Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dangerous magic, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,5 (× 48 гласа)

Информация

Сканиране
kasiljs (2009)
Корекция
asayva (2017)
Форматиране
in82qh (2017)

Издание:

Автор: Джейн Ан Кренц

Заглавие: Опасна магия

Преводач: Цветана Генчева

Година на превод: 2004

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: Коломбина прес

Град на издателя: София

Година на издаване: 2004

Тип: Роман

Националност: Американска

Печатница: „Балкан прес“ АД

Редактор: Людмила Хармаджиева

ISBN: 954-706-127-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6203

История

  1. — Добавяне

Глава девета

Беше петък, когато Елиса се сети за Дийн Норуд. Вдигна стреснато поглед от работата си и погледна към далечната стена на офиса. Какво да прави с Дийн?

Не че имаше желание да продължи връзката си с него, независимо каква свобода щеше да й даде Уейд. Не, тези половинчати връзки бе най-добре да се прекратяват, при това колкото по-бързо, толкова по-добре. Но нямаше причина да не се справи внимателно, така че всички да се доволни. Дийн бе много приятен, когато излизаха заедно, и тя веднага се замисли какъв бе най-подходящият начин да го отдалечи от себе си.

Когато Мари почука на рамката на вратата, за да я уведоми за пристигането си, Елиса се усмихна с много повече ентусиазъм от обикновено. Отговорът на малката й дилема й се стори повече от очевиден.

— Влизай, Мари.

— Здрасти, Елиса, просто исках да проверя дали си говорила с Роб и Манди по онзи въпрос.

— Да, говорих. Днес следобед ще ти изпратят данните.

— Добре, значи ще успея да довърша наръчника до понеделник — кимна доволна Мари.

— Чудесно. Я ми кажи, Мари… — усмихна й се подкупващо Елиса, — имаш ли нещо против да излезеш с мен да пийнем по нещо днес след работа? Искам да те запозная с един човек…

В първия момент топлите кафяви очи на Мари се озариха, ала след това се изпълниха с предпазливост. По привлекателното й лице плъзна несигурна усмивка.

— Да знаеш, че скоро не съм излизала — призна тя.

— Няма да преживееш предателството на Джон, ако не започнеш да излизаш и да се срещаш с хора, Мари. Сама го знаеш — посъветва я Елиса. Мари се бе обърнала към Елиса, когато приятелят й съобщи, че се е сгодил за друга. Но това бе преди цели два месеца и сега бе крайно време Мари отново да започне да излиза.

— Знам — призна тя. — Май още ме е страх.

— Няма да те е страх с моя приятел — обеща весело Елиса. — Какво ще кажеш? Тръгваме веднага след работа и ще се срещнем с него във фоайето на хотела отсреща. Ще му стане много приятно да се запознае с теб.

— Ами…

— Хайде, Мари. И аз ще дойда! — усмихна се победоносно Елиса.

— Ако си сигурна, че той няма да си каже, че съм му натрапена…

— Имай ми доверие.

Мари неочаквано се усмихна.

— Добре, Елиса. Ако не мога да ти се доверя за нещо такова, на кого тогава?

Щеше да се получи лесно, реши Елиса няколко минути по-късно, след като бе говорила с Дийн. Двете с Мари щяха да си тръгнат от офиса точно в пет. Уейд оставаше поне час, час и нещо повече от персонала, нямаше дори да разбере. Ако се отбиеше у тях вечерта, тя щеше да си е вкъщи. Цялата работа с Мари и Дийн щеше да отнеме около пет минути, Елиса се справяше много успешно с подобни неща.

Вътрешният телефон прекъсна плановете й.

— Елиса?

Тя преглътна стресната.

— Да, Уейд?

— Ще успея да изляза за обяд. Ще те чакам пред асансьорите в дванайсет. Този път би ли задължала вратата, ако обичаш, мила? — добави той, сякаш се бе сетил съвсем случайно.

