Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dangerous magic, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,5 (× 48 гласа)

Информация

Сканиране
kasiljs (2009)
Корекция
asayva (2017)
Форматиране
in82qh (2017)

Издание:

Автор: Джейн Ан Кренц

Заглавие: Опасна магия

Преводач: Цветана Генчева

Година на превод: 2004

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: Коломбина прес

Град на издателя: София

Година на издаване: 2004

Тип: Роман

Националност: Американска

Печатница: „Балкан прес“ АД

Редактор: Людмила Хармаджиева

ISBN: 954-706-127-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6203

История

  1. — Добавяне

Глава четвърта

Елиса затвори очи, след като чу непонятните думи на мъжа, който не я пускаше от канапето, но накрая отвори очи.

— И ти си въобразяваш, че си мъжът, който ще ме контролира ли? — попита студено тя.

— Желая те, Елиса — заяви категорично Уейд. — А това означава, че трябва да те контролирам, да те накарам да ме желаеш, иначе ще бъда много лошо изгорен, нали така?

— Може би ти трябва да се опариш малко — заяви горчиво тя.

Забеляза как усмивката му докосва ъгълчетата на очите и крайчетата на устните.

— Мисля, че и сам мога да се погрижа за себе си — подчерта многозначително той. Елиса усети колко бе сигурен в себе си. Уейд бе убеден, че ще победи…

— А аз какво общо имам с това? — попита тя измамно спокойно, въпреки че усети как гневът й се смесва с едно ново чувство, което изпита за пръв път тази вечер. Двамата заедно създаваха невероятна комбинация, за която Елиса не можеше да спре да мисли.

— Кариерата ти отново ще започне да процъфтява — отвърна веднага той, без да се притеснява да изброи предимствата, които връзката с него щеше да й осигури. — А и предизвикателството да откриеш мъж, който не можеш контролираш напълно. Това е примамка също толкова привлекателна, колкото и напредъка в кариерата ти. — Уейд се усмихна тъжно. — Изкушението да откриеш каква е страстта с мъж, който не се смята единствено за твой добър приятел и… — Той се поколеба, а след това продължи грубо. — Може да има някое и друго колие. Нещо, което да компенсира онази красота, от която се наложи да се откажеш заради Джун.

Това вече бе прекалено. Тя знаеше, че не може да устои на желанието да стъпче надутия нетърпим Уейд Тагърт в прахта. Никога преди не бе изпитвала толкова наситени чувства към друг човек, ала и никога друг не се бе отнасял към нея по този начин! Ако на този свят съществуваше справедливост, Елиса щеше да му я стовари върху главата!

За да постигне тази си цел се налагаше да играе противната му игра изключително внимателно, каза си тя, учудена на студената логика, с която разсъждаваше. Трябваше да го води внимателно, умно, за да достигне крайната победа. И чак тогава щеше да захвърли всичко в лице то му!

Наказанието на Уейд Тагърт щеше да бъде новото приключение, каза си Елиса, докато пулсът й се ускоряваше от гняв и въодушевление. Това щеше да я извади от обичайната приятна рутина на живота й. Този мъж можеше да бъде също толкова опасен, колкото и причудливите зверове от картините й, а тя сама щеше да си е виновна, ако си изгубеше ума по него.

Извинението, което очакваше цяла вечер, бе цел, която не можеше да пренебрегне. Всъщност, каза си Елиса, едно извинение съвсем нямаше да задоволи новото й желание за отмъщение. Ни най-малко!

— Възход на кариерата ми… — повтори замислено тя, докато прехвърляше идеята наум. — Даваш ми дума, че ще ми осигуриш поста от повишението или равностоен на него, защото вече е късно да вземеш поста от Ивлин? — Елиса близна леко разтворените си устни, очите й бяха широко отворени и любопитни. Тя никога не бе играла ролята на фатална жена, ала всяка жена имаше инстинкти, на които можеше да разчита в моменти на криза.

