Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dangerous magic, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,5 (× 48 гласа)

Информация

Сканиране
kasiljs (2009)
Корекция
asayva (2017)
Форматиране
in82qh (2017)

Издание:

Автор: Джейн Ан Кренц

Заглавие: Опасна магия

Преводач: Цветана Генчева

Година на превод: 2004

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: Коломбина прес

Град на издателя: София

Година на издаване: 2004

Тип: Роман

Националност: Американска

Печатница: „Балкан прес“ АД

Редактор: Людмила Хармаджиева

ISBN: 954-706-127-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6203

История

  1. — Добавяне

Глава осма

Елиса така и не разбра как успя да се добере на работа в четвъртък сутринта. Мръщеше се на всяко огледало, покрай което минаваше, защото под очите й личаха тъмни кръгове, въпреки че се бе постарала да ги скрие с грим. Потръпна, докато се навеждаше над чашата чай, оставена на бюрото, доволна, че разполага със самостоятелен офис. Не си спомняше някога преди да бе страдала от безсъние. Нощта след сряда щеше да влезе в рекордите й.

Безкрайните дълги часове не преминаха безсънни заради присъствието на Уейд. Тя затвори очи и се намръщи недоволно, когато си спомни как спокойно си бе тръгнал, след като заяви, че ще се ожени за нея. Клепките й трепнаха, докато оглеждаше бюрото си, за да намери нещо, което може безнаказано да счупи. Каквото и да й попаднеше под ръка, щеше да й свърши работа, реши мрачно Елиса и посегна за молив. Дори след като го счупи, тя си спомни как Уейд бе пречупил жълтия молив по време на разговора им в петък.

Елиса бързо изхвърли остатъка от жертвата си в кошчето за боклук.

— Елиса? Имаш ли една минутка? — Мари, една от редакторките, подчинена на Елиса, надникна в офиса й. Беше усмихната, уверена, че ще бъде приета топло. — Исках да те попитам за данните, по които работя за машината Z100.

Елиса се усмихна с невероятно усилие. Тъкмо това усилие бе причина да изпита истински шок. Стресна се още повече, когато осъзна, че точно сега не й беше до Мари, че нямаше никакво желание да й помага да разрешава проблемите си! Искаше й се да изкрещи, че на нея й трябва помощ за нейните проблеми! Призна честно пред себе си, че никой не би могъл да й помогне да се измъкне от тази каша.

— Влизай, Мари — насили се да каже тя и се опити да се усмихне както обикновено. — Какво има?

— Мисля, че е най-добре да накараме програмната група да обясни по-подробно какво са заложили на началния екран. Струва ми се, че са използвали някаква защита да предпазят данните, но не съм сигурна. Не ми се иска да записваме инструкциите в ръководството за клиенти, преди да съм убедена, че това е правилното обяснение.

— Добре, ще се свържа с Роб и Манди. Те се занимават с програмите за този клиент, нали? — попита Елиса, опитвайки се да мисли по въпроса, докато разглеждаше бележките на Мари.

— Точно така — кимна веднага Мари.

— Трябва ни по-добра координация между редактори и програмисти — добави намръщена Елиса. — Половината бележки, които са нахвърляли, не стават за нищо. Трябва да работим по-отблизо с тази група.

— Може би трябва да поговориш с господин Тагърт по въпроса — предложи Мари и бързо прехапа устни. — Май ще трябва да минеш през Ивлин, нали? Тя е новият шеф на отдела и…

— Да — побърза да се съгласи Елиса, невероятно доволна, че не се налага да се обръща към Уейд по този въпрос. — Веднага ще кажа на Ивлин. — Тя поклати разсеяно глава. Липсата на достатъчно информация между отделите бе едно от нещата, с които смяташе да се заеме, за да подобри, след повишението. А ето че сега трябваше да се обръща към Ивлин. Елиса едва сдържа въздишката си.

