Ноа Бойд
Агент назаем (17)

Шестнадесета глава

Вейл влезе в кабинета на Кейт.

— Къде беше? — попита тя.

— Търсех загадъчния човек.

— Мислиш, че е замесен и някой друг?

Той й разказа какво е установил за времето на придвижване от тунела.

Кейт се замисли върху разкритията му.

— Какво ще кажеш да… Не, няма да стане. — Тя потърси други възможности. — И на мен ми се струва, че не би могъл да се справи без помощ.

— Берток е работил с някакъв тип на име Винс Пендарън, който има няколко черни точки в служебното си досие. Едната е Кони Лизандър. Хванах го да излиза от салон за масажи с пълно обслужване. Ядосах го малко, но не достатъчно, за да издаде нещо.

— И?

— Ръстът му не е като на мъжа, когото видяхме да влиза в къщата вчера, и походката му е различна, но ти му запомни името.

— Ръстът? Мислех, че Стан Берток има идеалния ръст да играе ролята на Стан Берток.

— Аз пък смятах, че е малко по-висок.

— Какви ги говориш?

— Търпение, Банън. Да се надяваме, че всички въпроси ще получат отговор по време на оперативното пътуване днес следобед.

— Така ли? Сигурно ще заслужа повишение. Откъде изрови този Пендарън?

— От Тай Делсън.

— Изглежда редовно се отбиваш при нея, когато тичаш по задачи.

— Започвам да се пристрастявам към цигарен дим втора употреба.

— Предполагам, че пътуването, което ще предприемем, има нещо общо с неразкрития съконспиратор?

— Готова ли си?

Кейт облече сакото си и провери дали носи оръжието и служебната си карта. Отвори уста и прокара пръст по задния си кътник.

— И капсулата с цианкалий е тук. Е, да тръгваме към пещерата на прилепите — добави и взе куфарчето си.

— Как вървят нещата с „Издирване на пари в Лос Анджелис“? — попита Вейл, когато се качиха в асансьора.

— За риалити шоу е твърде сюрреалистично. Всички участват в продукцията. Колкрик и Хилдебранд го ръководят от командния център. Не съм чула да е станало нещо.

Вейл не каза нищо и Кейт го погледна. Очите му се бяха разфокусирали и тя разбра, че не е я чул. Тя се облегна на стената на кабинката и зачака. Вратите се отвориха и той най-сетне я погледна.

— Защо убиецът е взел гилзите след първите три убийства, но не и след четвъртото?

— А, знам отговора на този въпрос. Защото няма значение. Всичко е щяло да бъде свързано с пистолета на Берток.

— Наясно съм, че не е възможно да отговориш на всеки дребен въпрос за някое престъпление, но този не ми се вижда толкова маловажен.

— Не знам — отвърна Кейт. — Колкото повече престъпления извършва някой, толкова повече грешки допуска. Може би четвъртия път се е уплашил. Или не е намерил гилзата. Вероятно е бързал да хване самолет. Толкова ли е важно?

— Само по себе си не е. Но защо изобщо ще прибира гилзите? Той е оставил куршуми в труповете, а те са много по-уличаващи и лесни за идентифициране.

— След първите две убийства ние съобщихме, че куршумите съвпадат, затова убиецът е знаел, че можем да идентифицираме пистолета. Вероятно си е помислил, че няма смисъл да си прави труда да взима гилзите по-нататък.

— Ако не е искал да го установим, тогава защо е използвал един и същ пистолет? — попита Вейл.

— Може би „Пентад“ са държали всички да знаят, че те носят отговорността за убийствата.

— Точно така. Щом са искали светът да знае, защо са прибирали гилзите?

Кейт се замисли за противоречието.

— Хубав въпрос.

Двамата стигнаха до колата и Вейл сложи куфарчето в багажника. Кейт видя калъф за ловджийска пушка и дълъг сребрист лост „Халиган“ вътре.

— Какво е това?

— Инструмент, който използват пожарникарите. Предпочитам да го смятам за ключ за всякакви цели.

— Само за да съм наясно, искам да попитам — за врата ли ще го използваш или срещу човек?

