Линкълн Чайлд
Игра до смърт (16)

16.

За момент Лаш просто зяпна безмълвно Маукли. Припомни си думите на президента: Дава ви се безпрецедентен достъп до кухнята на „Едем“. Поискахте — и получихте — шанс да правите онова, което досега не е правил никой с вашите познания.

— От другата страна на Стената — повтори той. — Чух същия израз на спешното заседание на борда.

— И той е съвсем буквален. Небостъргачът всъщност се състои от три отделни сгради. Не само от съображения за сигурност, но и за безопасност — при нужда трите части могат да бъдат напълно изолирани една от друга.

Лаш кимна.

— Предната част на небостъргача е онова, което виждат клиентите ни — помещенията за тестове, районите за почивка, заседателни зали и тъй нататък. В следващата част се върши истинската работа. Тя е по-голяма и в нея може да се влезе от шест места. В момента отиваме към Пункт четири.

— Споменахте три сгради.

— Да. Над вътрешната кула е апартаментът. Личното пространство на доктор Силвър.

Лаш го погледна с интерес. За потайния основател на „Едем“, блестящия учен, изобретил технологията, се знаеше толкова малко, че самият факт, че живее тук — и че има голяма вероятност да е съвсем наблизо — приличаше на откровение. Лаш неволно се запита що за човек е Силвър. Ексцентрик от типа на Хауърд Хюз, обезобразен и пристрастен към нещо? Деспотичен Нерон? Студен, пресметлив магнат? Липсата на информация разпалваше любопитството му.

Вратата на асансьора се плъзна и разкри по-широк коридор. Лаш видя, че той свършва с нещо като стъклена стена, над която светеше голямо IV. Пред стената се бяха наредили на опашка хора; почти всички бяха с бели лабораторни престилки.

— Повечето пунктове са на долните етажи на сградата — обясни Маукли, докато се нареждаха в края на опашката. — Така достъпът е по-лесен в началото и в края на работния ден.

Докато чакаха реда си, Лаш успя да разгледа какво се намира оттатък стъклото — къс шестоъгълен коридор, подобен на поставена хоризонтално восъчна пита, ярко осветена, със стъклена стена в отсрещния край. В този миг по-близката стена се плъзна настрани, човекът в началото на опашката мина и стената отново се затвори.

— Не носите механични устройства, нали? — попита Маукли. — Записваща техника, таблет, нещо подобно?

— Оставих всичко у дома, както поискахте.

— Добре. Просто ме следвайте. След като охраната провери гривната ви, минете бавно през пункта.

Накрая дойде и техният ред. Двама охранители с бежови комбинезони стояха от двете страни на стъклото. Всичко — охранителите, пропускателните пунктове, гривната, целият фанатизъм по отношение на сигурността — изглеждаше странно. Но пък от друга страна, Лаш си припомни какъв беше годишният баланс на компанията за миналата година. Както и думите на Маукли: Пазенето на тайната е единственият начин за защитим услугата си. Има много потенциални конкуренти, готови на всичко, за да се доберат до техниките ни на тестване, алгоритмите на преценяване и тъй нататък.

Маукли приближи лявата си ръка към закрепения за стената скенер. Синя светлина освети кожата му и гривната му светна за момент. Стъклената врата се плъзна с тихо съскане и Маукли влезе в ярко осветения коридор зад нея. Стената се затвори, след което се отвори отсрещната. Маукли мина през камерата и двете врати се затвориха, охранителите направиха знак на Лаш да приближи.

Той задържа гривната си под устройството и усети как кожата му се затопля от лъча. Стъклената врата се плъзна и Лаш влезе в камерата.

Стената зад него незабавно се плъзна обратно на мястото си. Светлината в пропускателната камера бе толкова ярка и така се отразяваше от белите повърхности, че Лаш само смътно си даваше сметка, че това е нещо повече от шестоъгълен коридор с бели стени. Докато вървеше напред, забеляза някакви форми, които стърчаха от стените, но също бяха боядисани в бяло и трудно се различаваха. Чуваше се слабо бръмчене като от далечен генератор. Това беше нещо повече от коридор — това бе канал, свързващ две отделни кули.

След това стъклената стена в другия край се плъзна настрани и той излезе навън. При изхода имаше само един охранител, който му кимна. Лаш кимна в отговор и се огледа с любопитство. От другата страна на Стената не беше много по-различно от онзи „Едем“, който вече беше видял. Имаше много надписи: „Телефония А-Е“, „Онлайн наблюдение“, „Синтез на данни“. По коридорите се движеха хора, които разговаряха тихо.