След като обсъдиха по-подробно въпроса, Мари си тръгна и остави началничката си насаме с личните й проблеми. Мислите й отново се върнаха към необяснимия начин, по който си тръгна Уейд снощи. Елиса все още не разбираше защо стана така, въпреки че премисли сцената поне хиляда пъти през нощта, за да намери някакво обяснение. Бе подготвена да му каже в очите какво мисли за предложението му още в мига, в който го чуеше.

Само че не бе очаквала то да дойде толкова рано, не и при тези обстоятелства. Малкото й отмъщение, на което се зарадва по време на сцената в спалнята, не бе това, което искаше. Дори не бе сигурна, че на Уейд няма да му е все едно, ако отхвърли предложението му. Та той го направи единствено защото тя намекна, че съперникът му е готов да стори същото. Елиса сама го бе притиснала. Уейд не бе паднал пред нея на колене и не я бе помолил се омъжи за него! Това не беше никакво отмъщение.

Тя стана и започна да крачи на тясното свободно място пред бюрото. Главата започваше да я боли от обърканите мисли. Предстоеше й възможност за доста интересен избор, каза си мрачно. Можеше да продължи с измисления годеж с надеждата да постигне по-задоволителен резултат. Уейд я желаеше, каза си Елиса, въпреки че снощи не бе положил никакви усилия да заеме полагащото му се място. Не че тя щеше да го допусне до себе си, помисли си надменно Елиса. Ала той дори не й даде възможност да му откаже. Бе станал от леглото, беше навлякъл ризата си и бе казал, че ще се видят в службата, а след това си бе тръгнал.

Стисна зъби и се усмихна, но в огледалото забеляза свирепото си изражение и помръкна.

За щастие да се сблъска с Уейд в службата не бе ежедневие, защото кабинетите им бяха на различни етажи. Можеха и да се разминат в някой коридор, ала тя щеше да положи всички усилия, за да стои възможно по-далече от етажа на ръководството. Трябваше й време да помисли! Трябваше да мисли!

Само че съдбата бе против нея, реши по обедно време Елиса, докато бързо се отправяше към изхода. Тъкмо завиваше зад ъгъла и се готвеше да задържи вратата на един от асансьорите, когато видя Уейд в другия край на коридора. Той тъкмо вдигаше поглед от страницата, която четеше, и погледите им се срещнаха. Беше се отправил в нейната посока, а щом я видя, забърза.

Тя си спомни как я бе обвинил, че се крие, за да го избегне. Пое си дълбоко дъх. Ето че му предстоеше да добави още един случай към черния си списък, защото сега щеше да го избегне напълно умишлено, каза си Елиса, докато влизаше в асансьора и пусна вратата да се затвори. Какво задоволство изпита, когато забеляза раздразнението в сивите му очи, появило се щом той разбра, че тя ще избяга.

Убедена, че бе спечелила достатъчно време, за да се скрие сред тълпата на улицата, Елиса слезе от асансьора във фоайето на сградата. Портиерът на рецепцията тъкмо оставяше слушалката, когато вдигна поглед и я видя.

— Госпожице Шелдън? — повика я весело той.

— Какво има, Ръс? — отвърна любезно тя, за да не обиди дружелюбния възрастен човек, който я поздравяваше ведро всяка сутрин.

— Исках да ви покажа снимките на внуците си, нали говорихме миналата седмица. Най-сетне ги взех от фотото.

— Може ли да ги погледна след обедната почивка, Ръс — помоли мило Елиса, защото знаеше, че докато бе във фоайето, можеше да бъде лесно забелязана. — Трябва да бързам. Има едни покупки, които ме чакат. Нали знаеш… — Вече бе до въртящите се врати, когато чу гласа на Уейд и разбра, че губи това надбягване.

— Елиса!

Обърна се отчаяна, защото долови ледената настойчивост под привидното приятелско повикване. Той слизаше от съседния асансьор и крачеше към нея.