— Къде остана приключенският ти дух?

— А откъде се появи пушката? И по-важното, защо мислиш, че ще ти трябва?

— Това е нова възможност за избор, предложена от агенцията за коли под наем. Наричат я ловуване и събирачество.

После Кейт забеляза голям правоъгълен куфар, каквито използваха екипите на ФБР за събиране на веществени доказателства.

— А това?

— Шансът е на страната на подготвения.

— С други думи, ако намериш веществени доказателства, ще държиш скрити всичките си козове.

— Само като си помисля, че не ми се искаше да те взимам. Продължавай така и повече няма да ти позволя да ми бъдеш гадже.

— Когато излезем на магистралата, кажи ми, щом вдигнеш сто и двадесет километра в час, за да се хвърля под колите.

Вейл изкара колата от гаража и известно време шофира, без да говори.

— Нека поразсъждаваме върху следния въпрос — обади се по едно време той. — Защо Берток е отишъл в къщата на Спринг Стрийт? Парите не бяха там. Това е подозрително голяма грешка, след като е дал този адрес, когато е взел кола под наем, особено след такава изключително добре планирана поредица престъпления.

— Също хубав въпрос.

— Това са само два от множество въпроси.

— На Спринт Стрийт ли отиваме?

— Да. Любопитен съм и за още нещо. Ти защо не помагаш на Колкрик да намери парите?

— Забеляза ли някаква промяна в помощник-директора през последното денонощие?

— Не, освен че той направи малко по-очебиен факта, че притежава себелюбие.

— Прав си. Колкрик наистина е себелюбив и обикновено много умело го прикрива, когато нанесе фаталния удар. Но мисля, че се умори да се опитва да криволичи по твоята хипотетична следа. Колкрик знае, че ние двамата работим заедно, затова съм убедена, че аз последна ще разбера нещо, което може да ти даде предимство.

Вейл се усмихна.

— Тогава по-добре ние да намерим парите.

— Защо изведнъж ме обзе чувството, че ти не вярваш парите да са в някое шкафче с номер четиринадесет?

— Човекът по природа е мързелив. Винаги изпитвам подозрение към неща, които изглеждат прекалено лесни.

— Но разбира се, не си обезпокоил Колкрик със съмненията си.

— Казах и на него, и на всички останали, че голямото препятствие в този случай е отвличането на вниманието. Те ме изслушаха, кимаха в знак на съгласие и после хукнаха подир първия лъскав предмет.

— Странно, че ти пак оставаш сам да правиш каквото искаш.

— В метафизиката има една основна догма, която ръководеше кариерата ми на агент — ако те са там, не са тук.

— Някога замислял ли си се защо кариерата ти във ФБР е продължила само три години?

— Мисля си само колко славни бяха онези лета.

След петнадесетина минути Вейл спря пред къщата, която предишния ден беше пълна с полицаи и криминалисти, а сега стоеше изоставена. Единственото напомняне за присъствието на силите на реда беше жълто-черната лента, кръстосана на предната врата.

— Знам, че въпросът ми е глупав, но ти уведоми ли някого от шефовете, че ще идваме тук? — попита Кейт.

— Права си. Въпросът е глупав. — Той слезе от колата, приближи се до багажника и извади лоста. — Но имам разрешението на господин Халиган, ако това помага. Хайде, нека първо обиколим къщата.

Двамата започнаха от източната страна на постройката.

— На прозореца на предната стая няма решетки — отбеляза Вейл, огледа прозореца от двете страни и прокара пръсти по рамката. — Имало е, но са били махнати. Вижда се къде са били запълнени дупките. Направено е съвсем скоро.

Кейт пристъпи по-близо.

— Защо му е на някого да ги маха?

— Още един хубав въпрос. Ето и поредния — защо на всички други врати и прозорци има решетки, а на този са махнати? — Вейл заобиколи къщата отзад и провери решетката от ковано желязо на задната врата. — Ти къде се беше скрила? Зад кофата за боклук ли?

— Да. — Кейт посочи кофата, която се намираше на двадесетина метра, до североизточния ъгъл на къщата.

Вейл отиде до кофата и застана зад нея.

