Джейн Ан Кренц
Опасна магия (2)

Глава втора

От унижението, на което бе подложена Елиса в петък следобед, най-силно въздействие й бе оказала победоносната усмивка в очите на Уейд Тагърт, когато си тръгваше от офиса му. Тази усмивка не спря да я измъчва през целия ден в събота. Никога преди не бе виждала подобно изражение в очите на мъж. В студения му сив поглед имаше първично мъжко обещание, което нито възпитанието, нито изтънчеността бяха успели да смекчат.

Едва по-късно през деня, когато приключи с приготовленията за рождения ден изненада на Джун, Елиса разбра, че удивлението й, когато шефът бе направил предложението си, я бе накарало да пропусне нещо много важно, а именно как бе реагирала на него и на обвиненията му.

Тя спря да оформя глазурата на тортата и се загледа разсеяно в странната картина с пейзаж, закачена на стената в кухнята. Картината не отиваше особено на изключително удобните мебели в апартамента, нито пък на функционалната, спретната кухня. Но и останалите пет необикновени извънземни пейзажи, закачени в едностайния й апартамент, не пасваха на обзавеждането. Когато гостите й изтъкваха този факт, Елиса се смееше и заявяваше, че й бе позволена поне една ексцентричност и ги канеше да седнат на удобните, кресла. Въпросните гости постепенно се отпускаха и качваха крака на удобните тумбести възглавници пред канапетата, облягаха се назад с чаша чай или вино, защото тя винаги им предлагаше по нещо, и те изливаха пред нея всички проблеми, които ги мъчеха в момента. А пък Елиса, с нейния ентусиазъм и съпричастност, им предлагаше това, с което най-много би им помогнал един приятел. Понякога разбиране и изслушване, понякога внимателно подбрани думи или някое хитро предложение, а друг път просто да се разсеят и посмеят.

Тя отдаваше всичко това с лекота, без да се замисля, знаеше какво прави, но не се скъпеше да им предложи времето и помощта си. Наградата за подобен чар се появяваше често. Това бяха добрите оценки на колегите й от колежа, роднините я смятаха за зряла още по времето, когато беше младо момиче, а най-сетне си намери и хубава работа.

Елиса мрачно въздъхна и отново се съсредоточи над тортата. Добрата работа с надежда бързо да се издигне бе реална възможност, поне до вчера следобед. Взе ножа и намръщено продължи да оформя глазурата, докато мислеше за шока, който преживя в петък. Най-непоносимото бе, че някой я бе заподозрял в такова непристойно поведение, както бе предположил Уейд Тагърт. А ако някой бе толкова луд да си помисли, че тя можеше да си принизи чак дотам, значи ужасната грешка щеше да излезе наяве веднага щом Елиса докажеше, че бе невинна. Никой с ума си не би повярвал, че Елиса Шелдън би направила подобно грозно нещо.

Но доколко познаваше Уейд Тагърт, запита се сериозно тя и отстъпи крачка, за да се полюбува на творението си. Та той пое управлението на „Компю Дизайн“ само преди месец и половина. Може пък да е малко нещо мръднал, каза си Елиса в напразен опит да се развесели. В този човек май имаше нещо налудничаво, за да следи колежките си след работа!

Помести тортата и започна да вади чинии и салфетки.

Тя канеше гости често и събиранията й бяха толкова успешни, че организация за нещо голямо като рождения ден изненада на Джун бе нещо съвсем обичайно. Храната бе разнообразна и интересна; виното и другите напитки — отлични. Щеше да се погрижи никой да не се напие, за да не притеснява останалите, и всички щяха да прекарат чудесно. Винаги прекарваха изключително приятно у тях.

Само че тази вечер, помисли си Елиса с огромно задоволство, докато подреждаше внимателно шведската маса пред огромния прозорец на хола, щеше да има едно изключение. На Уейд Тагърт нямаше да му е никак весело. Може би за пръв път, откакто бе малко момиченце, тръпнеше в очакване да види неудобството на друг човек при това с желание, което я изненада.