— Благодаря, Ръс — подвикна през рамо Уейд, докато минаваше покрай усмихнатия портиер.

— Няма проблем, господин Тагърт — усмихна се широко Ръс, извил рунтавите си бели вежди, докато наблюдаваше двамата млади. — Винаги съм готов да окажа помощ.

— На обяд ли отиваш, Елиса? — попита Уейд и плъзна ръка в нейната. Очите му блестяха към спокойното й лице.

— Точно така. — Какво друго да направи, освен да се остави той да я поведе през вратата.

— Чудесно. Аз също. Тъкмо отивах към офиса ти, за да те поканя, когато те видях да се качваш в асансьора. Жалко, че не успя да задържиш вратата, но тези асансьори са винаги толкова бързи, нали? Добре че успях да се обадя по телефона на Ръс и да го помоля да те задържи.

— Телефоните в асансьорите се използват само за спешни случаи — озъби му се тя, ядосана, че не бе успяла да се измъкне.

— Това беше спешен случай, струва ми се — обясни Уейд. — Както вече ти казах, успях да се свържа с Ръс. — Елиса го стрелна с поглед и забеляза, че лицето му бе напълно спокойно. Той също я погледна, ала в очите му бе стаено раздразнение. — Предполагам, че случайно си изпуснала вратата на асансьора. Не ми е приятно да си мисля, че отново прибягваш до онази криеница, когато ме видиш.

— Не бих дори помислила да го направя — отвърна небрежно тя, решена да не му се оставя.

— Чудесно. — Уейд кимна. — Какво ще кажеш да обядваме…

— Смятах да си купя сандвич отсреща — отвърна бързо Елиса.

— И аз ще дойде с теб — усмихна се той. — Само че първо ще отидем да изберем пръстен.

Тя замръзна на място по средата на тротоара и вдигна гневен поглед към него.

— Какъв пръстен? — попита високо.

— Годежния ти пръстен. Според теб за какъв пръстен говорех? — попита спокойно Уейд. — На съседната улица има много добър бижутер. Очаква ни.

— Как е възможно да ни очаква? Та нали решихме снощи? Тоест… — Елиса замълча объркана, докато обмисляше новото развитие на нещата.

— Обадих му се преди един час. Затова идвах към теб, за да те взема — обясни мило той. — Мислех си, че имам достатъчно време. — Уейд погледна тънката златна каишка на часовника си. — Повечето хора от персонала обядват между дванайсет и един.

Тя се изчерви, защото знаеше, че още няма дванайсет.

— Налагаше ми се да свърша малко работа и затова си позволих няколко минути…

— Искаш да кажеш, че си се измъкнала петнайсет минути по-рано ли? — Той се разсмя, без да крие неодобрението си. — Това не е много добър пример за останалите служители. След като имаш подчинени, дори да не си шеф на отдела, трябва да се съобразяваш.

— Няма да се повтори! — Елиса вирна брадичка. — Тази сутрин бях под известно напрежение.

— Така ли? Чудя се защо…

— Престани да ме дразниш, Уейд! — сопна се тя истински ядосана. Завъртя се и отново пое по тротоара, пъхнала ръце в джобовете на вълненото си палто с колан. Той веднага се съобрази с крачката й, без да я изпуска от поглед, като истински вълк.

— И защо реши, че те дразня, Елиса? Смятам да сложа край на потайностите ти, дори ако това е последното нещо, което направя в живота си. Доста силно нараняваш самочувствието ми — обясни Уейд.

— Съмнявам се, че съществува нещо, което може да окаже влияние на самочувствието ти. — Освен когато ти кажа, че няма да се омъжа за теб, дори да си последният вълк на земята, допълни наум тя.

— Ако продължаваш да ми говориш по този начин, ще остана с впечатлението, че изпитваш известни съмнения дали да се омъжиш за мен — отбеляза студено той. Дори доста студено.

