Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dangerous magic, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,5 (× 48 гласа)

Информация

Сканиране
kasiljs (2009)
Корекция
asayva (2017)
Форматиране
in82qh (2017)

Издание:

Автор: Джейн Ан Кренц

Заглавие: Опасна магия

Преводач: Цветана Генчева

Година на превод: 2004

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: Коломбина прес

Град на издателя: София

Година на издаване: 2004

Тип: Роман

Националност: Американска

Печатница: „Балкан прес“ АД

Редактор: Людмила Хармаджиева

ISBN: 954-706-127-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6203

История

  1. — Добавяне

Глава трета

— Ти — заяви убедено Елиса — си напълно откачен! Луд! Как е възможно един луд като теб да стане мениджър на „Компю Дизайн“, за Бога?

— С много упорит труд — отвърна Уейд и за пръв път, откакто се познаваха, тя бе готова да се закълне, че в сивите му очи блесна нещо като хумор. Изчезна почти веднага, но Елиса вече го бе забелязала. Не си каза, че греши. Елиса Шелдън познаваше хората прекалено добре, за да предположи, че се бе объркала за подобно нещо.

— Нараняваш китките ми — изрече тя през стиснати зъби. — Бъди така любезен да ме пуснеш. Няма да избягам. Ако не си забелязал, аз съм в собствения си апартамент! — Елиса отметна назад глава, за да покаже презрението и гнева си. Тъмните й коси с червени кичури се люшнаха елегантно, също като козина на звяр.

— Не си свикнала да те нараняват, нали? — отбеляза той и погледна тънките китки, които продължаваше да държи.

— Разбира се, че не съм — съгласи се разпалено тя и помръдна пръсти, за да го подсети какво трябва да напрани. Уейд изглежда изгуби интерес към причината за недоволството й и продължи да я държи пред себе си с лекота, докато лъскавите му очи се преместиха на изопнатото й лице.

— Приеми го като нов опит — посъветва я сухо той. — Или по-скоро като урок, подобен на този, който се опита ти да ми дадеш тази вечер!

— Май нищо не си научил! — сопна му се Елиса и започна да замисля как да му издере очите в мига, в който се изплъзнеше от ръцете му.

— Не бих казал — отвърна тихо Уейд. — Научих, например, каква невероятна чаровница можеш да бъдеш. Чудя се колко ли жени си нарушават спокойствието, за да направят тържество за съпругата на любовника си?

— Мартин Рандолф не ми е любовник! Колко пъти трябва да ти го повтарям?

— Повече няма да бъде, гарантирам ти го — усмихна се той с опасната си усмивка. — Както ти казах вчера докато съм до теб, няма да търпя да те деля с друг мъж. Въпреки че все още не съм решил да разгадая какво криеш зад омайната фасада, която е за пред света, все още си мисля, че на горкия Рандолф скоро щеше да му покажеш вратата. Той вече не ти вършеше работа, нали така? Не успя да ти осигури повишението.

— Как можеш да говориш такива отвратителни неща? — изсъска тя. — Мартин ми е приятел и ще си остане приятел!

— Удивително, нали? — кимна замислен Уейд. — Той сигурно ще продължи да ти бъде приятел. Не се съмнявам, че скоро ще му хрумне да прекъсне интимната ви връзка и да предложи да си останете приятели. Като го гледам как се държеше тази вечер със съпругата си, май не мисли да разтрогва брака си. Ти си умна жена, миличка.

— Никога не е мислил за подобно нещо! — Елиса затвори очи в отчаянието си, обзета от отвращение. — Какъв смисъл има да спорим? Ти си си наумил нещо и каквото и доказателство да ти представя, няма да го приемеш, нали?

— А кой беше следващият в списъка ти? — продължи да настоява Уейд и тя усети как пръстите му отново се затягат на изтръпналите й китка. — Брокерчето, дето малко трудно успя да го разкараш ли? Норуд?

В този момент й се случи нещо много странно. Елиса се остави на яростта и негодуванието да я завладеят за броени минути, точно колкото да изръмжи груб отговор на молбата му.