Зачуди се дали като бе поканила шефа си, нямаше да притесни останалите си приятели, повечето от които работеха за „Компю Дизайн“. Вече щяха да са разбрали и да са останали силно изненадани, че не бе повишена въпреки че нямаше да имат и понятие за унизителната причина, поради която кандидатурата й е била отхвърлена. Елиса отново се намръщи, щом си спомни срещата в петък следобед.

Хората щяха да се чудят защо бе поканила Тагърт, след като именно той бе отхвърлил кандидатурата й за поста. Освен това беше коренно различен от предишния мениджър на клона, приятен възрастен господин, който се бе пенсионирал. През краткото време начело на компанията Уейд Тагърт бе дал ясно да се разбере, че няма никакво намерение да се държи мило като предшественика си. Нямаше намерение да се държи с бащинска загриженост към подчинените си, както бе ставало често преди.

Тагърт, реши тя, докато бе под душа, час преди гостите да започнат да идват, бе отличен пример за вълк единак, издигнал се благодарение на своите умения и непреклонност. А вълкът, каза си Елиса, докато се бършеше с огромната си хавлиена кърпа, говореше достатъчно красноречиво за себе си.

Не, никога не би си направила труда да се сприятели с човек като него, а той, ако всичко си беше нормално, никога нямаше да попадне в нейния кръг. Тагърт бе от хората, които тя не би поканила, нито пък можеше да си го представи да се вмести сред приятелите й.

Само че тази вечер, каза си Елиса, обзета от мрачна решителност, той щеше да се озове сред топлотата и веселието, които я обграждаха. Защото, според нея, това бе най-ефикасният начин, по който да му покаже, че греши.

Докато стоеше пред огледалото в спалнята, обградено от две картини с руини на замъци и гротескни създания, тя се зачуди какво ли щеше да бъде извинението на арогантния самодоволен Уейд Тагърт. Нетърпелива любопитна усмивка докосна ъгълчетата на плътните й изразителни устни, а синьо-зелените й очи надникнаха изпод дългите кестеняви мигли с неочакван блясък. Отвратителното му предизвикателство щеше да се сблъска с истината и Елиса искрено се надяваше мъжката му гордост да бъде подобаващо смачкана, докато траеше отмъщението й.

Последните няколко минути преди началото на партито тя посвети на фантазии как ще приеме извинението на шефа си. Погледна часовника в антрето, когато на вратата се звънна. Беше точно шест. Ако имаше късмет, когато той пристигнеше, партито вече щеше да е в разгара си. Елиса щеше да изнесе тортата, когато Тагърт дойдеше, за да види прелестното колие, което Джун щеше да открие вътре. А това, каза си отмъстително тя, щеше да го сломи!

Погледна се доволно за последен път в огледалото в коридора и си каза, че изглежда като съвършената домакиня. Дългата плисирана вълнена пола и дантелената старомодна блуза й придаваха домашно очарование, а в същото време изглеждаше елегантна и модерна. Гладката й, дръзка тъмночервена коса бе лъскава и когато отвори вратата на първия гост, знаеше, че изглежда чудесно.

— Дийн! — възкликна щастливо Елиса, щом зърна и изискания красив мъж, застанал в коридора. — Ти си пръв. Влизай, влизай! — покани настойчиво тя елегантно облечения в скъп костюм Дийн Норуд, изправи се на пръсти и го целуна леко. Усмихна му се, когато го поведе навътре, и си помисли, не за пръв път, че този мъж, който се превръщаше във все по-важна част от живота й, бе особено привлекателен. Светлокестенявата му коса бе подстригана в модерна прическа, ала не по последен писък на модата. Съвършено оформените мустаци му придаваха изтънченост, подчертана от марковия костюм, а Елиса знаеше, че обувките му бяха италиански. Веселите му сини очи й се усмихваха, докато влизаше след нея в хола.

— Как беше тази седмица на Уолстрийт? — попита тя и го поведе към един стол, а след това мина до бара, за да му сипе нещо за пиене. — Боя се, че снощи не успях да чуя новините. — Защото, напомни си Елиса кисело, бях прекалено разстроена след срещата с Уейд Тагърт.

