Джейн Ан Кренц
Опасна магия (6)

Глава шеста

— Умно момиче — отбеляза сухо Уейд, когато в понеделник вечерта Елиса отвори вратата.

— Предполагам, че реши така, защото ще изляза с теб тази вечер — измърмори студено тя. — Искам да ти кажи Уейд, че подобни забележки едва ли са в състояние да ми оправят настроението за вечерта. Но ти сигурно го знаеш. Нарочно ли се опитваш да ме настроиш?

— Честно да ти кажа — обясни той, отблъсна се от рамката на вратата и влезе в хола, — очаквах тази вечер да ми направиш някой номер. — Отправи й крива усмивка, която бе достатъчно красноречива.

— Щеше да е жалко, след като си положил толкова усилия за случая. — Елиса огледа подигравателно скъпия му антрацитно сив костюм и бяла риза на фино райе. Тази вечер наистина изглеждаше добре. Издокаран, изтънчен и самоуверен. Човек трябваше да се вгледа внимателно, за да забележи притаения под повърхността вълк. Ала той бе там, скрит под скъпите кожени обувки и копринена вратовръзка. Тъкмо този вълк в него бе очаквал тя да е напълня готова тази вечер.

— Не съм положил повече усилия от теб — отвърна Уейд и я огледа внимателно, с нескрит интерес. — Изглеждаш прекрасно, магьоснице. Тюркоазното много ти отива.

— Искаш ли нещо за пиене? — Елиса не се сети каква друго да попита, докато изтърпяваше открито предизвикателния му поглед. Очите му поглъщаха собственически необичайната сива блуза, наметката с дълги ръкави и сребърните бижута на китките и врата.

— Да не би да съм вече сред редиците на богоизбраните? — попита той, когато тя му обърна гръб, за да отиде в кухнята.

— Кои са тези богоизбрани?

— Мъжете, които каниш да пийнат по нещо.

— Не е трудно да запомниш, когато някой пие уиски — отвърна Елиса и посегна към шкафа, за да извади бутилката.

— Може и да е нещо незначително — изтъкна Уейд, когато тя се върна с чаша кехлибарена течност, — но ми се иска да вярвам, че е знак за напредък. — Пое напитката от ръката й, а след това погледна чашата шери, която бе сипала за себе си.

— Ако бях на твое място, нямаше да си въобразявам кой знае какво единствено защото си спомням какво пиеш.

Елиса се усмихна подигравателно, и се опита да не обръща внимание на кръвта, която туптеше във вените й, докато сивите му очи задържаха нейните.

— Искаш да кажеш, че подобна любезност не ти е присъща ли? Може и да е истина за връзките ти с повечето хора, ала не и с мен. Мисля, че си спомняш какво предпочитам, защото си мислила за мен и вчера, и днес. За нас! — Той лекичко чукна чашата си в нейната и отпи дълга глътка.

Тя не обърна внимание на тоста му и леко се намръщи.

— Защо си мислиш, че прекарвам толкова много от ценното си време да мисля за теб? — На свой ред Елиса отпи от шерито и се опита да поддържа подигравателния тон.

— Защото и аз съм пропилял също толкова от безценното си време, за да мисля за теб. — Уейд се усмихна без следа от притеснение. — Не ми беше лесно, да знаеш, когато се налагаше да се съсредоточа по време на среща с нов клиент, докато се чудех дали тази вечер няма да ме принудиш да те преследвам из целия град.

Затова, значи, не го бе виждала в службата през целия ден, каза си тя. Поне в това отношение имаше късмет. Въпреки че Уейд й бе обещал да не разкрива връзката им пред колегите, Елиса изпитваше ужас от момента, в който щеше да се наложи да реагира както обикновено, когато го срещнеше на работа. Но пък нима някога бе реагирала естествено в негово присъствие?

— Да ме преследваш из целия град ли? — изсумтя тя. — Това ли щеше да направиш?

— Абсолютно сигурно. И колкото по-дълго продължеше гонитбата, толкова повече щях да се ядосам. Затова те поздравих, че си проявила достатъчно здрав разум и си готова. — Очите му бяха като на ловец.

— А не те ли притеснява, че ще изляза с теб по принуда?

Той се изненада.

— Трябва ли да ме притеснява?

— На някои мъже нямаше да им е особено приятно, че осигуряват ходенето по срещи със заплахи — изръмжа Елиса.

— При някои мъже може и да е така — отвърна Уейд и кимна замислено с глава. — Обаче за мен не важи.