Елиса застана нащрек. Не искаше да провали всичко, защото бе прекалено рано. Не и след като се очертаваше нещата да се развият доста интересно, а отмъщението щеше да се получи.

— Стана прекалено ненадейно — измърмори сухо тя, защото не бе сигурна как да се държи. Май поне за момента бе по-лесно да се съобразява с него. Все пак можеше да сложи край на нещата, когато преценеше, че бе готова за отказа си. Тази мисъл подобри малко настроението й.

— Съобразих се напълно с условията ти, мила — съобщи нежно Уейд. — Ти ясно ми показа, че съперникът ми ти предлага брак. Подобно предложение трудно може да бъде подминато само с обещание за връзка и помощ в кариерата. Затова действах спонтанно, за да остана в играта. Не споменах ли още в началото — та това беше едва в петък — че ще използвам всякакви примамки. Както аз разбирам нещата, май отново държа всички козове. След като се оженим, кариерата ти наистина ще бъде във възход, а ти няма да успееш да устоиш.

Елиса го погледна и любопитно, и ядосано с крайчеца на окото си и забеляза, че той бе неестествено напрегнат. Чертите му бяха изострени…

— Ти май наистина вярваш, че съм продажница, нали? — измърмори тя. Не искаше да признае дори пред себе си, че напрежението у него я бе притеснило. — Ами помисли ли какво ще стане, когато загубиш интерес, с мен и кариерата ми? Нали отначало каза, че не знаеш за колко време искаш да съм до теб?

— Ще преодолеем този момент, когато настъпи — обеща той и спря пред вратата на бижутера. — Сега ни чакат по-важни неща.

Избирането на пръстена не се превърна във важно събитие просто защото Елиса не искаше да се отдава на мечти. Прегледа първите пръстени и избра най-натруфения, след което каза, че е готова.

— Ще вземем този — обърна се Уейд към любезния бижутер, а тя стисна зъби, когато той посочи друг, различен от онзи, който бе избрала. Беше по-лесно да не започват спор. Освен това щеше да му го върне съвсем скоро. Направо щеше да му го запокити в лицето, ако успееше да се представи, както й се искаше.

— Ами да съобщим за годежа на останалите от персонала — започна Уейд по-късно, докато се настаняваха в малкото заведение, където се отбиваха често работещите наблизо.

Елиса вдигна стресната поглед.

— Аз… Аз не бях и помислила за това — призна бавно тя и се намръщи, докато сядаше.

— Тогава помисли. Една дискретна връзка можехме спокойно да запазим, без да се разчуе, но боя се, че годежът е сериозна работа.

— Доста компетентно говориш по този въпрос — отвърна Елиса, успяла да се овладее. Беше се оставила на течението, ала знаеше, че ще успее да се справи с положението.

— Това се нарича здрав разум — отвърна спокойно той. — Нямаше да постигна нищо, ако не планирах нещата.

— Лошо, че и аз не планирах толкова умело нещата — измърмори тя, докато оглеждаше менюто.

Уейд се поколеба само за секунда.

— Да не би да се опитваш да ми кажеш, че с това е трябвало да започнеш още от началото, да се насочиш към подходящия мъж, когато си решила, че искаш повишение? Е, време ти е да се научиш. Сега вече вървиш в правилната посока. Какво ще обядваш? — Елиса му каза, той поръча на сервитьорката и жената забърза към кухнята. Уейд веднага насочи вниманието си към Елиса, а тя напрегнато чакаше. — Да се върнем на съобщението за годежа ни — подзе най-сетне той. — Според мен най-непринуденият начин е един коктейл у нас. Не съм канил гости, откакто поех управлението на клона, така че случаят ще бъде доста подходящ. — Уейд кимна, очевидно доволен от плановете си. — Ще съобщим на всички по средата, когато вече са на втора чаша, и ще ти сложи пръстена. Ще се получи чудесно.