— Има лек спад на пазара, но нищо страшно. Последните правителствени данни за потреблението са оказали влияние, разбира се, ала нещата ще се оправят в понеделник — обясни мило Дийн и посегна с удоволствие към мартинито, което тя му подаваше. Елиса умееше да прави чудесни мартинита, точно както на него му допадаха.

— Вечният оптимизъм на брокера — пошегува се тя, приседна на тумбестата странична облегалка на стола, наклони глава на една страна и му се усмихна. — Предполагам, че когато работиш с чужди пари, трябва да си оптимист, за да те усещат хората.

— Не мога да си позволя клиентите ми да се паникьосат — усмихна се широко той, отпусна се назад и небрежно я погали по коляното. — Ти обаче трябва да ме зарадваш с голямата новина, любима. Хайде, давай. Кажи ми, че пия за новата шефка на отдел „Редакция и графичен дизайн“ — изви Дийн едната си вежда към нея.

Елиса се намръщи, след това се опита да се усмихне кисело.

— Пиеш за старата и добре позната отговорничка за предпечатната подготовка, Дийн. Приятелката ми Ивлин Кинън получи повишението. — След две секунди вътрешна борба Елиса си каза, че не бе разумно да се впуска в подробности. Не можа да измисли подходящ начин, по който да разкаже на приятеля си как я бяха обвинили, че спи с началниците си, за да се издигне.

— Ивлин? Блондинката, която се ожени преди два месеца ли? — Той изненадано се намръщи. — Тя е още нова, нали така? Едва ли има твоя опит.

— Според Тагърт квалификацията й е напълно достатъчна — отвърна тихо Елиса. — И е така, Дийн. Сигурна съм, че ще се справи чудесно.

— А пък аз бях сигурен, след всичко, което ти ми разказа, че работата ти е в кърпа вързана.

— Това ни е за урок да не броим пилетата, преди да са излюпили — измърмори тя и скочи, защото се звънна отново.

— Елиса, ти трябваше да получиш поста! Какво се е объркало? — Обиденият глас на Дийн беше като балсам за душата й и тя го погледна през рамо.

— Ще ти разправя по-късно. Обещай ми да не казваш нищо на Ивлин и на съпруга й, за да не се почувстват неловко!

— Няма, разбира се — отвърна веднага той. — Само че…

— После, Дийн — обеща Елиса, вече стиснала бравата. — Въпреки че няма за какво да говорим.

Звънеше се все по-често и по-често, докато гостите бързаха да пристигнат за крайния срок, шест и половина. Всички искаха да присъстват, когато Мартин Рандолф щеше да въведе съпругата си в стаята.

Всеки гост повтаряше на Елиса все едни и същи думи, когато влизаха задъхани от студа навън.

— Елиса! Чух, че са повишили Ивлин. Мислех, че ще си ти.

Тя трябваше всеки път да призовава най-самоироничната си усмивка, да повтаря шегата за преброяването на пилетата и да кара хората да забравят, като свиваше рамене и ги уверяваше:

— Ивлин ще се справи чудесно.

Когато Ивлин и съпругът й пристигнаха, в очите на младата жена имаше нещо повече от притеснение. Личеше, че бе нервна и неуверена, а щом Елиса го забеляза, веднага се постара да я накара да се почувства желана и приятна гостенка.

— Ивлин! Поздравявам те! — Усмихна се щастливо тя, отворила широко вратата, докато подканяше семейството да влезе. — Знам, че ще се справиш страхотно. Тагърт веднага е забелязал великолепната ти работа в тримесечния отчет. Много се радвам за теб. — Прегърна я мило напълно естествено, а напрежението отлетя, сякаш никога не го бе имало. На събиранията у Елиса никой не се чувстваше напрегнат.