Елиса въздъхна.

— Добре, Уейд.

— Добро момиче. Ще отидем на площад Пайъниър.

Ако продължаваше с тези обаждания, на Уейд нямаше да му се наложи да чака до неделя, за да съобщи на колегите! Клюките щяха да му спестят усилието.

Изпратиха ги учудени погледи, когато той я поведе към асансьора, ала никой не събра смелост да попита какво става. Тя бе доволна, когато повечето колеги се пръснаха още на партера, всеки тръгнал към някой от близките ресторанти, за да обядва. Двамата с Уейд продължиха към гаража, където ягуарът чакаше стопанина си.

— Доста бързо се ориентираш в Сиатъл — отбеляза любезно Елиса, когато той се насочи към старата част на града. Историческата част, някога място за срещи на мъжете, потеглили към Клондайк, за да търсят злато, и на други, които се занимавали с дървен материал, бе популярен комплекс от галерии, магазини и ресторанти. Прекрасната стара архитектура бе запазена, както и калдъръмените паркове, сега пълни с туристи и бизнесмени.

— Някой в офиса спомена, че тук имало приятен малък ресторант — усмихна се Уейд. — Дори го нарекоха романтичен.

Тя се изчерви и погледна през прозореца към каменните сгради от деветнайсети век.

— Ти затова ли го избра?

— Не ме ли намираш за романтичен? — попита обиден той.

Елиса се престори, че обмисля въпроса и нацупи устни.

— Не — произнесе най-сетне присъдата си. — Бих казала, че си прагматичен, но не и романтичен!

— Това показва, че имаш да учиш още много за мен!

Ресторантът се оказа приятно местенце, на самия ъгъл на елегантна постройка от червени тухли, украсен в духа на стария Сиатъл.

— Учудвам се, че си намерил начин да се освободиш — измърмори тя, докато преглеждаше менюто. — Мислех си, че ще се занимаваш с хората от Орегон.

— Фирмата за дървен материал ли? Обадиха се и помолиха да говорим за компютъризиране на архива им след обедната почивка, а не по време на обяд — обясни Уейд. — Сигурно с това ще се занимавам днес следобед, така че може и да закъснея след работа. Затова реших, че ще е най-добре да се видим през обедната почивка.

— Поласкана съм — отвърна сухо Елиса, а очите й се смееха, докато го гледаше.

— Не, не си — настоя той. — Свикнала си хората да се съобразяват с теб.

— Не е вярно! Имаш ужасно мнение за мен, Уейд Тагърт! — оплака се тя.

— То е напълно истинско. За мен телешко. А ти?

Елиса въздъхна замислена.

— Не съм много гладна.

— Нервна си заради неделя ли? — попита загрижен! Уейд.

— Трябва ли да съм нервна? — попита шеговито тя.

— Не — отвърна той неочаквано нежно и сивите му очи се стоплиха. — Аз ще се погрижа за всичко. Ти не се притеснявай.

Елиса остана загледана в него за няколко дълги мига, ала накрая се овладя. Нямаше да позволи на този мъж да попречи на плановете й.

— Сигурна съм, че всичко ще мине безпроблемно — съгласи се с тих глас тя и се опита да успокои пулса си, когато той забърза, подтикнат от погледа му.

Думите му все още я тормозеха, когато си взе нещата и отиде да повика приятелката си Мари.

— Не съм сигурна, Елиса — прошепна притеснената Мари, докато влизаха в хотела. Скъпо обзаведената зала започваше да оживява с обичайното за петък вечер множество и Елиса веднага потърси с поглед костюмираните мъже, с надеждата да открие засмяното лице на Дийн Норуд.

— Не се притеснявай, Мари, аз ще се погрижа за всичко — увери Елиса приятелката си и й стана смешно, когато разбра, че използва същите думи, които бе казал Уейд на обяд.