Елиса се замисли за годежния пръстен, оставен при бижутера за стесняване. След това си представи как го получава пред целия персонал на „Компю Дизайн“. Устата й пресъхна.

— Може би е по-добре да не разгласяваме — предложи тя. Каза го инстинктивно. Но нали това бе събитието, което очакваше?

— Глупости — веднага отхвърли предложението й Уейд и чудесните му бели зъби лъснаха. — На персонала ще им бъде много забавно. Дори може да ми простят, че съм предпочел Ивлин пред теб. — Каза го доста мрачно и Елиса вдигна учудено вежда.

— Да не би някой да е казал нещо по въпроса? — попита учудена тя.

— Не и направо. — Той се намръщи. — Само че аз разбирам от намеци.

Елиса се смути.

— Надявам се да не вгорчиш живота на Ивлин.

— Съобщението ни ще разсее хората от този проблем — изтъкна Уейд. Тя кимна и си помисли, че все нещо добро ще излезе от цялата работа, ала то щеше да е в полза на Ивлин. Стисна устни, защото в момента не й беше работа да се грижи за Ивлин. Коктейлът трябваше да помогне на Елиса Шелдън! — Ще обявя коктейла за неделя следобед между пет и седем. Повечето хора са свободни в неделя, а тъй като съобщаваме в последния момент, времето е важно…

— Тази неделя ли? — удиви се тя.

— Защо не? — попита небрежно той, докато сервитьорката оставяше сандвичите. Уейд благодари с усмивка, в която нямаше нищо вълче.

— Но… Много е скоро. — Елиса не бе сигурна дали предостатъчното време я притесняваше. Нали искаше да приключи с цялата тази работа?

— Какъв е смисълът да чакаме? Ти не можеш ли да организираш каквото трябва? Струваш ми се с доста умения.

— Аз? Да организирам годежно парти? — писна тя. Нещата отново се случваха прекалено бързо и на нея това не й харесваше.

— Аз ще се оправя с храната — увери я бързо той. — Защо си толкова раздразнена, за теб остава по-лесната част. Господи! Гледаш ме така, сякаш те карам да организираш нечия екзекуция.

Елиса си пое рязко дъх при тази аналогия. Екзекуция, помисли си тя, точно в това щеше да се превърне това парти. Щеше да съсипе най-сетне непоносимото надуто самочувствие на вълка!

— Ще видя какво мога да направя — обеща мило Елиса, без да обръща внимание на блясъка в очите му.

Уейд кимна доволен.

— Знаех, че ще се съгласиш — промълви той. Отхапа огромна хапка сандвич. — Щом приключиш с обяда, ще уточним още една подробност.

— Каква е тя? — попита остро тя.

— Документите за брак.

Този следобед Елиса извади автобиографията си, която всеки делови човек, решил да прави кариера, винаги има под ръка, и се зае да я обнови. Каквото и да се случеше в неделя следобед, в понеделник се налагаше да тръгне да си търси работа.

Странно, каза си мрачно тя, докато оглеждаше страничката с досегашния си опит, беше се привързала много към „Компю Дизайн“. Щеше да й е тъжно, че напуска. Не прекалено тъжно, призна пред себе си, но доста тъжно. Елиса прехапа устни и се замисли. Кога за последен път бе съжалявала искрено за нещо? Поклати глава. Единственото, което предизвикваше вълнение у нея, бе нахлуването на Уейд Тагърт в живота й. Очакваше с нетърпение неделята.

Така и не разбра какво я накара да извади четките и боите тази вечер. Желанието да нарисува нещо се породи, докато вечеряше сама пред телевизора и гледаше новините. Когато й се рисуваше, тя винаги се подчиняваше на желанието. В този момент нямаше нищо друго, което да събуди интереса й, знаеше го от опит.