— Дръж се прилично и ми дай това, което искам, а аз ще се погрижа за всичко — обеща той. Елиса вече виждаше как Уейд прави планове за бъдещето. Толкова бе сигурен, че бе намерил ключа към нея, както и че бе поел контрола над „Компю Дизайн“.

— Аз… Не съм съвсем сигурна, че мога да ти се доверя — дръпна се тя и позволи на женската предпазливост да трепне в питащия й поглед.

— Имаш думата ми — заяви арогантно той, сякаш това повече от достатъчно.

— Но аз почти не те познавам — изтъкна мило Елиса. — Може би думата ти не струва нищо…

— Можеш да ми имаш доверие, Елиса — внезапно се намръщи Уейд. Тя осъзна, че той не бе свикнал някой да се съмнява в думата му и това я окуражи.

— Може и да е така — зачуди се Елиса. — А може и да не е. Искаш от мен прекалено много рискове, нали? Една жена иска да вярва в намеренията на мъжа, преди да се съгласи на подобно положение. Ти вече ми каза да не разчитам, че ще те омагьосам, за да изпълниш твоята част от уговорката…

Тя замълча нарочно и Уейд се намръщи още повече. Не бе очаквал подобен намек, каза си доволна Елиса.

— А ти какво предлагаш? — попита натъртено той. — Първо да ти осигуря повишението ли? Преди да съм получил това, което ми се полага? Не съм чак такъв глупак, малка магьоснице!

— Не съм и помислила подобно нещо — усмихна се подкупващо тя. — Просто исках да предложа да си дадем малко време, за да се опознаем, преди да се впуснем във връзката си. Независимо от това, което мислиш за мен, аз не прескачам от легло в легло!

— Вчера ти отпуснах един ден, за да помислиш; пристигнах тази вечер, за да получа отговор и открих, че си оползотворила времето, като градиш планове как да ми докажеш обратното. Не се беше съмнявала, че всичко ще мине успешно, нали? Сега пък искаш още време. Сигурно ще се върна след няколко дни, за да се натъкна на нови препятствия. Нямам желание да губя още нощи, Елиса — предупреди я Уейд. Ръката му отново се намести върху гърдата й.

Тя потръпна неволно при този допир и се помъчи да се овладее.

— Не казвам, че ще прекарам времето в усамотение и размисъл, Уейд. Предлагам ти да прекараме известно време заедно, за да се опознаем. Толкова ли много искам?

Знаеше, че бе докоснала чувствителна струна, когато изказа съмненията си в дадената от него дума, и продължи да действа с интуитивна точност. Елиса бързо и лесно откриваше слабите места на другите, ала винаги се отнасяше към тях с търпение и внимание. Никога не ги използваше за своя облага. Тази вечер бе един от редките моменти в живота й, когато нарочно оказваше натиск върху слабото място на друг човек. Последния път, когато го направи, беше с малко момче, което тормозеше едно куче. В гнева си така се бе нахвърлила върху момчето, че само след броени минути малкият бе облян в сълзи. По-късно съжали и й се прииска да бе използвала по-благородно тактика, за да му покаже каква грешка бе допуснал, затова положи усилия това да не се повтаря.

Тази вечер обаче тя мислеше единствено за себе си и се зарече, че ще използва всичките си предимства, за да го постави на мястото му.

— Ще прекарваш времето си само с мен. С никой друг — повтори той условията на пазарлъка. Дланта му отново потри нежното зърно и Елиса разбра, че Уейд не усещаше колко бе груба ръката му.

— Да, Уейд — побърза да кимне с готовност тя. — Ще започнем, както се започва всяка връзка, ще се опознаваме, ще открием различни неща за себе си. Просто ще се срещаме.

— Нали не очакваш да стоя настрани от теб, докато трае тази игра — подигра й се той. Елиса обаче забеляза задоволството в очите му. Уейд бе убеден, че ще успее да се справи с всичко.

— Предполагам, че ще се опиташ да ме прелъстиш, но не очаквай да падна толкова лесно в леглото ти. — Не успя да сдържи резкия си глас, ала той изглежда нямаше нищо против.