— Елиса! Насам! — Гласът на Дийн прозвуча весело над множеството гласове и тя забеляза, че бе запазил малка маса. Махна му с ръка и продължи към него. Мари я следваше доста притеснена.

— Радвам се, че успя, Дийн. Искам да се запознаеш с моя приятелка. Направо няма да повярваш. И тя много обича да плава.

Елегантно и фино, Елиса ги запозна и поведе разговора. След няколко минути вече не участваше в разговора, защото двамата й приятели се разбираха прекрасно. Нещата вървят чудесно, каза си доволна тя. Задачата й беше лесна, защото те имаха общи интереси, опита се да скромничи Елиса. И въпреки това… Ъгълчето на устата й се изви развеселено, когато си каза, че тук няма никаква магия. Всичко бе толкова лесно!

Остана, колкото да се убеди, че Дийн и Мари са поели в правилната посока, извини се и се намеси.

— Трябва да вървя — усмихна се мило, стана и посегна към палтото си. — Да прекарате добре, ще се видим скоро.

— Елиса, трябва ли да тръгваш? — В първия момент Мари й се стори стресната, защото щеше да остане сама с един особено привлекателен мъж.

— Боя се, че да — каза със съжаление Елиса. — Тази вечер ме чакат хиляда и една задачи и никак не ми се иска…

— Никак не й се иска годеникът й да я хване с друг мъж — довърши вместо нея познат груб глас, който я накара да потръпне от студ. Изви се рязко и откри Уейд зад себе си. Изглеждаше много едър и много страшен.

— Уейд! — възкликна тя и се опита да поеме контрол над положението. — Не те видях…

— И аз така реших — отвърна кисело той, взе колана на палтото от нервните й пръсти и го постави на кръста й. Двамата бяха един до друг и Елиса усети напиращия в него гняв.

— Годеник ли? — Учуденият въпрос на Дийн прекъсна напрежението.

— Ще го обявим в неделя вечер — заяви тихо Уейд, докато местеше поглед от изненаданото лице на Дийн към любопитната Мари. — Надявам се, Мари, че ще дойдеш, затова е поканата у нас. Нали си я получила, както и останалите колеги днес следобед? — попита любезно той, без да обръща внимание на Елиса.

— Да, господине — отвърна веднага Мари и погледна изчервената си началничка. — Разбира се, че ще дойдем. Чудехме се защо ни каните…

— Всъщност — замърка Уейд и прегърна Елиса през кръста, — това трябваше да е изненада. Много ще ти бъда благодарен, ако не ни издаваш, преди да й сложа пръстена в неделя.

— Няма, господине — усмихна се нервно Мари. — Няма да кажа и дума. — Наистина нямаше да каже, призна мрачно Елиса. Всички колеги се страхуваха прекалено много от новия си шеф и не смееха да рискуват да го ядосат.

— Елиса, мислех да… — започна Дийн и се намръщи, когато срещна погледа й.

— Стана много… Наистина ненадейно, Дийн — побърза да го прекъсне тя, защото веднага забеляза подигравателния поглед на Уейд. — Надявам се да ме поздравиш.

— Да, разбира се — започна неубедително той и премести поглед към спокойното лице на Уейд. — Защо не спомена по-рано? Аз си мислех, искам да кажа…

Дяволите да го вземат Уейд, помисли си вбесена Елиса. Провали всичко!

— Боя се, че аз съм виновен — измърмори обектът на проклятията й. — Нали, мила?

— Да — отвърна остро тя, когато забеляза объркването по лицето на Дийн. Не можеше да остави нещата така и обърна гръб на Уейд. — Дийн, съжалявам много, надявам се разбираш… — Елиса призова всичките си умения и го помоли за разбиране, да запазят приятелството си. През всичкото време се усмихваше. — Исках ти пръв да разбереш, но двамата с Мари бяхте така погълнати от разговора, че аз така и не успях да ви кажа.