— И не те интересува как си постигаш целите, стига да ги постигнеш, така ли? — попита тя, остави чашата с шери и тръгна към дрешника, за да си вземе палтото.

Чу го, че понечи да каже нещо, но очевидно след това прецени да замълчи.

— Нямах намерение да прекарам вечерта, като се опитваме да се надприказваме — опита се да я успокои той, допи глътката уиски и пристъпи към нея, за да задържи бялото й палто с колан.

Елиса погледна през рамо напрегнатото му лице.

— Тогава да си намерим друга тема за разговор, може ли? — предложи остро.

— Какво ще кажеш да поговорим за Калифорния? — попита Уейд, пъхна едрите си длани под яката на палто й и я задържа за кратка целувка.

— Боя се, че изборът ти не е блестящ — измърмори тя, усетила, че устните й сякаш горят. Наведе глава и се отдръпна от ръцете му. — Къде ще отидем тази вечер?

— В „Спейс нийдъл“ — отвърна с готовност той и не настоя да продължат разговора за Калифорния. Хвана я за ръка и отвори вратата. — Нали нямаш нищо против?!

Елиса изви едната си вежда.

— Дори да имах, какво от това?

— Много е важно — увери я Уейд. — Ала едва ли ще имаш.

— Защо реши така? — попита тя, изпълнена с любопитство.

— Това е сграда, която ще ти хареса. Въртящ се ресторант в най-високата част на сто и петдесетметрова кула. Нещо подобно на кориците на романите с фентъзи. — Той се засмя, докато крачеха към асансьорите.

Елиса се намръщи, но не можа да не признае, че изборът му бе отличен. Хрумна й, че макар понякога да бе ходила в този ресторант, никой не я бе водил там единствено защото на нея щеше да й хареса.

Светлините на града блестяха по мокрите улици, докато Уейд караше към центъра и най-сетне спря близо до „иглата“. Качиха се в стъклени асансьори, които ги отведоха до ресторанта. Той се оглеждаше с интерес, а тя само се усмихваше.

— Всичко тук е останало от Световното изложение в началото на шейсетте — обясни Елиса. — Управата на града превърна всичко в многофункционален градски център. Има научен център, въртележки за децата, ресторанти. Почти всеки уикенд организират нещо ново.

— Че какво друго може да се направи с това, което е останало от Световно изложение? — пошегува се Уейд, когато се наредиха на опашката пред асансьорите.

Тя се канеше да му отговори, когато, притисната от множеството, се озова до него. Без да каже и дума, той я прегърна до себе си със съвсем естествен жест. Нямаше нито какво да каже, нито какво да направи сред тълпата и Елиса усети, че Уейд го знае много добре.

— Не се притеснявай, мила — прошепна в ухото й той. — Няма да позволя да те смачкат.

— Дори не бях разбрала, че ме грози опасност — отвърна напрегнато тя.

— Грози те, и още как. При това истинска опасност — отвърна Уейд с тих прелъстителен глас, който я накара да се изчерви. — Не се страхувай, аз ще се грижа за теб.

— И още как!

— И преди ти казах, че ще ми имаш доверие, когато дойдеш при мен, малка магьоснице — напомни й той.

Преди Елиса да измисли какво да отвърне, вратите на асансьора се отвориха и елегантното множество се отправи към ресторанта. Уейд пое напред самоуверено и без никакво колебание, двамата бяха настанени до прозореца.

— За човек, който не е от този град, ти ни осигури най-добрата гледка за цял Сиатъл — не се сдържа да отбележи тя, докато се настаняваше доволна на мястото, насочила поглед към непрекъснато променящата се гледка на града.

— И тук, както и навсякъде по света, оберкелнерът е бизнесмен — отбеляза той, сивите му очи впити в профила на очарованата от гледката Елиса.

— Искаш да кажеш, че си му дал щедър бакшиш ли? — Тя се усмихна, огледа се, докато накрая очите й спряха на него над запалената на масата свещ. Изпита шок.

— Просто стигнахме до приятелско споразумение.

— Веднъж се опитах да дам бакшиш на един оберкелнер — призна Елиса, а очите й грейнаха от смях при спомена.

— И какво стана? — подтикна я да продължи Уейд.

— Настани ме, където исках, а след това ми върна парите. Беше толкова неловко!

— Горкият човек, сигурно е погледнал тези морскосини очи и е разбрал, че си има работа с магьосница. Ти си го омагьосала да ти върне бакшиша, нали? — засмя се той.