— Няма да позволиш да се случи, докато не се увериш, че ще изпълня моята част от сделката, нали? — сряза я Уейд — Накрая ще бъдеш моя, защото ще ми вярваш сляпо, магьоснице, защото аз нямам намерение да ти позволя да ме убедиш да ти давам каквото пожелаеш, докато сам не получа онова, което искам!

— Ще видим, нали? — предизвика го тя и спусна тъмните си мигли, за да не види той изражението в очите й.

— Значи ще играеш игра! — Уейд я погледна в опит да я прецени, а след това бавно и решително сведе глава и целуна дребното голо рамо. — Много добре, магьоснице — прошепна до кожата й той и си позволи да я вкуси. Елиса усети езика му до своя и едва се овладя, за да не се отдръпне. — Ще играя твоята игра — каза й уверено Уейд. — Ще откриеш, че съм противник, който си струва магията.

— Тогава — заяви дръзко тя, — ако сме уточнили условията, време е да си тръгваш.

— Вече ме изхвърляш, така ли? — пошегува се той, но така и не направи опит да я остави. Черните му вежди се извиха застрашително. — Още не съм започнал да разгадавам тайните ти. — Очите му не се откъсваха от нейните, когато Уейд прокара ръка по ребрата и стигна до талията й.

— Искам да си тръгваш — настоя Елиса с необичайно глух глас. — Получи това, за което бе дошъл тази вечер…

— Не бих казал — прекъсна я той и пръстите му се пъхнаха под колана на полата.

— Нека се изразя по друг начин — сопна се тя. — Повече от това няма да получиш тази вечер!

— Виждам, че макар и да загуби тази вечер, духът ти съвсем не е пречупен. — Неочаквано Уейд се засмя с дълбок, искрен смях.

Сивите му очи блестяха весело.

— Това ли искаш? Да ме пречупиш?

— В никакъв случай — отвърна веднага той. — Съвсем не. Просто искам да те контролирам. Да те насочвам и напътствам!

— А пък аз научих един урок — да не броя пилетата, преди да се излюпят — отвърна мило Елиса. — Може и ти да научиш нещо.

Уейд се ухили.

— Знам, че няма да устоиш на едно предизвикателство с подходящи размери.

— Крайно време е да се сетиш за твоите размери — сопна му се тя. — Смачка ме.

— Лошо. — Той въздъхна на шега и се премести, за да седне до нея на канапето. — Намирам те за изключително мека и приятна. — Уейд я наблюдаваше, докато Елиса се изправи, за да седне и закопчае блузата си с разтреперани пръсти. Не бе сигурна дали бе от гняв, или просто реакция на това, което я бе накарало да се разтрепери, но задачата й бе почти непосилна.

— Дай на мен — каза нежно той. — Аз ще го направя.

— Не! — дръпна се остро тя и отблъсна ръцете му. — Искам да си вървиш, Уейд. За тази вечер „малката ни игра“ ми стига! — Елиса престана да се занимава с блузата я стисна двата й края, а след това вдигна непокорните си очи, за да срещне неговите.

— Добре — съгласи се за нейна изненада той и ръката, с която възнамеряваше да й помогне с блузата, посегна към косата й и я разроши с нежност, която изуми Елиса. — Мисля, че за тази вечер ти стига. Едва ли е нещо обичайно за теб да се сблъскаш с подобно усложнение. Би трябвало да проявя някакво разбиране, особено след като спечелих толкова много тази вечер, Елиса. Ще те оставя да се оттеглиш в кулата си, ала само за малко. Утре ще се върна, за да разтърся отново спокойствието ти.

— За какво говориш? — измърмори тя, доволна, че Уейд щеше да си отиде без повече разправии, но подозрителна заради готовността му да я послуша.

— Утре е неделя и смятам да прекарам деня с теб. Точно както предложи ти, докато настояваше за повече време — каза той и се направи на изненадан, че не го бе очаквала да се появи отново на сутринта.