— Да — чу тя гласа си. — В интерес на истината, точно Дийн беше следващият в списъка. Той е красавец, нали? А и доста добре се справя. Може дори да се пробвам за нещо повече, не просто да го примамя в леглото си — може да ми се прииска да го омая така, че да пожелае да се ожени за мен.

— Не се съмнявам, че ако решиш да го направиш, ще успееш — изръмжа Уейд. — Само че тази вечер ти не си шефът и повече няма да те оставя да се носиш като някоя вълшебница, която само с махване на ръката кара мъжете да подскачат и да правят каквото ти пожелаеш. Ти знаеш как да налагаш властта си, Елиса Шелдън, ала за разлика от останалите аз вече знам на какво разчиташ и ще се погрижа да я ограничиш малко.

— Искаш да кажеш, че ще ме накараш да я използвам така, както на теб ти е угодно ли? — попита разпалено тя и се зачуди как можа да се заплете в подобен разговор, който нямаше да доведе до никъде.

— Сега вече разбра — кимна одобрително той, раздели китките й и хвана всяка една в ръцете си. Много внимателно, сякаш за да не я изпусне, Уейд изви ръцете й зад гърба и изви мекото й тяло към себе си. — Не се притеснявай — каза тихо той. — Не бих и помислил да унищожа очарованието ти. Просто искам известно време да ме дариш с него. — Елиса извърна рязко глава, за да избегне настойчивите му устни, но се оказа невъзможно. Уейд я държеше прекалено здраво, прекалено близо до себе си и нямаше начин да избяга. Устните му жадно поеха нейните и се притиснаха силно, когато тя се опита да му се противопостави, а когато най-сетне се отпусна примирена, те станаха меки и много прелъстителни. Атаката му бе стремглава и неизбежна. Елиса се усети замаяна от безнадеждността, че не може да прекъсне този омагьосан кръг. Всеки опит да се освободи само превръщаше целувката в наказание. Щом се отпуснеше, той ставаше нежен и с желание проучваше устата й. — Това се нарича предвиден ответ — каза й Уейд нещо като опит за победоносен мъжки хумор. — Скоро ще разбереш, че е много по-приятно да престанеш да се съпротивляваш.

— Искам да си вървиш, Уейд — опита се да му нареди тя в отчаянието си. Трябваше да се отърве от този мъж, при това час по-скоро. Прегръдката му вещаеше опасност. Елиса, като жена, веднага я усети. Беше неизбежна и тя й се отдаде. А това бе нещо напълно ново за Елиса Шелдън Предишните й връзки винаги бяха удобни, тя се ръководеше доста умело от инстинктите си и си мислеше, че по този начин и двете страни са доволни. Не бе свикнала бъде завладявана така стремглаво и нямаше никакво намерение да свиква с подобно напористо отношение.

— Само че аз не съм готов да си тръгна — прошепна той. — Имаме много неща за обсъждане двамата с теб. Ела на канапето и ще ти покажа. — След тези думи Уейд отстъпи назад, прихванал съвсем леко ръката й, и я поведе към мекото, удобно канапе.

Елиса знаеше, че по-добра възможност няма да изникне. Положението й бе отчаяно и изискваше отчаяни мерки. Сърцето й оглушително биеше, докато той я дърпаше покрай бара, одеве подреден, а сега истински хаос от чаши и бутилки. Ужасена от собствената си дързост, тя посегна и грабна най-близката бутилка.

Подобно нещо не се прави със свито сърце, каза с Елиса, за да си даде смелост, освен това трябва да стане бързо, за да има изненада. Само че Уейд се бе обърнал, подразнен, че тя се бави. Нямаше да се цели в главата му, каза си Елиса, докато се опитваше да се успокои. Само в рамото. Пуловерът му щеше да го защити и стъклото нямаше да го пореже, ала ударът щеше да го стресне поне за секунда-две и той щеше да я пусне…

Ръката й, стиснала бутилката, описа дъга тъкмо когато студеният му поглед се сблъска с нейния над рамото му. В този момент тя осъзна какво се кани да направи и усети, че не разполага с достатъчно преднина. Уейд щеше да протегне свободната си ръка и да сграбчи бутилката, преди да бе достигнала целта.