Изключението тази вечер, напомни си тя със задоволство, бе, че Уейд Тагърт, ако знаеше какво е чест и достойнство, щеше да се почувства достатъчно напрегнат, когато й признаеше грешката си. А дали вълците знаят какво е покаяние? Тази мисъл й хрумна, докато бе застанала настрани и наблюдаваше как гостите се забавляват! Отпиваше малки глътки вино и мислеше. Е, времето щеше да покаже. Беше вече шест и половина, време Джун да се появи и да бъде истински изненадана. След това щеше да започне нервното напрежение за Елиса. Повратната точка на вечерта щеше да настъпи в седем, когато Уейд Тагърт осъзнаеше, че приказките й за рождения ден изненада са били истина.

Най-важното събитие за вечерта премина като по ноти. Тъмнокосата привлекателна Джун Рандолф влезе, хванала под ръка също така привлекателния си съпруг. И двамата бяха на четирийсет, красиво облечени и се виждаше, че са влюбени. И за двамата това бе втори брак и Елиса знаеше, че съпрузите бяха твърдо решени този път да бъде успешен.

Виковете и поздравленията огласиха апартамента, а Джун бе поруменяла от удоволствие и вълнение. Мартин Рандолф улови погледа на Елиса над главата на съпругата си и се усмихна заговорнически.

— Казах й, че ще се отбием само за по едно питие — засмя се той и пое палтото на Джун.

— Мили Боже! — възкликна Джун през смях. — Откога планирате тази изненада?

— Почти цял месец. — Мартин се усмихна, доволен от успеха на събитието, което вече бе решил, че е негова идея. Покрай въодушевлението около организирането бе забравил, че Елиса му бе подхвърлила идеята. Тя нямаше нищо против. Беше й особено приятно, докато гледаше радостта му и щастието на съпругата му.

След това се смеси с веселата компания, без да изпуска от поглед часовника, който бавно напредваше към седем. Нетърпението й растеше, докато стрелките отброяваха последните минути, но така вълнението й ставаше още по-голямо. Скоро, казваше си Елиса на всеки две минути, след малко…

— Елиса! — Обърна се и се усмихна на Мартин, който приближи с чаша в ръка, сакото му разкопчано над леко очерталото се шкембенце. Бе водил спокоен живот и лицето му младееше, а оредялата на темето му коса почти не личеше. — Не знам как ще ти се отблагодаря за всичко — призна с много благодарност той и махна с ръка към оживеното парти. — Джун е очарована. Никога преди не е имала изненада. Радва се като дете, получило нова играчка — продължи доволно Мартин.

— Недей да ми благодариш — усмихна се тя. — Тази блестяща идея си беше твоя, а знаеш, че аз обичам да посрещам гости.

Той кимна и не я поправи, че идеята не е била негова. На много хора им идваха блестящи идеи, когато бяха около Елиса Шелдън.

— Слушай — каза той, изведнъж станал сериозен. — Вчера следобед разбрах за Ивлин. Много съжалявам, че не те повишиха. Заслужаваше го и щеше да си най-добрата за този пост. — Кафявите му очи останаха впити в нейните синьо-зелени. — Разстроена ли си? Искам да кажа, че Тагърт е в компанията отскоро, а обича да прави нещата така, както той прецени. Сигурно е направил избора си, без да има достатъчно добра база за сравнение.

— Сигурна съм, че има основателни причини за решението си, а ти не се притеснявай за мен, Мартин — успокои го убедено Елиса. — Няма човек, на когото кариерата да напредва безпроблемно, все някъде се получава по някоя засечка, а за мен това е добър опит, сигурна съм. — Тя се засмя весело, въпреки че не й беше до смях. Още пет минути, стига Тагърт да пристигнеше навреме. А Елиса бе сигурна, че той щеше да дойде точно в седем. Вълкът щеше да иска да си прибере плячката.

— Радвам се, че го приемаш толкова добре — каза Мартин с облекчение. — Няма нужда да ти казвам, че Ивлин ще се нуждае от помощта ти през първите два-три месеца. Тя е способна, ала й липсва опита ти.

— Не се притеснявай, винаги, когато има нужда, ще й помагам — обеща чистосърдечно Елиса. В другия край на стаята Дийн вдигна поглед от разговора си с нейна колежка от редакторския отдел и се усмихна. Тя отвърна на интимната му усмивка и се канеше да продължи разговора с Мартин, когато на вратата се звънна.