— Разбира се, че не съм! Опипах се да изведа един мъж на вечеря, ала когато ми върнаха бакшиша, всичко се провали — сопна се възмутена тя, докато си спомняше сцената.

— Ти си извела мъж на вечеря? — повтори Уейд, силно изненадан. — Да не би да си се опитвала да се докажеш като еманципирана жена?

— Какво има? Да не би да не одобряваш? — попита Елиса, доволна от недоволното изражение по лицето му.

— Не! — заяви той.

— Добре — отвърна тя с искрена наслада и си помисли, че думите му потвърждаваха същността на ловеца. Един вълк не би допуснал жертвата му да ръководи нещата. — Искрено се надявам някой ден да имаш жена за шеф!

Уейд се опита да се засмее и наситеният му дълбок глас привлече погледите на двойката от съседната маса. Сивите му очи блестяха по-развеселени от обикновено.

— Ще ти кажа нещо, което да те зарадва. Преди няколко години имах жена за шеф и всичко вървеше като по ноти. — Той изглеждаше много горд от себе си. — И не поради причината, която ти си мислиш — добави самодоволно, докато Елиса го гледаше, без да крие скептицизма.

— Не съм я прелъстил.

— Дори не си го бях помислила.

— Напротив, лъжеш. Разбирахме се отлично, защото тя бе компетентна. Точно това искам от хората в света на бизнеса, независимо дали става дума за мъж, или за жена.

— Май забрави нещо — измърка Елиса. — Настояваш да живеят според определени морални стандарти. Аз бях достатъчно компетентна.

За пръв път, откакто се познаваха, тя забеляза, че Уейд се почувства неловко, но успя да се съвземе удивително бързо.

— Изисквам повече от хората, когато са предложени за повишение — уточни без следа от притеснение той.

— Ясно — кимна напрегнато Елиса и отново насочи вниманието си към обсипаната със светлини нощ навън.

— Невероятна гледка, нали? — продължи да бъбри небрежно тя. — От това място можеш да видиш колко много отива всичката тази вода на Сиатъл. Просто е навсякъде! Черното лъскаво езеро Юниън, и Пъджет Саунд, и заливът Елиът, и езерото Вашингтон…

— Сан Франциско има прекрасен залив — обади се мило Уейд. — Ела с мен в Калифорния и ще прекараме уикенда там.

Елиса срещна изпълнените му с очакване очи и се усмихна мило.

— Няма начин. А ти ще провалиш вечерта, ако продължаваш да повдигаш този въпрос.

— За мен е важен — отвърна той и се опита да си придаде вид на обиден.

— Сигурна съм, че си имаш достатъчно добра компания, когато заминеш за Калифорния. Тъкмо ще се обадиш на старите си приятели — подразни го заядливо тя.

— А пък аз си мислех, че според теб съм вълк единак.

— Не чак такъв единак!

За нейна изненада Уейд я остави да бъбри шеговито докато вечеряха, повече не повдигна въпроса за пътуването до Калифорния. Вечерята бе чудесна и много вкусна, с добро вино, превъзходна храна, а Елиса трябваше да признае, че разговорът течеше гладко и приятно. Не можеше да не признае, че за нея бе нещо ново да бъде лично заинтересована от разговора. Обичайната й роля, ролята, която сама си бе избрала, бе да изслушва, когато й се доверяват. Не си спомняше някой мъж някога да й бе задавал толкова много лични въпроси. Единственото обяснение беше, че не насочваше разговора, както ставаше обикновено. Този разговор течеше сам. Погледна притеснена колко вино бе останало в бутилката и се зачуди дали това няма значение.

— Когато започна да четеш фентъзи? — попита той, докато пълнеше отново чашата й.

— Не си спомням — отвърна честно тя. — По някое време в гимназията се нахвърлих на фантастиката, ала когато фентъзито започна да става по-голяма част от написаното, предпочетох новата насока.

— Естествено — пошегува се нежно Уейд. — Много ти отива.

Елиса учудено наклони глава.

— А на теб какво ти отива, Уейд?

— Ти — отвърна, без да са замисля и колебае, той. Усмихна се отново с вълчата усмивка.

— Исках да кажа — натърти веднага тя, — какви хобита ти отиват.

— Нямам никакви хобита, освен теб.

— Не мога да повярвам.

Уейд сви рамене, без да се интересува от мнението й.