Само че той не го направи. Обзета от внезапен ужас, Елиса разбра, че Уейд просто щеше да остане неподвижен и да я остави да разбие полупразната бутилка в рамото му. Леденият му поглед я предизвикваше да изпълни намеренията си, но тя знаеше, че няма да го направи. Не можеше да го направи!

Задържа ръката си, преди да го бе ударила. Елиса бързо разбра, че още от самото начало не бе убедена в начинанието, а това я вбеси още повече. Какво й ставаше? Не бе ли останала никаква решителност?

Все още стиснала бутилката, тя отпусна ръка настрани и застана неподвижна. Той пусна китката й и се обърна към нея. Усмихваше се предизвикателно, извил устни на една страна и присвил сивите си очи.

— Не бъди чак толкова отвратена от себе си, малка магьоснице — прошепна Уейд, докато оглеждаше дръзкия й поглед и неизползваното оръжие, отпуснато отстрани. — Щях и сам да ти кажа, че насилието не е в стила ти. Твоята сила е магията, а не физическата атака.

— За разлика от теб — засече го Елиса, добила нова смелост, когато усети, че той вече не я държи.

Усмивката му стана по-широка и Уейд кимна в знак на съгласие.

— За разлика от мен. Ако тази бутилка се бе разбила в рамото ми, Елиса Шелдън, отплатата, която щеше да ми дължиш, нямаше да ти хареса. Много мъдро, че размисли, преди да доведеш плана си до край.

Тя го погледна пренебрежително.

— Защо? Какво щеше да направиш? Да ме набиеш ли?

— С огромно удоволствие — потвърди той. — Поне една седмица нямаше да можеш да седиш.

Елиса го гледаше замислена, докато оставяше бутилката бърбън на бара.

— Защо не се опита да ме спреш? Много по-лесно щеше да бъде, отколкото да се занимаваш със счупената бутилка!

Уейд сви рамене.

— Прецених риска. Не очаквах да го направиш, така и стана. Хубавото бе, че те оставих сама да осъзнаеш, че не си струва да рискуваш.

— Ти си непоносим — въздъхна учудена тя. — Не мога да разбера как си оцелял досега. Сигурно имаш много врагове, Уейд Тагърт.

— Възможно е, ала не смятам да те оставя да влезеш редиците им — отвърна нежно той. — А и ти нямаш врагове. Целта ти е да очароваш всички, които срещнеш, нали. Винаги ли си се справяла с такава лекота? Сигурно я имаш по рождение.

— Лошото е, че не мога да кажа същото за теб! Никога не бях срещала по-малко приятен човек! — сопна се Елиса и се изчерви от думите му, съдържащи намека, че по някакъв начин се възползва от многобройните си приятели.

— Не съм стигнал до поста, който заемам, като омайвам хората около мен — отвърна веднага Уейд. — Борил съм се за всичко, което съм искал. Това е просто различен начин да получиш онова, което искаш от живота вместо методите, които ти използваш, но, както виждаш съм успял.

Тя разбра, че той й се подиграва, и й се прииска да го смачка.

— Методите ти може и да се ефективни, ала предпочитам хората като мен, отколкото да ме мислят за вълк!

— Ти така ли ме възприемаш? — попита Уейд с огромен интерес.

— Да — потвърди със задоволство Елиса. — Вълк единак, който взема от живота каквото пожелае, без да се съобразява с никого. Хищник! Точно на такъв ми заприлича тази вечер, докато се опитваше да се смесиш с гостите, да накараш хората да се отпуснат, само че се отнасяш с тях като с овце, които искаш да успокоиш. А така не става, нали? Хората може и да се отпуснат малко, дори и да се опитат да поговорят с теб, но ще си останат нащрек. Инстинктите им подсказват, че вълкът се е притаил някъде.