— Затова ли ми се обади и поиска да се срещнем след работа? — попита Дийн, леко намръщен.

— Както вече ти казах, щях да ти обясня всичко, ала не ми се искаше да прекъсвам… — Тя го погледна тъжно и усети как ръката на Уейд стисна китката й. Той много добре знаеше какво прави Елиса и искаше да й покаже, че е наясно. Тя се насили да се усмихне още по-приятелски. — Доведох Мари, защото ми е приятелка, която трябва да излиза повече — продължи Елиса. — Напоследък преживя неприятни моменти и аз си помислих, че твоята компания ще я развесели. Дийн, с теб се прекарва толкова приятно.

— Ясно — рече бавно той, определено объркан, може би малко притеснен, но определено готов да избяга по пътя, който Елиса му бе показала. — Съжалявам, че така и не успя да ми кажеш новината — продължи Дийн и кимна така, сякаш вината беше изцяло негова. — Разбира се, че ти желая всичко най-хубаво. Не се притеснявай за Мари; двамата с нея имаме много общо… — Той се усмихна широко към нея, тя също му се усмихна, отначало притеснено, а след това с нескрит ентусиазъм.

Идеалната двойка, помисли си Елиса. Дано само Уейд да не е провалил нещата! Ала май всичко щеше да се получи както трябва.

— Нали нямате нищо против да отведа годеницата си? — погледна ги Уейд. — Двамата ни чака дълъг разговор. Нали знаете как е? Толкова много неща чакат за уточнение в последната минута… — Той не довърши изречението и поведе Елиса, а приятелите й само кимнаха любезно.

Преди тя да успее да каже и дума, Уейд успя да се отдалечи от масата. С всяка стъпка стискаше ръката й все по-силно. Когато излязоха на мъгливата улица, Елиса вече се задъхваше.

— От всички неподходящи моменти, как можа да избереш точно този? — изсъска тя и си пое дълбоко дъх. — Къде, по дяволите, ти беше умът? Бях нагласила всичко! Всичко щеше да стане чудесно!

— На твое място — уведоми я той, докато я влачеше след себе си към ягуара, паркиран до тротоара, — щях много да внимавам дали точно сега е моментът да избухвам. Малко ми трябваше да те поставя на мястото ти пред всички в това заведение!

— Нямаш никакво право! — започна властно Елиса, но едва седнала в колата, и вратата се хлопна със замах по средата на гневните й думи. Това не бе в състояние да я спре. Щом Уейд отвори своята врата и се качи зад волана, тя продължи. — Не правих нищо лошо, дори по твоите изкривени стандарти, господин Тагърт — заяви надменно Елиса.

— Значи да се срещаш с друг мъж, за да пийнете по нещо, не е нищо лошо? — обвини я той и се вля в потока от коли с измамно спокойствие.

— Не съм имала среща с мъж, дявол да го вземе. Просто… Просто се опитвах да уредя нещо. — Тя се поколеба с обяснението, защото наистина бе имала среща с него. Какво й ставаше? Защо изведнъж се почувства толкова виновна? Не му дължеше нито вярност, нито обяснения, само отмъщение! Объркана, че Уейд я кара да се чувства виновна, Елиса заговори още по-разпалено. — Опитвах се да запозная дискретно Мари и Дийн — продължи тя с горчивина. — Според мен двамата са съвършени един за друг. Какво от това, че съм си поиграла на сватовница?

Той я погледна подигравателно.

— Нищо, стига аз да съм до теб.

— Не можех да те взема — измърмори Елиса. — Едва ли ако шефът беше с мен, щеше да се получи спокойна, непринудена и приятна атмосфера. А ти за малко да провалиш всичко. Искрено се надявам те двамата да се оправят. Освен това си мислех, че тази вечер ще работиш до късно — добави тя.

— Затова ли избра тази вечер, за да се срещнеш с Норуд? — попита студено Уейд, без да откъсва очи от движението. — Защото си мислела, че всичко е наред?