— Това е самата истина. Останалата част от живота ми е отдадена на работата.

Елиса се намръщи.

— Работа ли? Това ли е най-важното нещо в живота?

— Напоследък е така.

— Всеки си има вкус — отбеляза тя бавно и се зачуди къдели попадат жените в живота му, но не посмя да попита. Може би също като нея те бяха нещо като временно хоби. Замисли се отново за картините в дома му и разбра, че каквото и да бе мястото на жените в света на Уейд, те не бяха успели да навлязат в самотата, която цареше около него. Дали защото той не ги искаше?

— Значи няма да ми изнесеш лекция за опасностите да посветя живота си на работата? — Уейд се усмихна предизвикателно, докато наблюдаваше изражението й.

— Имаш доста енергия — отвърна внимателно Елиса. — Сигурно всичката е впрегната в работа. Но да знаеш, че ако нападаш някой служител повече, отколкото трябва, той или тя ще напусне.

— Ти така ли ще направиш? — попита нарочно Уейд и веднага забеляза как Елиса присви очи, сякаш преценяваше колко ухапвания ще трябват, преди да избяга. Тя само се усмихна и го остави да мисли каквото иска. Искаше много повече от простичкото удоволствие да напусне работа. — Мислех си — продължи след малко той — да отидем до кея, когато приключим вечерята. Тъкмо ще ме разведеш.

— Щом искаш — съгласи се любезно Елиса и за пръв път започна да се чуди дали Уейд нямаше да стане настойчив, когато дойдеше време да се приберат. Трябваше ясно да му покаже, че иска да се прибере в своя апартамент, не той да я води у тях!

Само че тя отблъсна досадния въпрос, докато двамата се разхождаха по оживения бряг след вечеря. Това бе място, популярно сред туристите, с очарователни магазинчета, интересни барове и чайки, които предпочитаха да похапнат нещо, отколкото да спят.

През цялата разходка Уейд не я изпускаше, стиснал ръката й в своята. Не искаше да се чувства така, сякаш този мъж я защитава. Първо, това щеше да е подвеждащо. Той щеше да е готов да я защитава само докато се интересуваше от нея, а цената за това удоволствие бе прекалено висока. Знаеше, че бе така с пълна сигурност.

Както обикновено, магазинчетата привлякоха Елиса с очарованието си и тя накара Уейд да спре пред огромен стол от ракита.

— Вече шест месеца се колебая дали да не купя този стол — призна му Елиса.

Той погледна облегалката с форма на ветрило в екзотичен стил.

— А защо не си го купила?

— Защото, макар и да изглежда страхотен, не е особено удобен — въздъхна мрачно тя.

— А ти само удобни неща ли купуваш за апартамента си? — усмихна се широко Уейд.

— Винаги! — сопна се Елиса, подразнена от шеговития му глас.

Час по-късно, премръзнала от острия вятър край водата, тя се озова в ягуара и двамата потеглиха към къщи. Към собствения й дом, разбра Елиса, облекчена, че поне по този въпрос нямаше да се наложи да се карат. Може би той интуитивно бе разбрал, че тя нямаше да приеме благосклонно предложението да отидат у тях. Сега вече от нея зависеше дали да го покани у тях да пийнат по чашка, преди да се разделят. Защо тази работа с отмъщението се оказа осеяна с толкова много капани?

На вратата на апартамента си Елиса понечи да си вземат довиждане съвсем официално, ала кой знае как Уейд влезе в хола и затвори вратата след себе си. Тя се намръщи. Наистина се бе поколебала дали да го покани, но не й стана никак приятно, че той бе взел решението вместо нея.

— Благодаря ти за приятната вечер, Уейд — започна любезно Елиса, докато той си сваляше сакото и разхлабваше вратовръзката. — Тъй като и двамата трябва да ставаме рано утре сутринта, мисля, че е най-добре…

— Аз няма да съм на работа утре сутринта — прекъсна я Уейд, погледна я весело и подхвърли сакото си на един стол, а след това пристъпи към нея. — Заминавам за Калифорния.

— Мислех, че ще пътуваш в края на седмицата — учуди се тя, а и не беше сигурна какво бе настроението му.

— Реших да променя. Единствената причина бе, за да можеш и ти да дойдеш с мен, така че да прекараме уикенда заедно. След като няма да идваш с мен… — Той не довърши изречението, вдигна ръка и я отпусна на врата й.

— Не, няма!

