Джейн Ан Кренц
Опасна магия (12)

Глава дванадесета

— Прелест моя, аз бях този, който те подведе, излъга и успя да постигне своето, при това във всеки един момент. Още от мига, в който попаднах на проклетото ти парти, разбрах, че съм допуснал най-голямата грешка през живота си!

Елиса се завъртя към него, не само заради болката, прозвучала в гласа му, но и заради казаното.

— Уейд! Какво говориш? — възкликна тя и вдигна широко отворените си очи към сивите дълбини на погледа му. Сърцето й биеше, окрилено от надежда.

— Мисля — започна бавно той и напъха ръце в джобовете си, леко разкрачен, сякаш за да запази равновесие, — че знаех още преди да пристигна на партито у вас, че съм направил страхотна грешка. Още в петък, когато те нападнах с онова обвинение и ти казах, че няма да получиш повишението. Ала бях обзет от толкова силна ревност, когато те виждах как се срещаш с Рандолф след работа, че единствената ми мисъл беше, че се срещате тайно. Поставих се на неговото място — продължи Уейд. — Знаех, че ако поне веднъж те накарам да излезеш с мен след работа, между нас не можеше да има платонична връзка!

— Уейд! — Морските очи на Елиса блестяха. Тя направи малка крачка към него, но спря, когато той вдигна ръка.

— Не, мила, трябва първо да чуеш всичко. Ти пожела да започнем! — Уейд изглежда се готвеше за следващите думи. — Докъде бях стигнал? А, да. Стоях на вратата ти, вътре бе пълно с хора, дошли да поздравят Джун Рандолф за рождения й ден. Точно както ми беше казала. Бях се проявил като първокласен глупак и бях провалил всичко. Не можех да направя нищо друго, не измислях нищо. През всичкото време, докато траеше партито, така и не измислих начин да те доближа. Ако се откажех и признаех, че съм направил грешка, ти щеше да ми се изсмееш в лицето и нямаше да ми проговориш повече. — Той поклати глава и прокара пръстите си през косата, напълно отвратен от себе си. — От друга страна, научих толкова много неща за теб, и то само от една вечер. Видях картините ти на стената, книгите в спалнята и най-вече задоволството в очите ти, когато си мислеше, че си победила. Хрумна ми, че най-добрият, може би единственият начин да те задържа, бе да те накарам да мислиш, че победата няма да е никак лесна.

— А за мен нещата винаги са били прекалено лесни, така ли? — усмихна се Елиса.

— Нещо такова — призна Уейд и погледна мрачно. — Виждах, че в живота ти няма предизвикателства, ала също така исках да усетя твоето предизвикателство и приключенския ти дух, заложен в картините. Реших да ти дам играчка, колкото да ти събудя апетита.

— Играчка за магьосници ли?

— Именно.

— О, Уейд — въздъхна доволна тя. Никой от двамата не помръдваше. — Защо не ми каза?

— Снощи щях да ти обясня всичко. Все ти повтарях, че трябва да поговорим за бъдещето, ако си спомняш, но ти все не искаше. Не бях сигурен какво да направя, ала прецених, че най-доброто при тези обстоятелства е да съм откровен…

— Значи щеше да ме доведеш тук, да ме любиш и да признаеш всичко? — попита Елиса, готова да се разсмее.

— Точно в този ред — призна той. — Когато не стана, реших да опитам тази вечер. За мен бе много важно да те любя, магьоснице — изръмжа Уейд. — Опитвах се да не го допусна, докато подготвях мрежата, в която да те уловя.

— Защо?

— Защото след като те направех моя, щеше само да разбереш каква власт имаш над мен. Трябваше да те държа нащрек, любопитна, несигурна и готова за отмъщение…

— Ти си знаел? Ти си знаел, че замислям ужасно отмъщение?

— Знаех, че съм те ядосал, но знаех, че съм събудил и любопитството ти. — Той се усмихна. — Знаех, че при първа възможност ще се отдръпнеш, ала също така знаех, че ще се върнеш, за да ме опознаеш по-добре, освен това разбрах, че си мила, нежна и няма да ме изпратиш при картините ми, където ми е мястото. Мислеше си, че ще те улесня при отмъщението, когато се съгласих да се оженим, но истината е, че ти сама падна в ръцете ми.

— Ала аз те излъгах онази вечер, когато се върна от Калифорния! Нарочно повдигнах въпроса за Дийн Норуд.

— Както вече ти казах, аз бях късметлия. Единствената ми цел бе да те накарам да спреш да го виждаш. Бях преценил, че ако те любя достатъчно често, ще разбереш, че моето предложение е много по-интересно.

— Значи никога не си имал намерение да прекараш нощта в леглото ми? — Чак сега си спомни, че така и не я бе оставил да го съблече.