— Дори големият лош вълк има нужда от обич в живота, Елиса — измърмори той с мъркащ глас и вдигна пръсти, за да докосне брадичката й. — Само защото прозрях истинската същност на магията ти не значи, че съм имунизиран към нея. Вече месец, още от първия ден, когато те видях, ти давам възможност да ме примамиш в паяжината си и пробваш вълшебствата си върху мен, ала ти просто ме пренебрегваше. Нищо чудно, че най-сетне реших сам да се справя с нещата.

— Какви ги приказваш? — избухна удивена тя. — Та ние с теб почти не сме се виждали, откакто ти пристигна!

— Само защото ти се стараеше да ме отбягваш. Всеки път, когато създавах някоя възможност да се опознаем, ти се правеше, че не забелязваш.

— Ако говориш за следобеда, когато ме повика в кабинета си, за да обсъдим развитието на членовете на екипа ми… — започна разпалено Елиса, спомнила си късата делова среща.

— За това говоря — подсмихна се Уейд. — Ти пристигна готова с постиженията на всички, които ти докладваха и половин час възхвалява качествата им, а после си тръгна, без да ми дадеш възможност да вметна и дума.

— Нали сам бе казал, че искаш сбит и точен доклад, затова го направих такъв! — повиши глас тя.

— Имах намерение — уведоми я сухо той — да продължим разговора другаде, докато пием коктейли у нас, но ти изфуча от кабинета ми като вихрушка. Ами сутринта, когато те спрях в коридора и предложих да ми кажеш малко повече за екипа, докато обядваме заедно? Мислех, че имам някакъв напредък, обаче ти се появи с петима от колегите си.

Елиса се изчерви, щом си спомни случая.

— Те бяха радостни, че проявяваш такъв интерес — измрънка тя и сведе очи към възела на вратовръзката му.

— Я ми кажи — настоя Уейд и повдигна брадичката й с палеца и показалеца си. — Онази сутрин погрешно ли разбра поканата ми? Нарочно ли реши, че съм поканил целия екип на обяд? Защо, Елиса? Виждал съм те как се криеш зад ъгъла в коридора единствено за да избегнеш срещата с мен!

— Не е вярно — опита се да се защити тя, подразнена от прозорливостта му и че бе допуснала намеренията й да проличат. Беше се дръпвала, за да избегне срещите с него и нарочно се бе направила, че не разбира истинската същност на поканата за обяд. В нито един от онези случаи не бе успяла да си обясни защо го прави, ала сега вече знаеше. Женските й инстинкти се бяха задействали и я бяха предупредили, че в живота й навлиза опасност, че с този мъж нямаше да успее да се справи, както с останалите.

— Истина е! — настоя той. — Но защо мен, Елиса? Защо не ставам за вълшебното ти обкръжение? Дори не ме покани на последното събиране у вас, въпреки че почти всички колеги дойдоха, а доколкото разбирам, предшественикът ми винаги е бил добре дошъл на твоите събирания?

— Не се прави на бедно сираче, оставено в бурята без подслон и топлина — изсъска тя, дръпна рязко брадичка и отстъпи по-далече от него.

— Още от самото начало си знаела, че дори да успееш да ме очароваш, никога няма да имаш същото влияние над мен, както над останалите, нали не греша? — притисна я Уейд, но без да я докосва. Сивите му очи не се откъсваха от гневното й лице. — Никога няма да успееш да ме заслепиш чак дотолкова, та да не разбера, че не ми даваш почти нищо. Винаги ще знам, че ме държиш на ръка разстояние, магьоснице, и няма да търпя подобно нещо. Вълците не се примиряват с по-малко от това, което са си набелязали. А аз искам своя дял, скъпа — добави настойчиво той. — Искам твоята нежност и целия ти неподправен интерес, искам да си спомняш как обичам напитките си и всичко останало. Нали ме разбираш? Аз съм мъж, Елиса, и искам да бъда очарован като останалите.

— Не ми ги пробутвай такива — сопна се ядосана тя. — Вече съм чела „Червената шапчица“.

— Значи знаеш, че вълкът получава всичко накрая.