— Не съм имала среща с Дийн!

— Странно — измърмори той. — На мен така ми се стори, когато влязох. В първия момент ми се стори, че имаш тайна среща с него. — Предупредителната нотка в гласа му я стресна.

— Как можа да кажеш подобно нещо! — възкликна вбесена Елиса.

— Ужасна е постъпката ти — отвърна небрежно Уейд.

Тя го погледна въпросително. Тук нещо не се връзваше. Той определено не одобряваше случката, ала не бе така вбесен, както ако си бе помислил, че се среща тайно с Дийн.

— Ами ти? — нападна го на свой ред Елиса. — Пак ли започна със стария номер да следиш подчинените си къде ходят?

— Тръгнах след теб минути след като беше излязла от сградата. Една жена от отдела ти спомена, че Мари била казала, че ще излезете да пийнете след работа. Спомни си къде ще ходите и щом спомена…

— Ти пък си спомни, че имам навика да поддържам извънбрачни връзки както с Мартин Рандолф.

— Не можеш да ме виниш, че се притесних, когато разбрах, че си хукнала към първото заведение — изтъкна спокойно Уейд.

— А щом видя Дийн на масата ни, пресметна колко прави две и две и то взе, че стана три! — избухна тя.

— Горе-долу — призна той.

— Как така „горе-долу“? — попита подозрително Елиса.

— Елиса — започна Уейд толкова тихо, че кръвта й се смрази. — Когато те видях с Дийн на масата, бях готов да го разкъсам на парчета, а след това да те завлека у дома и да ти дам да се разбереш!

Тя примигна.

— И какво стана? Да не би да реши да се откажеш от мъжественото отмъщение и да се занимаеш само с мен? — попита нервно Елиса.

— Добре че докато приближавах, разбрах какво става. Ти ги бе нагласила един до друг и се готвеше да си тръгваш, изглеждаше като доволна котка, която добре си е хапнала сметана. Толкова беше доволна, че реших, че искаш Мари и Дийн да се съберат.

Елиса мигна отново, този път от изумление.

— Искаш да кажеш… Искаш да кажеш, че не си ядосан? Вярваш ли ми?

— Вярвам ти — увери я сухо той. — Това не означава, че цялото това положение ми е приятно.

— Но ти разбираш какво съм искала да постигна… — започна несигурно тя.

— Има нещо, което ме изнервя, докато те наблюдавам как плетеш магиите си — призна Уейд. — Особено когато е замесен и друг мъж. Предпочитам да съм до теб, когато се правиш на магьосница. Така е по-сигурно. Което ми напомня какво исках да ти кажа тази вечер — довърши бавно той.

— Какво? — Елиса започваше да си отдъхва. Вече се чувстваше много по-добре, след като знаеше, че Уейд й вярва. Нямаше защо да се притеснява повече, поне до неделя, ала трябваше да внимава.

— Повече няма да ходиш сама по баровете след работа — заяви той категорично, готов да й покаже, че няма да търпи възражения.

Тя постъпи глупаво, като се опита да обясни.

— Не бях сама. Мари беше с мен.

— Това няма значение и ти го знаеш — каза мрачно Уейд. — Отсега нататък, ако ще излизаш, ще бъде с мен. Две сами жени не ми се струва много подходящо да обикалят баровете сами. Особено след като едната е сгодена и ще се жени. Ако те хвана отново, Елиса, ще ти излезе през носа. Ясно ли ти е?

Тя чу ледения му глас и обмисли положението внимателно. Хрумна й, че се бе измъкнала прекалено безпроблемно, особено като знаеше в какво настроение бе влязъл Уейд в бара и я бе видял с Дийн. А оставаха само два дни до момента на отмъщението. Да, трябваше да бъде мека и мила.

— Да, Уейд — потвърди с дрезгав глас Елиса и сведе поглед към ръцете си, стиснати в скута. Учуди се, когато забеляза, че дланите й бяха влажни.

