америка гледа на стандарта си на живот като на даденост. Съдбата е определила той да се наслаждава на блага, които са отказани дори на най-заможните хора от по-ранните поколения и са отказани все още на мнозина неамериканци. Не му хрумва, че „грубият индивидуализъм“ на едрия бизнес може би е играл някаква роля в появата на онова, което той нарича „американски начин на живот“. В неговите очи „мениджмънтът“ представлява нечестните претенции на „експлоататорите“, които са склонни да го лишават от правата, придобити по рождение. Той смята, че в хода на историческата еволюция съществува необратима тенденция към постоянно нарастване на „производителността“ на труда му. Очевидно е, че плодовете от това подобрение по право му принадлежат изцяло. Негова е заслугата, че в епохата на капитализма коефициентът на стойността на продуктите на произвеждащите индустрии, разделен на броя на работещите, показва тенденция към увеличение.

Истината е, че увеличението на това, което се нарича производителност на труда, е резултат от ползването на по-добри инструменти и машини. Стотина работници в модерна фабрика произвеждат за единица време много повече от онова, което са произвеждали стотина работници в работилниците на предкапиталистическите занаятчии. Това подобрение не е обусловено от по-големи умения, компетентност или старание от страна на отделния работник (факт е, че майсторството, нужно на средновековните занаятчии, далеч е надвишавало онова на множество категории от днешните фабрични работници). То се дължи на внедряването на по-ефикасни инструменти и машини, което на свой ред е резултат от натрупването и инвестирането на повече капитал.

Термините капитализъм, капитал и капиталисти са въведени от Маркс и до днес се употребяват от повечето хора, а също и от официалните пропагандни органи на правителството на САЩ, с оскърбителна конотация. Но пък тези думи ясно показват основния фактор, чиято дейност е произвела всички прекрасни достижения на последните 200 години: безпрецедентното подобряване на средния жизнен стандарт за постоянно нарастващ брой хора. Това, което отличава съвременните индустриални условия в капиталистическите държави от тези в докапиталистическите времена, а също и от онези, които преобладават и до днес в т.нар. развиващи се страни, е количеството приток на капитал. Никакво технологично подобрение не може да бъде въведено в практиката, ако преди това чрез спестяване не е бил акумулиран нужният капитал.

Спестяването, съответно акумулирането на капитала, е средството, което е превърнало постепенно примитивното търсене на храна от страна на дивите пещерни обитатели в модерните индустриални способи. Жалоните на тази еволюция са били идеите, които са създали институционалната рамка, в която натрупването на капитала е било осигурено от принципа на частната собственост върху средствата за производство. Всяка крачка напред по пътя към просперитета е резултат от спестяването. Най-гениалните технологични иновации биха били практически безполезни, ако средствата за производство, нужни за тяхното прилагане, не са били натрупани чрез спестяване.

Предприемачите употребяват средствата за производство, осигурени от спестителите, за най-икономично задоволяване на най-неотложните от все още незадоволените желания на потребителите. Заедно с технолозите, които са устремени към усъвършенстване на методите на обработване, те играят заедно със самите спестители активна роля в хода на събитията, наречени „икономически прогрес“. Останалата част на човечеството печели от дейността на тези три класи — пионери. Но каквито и да са неговите собствени действия, то е единственият печеливш от промените, за чието възникване не е допринесло с нищо.

Характерна черта на пазарната икономика е фактът, че тя предоставя по-голямата част от подобренията на непрогресивното мнозинство хора. Тези подобрения са възникнали благодарение на усилията на трите прогресивни класи — на спестителите, на инвеститорите в капиталови стоки и на онези, които изработват нови методи за прилагане на средствата за производство. Натрупването на капитала, което надвишава нарастването на населението, повдига, от една страна, маргиналната производителност на труда и, от друга, поевтинява продукцията. Пазарният процес дава възможност на обикновения човек да се наслаждава на плодовете от постиженията на други хора. Той принуждава трите прогресивни класи да служат на непрогресивното мнозинство по най-добрия начин.