— Идеално прикритие. А също така и идеална позиция за наблюдение на задната врата и източната страна на къщата. Точно каквото ни трябваше вчера. — Той обиколи кофата и я огледа. — Аз бях пред къщата, затова остава прозорецът на западната стена. Ела да го огледаме.

— Какво точно търсим?

— Не знам.

Щом отидоха от другата страна, Вейл прояви по-голям интерес към старата дървена ограда, която опасваше автомобилното гробище, отколкото към къщата или решетките на прозореца на спалнята. Кейт ги хвана и опита да ги разклати.

— Изглеждат в добро състояние.

Вейл оглеждаше дървената ограда.

— Намира се само на три метра от къщата — измърмори той и най-после се приближи до прозореца. Хвана решетката с двете си ръце и я дръпна с всичка сила. Тя помръдна сантиметър и половина. Вейл продължи да я блъска и я разклати няколко пъти. — Не би трябвало да е така. — Той отстъпи няколко крачки назад. — Тази решетка е по-нова от другите. — Вейл отново вкопчи пръсти в решетката, дръпна я и тя пак помръдна сантиметър и половина. Той се наведе да види как е закрепена.

— Какво означава това? — попита Кейт.

— Още не съм сигурен. Да влезем вътре.

Тя се беше научила да разчита малки знаци, като например думата „още“. Това означаваше, че Вейл вероятно знае какво става, но както с всичко останало, не вижда какво ще спечели, ако каже на някого.

Той се огледа бързо, пъхна разцепения край на лоста в рамката на портата, натисна и я отвори. Не си направи труда да използва инструмента за предната врата. Провери дръжката, удари я с хълбок и отвори. Двамата с Кейт влязоха в спалнята, където предишния ден беше умрял Берток. Вейл хвана рамката на прозореца и отново дръпна решетката, като наблюдаваше местата, където металните краища бяха прикрепени за външната стена. Отстъпи вдясно и огледа рамката от вътрешната страна на прозореца.

— Взе ли ръкавици?

— Много хитро, Вейл. Дай ми ключовете. Ще донеса куфара за веществени доказателства.

Кейт бързо се върна, сложи куфара на пода, отвори го и му даде чифт ръкавици.

— Нали не си забравил, че къщата беше обработена? — попита тя.

— Само на местата, които пасват на версията.

— Версия? Какво друго може да се е случило?

— Да вземем фокусите например. Илюзиите истина ли са или измислица? Това, което мислиш, че виждаш, е илюзия. Едва когато разбереш как се прави, фокусът става истина.

Колкото и Кейт да беше свикнала да очаква чудеса от Вейл, това беше твърде пресилено дори за него.

— Това някакъв номер ли е?

— Да започнем с начина, по който проследихме Берток дотук. Нещо безпокои ли те?

— Какво имаш предвид? Мисля, че до него ни доведе хубава нишка на разследване.

— Да, точно така, хубава нишка. Не съм виждал нещо да се подрежда по-добре. Обаждането в апартамента на Берток води до обществената пералня, оттам до мотела, Агенцията за моторните превозни средства и накрая тук. И това за по-малко от два часа. И от всичките осем хиляди часа в годината, тримата отиваме там по едно и също време. Приличаше на учение, каквито в Куонтико измислят за нови агенти.

Кейт се замисли върху отказа му да приеме очевидното. Тя се зачуди дали това е липса на дисциплина или реакция към взискателен баща, от когото Вейл веднъж бе казал, че е наследил презрението си. Какъвто и да беше случаят, резултатът беше способността му да открива път в лабиринт, който никой друг не съзнаваше, че съществува. И макар че беше невероятно преживяване да го наблюдава, Кейт се запита дали това не е защитен механизъм.

— Разбирам мисълта ти, че всичко приляга много добре на мястото си, но това не се ли случва понякога? Балистичната експертиза потвърди, че Станли Берток е стрелял по теб, барикадирал се е вътре и после се е самоубил със служебния си пистолет, който е бил използван в четири убийства.

— Не е бил Берток — заяви Вейл без абсолютно никакво колебание.