В първия момент Елиса застина на място. Въпреки очакването и планирането, тя разбра, че съвсем не бе готова за следващите няколко минути. Със закъснение си призна, че Уейд Тагърт бе напълно непознат фактор. За разлика от другите в стаята, които лесно се поддаваха на чара й, той вече бе доказал, че на него този чар не му действаше. Може и да я желаеше, но съвсем не бе омаян от нея, помисли си кисело Елиса, отърси се от несигурността си и пристъпи към вратата.

Поколеба се още за секунда, преди да отвори, пое си дълбоко дъх и се остави на неизвестността и очакването. Малцина от гостите бяха чули звънеца, така че когато тя вдигна потръпващата си ръка към дръжката, никой не погледна новодошлия. Който и да беше, скоро щеше да се почувства като у дома си, подет от топлото отношение на Елиса.

Уейд Тагърт, както тя очакваше, й се стори едър и впечатляващ на вратата. Бе в тъмнозелен пуловер и тесни панталони, но изглеждаше все така внушителен, както и в строгия костюм и връзка, както тя винаги го виждаше в офиса. Това, което не бе очаквала, кой знае защо, бе гладът и настойчивостта, проблеснали в сивите му очи. Знаеше, че ще ги забележи, както знаеше, че устните му ще бъдат строго стиснати, а от него ще се излъчва същата властна настойчивост, която забеляза вчера в офиса. Не бе очаквала само, че той ще й се стори още по-застрашителен, когато застане на прага й в очакване да бъде поканен.

За нейно собствено най-искрено възмущение Елиса усети как дъхът й спира, когато погледите им се преплетоха. Тагърт дори не бе погледнал към пълната с гости стая. Сякаш не се интересуваше, че плановете му за тази вечер ще бъдат променени. Цялото му внимание бе насочено към предизвикателната Елиса, към високо вдигнатото й лице, докато тя продължаваше да стиска дръжката на вратата с една ръка, а с другата се бе подпряла на касата.

— Парти, така ли, Елиса? — попита спокойно той с измамна мекота, която не успя да я заблуди. — Удивляваш ме. Мислех, че държиш на дискретността в уговорката ни. Нямах представа, че ще искаш да празнуваме. — Тъмната му коса проблясваше на светлините в коридора, докато Тагърт очакваше да чуе отговора й толкова небрежно, че тя усети как отново стана неспокойна.

— Не е празненство, Уейд — отвърна хладнокръвно и се опита да се овладее. — По-скоро урок, че не бива да прибързваш със заключенията!

— Сигурна ли си, че искаш да ми дадеш урок, или си организирала всичко това с илюзията да си осигуриш сигурност. Мисля, че вчера много ясно ти показах, че с мен няма смисъл да се пазариш. В тази игра аз държа козовете.

В думите му нямаше заплаха, той просто излагаше фактите. Уейд Тагърт беше напълно сигурен в себе си.

— След няколко минути ще разбереш, че си сбъркал за мен и няма да се налага да се пазарим — увери го Елиса и вирна властно брадичка. — Освен, разбира се, ако не решиш да обсъдим извинението ти. Предполагам, че ще проявиш достатъчно достойнство и ще се извиниш, ала може и да греша. Може би просто ще се стопиш в нощта, ако не можеш да се изправиш пред мен, за да признаеш истината.

— Май си решила да играеш до самия край, а? — отбеляза той подигравателно, но без да крие възхищението си, пристъпи напред, а тя трябваше да направи крачка навътре. Ето че най-сетне погледна гостите, а някои от тях вече го бяха забелязали.

Елиса усети, че се възцарява неловко мълчание, когато се разнесе мълвата, че е пристигнал Уейд Тагърт. Сигурно колегите й бяха изумени, че бе поканила човека, който й бе отрязал пътя към повишението.

За пръв път от години, на парти на Елиса Шелдън настъпи мълчание. Тя веднага се зае да оправи нещата, преди нещо да съсипе партито на Джун. Независимо каква битка водеше с този висок студен мъж, гостите й нямаха нищо общо.