Маукли стоеше отстрани и чакаше. Когато вътрешната стъклена стена се плъзна зад Лаш, той пристъпи напред.

— Какво беше това? — Лаш кимна към камерата, през която току-що бе минал.

— Сканиращ коридор. За да е сигурно, че не се внася или изнася каквото и да било. Инструментите, софтуерът, информацията — всичко, намиращо се вътре, трябва да си остане вътре.

— Всичко?

— С изключение на някои строго контролирани данни.

— Но цялата реална обработка се извършва във вътрешната страна. Нали така? Значи трябва да пада огромна обработка на информация.

— Повече, отколкото можете да си представите. — Маукли посочи голям панел, вграден ниско в едната стена. — Информационни канали като този свързват всички райони от тази страна на Стената. Най-общо, това са възли, които свързват всяка вътрешна система с всички останали.

Маукли отстъпи встрани и посочи една жена, която Лаш не бе забелязал досега.

— Това е Тара Стейпълтън, нашият главен специалист по системна сигурност. Тя ще бъде ваш съветник, докато сте тук.

Жената пристъпи напред.

— Доктор Лаш — тихо поздрави тя и протегна ръка.

Лаш се ръкува с нея. Стейпълтън беше висока брюнетка със сериозни очи. Вероятно още не беше навършила трийсет — поне според неговата преценка.

— Първата ни спирка е натам — каза Маукли, когато тръгнаха по един от широките коридори. — Тара току-що бе осведомена защо сте тук. Разбира се, никой друг не знае. Официално подготвяте доклад за ефективността за петгодишния план на борда. Мисля, че ще се изненадате колко всеотдайни и мотивирани са хората ни.

Лаш погледна към Тара Стейпълтън.

— Това вярно ли е?

Тя кимна.

— Разполагаме с най-доброто оборудване. Имаме фирмени технологии, надминаващи всичко останало. Каква друга работа е способна да промени толкова много живота на хората?

Въпреки ентусиазираните думи тонът й бе някак механичен, без нюанси, сякаш умът й бе другаде.

— Помните ли онези сбирки, които подслушвахме? — попита Маукли. — Всички служители трябва да ги наблюдават два пъти годишно. Това ни напомня за какво всъщност работим.

Бяха стигнали до двойна врата с надпис: „СЪБИРАНЕ НА ДАННИ — ИНТЕРНЕТ ГАЛЕРИЯ“. Маукли поднесе гривната си под скенера, вратата се отвори и той направи знак на Лаш да влезе.

Лаш се озова на балкон над помещение, в което кипеше оживена дейност като на Нюйоркската фондова борса. С тази разлика, че борсата винаги му бе приличала на едва сдържан хаос, а в огромното пространство долу движението беше съгласувано, подобно на кошер. Хора седяха зад бюра и се взираха в компютърни екрани, докато други се събираха при центровете за данни, сочеха монитори и говореха по телефони. Стените бяха покрити с огромни видеоекрани, показващи данни от „Ройтерс“ и други кабелни услуги, „Си Ен Ен“, местни и чужди новини.

— Това е един от нашите центрове за събиране на данни — каза Маукли. — В сградата има още няколко изследователски и наблюдателни подсекции, всички подобни на тази.

— Страшно мащабно начинание — промърмори Лаш, докато се взираше в оживената дейност долу.

— Казваме на клиентите си, че техният единствен ден на тестване е най-важният етап в процеса на търсене на партньор, но всъщност това е само малка част от работата. След преценката наблюдаваме всички аспекти от поведението на кандидата. Това може да отнеме няколко дни или месец, в зависимост от обема данни, с които разполагаме. Лични предпочитания, облекло и забавления, харчене на пари — всичко се взема предвид. Например този център проследява използването на интернет от кандидата. Наблюдаваме какви сайтове посещава, какви движения с мишката прави, след това интегрираме потока данни с другата информация, която събираме.

Лаш го зяпна.

— Но как е възможно това?

— Имаме уговорка с основните кредитни агенции, доставчици на телефонни услуги и интернет, кабелна и сателитна телевизия и тъй нататък. Те ни позволяват да следим трафика им, а в замяна ние им даваме определени данни — обобщени, разбира се — за забелязани тенденции. Естествено, имаме си и наши специалисти в наблюдението. Присъствието на компютрите във всеки аспект на ежедневието ни прави нашия бизнес възможен, доктор Лаш.