— Нямах намерение, но не бях сигурен, че ще устоя. — Уейд се усмихна широко, пристъпи към нея и положи ръце на раменете й. — Когато стана въпрос за брак, разбрах, че ти си по-напред в играта. А аз просто трябваше да следвам правилата.

— Не се ли притесни защо съм се съгласила? — прошепна тя и погледна тихо ръцете му.

— Реших, че си замислила нещо, ала след като намеренията ти съвпадаха с моите… — Той не довърши изречението.

— Реши да останеш, докато всичко други се откажат — нападна го Елиса, но през смях, наситен с обич.

— Да! — Думата бе изречена толкова решително, че тя му повярва.

— Какво щеше да направиш, Уейд Тагърт — попита дръзко Елиса, — ако бях изпълнила плановете си? Ами ако бях хвърлила пръстена?

— Щях да те набия пред целия персонал на „Компю Дизайн“ — отвърна без колебание той.

Тя наклони глава на една страна и погледна решителното му изражение.

— Ти май говориш сериозно?

Гласът му бе станал по-дрезгав.

— Обичам те, не можех да те оставя да ми се изплъзнеш. Не и след като бях толкова близо до…

Елиса се усмихна и довърши изречението вместо него.

— Не и след като бе толкова близо до победата.

— Радвам се, че ме разбираш толкова добре. Така животът ни ще бъде много по-лесен — измърмори Уейд. Ръцете му се плъзнаха по раменете й, привлече я на един стол и сведе глава към устните й. — Ти наистина ли ме обичаш? — попита той, без да крие напрежението в гласа си.

— Да. — Тя забеляза жаждата в очите му, вълчия глад, който бе неудържим. Това бе огромно желание, страст и копнеж, преплетени с любов. Защо не бе видяла всичко това още от начало? — Обичам те, Уейд, повече от всичко друго на света.

— И извън него! — добави той, преди устните му да докоснат нейните.

— И извън него. — Елиса чу доволната му въздишка, а след това Уейд я целуна, за да запечати любовта им. Удивителна вълшебна целувка, която тя никога нямаше да забрави. Усети едрите му длани в косата си и се приближи до него.

В този момент някой звънна.

— Дяволите да го вземат! — измърмори той, ала не вдигна устни от нейните. Елиса отвори очи и забеляза разочарования му сив поглед. Искаше й се да се изсмее и сигурно напиращият смях личеше в очите й.

— Вероятно някой от гостите е забравил нещо — прошепна тя.

— Сигурно. Не може да имам такъв лош късмет две вечери подред! — Уейд изпъшка и я вдигна от себе си, когато звънецът отново проехтя. Който и да бе отвън, бе настойчив и нахален, затова Елиса изви учудена едната си вежда, а той се отправи разгневен към вратата.

Забеляза колко е стреснат, преди да види мъжа отпред.

— Какво, по дяволите, правиш тук? — В гласа на Уейд се бе появила непозната нотка, която тя забеляза веднага.

Думите бях груби, но в същото време изречени с уважение.

— Да не би да закъснях за тържеството? — Гласът на непознатия бе дълбок и рязък и му отиваше много, каза си Елиса, когато той влезе в стаята. Едър мъж, почти колкото Уейд. Беше в началото на шейсетте и приличаше на един по-възрастен Уейд. Не че между двамата мъже съществуваше физическа прилика. Косата на непознатия бе оредяла и посивяла, очите му бяха сини и приличаха на заледени езера. Не, приликата не се дължеше на кръвна връзка. И при двамата се забелязваше рязка категоричност, арогантност и пълна независимост. Още един вълк единак. И в този момент Елиса си спомни къде бе виждала очи в този нюанс на синьото.

Уейд се обърна към Елиса и тя забеляза, че по лицето му все още се четеше учудване.

— Елиса — започна той внимателно, — позволи ми да ти представя Джон Р. Робъртс, основател и ръководител на „Компю Дизайн“. Нашият шеф.

Елиса се усмихна пленително към очите, същите като на дъщеря му, и пристъпи напред.

— Открай време се чудя какво означава това „Р“.

 

 

Двадесет и четири часа по-късно тя седеше по средата на огромно легло, което сякаш бе взето от замък от седемнайсети век, и чакаше съпруга си да излезе от банята. Нагласи огромните възглавници и старовремските юргани около себе си и се отпусна назад. Чувстваше се като кралица, каза си Елиса, докато оглеждаше старинните мебели. Въпреки че имаше всички съвременни удобства, цялата стая бе като излязла от средновековен замък. Човек наистина можеше да си представи някой дракон, застанал на вратата, а през прозореца наднича невиждана досега луна. Хубава стая, от която да се започне едно приключение. Огънят пукаше в камината.