— Сигурна ли си, Елиса? — прошепна Уейд и се наведе, за да вкуси устните й.

— Сигурна съм — измърмори до устата му тя, усетила припламналите помежду им искри. Какво ли би било да зареже предпазливостта и да замине за уикенда с него? Веднага отхвърли идеята. Той я бе обиждал, беше й се подигравал, а сега искаше да я използва. Как бе възможно дори да й минава през ума да замине с него? Елиса търсеше отмъщение и не биваше да се поддава на чара му. Трябваше да държи на целта си, иначе щеше да се окаже въвлечена във въртележката на страстта, която Уейд бе започнал.

— Ами ако те помоля много мило? — опитваше се да я убеди той, докато устните му дразнеха нейните и лекичко ги захапваха. С другата си ръка приглаждаше гъстата й коса.

— Ти дори не знаеш как да помолиш — успя да се обади тя, застинала неподвижна под леките му ласки. Опасен мъж. Елиса усети възбудата и топлината, които разпалваха пламъка у нея. Тялото й си спомни как се бе разтопило до неговото в неделя следобед и инстинктивно се притисна. Тя отчаяно се мъчеше да контролира реакциите си.

— Обичаш да докарваш мъжете до ръба, нали? — изръмжа Уейд, а след това бързо забрави нежните целувки, нахвърли се върху нея като озверял от глад хищник и разтвори устните й.

— О! — простена Елиса, а звукът се разнесе дълбоко в гърлото й, тя потръпна под мъжките ръце и се зачуди какво да прави. Как бе възможно този мъж да има такова влияние над нея? Защо не беше Дийн или някой от другите, които познаваше! Не беше честно.

— Ела с мен, Елиса! — изръмжа отново той и вдигна устни от нейните, за да срещне огромните й учудени очи. — Нека прекараме уикенда заедно, мила. Ще бъде истинско съвършенство.

Тя усети как потъва в сребърните плаващи пясъци на очите му и се опита отчаяно да се дръпне.

— Всички ще разберат. Хората в службата веднага ще дочуят клюката, Уейд — възнегодува Елиса и се хвана за единствената сламка, с която разполагаше.

— Аз размислих дали е разумно да пазим в тайна връзката си — призна той и в наситения му със страст глас прозвуча смях. — Според мен няма да е възможно.

— Нали няма да кажеш на никого? — възкликна тя, шокирана от мисълта, че колегите й ще разберат за интереса, който Уейд проявява към нея. Той се поколеба, сякаш обмисляше възможността. — Уейд!

— Чуй ме, Елиса — каза тихо той, сякаш се опитваше да я вразуми. — Дори никой от нас да не каже дума, хората ще усетят, че става нещо. Защо да не сме напълно открити?

— Защото засега между нас няма нищо, дявол да го вземе! — изсъска тя. — В момента все още премислям възможностите, нали не си забравил? Може да преценя, че кариерата ми в „Компю Дизайн“ не си струва и тогава няма да е необходимо да преглъщам вниманието ти. — Елиса бе ядосана — ядосана заради нещата, които говореше Уейд, ядосана, че й бе трудно да тръгне по пътя на отмъщението, ядосана на себе си, защото умираше от желание да замине за Калифорния.

— Добре, миличка — успокои я той. — Успокой се. Ще бъде както ти искаш.

— Ти ми даде дума да не казваш на никого — напомни му тя.

— Обещах да не го съобщавам на всеослушание — съгласи се небрежно той. — Няма да бъде моя вината, ако никой ни засече заедно или забележи как те гледам.

— Да, вината ще бъде твоя. Ще те държа лично отговорен, ако някой забележи, че се интересуваш от мен!

— Това е малко прекалено — изтъкна сухо Уейд.

— Наистина е прекалено! Цялото това проклето положение е прекалено! — избухна Елиса, мислейки си напълно безпомощно, че бяха прекарали една наистина приятна вечер, поне досега. — Изнудването обикновено е нещо прекалено, наистина прекалено, сам го знаеш! Уейд…

Гневните й думи пресекнаха рязко, когато той я дръпна към себе си и я притисна. Тя го гледаше вбесена, морските й очи развълнувани от силата на чувствата.