— Браво — усмихна се неочаквано той. — Учиш се.

— На какво се уча? — сопна се тя, подразнена от задоволството му при победата.

— Учиш се, че има граница на добронамереното ми търпение — обясни невинно Уейд.

— Добронамерено търпение ли? — избухна Елиса. — Това е последното, което може да се каже за характера ти. — Косата й се бе накъдрила около ушите и тя я бутна назад, за да го погледне гневно.

— Трябва да ти призная, че не бих направил подобно нещо за всяка — призна той. — Никога не бих кривнал от пътя с която и да било, преди да съм й казал в очите, че между нас всичко е свършило. Чудя се дали Дийн ще разбере колко много си направила за него. Едва ли. Защото го направи, Елиса? Вече навик ли ти е станало да направиш всички около себе си щастливи? Това част от чара ти ли е? Всички, освен мен, разбира се — добави Уейд след кратко мълчание. — Аз изглежда съм изключен от хората, за които се грижиш да са щастливи.

— Ти май нямаш нищо против да не си включен — заяви грубо тя.

— Нямам. Поне засега.

— Което означава, че някой ден ще имаш — настоя мило Елиса.

— Някой ден — съгласи се той, спря пред блока й и изключи мотора. Обърна се към нея и сивите му очи веднага забелязаха дързостта, изписана на лицето й. — Но все още не. В момента възприемам неумението ти да ме успокоиш за благоприятен знак.

— Ти май се хващаш за сламки — отбеляза тя.

— Не, просто анализирам положението. — Уейд се усмихна и лениво погали бузата й с пръст. — Сега ми е достатъчно да разбера, че те притеснявам с въздействието си върху теб. Ти имаше нужда от подобно нещо. Както и да е, това ще задържи вниманието ти, докато аз… — Той замълча, а Елиса с учудване забеляза как по врата му пълзи червенина. Отначало помисли, че греши, защото го гледаше на светлината на уличните лампи, ала инстинктът й подсказа, че не бе така.

— Докато какво, Уейд? — попита тя неестествено любезно.

— Докато прекратя лова — изръмжа Уейд. — Ела и ме целуни!

Елиса наведе глава на една страна.

— Защо да те целувам, след като така ме засрами в бара?

— От благодарност, че не направих сцена — изтъкна той, въпреки че сивите му очи се смееха.

— Целувка от благодарност, значи — уточни замислено тя и се вгледа в строгите му черти. — Не съм сигурна, че изпитвам благодарност.

— Искаш ли да ти покажа колко близо до ръба бе тази вечер? — попита тихо Уейд.

— Кога ще престанеш да ме заплашваш всеки път, щом нещо не ти хареса, господин Тагърт? — прошепна Елиса, усетила напрежението помежду им.

— Когато съм сигурен, че си в мрежата ми — отвърна дрезгаво той. — Ела, Елиса. Целуни годеника си, който не ти създаде никакви проблеми тази вечер, въпреки че имаше право.

— Ами ако не го направя? — попита предизвикателно тя, усетила какво може да последва с всяка клетка на тялото си. — Какво ще стане, ако не се хвърля в ръцете ти от облекчение и благодарност?

— Познай — подхвърли Уейд, без да трепне.

Без да съзнава, Елиса прехапа долната си устна.

— Заплахи, заплахи и пак заплахи — въздъхна тя.

— Което бих предпочел да се превърне в целувки, целувки и пак целувки — отвърна той, докато наблюдаваше лицето й в сумрака. Сякаш бе омагьосан от зеления блясък в очите й.

— Преценен риск — отбеляза Елиса, омагьосана не по-малко от играта на сенките по лицето му.

— Много добре преценен — съгласи се Уейд.

Много бавно, без да е сигурна какво точно прави, тя докосна с върха на пръста си ъгълчето на устата му, след това се наведе към него и го целуна по устните.