— Какво? — недоверчиво попита Кейт. — Сигурна съм, че мъжът в моргата е Берток.

— Да, но не той стреля по мен и вероятно не е извършил убийствата.

— На какво се основават твърденията ти?

Вейл не обърна внимание на въпроса.

— Не мислиш ли, че е прекалено удобно — той е влязъл в обществената пералня точно след като жената, с която разговаряхме, е пристигнала, сякаш е чакал очевидец. Уверил се е, че тя ще го забележи с цялото това суетене със стодоларовата банкнота. И банкнотата се оказва едната от пробитите при предаването на откупа, за да няма съмнение откъде е дошла. Но пък е бил добре скрит и жената не можа да го разпознае на снимката. А после удобно паркира пред мотел на същата улица така, че тя да го види.

— Но той беше облечен по същия начин, когато екипът на специалните части нахлу тук и го намери.

— Огледа ли трупа?

— Не. Видях го, но не се занимавам с тези неща и не знам какво да търся.

— Първо, устата му не миришеше на цигари. Снощи проверих списъка с веществените доказателства. Не е носил цигари и запалка. А спомняш ли си как вонеше в апартамента му?

— Може би ги е отказал.

— Може би, но моментът е бил твърде стресиращ, за да започне да се тревожи за рак на белите дробове. Но по-важното е, че кръвта, изтекла от слепоочието му, беше напълно засъхнала и съсирена.

— Какво означава това?

— Минало е известно време, повече от това между изстрела и влизането на специалните части.

— Искаш да кажеш, че той е бил мъртъв от по-рано?

— Да.

— Тогава кой стреля по теб?

— Онзи, който е бил в обществената пералня и когото видяхме да влиза тук.

— А докато сме идвали насам, Берток вече е бил мъртъв.

— Точно така.

— Двойникът му стреля по теб, заключва се в тази стая и стреля още веднъж, за да симулира самоубийствен изстрел.

— Вероятно е държал пистолета с ръката на Берток, за да остави нагар по пръстите му. Да, точно така.

— Точно така? — попита Кейт. — Тогава къде е бил, когато специалните части нахлуха тук? На прозореца има решетка и единственият изход е вратата, където ти, аз и едно ченге го чакахме.

Без да отговори, Вейл нахлузи ръкавиците. Първо опипа левия ръб на рамката и след като очевидно не намери каквото търсеше, опита дясната страна. Плъзна ръка по рамката, откри опорна точка и я измъкна. Отдолу имаше метална пластинка, в която бяха закрепени краищата на решетката. Вейл извади плоскостта, протегна ръка през прозореца и освободи решетката, която се залюля на пантата си от другата страна. После върна рамката на мястото й и я нагласи, докато изщрака и се вмести вътре. Накрая излезе през прозореца и сложи решетката. Чу се леко изщракване на метал, когато тя се вмъкна в скритата метална пластинка. Вейл я дръпна, за да се увери, че е поставена здраво.

— Решетката на прозореца във всекидневната е била махната така, че всеки, който е наблюдавал задната страна, е трябвало да гледа и тази страна, защото бягството е било възможно само през прозореца. Кофата за боклук вероятно е била сложена там за прикритие, та онзи, който е бил там, да бъде скрит от къщата. Ние не бихме обърнали внимание на тази страна, защото на прозореца има решетка. И точно това направихме!

— Но къде е отишъл, след като е излязъл? — попита Кейт. — Ние бяхме отпред, а ченгето с пушката стоеше отзад.

Вейл се приближи до оградата и провери няколко дъски, докато намери две съседни, които не бяха заковани долу. Повдигна долните им краища, наведе се и се провря през тясната пролука.

— Ще се върна след няколко минути. — Вейл пусна дъските, които паднаха на мястото си.

Десетина минути по-късно той се появи отново.

— Другият край на имота е наблизо. Има странична уличка, където той може да е паркирал друга кола.

— Откъде знаеше за решетките?

— Не знаех, но щом усетих, че се клатят напред и назад, и видях механизма, който може да играе ролята на панта, това ми се стори единственото вероятно обяснение. Оказа се, че всичките години в строителството не са отишли напразно.