— Само че този път приказката ще бъде с различен край, Уейд Тагърт — зарече се Елиса и се опита да накара сърцето си да се успокои, когато се изправи пред тази нова и много опасна сила в живота си. Щеше да бъде истинска лудост да позволи създалата се ситуация да я повлече надолу. Дълбоко в себе си знаеше, че може би никога нямаше да излезе на повърхността.

— Няма — настоя той. — Няма. Ще получа каквото искам. Въпреки че ще се наложи сам да си взема това, което ти ще ми дадеш. Ала какво толкова? Свикнал съм да постигам нещата по този начин. Преди двамата с теб да сме приключили, Елиса Шелдън, ще имам всичко. Не просто парченцата, които така сладко подхвърляш на останалите, но част, до която никой досега не се приближавал…

— За какво говориш? — разфуча се тя, обзета от необичаен страх.

— Говоря за онова, което е скрито в картините ти — отвърна безжалостно Уейд.

Елиса преглътна с усилие.

— Моите картини ли? — повтори тихо. Никой досега не се бе сетил, че тя бе творецът на извънземните пейзажи. Никой не бе попитал дали тя не ги бе рисувала. Всички решаваха, че това бе проява на ексцентричен вкус по отношение на изкуството, а и хората бързо забравяха този и въпрос, поведени в друга посока от умелите й ръце. А ето че този мъж, когото почти не познаваше, който никога преди не бе стъпвал в апартамента й, бе познал, че бяха създадени от нейната ръка.

— Какво, да не би да си помисли, че няма да се сетя, че си ги правила ти? — попита изненадан той, когато видя удивлението по лицето й, преминало в предпазливост. — Разбрах, разбира се. — Уейд се намръщи и поклати глава на липсата й на проницателност. Известно оживление проблесна по острите му черти и той се усмихна. — Ала другите не разбират, нали? И през ум няма да им мине. Също както не могат да разберат как е възможно да имаш подобни картини в апартамента си. Повечето хора направо ще паднат, ако разберат, че ти си ги рисувала. Все пак те са съвсем нетипични за теб, скъпа — заключи подигравателно той.

— Това пък какво трябва да означава? Какво им е на картините?

— Просто разкриват твоя страна, която никой не би заподозрял, че съществува — прошепна дрезгаво Уейд. — Страна, която ще взема, както и теб самата.

Елиса отново отстъпи назад, но този път не бе достатъчно бърза и той я хвана, преди да бе отстъпила далеч от него.

— Не! — дръпна се тя и го перна през ръката, когато се опита да я привлече. Ръката му се премести, ала само за да я поеме на ръце и притисне. — Уейд! — възмути се Ели са, истински уплашена. — Пусни ме веднага! Не ти позволявам да се държиш с мен като… Като…

— Като че ли те притежавам ли? — усмихна се дръзко той, прекрачи към мекото канапе и я остави нежно. Преди още тя да успее да се надигне, Уейд се отпусна върху нея и я притисна под себе си. — Така ще бъде, малка магьоснице — продължи с тих глас той, а грубите му длани обхванаха разкривеното й от гняв лице. — Ти не желаеш да ме допуснеш доброволно в твоя свят, затова аз сам ще си намеря място.

— Няма да стане! — изсъска през зъби Елиса. — Може да се изненадаш, но работата ми не е чак толкова важна за мен! Недостатъчно, че да ти стана любовница! — Тя усещаше тежкото му тяло върху себе си и се удиви на желанието, което долавяше у него.

— Не си чак такава страхливка, че да подвиеш опашка, защото си разбрала каква е цената, за да запазиш мястото си — предизвика я Уейд, докато палците му нежно следяха ъгълчетата на устата й.

— Това не е страх, дявол да те вземе!

— Да не би да признаваш, че не притежаваш достатъчно чар, за да ме накараш да правя това, което желаеш? — продължи с предизвикателството той. — Хайде, Елиса, само защото всичко си постигала лесно и безпроблемно, преди да се появя аз, не е причината да бягаш при първата трудност.