Постла внимателно чаршаф, за да не изцапа килими, извади боите и изправи малък статив. Прели да започне, пусна Бранденбургския концерт на Бах. Реши, че може да си позволи да увеличи звука повече от обикновено. Прехапа устни, когато богатите звуци изпълниха апартамента. Съседите, каза си Елиса и посегна към слушалките.

Така вече е по-добре, реши тя и се отправи обратно към статива. Музиката звучеше в главата й, в апартамента бе тихо и Елиса взе четката, за да създаде един нов свят.

Това бе като наркотик, да вложи частица от себе си в пейзажа на планета, която се върти под непознато слънце. Музиката се завихряше в главата й, смесваше се с боите и освен че от време на време трябваше да сменя плочата, тя й изгуби представа за времето. Забрави за всичко, освен за приключението, което твореше, за странните създания, който нямаха нищо общо с компютри и коктейли.

Не бе сигурна колко дълго бе звънял някой, докато най-после чу. В първия момент се поколеба с надеждата, който е на вратата, да се откаже и да си отиде, за да я остави да рисува на спокойствие. Не се получи. Звънна се отново, по-настоятелно и Елиса отиде да отвори с въздишка.

Стресна се, когато видя Уейд на вратата и застина на място, както беше с четката в ръка. Изведнъж се усети объркана, което й се стори странно. Все още обмисляше пейзажа, докато го гледаше, забеляза, че устните му се движат, ала така и не разбра какво й казва.

Замахна разсеяно с четката, поклати глава и се намръщи, а след това той се усмихна, протегна едрите си ръце и свали слушалките.

— Казах добър вечер, Елиса — усмихна се по-широко Уейд и задържа слушалките, увиснали на дългия кабел. Веднага се възцари тишина и тя отново попадна в истинския свят.

— Здравей, Уейд — поздрави неуверено. — Какво правиш тук?

— Защо да не дойда до дома на бъдещата си булка? — попита той и се наведе, за да я целуне по челото. Влезе и затвори вратата. Елиса отстъпи назад, защото не можеше да направи друго, и присви очи. — Не насочвай това нещо срещу мен — разсмя се Уейд и посочи четката в ръката й. — Идвам с мир! — Вдигна длан в традиционния мирен жест и Елиса също се усмихна, против волята си.

— Сигурно си дошъл, за да обсъждаме великото парти. — Тя се намръщи, огледа омазаните си в боя джинси и синята си памучна работна риза. — Както виждаш, в момента ме вълнуват други неща.

Той също бе небрежно облечен, въпреки че джинсите му не бяха изпръскани с боя, а кафявият пуловер под кожуха му изглеждаше много скъп.

— Нищо. — Уейд се засмя, свали си кожуха и го сложи на облегалката на един стол. Веднага се упъти към платното в другия край на стаята, а Елиса се почувства неспокойна. — Винаги съм се чудел какво е да те хвана, когато рисуваш — призна той и спря пред пейзажа.

— Уейд, още не е довършена, а аз… — Тя усети, че нервността й расте, когато разбра, че не иска той да вижда картината. Обикновено не я интересуваше какво казват другите за творенията й. Те не ги разбираха, затова й беше все едно. Но този мъж бе прекалено проницателен и Елиса разбра, че бе уязвима.

Последва напрегнат момент, докато Уейд оглеждаш картината така задълбочено, че тя започна да се притеснява. Бе застанала от другата страна на платното, откъдето не успяваше да го види, затова си представи сцената. Споменът я накара да навлажни устни. Не бе възможно той да разбере нещата, които бе вплела на платното, без да се замисля.

Когато Уейд вдигна поглед и срещна нейния, Елиса знаеше, че той бе видял повече, отколкото трябваше.

— Елиса, Елиса, сладката ми магьосница — изръмжа Уейд, ала така и не успя да скрие вълчето си задоволство. — Опитваш се да признаеш нещо пред себе си ли? Или се опитваш на мен да подскажеш нещо?