Елиса присви леко очи. Е, все някога играта трябваше да започне. Колко ли време, чудеше се тя, щеше да й отнеме да свали този мъж на колене? И какво наказание му се полагаше? Едно извинение нямаше да свърши работа, вече не. Уейд имаше възможност да се извини и да приключи с този въпрос!

— А какво искаш да правим утре? — попита надменно Елиса, докато се опитваше да се направи на незаинтересована.

Той се усмихна.

— Смятам да те заведа на пикник.

— На пикник ли? Невъзможно! Какъв пикник в Сиатъл през зимата? Сигурно ще вали.

— В моя апартамент няма да вали — отвърна Уейд и се надигна бързо и гъвкаво на крака.

Тя се намръщи и се престори, че не забелязва ръката, която той й подаваше, за да й помогне да стане.

— Няма да ходя в апартамента ти.

— Напротив — подчерта Уейд. — Вече се съгласи на играта, магьоснице. Не можеш да се измъкнеш. Ако искаш да играя по твоите правила, налага се и ти самата да ги спазваш. А това означава да прекарваш време с мен. И то доста време! Би трябвало да се опознаем, нали не си забравила? — довърши подигравателно той.

— Помня — отвърна Елиса, ядосана от намека му, че се кани да играе нечестно. — Кога ще минеш да ме вземеш — попита бързо тя.

— Малко преди дванайсет. Лека нощ, Елиса, сладката ми магьосница — добави Уейд, а гласът му стана по-дрезгав, когато вдигна брадичката й и положи на устните й целувка. — Върви в самотното си легло и сънувай нощта, когато в спалнята ти ще влезе вълк.

Преди тя да успее да отвърне нещо подходящо, той бе тръгнал, гордо усмихнат, докато крачеше към вратата и коридора.

Елиса остана дълго сред неразборията след партито, загледана във вратата, която се бе затворила тихо. В какво се бе забъркала, в желанието си да накаже Уейд?

Докато изхвърляше мръсни салфетки и мислеше пикника, който бе принудена да приеме, една дребна, ала притеснителна мисъл започна да я тормози.

Когато всичко бе казано, той си бе тръгнал с много повече желание, отколкото тя предполагаше. Не бе повярвал, че обвиненията му са безпочвени. За него нищо не се бе променило. Беше се съгласил бързо на настояването й да се опознаят. Елиса спря работата си и се намръщи подозрително.

Ами ако, каза си мрачно тя, Уейд не бе очаквал тя да започне връзка с него въпреки стръвта, която бе заложил, а именно да подпомогне напредъка на кариерата й? Ами ако целта му тази вечер бе просто да си осигури място в живота й и да направи така, че за нея да е невъзможно да го пренебрегва, както правеше през последния един месец? Той искаше прекалено много и се надяваше да постигне компромиса, на който Елиса се съгласи.

Тя тръсна куп чинии на плота и се намръщи, когато чу пукване някъде отдолу. Не бе възможно да се бе проявила като пълна глупачка, която се бе оставила да бъде манипулирана!

Не, каза си след малко. Собствените й мотиви бяха ясни. Беше се съгласила на тази безумна игра с една-единствена цел — да накара Уейд да съжалява за всяка казана дума. Той щеше да пълзи в краката й, преди още да бе приключила с него! Искаше връзка с нея, нали? Искаше да контролира всичко! Е, когато приключеше с него, Уейд щеше да я моли да се омъжи за него!

Точно това, каза си Елиса, обзета от вдъхновение, щеше да бъде подходящото наказание за престъплението на Уейд Тагърт. Щеше да се моли да се омъжи за жена, която бе убеден, че ще успее да накара да има връзка с него. Да се моли на някоя жена да се омъжи за него бе също толкова безскрупулно, колкото и обвиненията му, че бе спала с мъж, за да се издигне в службата. Колко ли гордост щеше да му се наложи да преглътне, преди това да се случи, чудеше се тя, а въодушевлението й непрекъснато нарастваше. Това щеше да се получи страхотно, съмнение нямаше.