Тази целувка сякаш я хипнотизира. След като той не направи никакъв опит да посегне към нея, Елиса го целуна отново. Пръстите й се плъзнаха по челюстта му и се вмъкнаха в косата. Наклони главата му към своята, устните й се задвижиха по-смело върху неговите и внимателно стисна долната му устна в дръзка ласка.

И в следващия момент светът избухна и тя се озова притисната на кожената седалка. Гърдите му притиснаха нейните, а Уейд сякаш не можеше да се насити на меките й гърди. Силните му пръсти галеха бедрото й, а устните й се разтвориха под неговите.

Едната му ръка беше около врата й, придържаше главата й, а ръката на бедрото й запълзя нагоре и започна да разкопчава блузата й.

— Моля те, Уейд! — Не бе сигурна дали искаше да го помоли да не я люби на улицата, или напротив, да я люби. Думите й потънаха под настойчивия му език.

След това ръцете му се спряха между гърдите й и Елиса усети как волята й отслабва и изчезва.

— Елиса, да знаеш само колко те желая… — Той зарови устни във врата й. — Имаш ли представа какво ми причиняваш? Караш ме да те желая, да те любя цялата, за да не забравиш кой те притежава! — Тя се опита да възнегодува, но нямаше сили. След това устните му се насочиха към едното зърно и Елиса си пое нетърпеливо дъх. Бе трудно, толкова трудно да мисли за отмъщение или за нещо друго, когато Уейд я притискаше до себе си. Единственото й желание бе да му се отдаде докрай. — Тялото ти веднага откликва на моето — шептеше той, а ръката му се движеше по бедрото й под вълнената пола, докато тя не потръпна в очакване на обещаните ласки. — Скоро цялата ще бъдеш моя и ще трябва да ме заведеш в замъка си.

— Уейд, о, Уейд! — Името му бе изречено с удоволствие и възбуда. Докато Елиса се притискаше към мъжествеността му, усети как той се отдръпва.

— Успокой се, малката ми — заговори Уейд и прокара пръсти през косата й, а тя остана объркана и малко разгневена. — Не можем да продължим. Ще се качим в апартамента ти, където да те съблека и да те видя гола на леглото, да тръпнеш в очакване за мен! — Сивите му очи горяха със сребърен пламък, докато се взираше в замаяното й лице. Без да каже и дума, той посегна към вратата със съвсем ясни намерения.

— Недей, Уейд — успя да каже приглушено Елиса в опит да си върне самообладанието. — Не… Не можеш да се качиш с мен. Не и тази вечер! — Паниката в гласа й не й бе приятна, ала поне успя да го спре.

— Защо не, Елиса? — изръмжа напрегнато той. — Желаеш ме не по-малко, отколкото аз теб. Не можеш да скриеш реакцията си.

— Не е нужно да ти давам обяснение! — изфуча тя и се зае с разкопчаната блуза. — Една жена има право да спре и точно сега използвам това свое право.

Вдигна притеснена очи към неговите, без да е сигурна какво да направи, и знаеше, че няма да може да го спре, ако Уейд се качи с нея, без да обръща внимание на протестите й. А и колко дълго щеше да му устои, чудеше се Елиса.

В изблик на гняв той удари ключовете в кожената тапицерия. Замисли се, а напрежението в колата бе осезаемо.

— Добре, Елиса — примири се най-сетне Уейд, едва овладял гласа си. — Ако си сигурна, че искаш да стане така…

— Да, Уейд. Моля те. — Последните думи бяха придружени от умолителен поглед. Господи! Какво й ставаше? Как бе възможно да се държи по този начин? Тази игра заплашваше да я погълне, осъзна тя. Добре че в неделя щеше да приключи. Нямаше да може да изтърпи повече от това мъчение!

Той се вгледа за последен път в очите й и слезе от колата. Без да каже и дума, я изпрати любезно до апартамента й и я остави на вратата.