— Нямам никаква представа за какво говориш — изсъска тя и посегна да завърти статива към стената. — Ела да седнеш. Ще ти сипя бренди. Предполагам, че вече си вечерял.

— Милата Елиса, опитва се да ме омае със способностите си на домакиня, за да не мисля за това, което видях току-що. — Той послушно се отпусна на стола, който Елиса посочи, и не я спря да скрие картината. — Не можеш толкова лесно да ме отклониш, малката ми. Мислех, че вече си го разбрала.

— Престани с тези глупости — нареди тя и забърза към кухнята, за да открие бутилката бренди и подходяща чаша. — Това е просто още една от странните ми картини, а ти много се лъжеш, ако се опитваш да видиш прекалено много в нея.

— Искам я за сватбен подарък, Елиса — заяви направо Уейд, когато тя се върна с чаша в ръка.

Елиса спря ужасена.

— Моля?

— Чу ме много добре — повтори тихо той, а в очите му блеснаха сиви пламъци. — Искам тази картина за сватбен подарък. Това е нещо обичайно, нали? Нормално е булката и младоженецът да си разменят подаръци. — Едната му вежда се изви любопитно.

— Защо? — насили се да попита тя, докато пристъпваше към него. Сложи чашата на малката масичка. Дори не смееше да го погледне. Можеше да избягва очите му, докато седнеше срещу него. След това вече бе невъзможно.

— Защото — отвърна напълно спокойно Уейд, — когато го направиш, ще бъде все едно да получа покана за замъка на магьосницата.

— Така ли мислиш? — не се сдържа Елиса. — Защо реши, че ти ще бъдеш поканеният?

— Не ми пробутвай подобни игрички, Елиса — изръмжа той и присви предупредително очи. — Няма да ти позволя да използваш подобна тактика. Струва ми се, че снощи, когато ти предложих да се оженим, се разбрахме.

— Че не бива дори да загатвам за съществуването на други мъже ли? — попита тя, за да уточни и в този момент я обзе желание да го поизмъчва, да намери някаква защита, защото Уейд бе открил прекалено много в картината. — Добре, разбирам, че е най-разумно да държа другите си интереси настрани от теб. Все пак, като мой съпруг трябва имаш пред вид, че… Уейд! — Елиса изписка името му, когато той скочи. Беше се изправил и я притисна до себе си, преди още тя да осъзнае какво става. — Какво си въобразяваш, че правиш? — изпъшка вбесена Елиса, раменете й стиснати от здравите му пръсти. Погледна го, обзета от необяснимо ожесточение. Странното бе, че то се смеси със също толкова необясним страх. Тя откри, че не й бе особено приятно да се страхува. Усещането бе доста противно и накара краката и ръцете й да потръпнат. Сърцето й започна диво да блъска, а четката в ръката й затрепери.

— Мислех, че това, което правя, е очевидно дори за една независима, вбесяваща и упорита малка магьосница, която не усеща кога прекалява — ревна Уейд, въпреки че не това я вълнуваше в момента. В сивите му очи вилнееше буря, която скоро щеше да превърне всичко наоколо в лед. — Ще те набия, Елиса Шелдън. Още нещо ново за теб, струва ми се. Обзалагам се, че на никой не му е идвало дори през ум да нашляпа сладката малка Елиса!

— Уейд! — Тя стоеше с отворена уста, обзета от паника. — Няма да посмееш!

— Ти май пак ме бъркаш с други мъже в живота си, които си успявала чудесно да въртиш на малкия си пръст — подигра й се той и я разтърси. — Може би, когато приключа с теб, ще си спомниш, че не съм един от тях.