А когато този вълшебен момент настъпеше, Уейд Тагърт щеше да я моли на колене да се омъжи за него, а Елиса хладно и подигравателно щеше да му се изсмее и да хвърли предложението му, както и да захвърли проклетата работа, която според него бе всичко за нея. Щеше да смачка надутото му самочувствие, дори това да бе последното, което направеше!

Малко стресната от неестествено разпалените си чувства, тя си легна.

 

 

Неделята, както Елиса предполагаше, се оказа студен и дъждовен ден. Но това бе типично за Сиатъл през зимата и тя се зае с обичайните си домакински задължения, без повече да мисли за времето. Не можеше да крие, че й бе много трудно да мисли за каквото и да било друго, освен за Уейд Тагърт.

Какво ли щеше да се случи, питаше се отново и отново, докато лежеше с неделния вестник на канапето и пиеше кафе, ако бе приела Уейд в живота си още от самото начало? Ами ако се бе хванала на някоя от по-обикновените примамки, за които той твърдеше, че бе опитал? Дали пак щяха да са на този кръстопът? Въпросът бе чисто теоретичен, каза си кисело Елиса и отгърна първо на комиксите. Колкото и да се опитваше, просто не можеше да си представи как кани тъкмо него и го приема в кръга на приятелите си. Уейд просто не се вписваше. А и как можеше един вълк да се впише в живота й?

Освен това, каза си тя, напълно убедена, че бе права, имаше нещо притеснително в настойчивата страст на Уейд Тагърт към нея. Никога не бе срещала мъж като него и се радваше, че бе било така. Ала когато наближи дванайсет, пулсът й се ускори.

Ето че отново поглеждаше към часовника в очакване на Уейд, усети Елиса и огледа елегантните маркови джинси и копринената сапфирено синя риза. Джинсите бяха прилепнали и подчертаваха женствените извивки на бедрата и хубавите й крака. Ризата бе небрежна, разкопчана на яката, за да се вижда тънката златна верижка на врата. Този тоалет подхождаше на настроението й, каза си тя, беше дръзка и небрежна. За момент си се представи на някой пиратски кораб, стиснала къса сабя в ръка, наметнала шал, за да прикрие огнения блясък на косата й. Да, наистина, дрехите бяха особено подходящи за настроението й.

Нервното напрежение затуптя в нея миг по-късно, когато на вратата се звънна и Елиса се стегна, за да отиде и да отвори.

Уейд бе застанал в коридора като снощи, а в очите му блестеше същият вълчи пламък. И той като нея бе обул джинси, но не бяха маркови. Неговите бяха износени, избелели, подходящи за вкъщи или за полето, определено доста носени. Беше с карирана бархетна риза, която много отиваше на джинсите, а отгоре с поизтрито велурено яке с кожена яка. Усмихна й се широко, след като я огледа внимателно.

— Това да не би да е последната мода за Червени шапчици? — попита той с одобрително блеснали очи. Тя бе готова да се закълне, че не го бе виждала в толкова добро настроение и се зачуди дали не бе така, защото бе спечелил.

— А пък аз си мислех, че един професионален вълк знае кои са последните модни тенденции, след като се е упътил към къщата на бабата.

— Много неща искам да знам, като те гледам такава апетитна — намекна без притеснение Уейд, пристъпи към нея и я приближи до себе си, положил ръка на апетитното й дупе.

— Уейд! — възкликна Елиса, шокирана от дръзкото му поведение. — Дръж се прилично! — Намръщи се страшно, ала той изглежда не забеляза. Тя побърза да отстъпи назад.

— Ние, вълците, си имаме свое разбиране за прилично държание — обясни тихо Уейд, докато я наблюдаваше как посяга към коженото си яке в дрешника.

— Сигурно е направено някое възхитително социологическо проучване по въпроса — заяде се Елиса и си каза, че не бе проблем, дето влезе в тон с настроението му. Нали искаше да го извади от релсите?

— Ще ти разкажа, докато обядваме — обеща той и отстъпи, за да излезе първо тя.

— Сигурно ще трябва да си водя бележки на покривката, да не би по-късно да започнеш да ме препитваш по въпроса — обади се сухо Елиса, докато чакаха асансьора.