— Вижте кой успя да се отбие — обяви ведро Елиса, пръстите й отпуснати на ръкава на Уейд, докато го въвеждаше като дългоочакван гост. Когато другата му ръка притисна нейната по начин, който другите щяха да приемат като любезност, тя разбра, че сама бе влязла в капан. Единственото, което й оставаше, бе да продължи с плана. — Къде е почетната ни гостенка? — попита весело Елиса и потърси сред множеството тъмната коса на Джун. — А, ето я. Ела да се запознаеш с шефа на съпруга си. Мартин, не исках да ти казвам, че господин Тагърт ще дойде, защото имаше възможност да не успее да намине.

— Изобщо нямаше съмнение, че ще дойда — измърмори Уейд и наведе любезно глава, за да се усмихне на Джун Рандолф, а след това пусна ръката на Елиса, за да стисне ръката на по-възрастната жена. Елиса веднага се възползва от момента, за да се дръпне далече от него.

— Много ми е приятно да се запознаем — започна да бъбри Джун, така и не усетила напрежението в стаята. — Идвате тъкмо навреме за тортата. Ще я разрежа след минутка.

— Благодаря — каза тихо Уейд и погледна застаналия до съпругата си Мартин Рандолф. — Това тържество май е изненада за жена ви? — отбеляза той, а гласът му веднага накара Елиса да застане нащрек.

— На Джун й е за пръв път — изкиска се Мартин и я прегърна с обич през раменете.

— И е страхотно! Нямах никаква представа какво кроят Елиса и Мартин — усмихна се тя на свой ред на Елиса и погледна щастливо съпруга си.

— Сигурен съм, че много са се постарали. Май всичко върви като по ноти — отбеляза сухо Уейд, а сивите му очи се плъзнаха към любезната усмивка на Елиса така, сякаш бе акула, която обмисляше менюто за следващия си обяд.

Въпреки всичко тя потръпна, ала чаровната усмивка остана на лицето й. Елиса дръзко го предизвика с подигравателно извита вежда. Той трябва да бе разбрал досега. Бе очевидно, че Джун и Мартин бяха много влюбени, а и извинението, че бяха планирали изненада за рождения й ден се оказваше истина. Колко ли време щеше да мине, преди той да се оттегли, зачуди се Елиса и прокара език по горната си устна, за да прикрие нетърпението си. А пък когато дойдеше време да приеме извинението, щеше да го направи мило и благородно. Разбира се, че нямаше да му позволи да се измъкне, без да се е извинил.

— Тъкмо се канех да донеса тортата — заяви тя и се отправи между гостите към кухнята. Краткият разговор със семейство Рандолф изглежда се вмести отлично в напрегнатия момент. Други от събралите се, които познаваха Уейд и работеха за него, се скупчиха и го поздравиха с внимателно любопитство. Той все още им бе непознат, каза си Елиса, докато влизаше в кухнята, за да вземе красивата торта. Повечето от служителите бяха виждали Уейд за кратко в офиса. Естествено бе да са любопитни, когато се озовеше до тях на подобно събиране.

— Да ти помогна ли, любима? — надникна Дийн и се усмихна.

— Ще се справя и сама. Би ли донесъл ножа?

Той веднага го взе.

— Значи това е Тагърт? Същият, който не ти е дал повишението?

— Боя се, че е същият — разсмя се притеснено тя.

— Различен е от това, което очаквах — започна бавно Дийн.

Гласът, който отговори на забележката, не беше на Елиса. Беше плътният дълбок глас на Уейд и тя се завъртя рязко, изненадана да го види на вратата на кухнята скръстил ръце на гърдите си, докато ги наблюдаваше.

— А какво очаквахте? — попита той по-младия мъж с прекалена любезност.