— Да не си посмял да ми се подиграваш — въздъхна тя, усетила безпомощността си и чувственото привличане помежду им. — Държанието ти е недопустимо! Всеки мъж, който използва положението си, за да принуди своя подчинен да спи с него, е достоен за презрение!

— Както и жена, която използва тялото си, за да постигне това, което желае!

— Уейд, кълна се, че никога не съм правила подобно нещо! — опита се отчаяно да го убеди Елиса. — Поканих те тук тази вечер, за да се опитам да ти го докажа. След като отказваш да повярваш в единственото доказателство, което разполагам, не ми оставяш друг избор, освен да напусна работата си!

— Както прецениш! — отвърна грубо той. — Само че има доста благоприятни облаги, ако останеш в „Компю Дизайн“, а ако напуснеш, не означава, че ще се отървеш от мен. Аз знам какво искам и с всеки ден убеждението ще расте. — Уейд леко се отпусна. — Обаче ти искаш да си запазиш работата. Признай, че е така.

Тя долови обещанието в гласа му и си пое рязко дъх.

— Не можеш да ме преследваш, Уейд! Няма да го позволя! — писна Елиса.

— Нямам намерение да те преследвам, малка магьоснице — успокои я той и наведе глава, за да проследи извивката на гърлото й под дантелената яка на блузата. — Смятам да те любя. При всяка възможност.

Тя си пое рязко дъх, ала този път причината беше различна. Колкото и да се опитваше, въпреки че знаеше колко е опасно, все не успяваше да си изгради защитни сили срещу покоряващото желание, което се излъчваше от него. По кожата й пълзеше огън на всички места, докоснати от устните му, а Уейд се бе отпуснал върху нея така, че Елиса усещаше разпаленото му желание.

За миг бе обзета от надежда, когато той се надигна, но Уейд просто я намести под себе си и тя потъна отново в меките възглавници.

— Уейд! Моля те! — започна Елиса, докато едната му ръка се плъзна жадно по тялото й.

Той заглуши вика й с устни и я притисна с внимателно преценена настойчивост, когато завладя отново устните й. Тя разбра, че бе загубила битката с него, когато Уейд използва зъбите си, за да подръпне чувствителната й устни. Възкликна от страх пред болката, която дори не беше болка, а той използва момента, за да вкуси сладостта отвъд устните й.

Щом устните й се отвориха, ръката му покри малката гърда и Елиса бе обхваната от трепет, който зарази и двамата. Тя усети надигащото се желание и бе обзета от паника, защото не успяваше да го овладее.

Желание, и настойчивост, и страст, и обещание бликаха от пръстите му, когато премести длан от гърдата й, за да се насочи към копчетата на блузата й. Влажните му устни се откъсваха от нейните, за да потърсят ново място за покоряване. Откри го на чувствителната мека част на ухото, в мига, в който пръстите му се плъзнаха под блузата й.

— Сладка магьосница — заговори с дрезгав глас Уейд, докато си играеше с уловеното в плен ухо. — Толкова добре разбираш какво искат другите. Нали няма да ме върнеш, когато съм на прага? Не и след като се нуждая от теб повече, отколкото другите.

— Искаш прекалено много — извика тихо Елиса, изпълнена с отчаяние, защото копчетата се разтваряха едно по едно. Сутиенът й с предно закопчаване скоро се разтвори, а плътта й потръпна, щом той докосна зърното, което бе дразнил досега.

— Как бих могъл да се задоволя с нещо по-малко от цялата теб? — попита накъсано Уейд. Тя потръпна и разбра, че той бе усетил реакцията й. Върховете на пръстите му се стегнаха около зърното и го подръпнаха, сякаш се опитваха да привлекат малко животинче от бърлогата му.

Елиса затвори очи при силата на ответа си, предизвикан от властта, която Уейд имаше върху нея. Против волята й ръцете й пуснаха силните му рамене и се плъзнаха в гъстата му черна коса. Отначало предпазливо, след това все по-настойчиво, тя вмъкваше пръсти над посивелите му слепоочия и назад. Чу го да стене, обзет от необуздан глад, когато пръстите й се спряха на тила му, за да масажират мускулите там.