Кейт се замисли какво може да означава всичко това и се опита да го подреди в логично обяснение.

— Но пистолетът на Берток е бил използван в трите убийства още преди той да изчезне. Как може да не е бил Берток?

— Отговорът на този въпрос изисква обаждане в отдела за огнестрелни оръжия на лабораторията.

Тя нямаше представа какво иска да докаже Вейл, но отвори мобилния си телефон и набра номера на централата на ФБР. Щом я свързаха, помоли да говори с анализатора по случая и натисна бутона на високоговорителя.

— Здравейте, аз съм заместник помощник-директорът Кейт Банън.

— Майк Тери — представи се анализаторът.

— Обаждам се във връзка със случая „Пентад“. Ще ви дам да говорите с агент Стив Вейл. Моля, отговорете на въпросите му.

Вейл взе телефона.

— Здравей, Майк. Открили сте съвпадения с всичките куршуми от служебния пистолет на Берток, нали?

— И гилзите. Едната от четвъртото убийство и всички, иззети от къщата, където е умрял.

— Къде е пистолетът сега?

— При мен. Тъкмо приключвах с доклада.

— Освен балистична експертиза правил ли си други анализи?

— Не. Помощник-директорът Колкрик се обади и каза, че незабавно трябва да сравня гилзите. Тогава извършвах анализ, свързан с прострелян агент от митниците, затова се върнах на него веднага щом приключих с тестовете по случая Берток.

— Искам да огледаш цевта на глока. Там трябва да има сериен номер.

— Чакай малко. Определено е доста употребяван, но цевта изглежда много по-нова.

— И аз така си помислих.

— Но гилзите съвпадат. И те нямат нищо общо с цевта. Това трябва да е пистолетът, използван за убийствата.

— Добре. Само се мъча да си изясня някои неща. Кажи ми серийния номер за официалния протокол. — Вейл го записа, затвори и върна телефона на Кейт. — Обади се на отговорника за оръжията в Куонтико и провери дали това е цевта, която е била в служебния пистолет на Берток, когато му е бил зачислен. — Той й даде листчето със серийния номер.

Кейт се обади в Куонтико и се свърза с отговорника за оръжията. Прочете му серийния номер и след пет минути благодари и затвори.

— Ти се оказа прав. Това не е цевта, която е била в пистолета на Берток. Всичко се връзва. Онзи, който го е направил, е извършил първите три убийства със собствен пистолет „Глок 22“, отвлякъл е Берток, взел е служебното му оръжие и е сложил цевта от първите три убийства на неговия глок. След това е извършил четвъртото убийство с пистолета му и е оставил гилза, защото сега вече е щяла да съвпадне. Стрелял е по теб със същия пистолет и е избягал през прозореца с фалшивата решетка, а трупът на Берток е бил оставен тук предварително. Накрая е трябвало само да подхвърли пистолета, който свързва всички въпроси без отговор. — Чертите на лицето й се изкривиха от ново прозрение. — Това означава, че ако всичко е инсценирано, ключът в чантата с парите е само поредното гонене на вятъра.

Кейт го погледна за потвърждение на теорията си, но Вейл изваждаше прах и четка за снимане на пръстови отпечатъци от куфара за веществени доказателства. Посипа с черен прах бялата рамка на прозореца.

— Тук няма нищо.

След това той махна рамката и посипа с прах металния механизъм.

— И тук няма нищо. Дотук с прибързаните изводи.

Прибра праха и четката в куфара и го занесе в багажника.

— Какво ще правим сега? — попита Кейт, когато се качиха в колата.

— Имаш ли връзки в Бюрото за борба с контрабандата на наркотични вещества, оръжия и боеприпаси?

— Ще се обадя в централата и ще намеря някого.

— Трябва да проверим къде е произведена цевта.

— И после?

— Ще видим къде ще ни отведе тази следа.

— Аз ли си мисля така, или губим почва под краката си?

— Ще видим. Извършени са пет убийства, изчезнаха четири милиона долара и още свирят на нас като на пиано в публичен дом. — Вейл се усмихна. — Бих казал, че стигнахме там, докъдето искахме.