— Няма значение — намеси се веднага Елиса и пристъпи между двамата мъже, понесла тортата. — Имаме по-важни неща, с които да се занимаваме. Донеси ножа Дийн, а ти Уейд, донеси още салфетки. — Тя мина между двамата мъже като кралица, която води процесия с надеждата двамата да я последват послушно. Всички заохкаха и заахкаха, когато зърнаха тортата, а Джун я избутаха напред, за да я разреже. Дийн любезно й подаде ножа, а Елиса забеляза с ъгълчето на окото си, че Уейд стоеше сам отстрани, стиснал салфетките в едната си ръка. — Тази торта, Джун — започна тържествено Елиса, — е много специална. Бих искала да предложа ти първа да отрежеш парче. — Тя сама насочи ръката на рожденичката към една от розовите рози. — Така, мисля, че трябва точно така. Освен това трябва да режеш много внимателно.

Последва дружен смях, когато гостите чуха напътствията за тортата, но Мартин ги накара да замълчат с енергично махване.

— Това тук е сериозна работа, приятели — пошегува се той и погледна съпругата си полусериозно. — Режи както предлага Елиса, Джун!

— И двамата ме карате да се страхувам от една нищо и никаква торта — оплака се на шега Джун и започна да реже особено внимателно. — И кое му е трудното… — Тя замълча и се поколеба, когато ножът отказа да продължи надолу. — Какво, за Бога… — Джун се наведе, за да провери какво пречи на ножа. — Мили Боже! Та тук има нещо! — Възбуден шепот и смях я подтикнаха да продължи, а тя едва не падна върху тортата, когато другите гости се скупчиха, за да видят голямата изненада. След миг Джун извади малко пликче, което бе матово отвън, ала така и не успяваше да скрие блясъка вътре. — Господи! — въздъхна тя, когато извади пликчето и остана загледана в него. След това се обърна очарована все още изпълнена с недоверие към гордия си съпруг. — Мартин, не може да бъде! Не мога да повярвам!

Елиса отстъпи, когато Мартин приближи жена си, за да получи целувка на благодарност. Диамантеното колие бе извадено и гостите си го предаваха един на друг, докато по бузите на почетната гостенка се плъзнаха сълзи от удоволствие.

— Добро попадение — измърмори Уейд, приближил се зад рамото на Елиса. Говореше много тихо, така че единствено тя да го чуе. — Беше решила да ме опровергаеш, нали магьоснице?

Елиса само сви рамене, но с много задоволство.

— Вчера отказа да ме изслушаш. Прецених, че не можеш да затвориш очи за доказателствата, когато ги видиш сам. А когато видиш сам, май единствено тогава си склонен да повярваш, така ли е?

— Изглеждаш изключително доволна от себе си, Елиса Шелдън — изръмжа все така тихо той. Тя не се обърна към него, защото наблюдаваше какъв фурор предизвиква колието, докато гостите му се радват. През всичкото време усещаше присъствието му зад себе си и си представи дебнещ вълк. — Предполагам — продължи студено Тагърт, — че очакваш извинение. Или може би си въобразяваш, че ще съобщя на Ивлин, че не мога да я назнача на поста?

Елиса се извърна рязко назад.

— Я не ставай смешен! — нападна го тя с блеснали очи при тези думи. — Не можеш просто така да я отстраниш. Едно извинение ще ми бъде напълно достатъчно, господин Тагърт. Ала гледай да е достатъчно добро!

— Сигурно очакваш да падна на колене — попита той с изпълнен с любопитство глас, докато я наблюдаваше с предизвикателно изкривени устни.

— Няма ли да е малко прекалено? — отвърна Елиса усетила искрите на възбуда, когато усети, че предизвикателството бе вече към края си.

— Но щеше да ти хареса — подигра се Тагърт.

— Тъй като не мога да те повикам на дуел на разсъмване, налага се да се задоволя с най-обикновено извинение.

— В стари времена да се защити честта на една жена е било задължение на мъжа — отбеляза с копринен глас той и очите му се плъзнаха през стаята към мястото, където Дийн се възхищаваше на колието с още някои от гостите. — Надявам се няма да насъскаш приятеля си Дийн срещу мен?

— Не бих и помислила да го намеся в подобна неприятност. Освен това аз и сама умея да се грижа за себе си, господин Тагърт — заяви студено тя.

— Я ми кажи — започна привидно разсеяно той, очите му все още предизвикателно блеснали. — Ти цял ден ли очакваш великата развръзка?

