Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Anti-capitalistic Mentality, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Философски текст
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
notman (2018)

Издание:

Автор: Лудвиг фон Мизес

Заглавие: Антикапиталистическото мислене

Преводач: Александър Николов

Година на превод: 2008

Език, от който е преведено: Английски

Издател: Сиела

Година на издаване: 2008

Отговорен редактор: Светлана Минева

Редактор: Валери Димитров

Технически редактор: Божидар Стоянов

Коректор: Диди Петкова

ISBN: 978-954-28-0290-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7135

История

  1. — Добавяне

9. Комунизмът на Бродуей и Холивуд

Мнозина, на които капитализмът е дал отлични приходи и възможност за мързел, копнеят за забавления. В театрите се стичат тълпи. Има пари и в шоубизнеса. Известни артисти и драматурзи се наслаждават на шестцифрени приходи. Те живеят в дворци с икономи и басейни. Със сигурност не са „на ръба на глада“. Но Холивуд и Бродуей, световноизвестните центрове на развлекателната индустрия, са леговища на комунизма. Сред най-големите привърженици на съветизма могат да бъдат открити автори и изпълнители.

Правени са различни опити да се обясни този феномен. В повечето от интерпретациите има зрънце истина. Но всички те пропускат да отбележат основния мотив, който тласка героите на сцената и екрана в редовете на революционерите.

При капитализма материалният успех зависи от оценката на постиженията на даден човек от страна на върховните повелители — потребителите. Във връзка с това няма разлика между услугите, предоставени от фабриканта, и тези, осигурени от продуцента, артиста или сценариста. Но осъзнаването на тази зависимост прави хората от шоубизнеса по-недоволни от онези, които задоволяват клиентите с материални удоволствия. Производителите на материални блага знаят, че продукцията им се продава поради някакви физически потребности. Те с основание могат да се надяват, че клиентите ще продължат да търсят тези удобства до момента, до който не им бъде предоставено нещо по-добро или по-евтино, тъй като не е вероятно нуждите, които тези стоки задоволяват, да се променят в близко бъдеще. Състоянието на пазара на въпросните стоки може, до известна степен, да бъде предвидено от интелигентните предприемачи. Те могат, с определена сигурност, да гледат в бъдещето.

Другояче стоят нещата със забавленията. Хората копнеят за забавления, защото скучаят. И нищо не ги отегчава така, както забавления, които са им вече познати. Същността на развлекателната индустрия е разнообразието. Публиката ръкопляска на това, което е ново, и поради това — неочаквано и изненадващо. Тя е капризна и непредсказуема. Презира онова, на което се е възхищавала вчера. Фаворитът на сцената или на екрана трябва постоянно да се страхува от капризите на публиката. Той се събужда богат и известен, а на другия ден може да бъде забравен. Напълно наясно е, че е уязвим от прищевките и приумиците на тълпа, която копнее за удоволствия. Той винаги е изпълнен с напрежение. Подобно на строителя в пиесата на Ибсен[1], се бои от непознатите пришълци, енергичните младежи, които ще го изместят в угода на публиката.

Ясно е, че не съществува лек за онова, което измъчва тези хора на сцената. Така те се улавят за сламката. Комунизмът, мислят си някои от тях, ще им донесе избавление. Не е ли това система, която прави щастливи всички хора? Нима изключително известни хора не заявяват, че всички злини на човечеството са причинени от капитализма и ще бъдат пометени от комунизма? Нима те самите не са упорито работещи хора, другари на всички останали труженици по света?

Трябва да се вземе предвид, че комунистите от Холивуд и Бродуей никога не са изучавали съчиненията на който и да било социалистически автор и още по-малко — който и да било сериозен анализ на пазарната икономика. Но именно този факт дава странната илюзия на тези бляскави момичета, танцьори и певци, на тези автори и продуценти на комедии, вълнуващи филми и песни, че техните специфични грижи ще изчезнат веднага щом „експроприаторите“ бъдат експроприирани. Има и хора, които обвиняват капитализма за глупостта и дебелащината на множество продукти на развлекателната индустрия.

Няма смисъл да се оспорва този момент. Но си струва да се припомни, че нито една друга част от американското общество не е била по-ентусиазирана в подкрепата си за комунизма в сравнение с хората, които сътрудничат в производството на тези глупави песни и филми. Когато бъдещият историк проучва онези малки важни детайли, които Тен оценява високо като изворов материал, той не бива да пропусне да отбележи ролята, която най-известната стриптийзьорка е играла в американското радикално движение[2].

Бележки

[1] „Майстор Солнес“, изд. „Национален академичен театър «Иван Вазов»“, София, 1979. — Бел.кор.

[2] Вж. Йожен Лион, Червеното десетилетие (на английски език), Ню Йорк, 1941, с. 293.