Той наистина я желаеше, каза си Елиса, обзета от почуда. Желаеше я със сила, която никога преди не бе усещала у друг мъж. Бе почти невъзможно да си представи Дийн Норуд, например, да предизвиква у нея същата реакция. Дийн Норуд бе възпитан и любезен човек, който щеше да се държи като джентълмен дори когато я любеше. Нуждите и мъжкото желание на Уейд Тагърт нямаха нищо общо с поведението на един джентълмен. А той не се смущаваше да й покаже колко силно бе това желание, каза си тя замаяна, неспособна да мисли.

— Рандолф и онова брокерче трябва да са доволни от това, което си благоволила да им дадеш, а накрая, когато ти омръзнат, трябва да са ти благодарни, ако останат твои приятели — измърмори настървено Уейд, а устните му се плъзнаха от гърлото към гърдата. — Само че когато нашата връзка приключи, между нас няма да има и следа от приятелство, магьоснице! Не мога да те погледна, без да пожелая да те притежавам, и каквото и да се случи, това няма да се промени!

— Уейд! Нямаш представа какво говориш! — Тя замълча, когато устните му заеха мястото на дланта върху зърното.

— Напротив — въздъхна до гърдата й той, докато докосваше нежно топлата кожа на стомаха й. — Искам да опозная тази част от теб, която живее в порутения замък на картините. Онази страна, която я защитават драконите, закачени из целия ти апартамент. Ти наблюдаваш света от скритото си светилище и откриваш, че останалите сме като забавни домашни любимци, нали? Не и аз, Елиса — уточни той и вдигни глава, за да погледне напрегнатото й стреснато лице. — Аз не съм невинно животинче, което да контролираш и манипулираш нежно и мило, защото това те забавлява, или защото така ти е удобно. Аз съм вълк, както сама отбеляза преди малко, и ще седна до теб в замъка ти, няма да прося пред вратата! Ти ще ме глезиш и опитомяваш, Елиса, ала не повече, отколкото аз теб. Накрая ще бъдеш също толкова свързана с мен, колкото и аз с теб.

— Това е нелепо — успя да се възпротиви тя, защо усети как по вените й потича разтопен мед и започна да се плаши. — Ние сме две напълно обикновени човешки същества, Уейд! Не сме магьосници от друг свят, които могат да правят вълшебства, за да проверят кой от тях е по-силен! — Синьо-зелените й очи бяха станали по-дълбоки сякаш човек се вглеждаше в дълбините на далечно море.

— Да ти кажа ли каква е голямата ти тайна? — попит замислен той. — Това ще ти докаже ли, че силата ми е не по-малка от твоята?

— Какви са тези глупости? — изсъска неуверена в себе си Елиса и се вгледа в сивите му очи, за да открие някаква следа от скрит смисъл.

— Най-грижливо пазената ти тайна, малка вълшебнице, източникът на магията ти е, че колкото приятели и обожатели да пърхат около теб, ти още утре можеш да им хлопнеш вратата и да се обърнеш към картините или да започнеш да четеш фентъзи и те няма да ти липсват. Ти си напълно самостоятелна и доволна от живота в замъка си, нали? А това никой не го знае. Освен мен, естествено — добави спокойно и уверено Уейд.

Тя не знаеше какво да каже. Забележката, която най-сетне се задържа в обърканите й мисли, бе казаното за фентъзито.

— Какво знаеш ти за колекцията ми от фентъзи? — развилня се Елиса, обзета от нова вълна на ярост. Сети се за книгите си в библиотеката и се намръщи.

Той върна ръце, за да обрамчи лицето й, и се усмихна доволно.

— Докато траеше партито, надникнах в спалнята ти. Исках да видя още, след като видях картините.

— Влязъл си в спалнята ми? — Кой знае защо, тя се почувства така, сякаш Уейд бе нахлул в дома й и се бе натрапил. — Как можа да го направиш? Не си ли чувал за частна собственост? Що за човек си ти?