— Очаквам я още от момента, когато ми хрумна да те поканя, за да се увериш сам, че грешиш — увери го наперено Елиса.

— В такъв случай няма да прибързвам и да действам отрано — отвърна спокойно Уейд. — Ще изчакам партито да свърши и тогава ще ти кажа какво мисля за всичките ти усилия. Междувременно би ли ми сипала нещо за пиене? Не си падам по тортите. — Той постави в ръката й салфетките, хвана китката й в железните си пръсти и я потегли към бара, който тя бе подредила в единия край на хола.

Не можеше да направи нищо, освен да се остави да тръгне след него. Елиса въздъхна. Нямаше намерение да прави сцена на собственото си парти, ала скоро щеше да дойде моментът на разплатата.

Тази мисъл я крепи до края на вечерта, докато гостите се забавляваха до насита и най-сетне започнаха да се разотиват. Тръгваха си с нежелание, но вече бяха погледнали часовниците си и взеха да се отправят към домовете си. Елиса ги изпращаше с вълнение, помрачено, когато разбра, че се получава много неловко — трябваше да се сбогува с Дийн Норуд, който бе един от последните.

— Не ми е много приятно да те оставя с този тип — прошепна той на вратата. Кимна дискретно с глава към огромния фотьойл, където се бе разположил Уейд, стиснал чаша уиски в ръка и загледан в необичайните картини на Елиса.

— Ще се оправя — прошепна в отговор тя. — Просто иска обсъдим служебен въпрос. Веднага след това ще си тръгне.

— Сигурна ли си?

— И още как — увери го, убедена в правотата си, Елиса.

— Да не би да е решил нещо по отношение на работата, дадена онази жена? — зачуди се Дийн, а челото му си остана намръщено.

— Не съм сигурна, ала по всяка вероятност е свързано с бъдещето ми в компанията. — Тя положи ръка на рамото му и вдигна устни за целувка.

— Лека нощ, любима — каза той и се отправи любезно към вратата. — Партито беше чудесно, както обикновено. Ще ти звънна след ден-два. — Отново погледна към Уейд. Другият мъж не му обръщаше абсолютно никакво внимание. Грубостта бе нещо естествено за Уейд Тагърт, реши Елиса.

— Добре, Дийн.

С весела усмивка тя затвори вратата след последните гости. Сетне си пое дълбоко дъх, обърна се и се подпря на вратата с ръце зад гърба, все още стиснали бравата, изпълнена с очакване на завършека на вечерта.

Уейд се размърда на стола, но така и не я погледна. Вместо това повдигна чашата с уиски към устата си, отпи дълга глътка и остави чашата на масата.

— И така, Елиса — каза след малко той, когато тя се отдръпна от вратата, готова да се държи студено и високомерно.

— Слушам те, Уейд — започна хладно Елиса и бавно се приближи към него, в очакване да чуе извинението. Синьо-зелените й очи блестяха необичайно ярко, когато тя спря пред него.

Следващите му думи я оставиха без дъх с дързостта и остана загледана в леденостудените му сиви очи.

— Отлагаш цялата вечер, обаче дойде време да ми дадеш отговора си. Чакам, малка магьоснице. Стига вече игрички.

— Отговор ли? — успя да изрече най-сетне Елиса, напълно объркана. — Какъв отговор? Чакам да ми се извиниш, както е редно, дявол да го вземе! Защо, според теб бих поканила един непоносим, егоистичен и груб мъж като теб на партито си?

— Защото си въобразяваше, че можеш да ме заблуди и да реша, че си ми казала истината за връзката си с Мартин Рандолф. Браво, Елиса, много добре режисирано, за твое сведение аз не съм пълен глупак. Разбирам, че това парти беше удобно прикритие за вас с Мартин, ала не очаквай и аз да се вържа на лъжите ви! — Той скочи фотьойла и стисна китките й в едната си ръка. Студените пламъци в очите му се стрелнаха към нея, когато Уейд приближи удивеното й лице към своето. — Приеми истината, Елиса, сладка моя магьоснице. Вече реши ли да намериш нов любовник, или трябва да продължа да убеждавам?