— Не е задължително. Ще ми бъде приятно да преговарям с теб проблемните въпроси, докато научиш всичко както трябва.

Във фоайето на сградата тя го остави да й държи якето, за да се облече и закопчае.

— Къде ти е колата? — попита Елиса и погледна мократа улица.

— Отсреща. Ще притичаме! — засмя се Уейд.

— Спрял си неправилно! — скара му се тя, докато отваряше входната врата.

— Разчитах, че ще бъдеш готова навреме — призна той и вдигна яката на якето си, докато крачеха бързо в мъглата. — И че е неделя.

— Обичаш да рискуваш — отбеляза Елиса и се настани на седалката в лъскавия сребърен ягуар, който сигурно караше минувачите да вдигат учудено вежди към късметлиите като нея, седнали вътре.

Уейд се настани до нея и колата изведнъж отесня, усмихна й се и едва тогава запали.

— Ти си рискът в живота ми, магьоснице. Всички други рискове са едно нищо.

Обзе я несигурност, щом усети чувственото предупреждение в гласа му, и тя изпъна гръб.

— Нали не се опитваш да ми кажеш, че през нощта си премислил и си решил, че цялата тази игра е прекалено много за теб? Ако се страхуваш, кажи и веднага преставаме.

— Няма да се откажа от страх — изръмжа той и включи на скорост. — Изобщо нямам намерение да губя. Просто споменах, че има риск.

— Убеден си обаче, че накрая ще получиш това, което искаш, нали? — измърмори Елиса с подигравателно любопитство и погледна профила му, докато пътуваха.

— Ще ядеш като коте от ръката ми след само една седмица — отвърна Уейд с копринен глас.

— Ами ако не се получи? — продължи да го разпитва тя.

— Значи ще стане след две седмици! — отвърна той с широка усмивка.

— Колкото по-нависоко хвърчиш… — започна предупредително Елиса.

— От толкова по-високо ще паднеш — довърши вместо нея Уейд и изви плътната си вежда.

— Именно. А самочувствието ти е литнало доста нависоко.

— Поне днес започвам доста добре, не можеш да не признаеш. Ето че днес ще ядеш от моята храна, в моето леговище. Стъпката към ръката ми е малка — измърка доволно той.

— Не бъди толкова сигурен — посъветва го студено тя, убедена, че тъкмо Уейд щеше да яде от нейната ръка.

— Как да не бъда? Виж колко далече стигна връзката ни от петък досега!

Елиса изпъшка почти добронамерено.

— Невъзможен си. Знаеш го, нали? — Нямаше да е лесно да поддържа този шеговит дух.

— Не съм невъзможен, мила, просто различен от всичко, с което си свикнала да намираш у един мъж. Това е голямото ми предимство в тази игра, ще видиш. Нямам нищо против да го призная.

Тя го погледна учудена.

— За теб е игра, но не я възприемаш по този начин, нали? — Елиса се опита да използва интуицията си.

— А как я възприемам? — полюбопитства тихо той, намали заради светофар и използва момента, за да скъси разстоянието между тях.

— По-скоро като обявена война, струва ми се — отвърна сухо тя.

— Битката си е битка. Само резултатът и безскрупулността определят границата между играта и войната — заяви Уейд напрегнато.

Елиса го загледа в ужасната тишина.

— А ти, както разбирам, си добре запознат с военните игри, така ли?

— Вече ти казах, че съм свикнал да се боря за това, което искам. — Сви рамене, когато светофарът светна зелено, и отново подкара огромната кола с опитна ръка.

Елиса преглътна, за да облекчи пресъхналото си гърло. И тя бе свикнала да получава каквото искаше, ала не с борба. Обикновено нещата просто се получаваха…

Апартаментът му се оказа доста приятна къща с изглед към езерото Вашингтон. Елиса забеляза модерното влияние на Западното крайбрежие в наклонените линии на покрива и ширналата се отпред трева.