Тя се обърна към вратата на банята, синьо-зелените й очи пълни с мечти. Там бе застанал Уейд, увил кърпа на тесния си ханш, тъмната му коса мокра от душа. Погледът му не се откъсваше от нея, бе пълен с любов, докато наблюдаваше съпругата си, завита до брадичката.

— Изглеждаш точно на място. Магьосницата в нейния замък. През седемнайсети век все още са се страхували от вещици — каза й той.

Светлината от камината хвърляше отблясъци по силното му мускулесто тяло, докато Уейд се приближаваше към нея и гасеше лампите. Пламъците от камината не бяха по-жарки от сивите му очи. Спря до високото легло, изпълнен с очакване.

— Донесе ли ми сватбения подарък? — попита я тихо.

— Да, Уейд. — Елиса се усмихна и посегна към малкото платно, което бе подпряла до леглото. — А ти моя?

Той не каза нищо, обърна се и измъкна от багажа пакет. Подаде й го, без да казва нищо, и прие своя подарък с нетърпеливо очакване, което я трогна.

За момент и двамата огледаха подаръците си на светлината на камината. Когато най-сетне погледите им се срещнаха, нямаше нужда от думи. Картините казваха всичко.

Тя погледна отново острите щрихи на картината, която той бе поръчал за нея. Самотата и дистанцията все още бяха напълно присъщи елементи, но имаше и нещо ново. На висока скала над морето бе седнала жена, голата й ръка отпусната на вълка до нея. Тя не се страхуваше от злото създание, а червената й коса грееше на слънцето. Елиса вече знаеше, че жената няма защо да се страхува от звяра. Грубостта на вълка бе насочена към външния свят. А жената бе добре защитена.

— Знаех още от онази вечер, когато дойдох на партито ти, че няма да загубя — прошепна Уейд и вдигна поглед от своя подарък. Тя знаеше какво вижда той на платното. Измислен замък на скала на друга планета. Две луни хвърляха отблясъци по неземни създания и странни цветя. Подпряна на парапета, една жена чакаше вълк с козина в сребристо и черно да се изкачи по стълбите. Вълкът изглеждаше също толкова смъртоносен, колкото и онзи на картината на Уейд, ала бе стиснал цвете в уста. — И така, магьоснице — усмихна се Уейд, докато оставяше двете картини до леглото. — Твоят вълк чака достатъчно, за да опознае магията ти. — Дръпна завивката, пусна кърпата на пода и се пъхна в топлото легло, а след това я притегли до себе си.

Очите на Елиса блестяха с обич, докато оглеждаше красивия мъж до себе си.

— Недей да ме обвиняваш, че си чакал до тази вечер. Не в моя апартамент се изтърсваха вечер неканени познати!

— Не ми напомняй! — Той се намръщи и прокара ръка по скромната й старомодна нощница с якичка, къдри и дантели. — Ако беше друг, а не Джон Р. снощи, щях да му тръшна вратата в лицето. Не можах да измисля извинение, за да го пратя на мотел!

— Много мило от негова страна да дойде чак от Калифорния, за да присъства на партито и да ти стане кум.

— Скъпа, Джон Р. Робъртс не е мил човек, гарантирам го! — Уейд се усмихна широко и пръстите му се заиграха с панделките на деколтето й. — Дойде, за да види каква жена е очаровала мъжа, когото бе набелязал за зет. Искаше да се увери, че ще си от полза за фирмата, нищо повече!

— А аз как минах огледа? — Тя се изкиска, когато усети, че панделките са развързани.

— Ти го омая, както и всички останали, които се осмелят да пристъпят до теб. Знаеш много добре!

— А ти щеш ли да се ожениш за мен, ако Джон Р. не ме беше одобрил? — прошепна Елиса и усети топлите му пръсти по голата кожа над гърдата си.

— Щях да се оженя за теб — потвърди той, а очите му потъмняха. — Дори всички дракони на света да ми се бяха изпречили на пътя, пак щях да го направя. Кариерата ми, одобрението на Джон Р., нищо на този свят не е по-важно от теб, моя магьоснице. Обичам те така, както не вярвах, че мога да обичам, докато те срещнах. Бях готов да се изправя срещу всички, да сразя всеки, да играя каквато трябва игра, за да отнеса наградата.

Тя знаеше, че Уейд изрича сериозно всяка дума. След това той спусна устни на врата й.

— Обичам те, Уейд!