— Направо ме хваща страх да докосна своя — промърмори Лаш.

— Цялото наблюдение е напълно прозрачно. Клиентите ни нямат представа, че сърфирането им в мрежата, сметките по кредитните им карти и телефонните им разговори се следят. Така получаваме далеч по-пълна картина от онази, които бихме си съставили по други начини. Това е едно от нещата, което ни различава от другите, далеч по-примитивни социални мрежи, които се появиха напоследък. И едва ли е нужно да казвам, че данните, които събираме, си остават между тези стени. Това е още една причина да ви изглеждаме толкова потайни, доктор Лаш — първостепенното ни задължение е да осигурим неприкосновеността на личните данни на клиентите си.

Той махна с ръка към трескавата дейност долу.

— След като Торп са приключили тестовете, техните данни са били разпределени в подобни центрове за наблюдение. Същото е станало и с Уилнър. Или с вас, ако бяхте избран за кандидат.

Тук Маукли замълча за момент.

— Между другото, съжалявам. Прочетох крайните доклади на Фогел и Аликто.

— Вашият доктор Аликто сякаш ми имаше зъб за нещо.

— Несъмнено е изглеждало така. Старшият изпитващ наистина притежава известна свобода относно начина, по който да провежда интервютата си. Аликто е един от най-добрите, но същевременно е и сред най-неортодоксалните. Така или иначе това не беше реална оценка, в смисъл че щяхте да станете кандидат. Надявам се, че това донякъде прави нещата по-търпими.

— Да продължаваме нататък. — Лаш се чувстваше малко неудобно, че не толкова бляскавото му представяне се анализира пред Тара Стейпълтън.

Маукли го изведе от галерията и продължиха по дългия, боядисан в бледи тонове коридор. Накрая спряха пред тежка стоманена врата със знак за биологична опасност и надпис: „РАДИОЛОГИЯ И ГЕНЕТИКА“. И тук Маукли отвори с помощта на гривната си. Зад вратата имаше голямо помещение със сиви шкафчета. На метални закачалки висяха защитни костюми за работа в опасни условия. Отсрещната стена беше от прозрачен плексиглас и на затворения й вход имаше няколко надписа. Стерилна среда — предупреждаваше един от тях. — Стерилното облекло и спазването на процедурите е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО. Благодарим за съдействието.

Лаш отиде до плексигласовата стена и погледна с любопитство. Оттатък напълно екипирани фигури се бяха навели над различни сложни на вид уреди.

— Онова там ми прилича на ДНК секвенсер — каза той, сочейки голяма конзола в един от ъглите.

Маукли застана зад него.

— Точно така.

— Какво търси тук подобна машина?

— Тя е част от генетичния анализ, който провеждаме.

— Не разбирам какво общо има генетиката с услуга като вашата.

— Много общо всъщност. Това е една от най-деликатните области на проучване на „Едем“.

Лаш зачака и мълчанието се проточи. Накрая Маукли въздъхна.

— Както знаете, процесът на кандидатстване не се ограничава само с психологическо оценяване. По време на първоначалния медицински преглед всеки кандидат, у когото бъдат открити значителни здравословни проблеми или попада в рискова група за бъдещи такива, бива отхвърлен.

— Звучи доста грубо.

— Ни най-малко. Нима ще ви е приятно да срещнете идеалната си половинка, а тя да умре година по-късно? Както и да е, след прегледа кръвните проби на кандидата се анализират — тук и в други лаборатории от тази страна на Стената — за най-различни генетични заболявания. Всеки с генетично предразположение към Алцхаймер, циститна фиброза, хорея на Хънтингтън и други подобни също отпада.

— Господи. Казвате ли им защо?

— Не пряко — това може да привлече внимание към фирмените ни тайни. Пък и отхвърлянето е достатъчно травмиращо, защо да го усложняваме с безпокойство за нещо, което може да се развие след години — ако изобщо се развие — и така или иначе е нелечимо?

„Наистина, защо?“ — помисли си Лаш.

— Но това е само началото. Най-важното приложение на генетиката е в самия процес на намиране на партньор.

Лаш погледна към усърдно работещите хора в лабораторията и обратно към Маукли.

— Несъмнено вие сте по-запознат с оценъчната психология от мен — каза Маукли. — И по-точно с концепцията за разпространяването на гените.

Лаш кимна.

— Желанието да предадеш гените си на бъдещи поколения при възможно най-добрите условия. Основен импулс.