— Престани да използваш тази дума, дяволите да я вземат! — изръмжа той, а сетне притисна устата й, този път без да очаква одобрението й. В първия момент Елиса се опита да се съпротивлява, след това се отпусна, усетила бавната пътека, прокарана от ръката му по бедрото й нагоре към гърдата. Остана там, притиснал я през роклята, и въпреки това опари кожата й. — Следващия път, когато решиш да избухнеш, малка магьоснице — предупреди я Уейд с дрезгав глас, — не забравяй, че не всичко е магия. Някои от нас разчитат и на други техники. — Той подчерта заплахата си, като прокара палец по зърното й, и тя потръпна от възбуда.

— Искаш да кажеш, че мъжете като теб могат да използват и сила, за да приключат един спор, така ли? — успя да изсъска Елиса.

Уейд отпусна ръка и сега я докосваше единствено по врата, усмихнат игриво.

— Вълците използват най-ефикасните методи, за да приключат лова, мила, не го ли знаеше? Все ти повтарям, че те се интересуват от резултата, не от самата игра преди победата им.

Тя го наблюдаваше разгневена и знаеше, че възбудата в тялото й бе също толкова опасна, колкото и заплахите му.

Щеше да накара този мъж да падне на колене заради грубия нецивилизован начин, по който се бе промъкнал покрай драконите в личния й замък, обеща си разгорещено Елиса. Уейд Тагърт щеше да си плати за натрапничеството.

— Ти като жертва ли ме възприемаш?

— Възприемам те като награда — поправи я тихо той.

— Странно, ала това никак не ме успокоява!

— Не съм го казал, за да те успокоя. Нямам за цел да ти правя живота лек и приятен, мила. — Гневът му заради „изнудването“ като че ли беше преминал. Уейд отново бе подел шеговития тон и веселото небрежно отношение. Цялата вечер се бе държал толкова прелъстително, а сега тя го гледаше, без да му има капка доверие.

— А очакваш от мен да направя твоя живот лек и приятен — сопна се злобно Елиса.

— О, да. Така и ще стане. Накрая. Или поне ще бъде толкова лек и приятен, колкото може да бъде до една магьосница. — Пръстите на врата й се преместиха и тя усети леки тръпки, сякаш той нарочно й въздействаше така, за да я накара да му посвети цялото си внимание. — Ще се държиш прилично, докато ме няма, нали?

— Аз винаги се държа прилично — заяви надменно Елиса с надеждата Уейд да си махне ръката от врата й.

— Радвам се да го чуя. — Той кимна. — Няма да ми е никак приятно, ако се върна и открия, че не си се отнасяла достатъчно сериозно към връзката ни.

— Още някое предупреждение няма ли, Уейд? — изви любопитно едната си вежда тя.

— След като питаш, вече ти дадох прекалено много обяснения — измърмори рязко той. — Не забравяй, че висиш на въдичарската ми кука и си на път към мрежата ми. Няма да ми е никак приятно, ако се оставиш някой друг да те отмъкне.

— Какво? Толкова ли малко доверие имаш на собствените си способности? — Елиса вирна глава и се дръпна от ръката му, докато го гледаше презрително и му се смееше с очи.

— Мила, направи и на двама ни услуга и не настоявай прекалено много — посъветва я мило Уейд. — Вълците са ужасно избухливи, ако си позволиш да ги провокираш. Ще се видим, когато се върна от Калифорния. — Той се обърна и се отдалечи по коридора към асансьора, без да се обърне нито веднъж.

Тя тресна вратата, но не прекалено силно, за да не притесни съседите си, след това се облегна на нея и се замисли мрачно над последните събития.

Беше ли успяла да постигне нещо? Нямаше смисъл да отрича истинския интерес на Уейд към нея, макар и да се окажеше краткотраен. Предложението да замине с него за Калифорния не бе направено с лека ръка. Той наистина желаеше да пътува с нея.

Ала това бе доста далече от предложение за брак, каза си нацупена Елиса, изправи се и се упъти към спалнята. Как можеше човек да впримчи един вълк в брак? Проблемът щеше да е съвсем простичък с мъж като Дийн, но с Уейд бе значително по-сложно.

Проблемът при него бе, каза си тя, докато смъкваше ципа на роклята си и я плъзгаше надолу по бедрата си, че жената невинаги бе сигурна кой извършва маневрите. Можеше да се справи доста успешно от безопасното място на крепостната стена, но пък Уейд се възползваше от всички предимства на самотния ловец: непобедим устрем, който не му позволяваше да приеме никакъв провал.

Спря за момент и погледна една от картините на стената в спалнята. Непознат свят, пълен с предизвикателства и тайнства. Имаше чувството, че тази вечер бе завършила тъкмо в такъв свят.