Всеки е свободен да се присъедини към редовете на трите прогресивни класи на капиталистическото общество. Тези класи не са затворени касти. Членството в тях не е привилегия, предоставена на индивида от висш авторитет или наследена от нечии предци. Тези класи не са клубове и „вътрешните“ нямат силата да държат отвън новодошлия. Това, което е нужно, за да станеш капиталист, предприемач или изобретател на нови технологични методи, е силата на ума и волята. Наследникът на някой богаташ се радва на известно предимство, защото той започва при по-благоприятни условия, в сравнение с останалите. Но задачата му в съперничествата на пазара не е по-лесна, а понякога е дори по-тежка и по-неблагодарна, отколкото на новодошлия. Той трябва да реорганизира наследството с оглед на приспособяването му към промените в пазарните условия. Така например проблемите, пред които трябва да се изправи един наследник на железопътна „империя“, в последните десетилетия^[2] са били със сигурност по-заплетени, отколкото онези, които са били поставени пред човек, започнал от нулата в превоза с камиони или във въздушния транспорт.

Популярната философия на обикновения човек представя неправилно всички тези факти по най-прискърбен начин. Според Джон Доу^[3], т.е. малкият (обикновеният) човек, всички тези нови производства, които го снабдяват с блага, непознати на баща му, са се появили вследствие на митичен посредник, наречен прогрес. Натрупването на капитал, предприемачеството и технологичните изобретения не са допринесли с нищо за спонтанното създаване на просперитет. Ако някой трябва да бъде определен като носител на онова, което Джон Доу смята за ръст на производителността, то това е човекът от монтажния цех. За нещастие, в този покварен свят съществува експлоатацията на човек от човека. Бизнесът обира каймака и оставя, както посочва Комунистическият манифест, на създателя на всички блага — на физическия работник, не повече от онова, „което му е нужно за поддръжка и за продължение на рода“. Следователно „съвременният работник, наместо да се издигне с индустриалния прогрес, затъва все повече и повече. Той става бедняк и бедността се разпространява по-бързо от населението и богатството.“ Авторите на това описание на капиталистическата индустрия са възхвалявани в университетите като най-големите философи и благодетели на човечеството и тяхното учение е прието с преклонение от милиони хора, чиито домове покрай другите удобства са снабдени с радио- и телевизионни апарати.

Най-лошата експлоатация, казват професорите, синдикалните лидери и политиците, се осъществява от едрия бизнес. Те не разбират, че характерна черта на едрия бизнес е масовото производство за задоволяване на нуждите на масите. При капитализма самите работници, пряко или косвено, са основните потребители на всичко онова, което произвеждат фабриките.

В ранните години на капитализма е имало все още значителен период от време между появата на иновация и нейното превръщане в нещо достъпно за масите. Преди около 60 години Габриел Тард^[4] е бил прав, когато посочва, че индустриалната иновация е каприз на малцинството; преди да стане нужда за всеки един човек, онова, което е било смятано първоначално за екстравагантност, после се превръща в обичайно удобство за всеки. Това мнение е било все още основателно във връзка с популяризацията на автомобила. Но едрото производство на едрия бизнес е съкратило и почти елиминирало този времеви интервал. Модерните иновации могат да бъдат произведени с печалба съобразно методите на масовото производство и затова стават достъпни за мнозина при самото си първоначално въвеждане в практиката. Така например в Съединените щати не е имало по-продължителен период, в който наслаждението на такива новости като телевизията, найлоновите чорапи или бебешките консерви е било запазено за шепа богаташи. Едрият бизнес се стреми всъщност към стандартизация на начините на потребление и забавление на хората.

Никой не е изпаднал в нужда при пазарната икономика само поради факта, че някои хора са богати. Дори най-големите богаташи не са причина за нечия бедност. Напротив, процесът, който прави някои хора богати, е резултатът от процеса, който подобрява задоволяването на нуждите на множество хора. Предприемачите, капиталистите и технологиите просперират дотолкова, доколкото успяват да снабдят по най-добрия начин потребителите.