— Именно. И „възможно най-добрите условия“ обикновено означава висока степен на генетично разнообразие. Един специалист би го нарекъл увеличаване на хетерозиготността. Така се получава силно и здраво потомство. Ако единият партньор е от кръвна група А, която е силно податлива на холера, а другият е от кръвна група В, която е по-податлива на тиф, има голяма вероятност тяхното дете — с кръвна група АВ — да бъде с висока резистентност и към двете болести.

— Но какво общо има това със ставащото тук?

— Ние следим много внимателно последните проучвания в областта на молекулярната биология. И в момента наблюдаваме десетки гени, които влияят върху избора ни на идеален партньор.

Лаш поклати глава.

— Изненадвате ме.

— Аз не съм специалист, доктор Лаш. Но мога да ви дам един пример — HLA.

— Това не ми е познато.

— Човешки левкоцитен антиген. При животните е известен като МНС. Това е голям ген, който се намира в дългата част на шеста хромозома и влияе върху предпочитанията за миризмата на тялото. Изследванията показват, че хората са привличани най-много от партньори, чиито HLA хаплотипове най-силно се различават от техните.

— Май трябва да чета по-внимателно „Нейчър“. И как ли са го демонстрирали?

— Ами при един тест са помолили контролната група да помирише подмишниците на тениски, носени от представители на противоположния пол, и да ги подредят според предпочитания. И се оказало, че хората като цяло предпочитат онези, чиито генотипове са най-различни от техните.

— Майтапите се.

— Никак даже. Животните също показват предпочитания към партньори, чиито МНС гени са противоположни на техните. Например мишките избират потенциалните си партньори по миризмата на урината.

Това беше посрещнато с кратко мълчание.

— Лично аз предпочитам тениска — каза Тара.

Това беше първото й обаждане от известно време и Лаш се обърна да я погледне. Тя обаче не се усмихваше и той не беше сигурен дали изказването й е шега.

Маукли сви рамене.

— Както и да е, генетичните предпочитания на Уилнър и Торп са били взети предвид, наред с другата информация, която сме събрали за тях — резултати от тестовете, данни от наблюденията и тъй нататък.

Лаш се загледа в работещите хора оттатък прозрачната стена.

— Изумително. Ще искам да видя тези резултати, когато му дойде времето. Но реалният въпрос е как точно са се събрали двете двойки?

— Това е следващата ни стъпка. — И Маукли го поведе обратно навън.

Последва объркващо пътуване по пресичащи се коридори и още едно кратко изкачване с асансьор. Накрая Лаш се озова пред друга врата, с надпис: „ЗАЛА ЗА ДОКАЗВАНЕ“.

— Какво е това място? — попита той.

— Резервоарът — отвърна Маукли. — След вас, моля.

Лаш влезе в голямо помещение с нисък таван и дискретно осветление, което му придаваше странно интимна атмосфера. Стените отляво и отдясно бяха покрити с различни витрини и инструменти. Вниманието на Лаш обаче бе привлечено от задната стена, на която доминираше нещо, подобно на аквариум. Той спря.

— Давайте — подкани го Маукли. — Погледнете.

Лаш приближи и осъзна, че гледа огромен прозрачен куб, вграден в стената на помещението. Неколцина служители стояха пред него, водеха си бележки на таблети или просто наблюдаваха. В куба непрекъснато се движеха безброй призрачни форми с преливащи се цветове, които проблясваха за миг, когато се сблъскваха с други призраци, и после отново потъмняваха. Слабата светлина и мъждукането на формите вътре създаваха илюзия за огромна дълбочина.

— Разбирате защо го наричаме Резервоара — каза Маукли.

Лаш кимна отнесено. Това наистина беше един вид аквариум — електромеханичен аквариум. И все пак „Резервоар“ изглеждаше твърде прозаично име за нещо с подобна неземна прелест.

— Какво е това? — тихо попита Лаш.

— Това е графично представяне в реално време на самия процес на откриване на партньори. Така получаваме визуален образ на информацията, която би била много по-трудна за анализиране, ако работим с разпечатки или нещо подобно. Всеки от обектите, които виждате в Резервоара, е аватар.

— Аватар?

— Личностни построения на кандидатите, получени от оценяването и данните от наблюдението. Но Тара може да ви обясни по-добре от мен.

Тара, която досега стоеше малко зад тях, пристъпи напред.