— Уейд! Моля те! — Елиса бързо се позова на първичните женски инстинкти. Разгневените мъже можеха лесно да бъдат умилостивени. Това бе единствената защита на жената, когато нещата стигнеха дотук. — Моля не, не ме наранявай — замоли го тя, отвратена от себе си, но не чак толкова, че да не използва и този начин. Тук е необходима дискретност, каза си мрачно Елиса. — Просто те дразнех, защото се разстроих, когато видя картината. Ще ти я подаря, Уейд, обещавам — побърза да добави тя, ала така и не забеляза гневът му да намалява. Зачака отговора му, а треперенето й си беше съвсем истинско.

— Когато тази вечер застанах на вратата ти — каза намусен той, очите му страшни с металическия си блясък, — бях в чудесно настроение. Искам си го обратно.

Елиса усети как я изпълва надежда.

— Има ли нещо друго… — Тя навлажни устни и опита да го погледна с широко отворени молещи очи. — Нещо, освен боя, което да ти върне доброто настроение? — Вроденият й женски инстинкт я накара да заговори нежно и прелъстително.

— Най-обикновено извинение ще свърши работа — изръмжа Уейд, противно на очакванията й. — Единственото, което ще ме успокои, е да видя Елиса Шелдън да се извинява.

— Извинявай, Уейд — прошепна тя и наведе унило глава, а след това спусна клепки. Тук гордостта нямаше място, каза си мрачно Елиса. Щеше да се притеснява за наранената си гордост, след като се откачеше от тази въдица. — Просто бях разстроена…

Последва дълго опасно мълчание и тя зачака напрегнато, за да забележи дали ще има промяна в настроението му. Стисна овлажнелите си длани пред себе си, свела поглед в килима. Когато това фиаско свършеше, зарече се Елиса, щеше да очаква неделята с още по-голямо нетърпение. Уейд Тагърт имаше да плаща доста тлъста сметка. И щеше да си плати.

— Повече няма да спорим за картината — предизвика я той ожесточено. — Ще ми я подариш ли като сватбен подарък?

Тя кимна, без да вдига глава.

— Да, Уейд. — Прииска й се да свие пръсти, докато изрича фалшивото обещание, но не посмя.

— И повече няма да ме дразниш с намеци за други мъже в живота си? — настоя той.

— Няма, Уейд.

Ново мълчание. Елиса преглътна с усилие.

— Поздравявам те, Елиса — избоботи той, ала гласът му така и не успя да я заблуди. — Разбирам, че тази вечер научи нова магия. Нея не си имала възможност да я използват в миналото, но в бъдеще може да ти се окаже много полезна. Не забравяй, че невинаги ще успяваш да прилагаш върху мен. Този път извади късмет. Приемам извинението. Сега седни, за да обмислим подробностите около коктейла. Трябва да поръчам храната час по-скоро.

Тя се размърда и отстъпи бавно назад. Уейд я остави да се отдръпне. Елиса срещна очите му и присви подозрително поглед.

— Доста бързо мениш настроенията си — отбеляза сухо тя и го погледна с наведена на една страна глава.

— Извинението ти беше много добре поднесено — обясни той и се настани доволен на стола. Затвори очи. — Изиграх те — призна Уейд, без да отваря очи. От него се излъчваше задоволство.

— Ти нямаше да ме набиеш — изсъска Елиса, готова да го удари. Строполи се на своя стол, качи крака на тумбестата възглавница и се облегна назад, обзета от отвращение към себе си.

— Не можех да не заложа един капан.

— Защо? За да пробваш как се ловят вещици ли? — озъби му се тя и й се прииска той да отвори очи, за да забележи гневните искри, които те мятаха.

— Може би — отвърна тайнствено Уейд. — Малко по-сложно е. Ще ти го обясня през първата ни брачна нощ. — Най-сетне той отвори клепки и сивите му очи плъзнаха по отпуснатото й тяло. — Сега за коктейла…

— Та като каза сватба — започна мрачно Елиса.

— А, да. Забравих да ти кажа, че съм определил датата. В понеделник.