— Имал си късмет с тази къща — отбеляза тя и го последва по пътеката към вратата, а след това се извърна през рамо към огромното сиво езеро.

— Оставих всичко в ръцете на брокера. Нямам време да обикалям, за да си търся жилище. Когато той предложи тази къща, аз се съгласих, без дори да я бях виждал. — Уейд отвори вратата и Елиса влезе сред строгата обстановка вътре.

Първото, което привлече погледа й, беше картина на стената в дъното. Тя спря и я загледа с удивление, примесено с неловкост. Това бе морски пейзаж и в известен смисъл бе толкова извънземен, колкото и картините, които сама бе нарисувала, въпреки че светът запечатан тук, бе определено от истинския свят. Морето бе готово да погълне всеки със самотата и величието си. В него имаше мрачната жестокост на нещо много по-опасно и будещо страхопочитание от фантазията, която Елиса бе въплътила в творбите си. А въздействието им бе само далечен отзвук на това тук. Тя отблъсна решително нахлулите чувства, пъхна ръце в джобовете си и пристъпи по-близо до необикновено въздействащата картина. Тъкмо се канеше да каже нещо неблагоприятно, когато забеляза, че на съседната стена имаше подобна картина. Този път бе пустиня, но и на нея се забелязваше същата дива изолираност, навяваща мрачно настроение, както и на първата.

И неочаквано Елиса разбра как той се бе сетил, че тъкмо тя бе нарисувала неземните сцени в собствения си апартамент. Тази част от него, която бе останала запленена от ужасните картини, веднага бе познала онази страна у нея, която бе създала платната. Уейд може и да не беше художник, ала Елиса веднага забеляза интуицията на художника.

— Необичайни — заяви тя веднага. — Изглеждат така, сякаш са били рисувани специално за теб. — Не го погледна, а след това продължи да наблюдава съсредоточено морския пейзаж. Усети го, че бе застанал съвсем близо зад нея и се зачуди какво ли очаква.

— Така е — съгласи се той.

— Много са добри — продължи простичко Елиса, напълно откровена. — Много по-добри са от моите работи. — Това бе истина. Тя знаеше, че нейните картини няма да въздействат на случаен човек.

— Само че не ти харесват — опита се да я подпита Уейд. Гласът му остана неестествено спокоен и той не помръдна от мястото си.

— Тук не може да става дума за харесване — изрече Елиса, преди да успее да се спре и да помисли. Прехапа устни с надеждата той да се заяде с прибързаното й заключение. Това обаче не се случи.

— Не мога да не се съглася — отбеляза сухо Уейд. — Точно както за харесване не може и дума да става във връзката ни. Какво мислиш ти за картините, Елиса?

— Според мен… — Тя се поколеба. — Смущаващи са.

— Не ги ли намираш очарователни? — В гласа му прозвуча смях и Елиса се обърна да го погледне.

— Не са очарователни. — Тя се усмихна накриво и разкопча якето си.

— Добре — отвърна нежно той и се приближи, за да вземе якето й. — Приятелят, който ги е правил, щеше да се учуди, ако се бе почувствала нормално пред тях. Ти наистина позна, че се правени специално за мен, нали? — Продължи Уейд, без да откъсва проницателния си поглед от нея.

— О, да. Разбрах веднага. Ти ли си ги поръча, Уейд? — попита Елиса и се зачуди как да смени посоката на мрачини разговор. След като той свали якето от раменете й, тя пресече стаята и забеляза мъжката пестеливост в мебели от кожа и дърво.

— Да — отвърна Уейд, без да откъсва очи от бавните й крачки из стаята. — Накарах Хал да направи първата просто така. Виждах творбите му от време на време в галериите и се бяхме запознали. Каза ми, че ми е нарисувал картина, но било много вероятно да не я харесам.

— А ти хареса ли я? — попита веднага Елиса.

— Първата ми хареса — сви рамене той. — Преди няколко месеца му поръчах втората, пустинята.

— Която също ти е харесала.