— Не и наполовина колкото аз теб, съпруго! — Гласът му бе дрезгав, приглушен шепот до кожата й, докато следваше пътя на пръстите му. Елиса посегна към него, за да го опознае, а след това да го приласкае, щастлива да усети силата му. Тя простена тихо, щом той свали нощницата й и се наведе, за да я парне с целувки по цялото тяло. — Знаеш ли колко е опияняващо — изрече настойчиво Уейд, — да притежаваш една истинска магьосница? — Той се надига, за да я привлече до себе си, и пръстите му се спуснаха към интимната й топлина. Елиса потръпна, усетила ноктите му по вътрешната страна на бедрото си, и се изви към него. Чу стона му на желание, когато потърси мъжките зърна с език и зъби и усети надигащата се страст на мъжа. Устните му спряха на талията й, след това се спуснаха на нежното бедро и я накараха да потръпне. Любеше я настойчиво и разпалено. — Господи! — възкликна Уейд. — Не мога повече да те чакам, любима. Толкова бързо ме оплете в магията си…

— Люби ме, Уейд — прошепна тя и го привлече до себе си. — Толкова много те желая!

Елиса го усети как се премести и се спусна над нея с настойчива жажда. Разтвори внимателно краката й, за да си направи място с арогантността на победител, който обича земята, която превзема.

Тя усети как тялото й се предава, как приема Уейд, който любеше своята магьосница с истинско удоволствие. Изхлипа, щом усети първия му набег, обви врата му с ръце и го задържа толкова близо, колкото бе възможно да бъдат един мъж и една жена.

Ритъмът и силата му ги запратиха в бляскава галактика, където Елиса видя отблизо звездите и планетите от рисунките си. Извика от почуда и чу вълчето му ръмжене. В продължение на светлинни години двамата се носеха през вселената, а след това се озоваха в сърцето на избухващото слънце. Бавно, много бавно се върнаха на земята благодарение на последната магия, отвела ги в спалнята на вълшебницата в странноприемница в самия край на остров Ванкувър.

Уейд дълго я притиска до себе си, заровил глава във възглавницата, докато си поемаше дъх. Елиса се сгуши до сърцето му и се замисли за чудото да бъде омъжена за Уейд Тагърт. Най-сетне го усети как помръдва. Сивите очи се отвориха и срещнаха нейните.

— Отначало — призна с усмивка той, — си мислех, че ще успея да се справя с теб с магия, дори когато разбрах, че аз съм омагьосаният. Сега вече знам, че съм се заблуждавал. Може и да те улових в мрежата си, но попаднах вътре заедно с теб. Обещай ми да не се опитваш да бягаш. Никога няма да те пусна!

Пълните й устни се разтегнаха в ослепителна усмивка, а очите й се изпълниха с обещания за бъдещето.

— Ти не си вълк, да знаеш — пошегува се тя.

— Не съм ли? — Едната му черна вежда се вдигна любопитно.

— Не, ти си магьосник, който се превръща във вълк, когато така му е удобно. Ала твоите магии са не по-малко мощни от моите. А аз съм така оплетена в мрежата ти, че не мога да се измъкна. Никога няма да си тръгна, Уейд. Ти превръщаш магията и фантазията в истината на живота ми — призна Елиса.

— И само като си помисля — измърмори той, докато ръката му пълзеше с наслада по голата й кожа, — че едно време не вярвах в магьосници!

Последва момент на доволно мълчание, след това сивите му очи проблеснаха предупредително, а Елиса веднага позна този поглед.

— Уейд?

— Замислих се, мила.

— За какво? — попита подозрително тя.

— За това, което каза на ферибота за Виктория. Че си щяла да напуснеш и да отидеш другаде, защото не можеш да търпиш да работиш за тиранин.

— А, това ли? — Елиса се усмихна.

— Това. Имам някои забележки по въпроса — започна той, а пръстите му я погалиха.

— Искаш да остана в „Компю Дизайн“, за да ме държиш под око по цял ден!

Уейд се престори на обиден.

— Не е това. Просто не ми допада идеята да въртиш на пръста си някой нещастен служител, за да си намериш хубава работа.

— Ти да не би да си подел кампания в защита на служителите от такива като мен? — попита тя, обзета от любопитство.

— Това е моят граждански дълг.

— Ще изслушам аргументите ти — съгласи се великодушно Елиса. — Само че не гарантирам, че ще си променя мнението.

— Аргументите ми — предупреди я той и я привлече до себе си, — са напълно разумни.

— Ами?

— Ами да — увери я Уейд и спусна устни до нейните. От очите му струеше пламък. — Те са истинска магия, сама ще се убедиш. Много по-ефикасни са.

— За човек, който едно време не е вярвал в магьосници, доста бързо учиш. — Тя усети забързания ритъм на сърцето си и възбудата.

— Вълкът е много практично създание. Той използва всичко, което му попадне. А срещу една магьосница единственото оръжие е магията.

И Уейд наведе глава, за да й го докаже.