— Нали сама каза, че съм хищник. Ние, вълците, обичаме сами да определяме територията си. — Той се усмихна самодоволно, забелязал шока и гнева й.

— Радвам се, че си толкова доволен от себе си — изрече подигравателно Елиса.

— Успокой се, Елиса — нареди Уейд, а усмивката му се стопи, щом усети силата на гнева й. — Вече знам, че криеш тайни. За мен бе съвсем естествено да ги потърся.

— А какви са вашите тайни, господин Тагърт? — попита озлобено тя със свирепо присвити очи, макар за всеки страничен наблюдател да бе ясно, че не представляваше никаква заплаха за Уейд. Той бе единствената заплаха.

— Тайни ли? — попита тихо Уейд. — Нямам никакви тайни. Не и от теб. Само желание да бъда омагьосан. Искам ти да ме желаеш, не просто да съм ти удобен за известно време. Толкова ли много искам?

Елиса не можа да повярва на тъгата в гласа му. Това бе най-опасната му тактика, каза си мрачно. Не биваше да си позволява да бъде прелъстена от дълбочината на желанието му. Кой да предположи, че тъкмо тя щеше да бъде застрашена от един мъж? Просто не бе за вярване! Замята глава в знак на отрицание върху възглавницата, докато продължи да се взира в сивите му очи. Той изглежда бе доловил хаотичните й мисли, защото усмивката му изведнъж омекна и лицето му се промени. А Уейд си остана все така опасен.

— Елиса, Елиса — прошепна той. — Опитах се да се вмъкна отвъд магията по обичайния начин, опитах се да те привлека с обещания да ти помогна да се издигнеш, единственото, което е може би важно за теб, опитах се да наложа своите условия. Сега вече те моля любезно. Искам да опозная магията ти, малка моя. Бъди моя и поне веднъж си позволи да разбереш какво е да се оставиш на чужда магия. Обещавам ти, че няма да съжаляваш, мила. Ще се грижа много за теб…

— Както се погрижи за повишението ми ли? — не се сдържа тя и се опита да отблъсне завладялата я слабост, но знаеше, че губи.

— Трябваше да направя нещо и да ти покажа, че не можеш да използваш Рандолф, за да получиш каквото искаш — обясни Уейд, сякаш пред него бе малко дете, на което бе отказал да даде бонбон. — Аз съм този, който може да направи живота ти труден или приятен, Елиса. А и мога да се окажа по-труден от мъже като Рандолф или Норуд. Помисли само за предизвикателството! — прикани я той.

— Значи все още си мислиш, че съм се опитала да си осигуря повишението, като спя с този или онзи, така ли? — прошепна нещастно тя, без да разбира как бе възможно Уейд да мисли подобни неща за нея. Никой никога не бе мислил лошо за Елиса Шелдън. Всеки, който я познаваше, знаеше, че тя дори не би помислила да използва секса, за да получи по-добра работа.

— Сега вече няма значение — опита се да я успокои той и погали скулите й с пръст. — Този урок приключи и повече няма да ти позволя да се отклоняваш от правия път. — Студенината в очите му потъмня за миг. — Освен с мен!

— Искаш ме независимо че намираш поведението ми за подло, унизително и ме смяташ за използвачка, така ли? — прошепна Елиса, неспособна да повярва. Никой никога не си бе мислил толкова лоши неща за нея, а ако някой бе убеден в противното, то той нямаше да я преследва, след като научеше неприятната истина. Що за човек бе Уейд Тагърт?

— Мисля, че все още има спасение за теб — уведоми я направо той. — Чарът ти винаги е действал безотказно, така че ти си свикнала да го използваш, за да си проправиш път в живота. Но аз не вярвам да си лош човек. На теб ти трябва твърда ръка и мъж, който да те води и напътства, когато плетеш магията си, дори той самият да е застрашен. А и трябва да разбереш какво е да желаеш един мъж толкова много, че да не можеш да се връцнеш просто така и да хлопнеш вратата под носа му!