— Така ми се струва — отвърна Уейд с бавна трепкаща усмивка. — Кой знае защо, на нещо в мен тези картини определено допадат. Те… — Той се поколеба в търсене на подходящата дума. — Карат ме да се чувствам доволен — заяви в заключение. Тя кимна, разбрала думите му, може би дори собствената си реакция. Отчаяно се чудеше как да отклони разговора от платната, които лъхаха на самота и отчаяние, когато Уейд продължи, съвсем неповлиян от тях. — Гладна ли си? — попита той и разведри настроението, отправи се към кухнята и й махна да го последва.

— Не се притеснявай, ще уважа храната ти. Нищо не може да ти отвори така апетита като един пикник. Да ти помогна ли? — предложи мило Елиса, докато наблюдаваше любопитно различните продукти, които Уейд започна да вади от хладилника. Чак сега тя осъзна, че с нетърпение очаква началото на едно приключение. Каза си, че това бе така, защото бе част от отмъщението й, че това бе единственото, което я привличаше, и пристъпи към плота, за да провери какво има там.

— Ако искаш, постели одеяло пред камината — помоли той, затвори вратата на хладилника и посегна към бутилка вино наблизо.

— Одеяло! Върху килима? — попита Елиса с престорено учудено.

— Че какъв ще бъде този пикник, ако не ядем на одеяло — усмихна се шеговито Уейд. — Хайде, върви, приготвил съм едно на облегалката на кожения фотьойл. Аз ще се оправя с останалото.

— А мравките ти ли ще ги осигуриш? — попита тя, докато се отправяше послушно към хола, за да намери одеялото.

— Не — отвърна спокойно той. — Връзката ми с теб е много личен въпрос. Не допускам никой да се меси, дори мравките!

Елиса бе доволна, че не бе до него в този момент. За нищо на света не искаше Уейд да забележи червенината плъзнала по бузите й. Все още се притесняваше, когато той така открито говореше за връзката им. Трябваше да се постарае повече, за да не се издава в тази опасна игра.

— В интерес на истината — успя да каже натъртено тя, въпреки че едва се сдържа да не допусне студеното предупреждение до гласа си, — ние нямаме връзка, нали? Нещата стигнаха дотук заради изнудване.

Усети го зад себе си, докато разстилаше шареното раирано одеяло пред камината. Въпреки това не се обърна.

— Изнудването — изрече бавно и нежно Уейд и застана плътно до нея, докато Елиса довършваше задачата си, — е първата примамка, която използвах, за да те хвана, моя малка магьоснице.

Тя не помръдваше, докато той я обгръщаше с ръце. Усети, че в едната си ръка държи бутилка вино, а в другата — чаша. Постави чашата в дясната й ръка, а устните му бяха до ухото й, докато сипваше виното.

Капанът беше невероятно умело заложен, каза си Елиса, обзета от паника. Не можеше да се отдръпне от клетката, опасана от ръцете му, заради обзелото я напрежение. Сега се страхуваше да помръдне чашата с червено вино от страх да не се разплиска по шоколадовокафявия килим. Тя наблюдаваше как наситената течност се излива в чашата бавно и неудържимо.

— Щом те уловя на въдицата, веднага ще направя необходимото, за да те прехвърля в мрежата. Една хитра рибка ще успее да се откачи от въдицата, докато мрежата е много по-сигурна, нали. С мрежата няма как да се бориш. Тя те обгръща, притиска и не ти оставя никаква свобода.

Елиса потръпна, когато Уейд престана да налива, и много внимателно, за да не разлее виното, се обърна към него.

Срещна лъскавите му сребърни очи и си наложи да отвърне на погледа му предизвикателно и арогантно, нещо твърде нетипично за нея.

— И от какво ще бъде направена мрежата ти? — прошепна високомерно тя. — Каква ще бъде, та ще ми се стори такава неустоима?

— От изкусителни, опасни неща. Играчки за магьосница, която е свикнала да забърква игрички, а не да участва в тях. Може и да те хванах с изнудване, Елиса, ала ще те задържа по други начини — обеща той със стоманен глас, обвит в измамно кадифена нежност.