— Взехме концепцията за извличане и анализ на знания от данни и я обърнахме наопаки. След като периодът на наблюдение приключи, компютрите вземат суровите данни на кандидата — половин терабайт информация — и създават построението, което наричаме аватар. След това той се поставя в изкуствена среда, в която може да взаимодейства с други аватари.

Погледът на Лаш не се откъсваше от Резервоара.

— Да взаимодейства — повтори той.

— Най-лесно е да се мисли за тях като за изключително плътни пакети данни, получили изкуствен живот и пуснати на свобода във виртуално пространство.

Беше странно, почти изнервящо — всеки от безбройните, подобни на водомерки призраци, щъкащи насам-натам в пустотата пред него, представляваше пълна и уникална личност — надежди и нужди, желания и мечти, настроения и наклонности, проявени като данни, движещи се през силициева матрица. Лаш погледна към Тара. Светлосините й очи сияеха от отразената светлина и по лицето й танцуваха странни сенки. Изглеждаше някак отнесена, като че ли бе хипнотизирана от гледката.

— Прекрасно е — каза той. — Но и шантаво.

Тя внезапно се върна в реалността.

— Шантаво ли? Гениално е. Аватарите съдържат прекалено много информация, за да може да бъде сравнена с помощта на конвенционалните алгоритми. Нашето решение беше да им дадем изкуствен живот, да ги оставим сами да правят сравненията. Те се вкарват във виртуалното пространство и после се възбуждат по същия начин като атомите. Това ги кара да се движат и да взаимодействат. Наричаме тези взаимодействия „контакти“. Ако два аватара вече са се пресекли в Резервоара, това е стар контакт. Но ако това е първата среща между тях, това е „нов контакт“. При всеки нов контакт се отделя огромен поток данни, който най-общо посочва общите точки помежду им.

— Значи в момента гледаме всички настоящи кандидати на „Едем“.

— Точно така.

— Колко са?

— Различно, но могат да достигнат до десет хиляди. Непрекъснато се добавят нови. Тук може да бъде едва ли не всеки. Президенти, рок звезди, поети. Единствените… — Тя се поколеба. — Единствените, които не се допускат, са служителите на „Едем“.

— Защо?

Отговорът на Тара нямаше отношение към въпроса му.

— На всеки аватар са нужни около осемнайсет часа, за да осъществи контакт с всички други в Резервоара. Това е така нареченият цикъл. Хиляди и хиляди аватари взаимодействат с всеки друг, отделяйки мощен поток данни. Можете да си представите каква изчислителна мощ е необходима за обработката им.

Лаш кимна. Зад него се чу тих звън и той се обърна. Маукли вдигаше мобилен телефон към ухото си.

— Както и да е — продължи Тара, — когато е налице съответствие, двата аватара се изваждат от Резервоара. При девет от десет случая откриването на партньор става още през първия цикъл. Ако няма съответствие, аватарът остава в Резервоара за още един цикъл, после за още един. Ако някой аватар не намери партньор в рамките на пет цикъла, той се премахва и кандидатът се отхвърля. Но засега това се е случвало само шест пъти.

„Шест пъти“ — мислено повтори Лаш. Погледна към Маукли, но той още говореше по телефона.

— Но при нормални обстоятелства бихте могли да вземете някой от аватарите, да го пуснете отново в Резервоара след година и той да си открие друг партньор. Различен партньор. Нали така?

— Това е деликатен проблем. Клиентите ни се уведомяват, че им е открит идеален партньор. И това е вярно. Но то не означава, че не бихме могли да открием също толкова идеален партньор и на следващия ден или месец. С изключение на супердвойките, разбира се — те наистина са съвършени. Ние обаче не казваме на клиентите си степента на сходство, защото това може да доведе до претенции и мотаене. Намерим ли съответствие, край. Точка по въпроса. Аватарите им се изваждат от Резервоара.

— И после?

— Двамата кандидати се уведомяват за съответствието. Урежда се среща. — Изражението й отново стана отнесено.

Лаш се обърна към Резервоара и се загледа в хилядите аватари, носещи се напред-назад, безтегловни и неземни.

— Споменахте за необходимата изчислителна мощ — промърмори той. — Вижда ми се като омаловажаване. Направо не мога да си представя, че компютър е в състояние да се справи с подобна задача.

— Странно, че го казвате — обади се Маукли, който прибираше телефона в джоба си. — Защото в тази сграда има човек, който знае повече от всеки друг по въпроса. И той току-що пожела да се запознае с вас.