Чък Паланюк
Невидими изчадия (7)

Глава седма

Върнете се на последния Ден на благодарността преди злополуката, когато се прибирам вкъщи да вечерям с нашите. Това става, когато все още имах лице и затова твърдите храни не ми се опираха толкова. Цялата маса в трапезарията е застлана с покривка, която не помня отпреди — наистина хубава тъмносиня дамаска, поръбена с дантела. Никак не подхожда на майка ми да купи такова нещо и затова я питам дали не е подарък.

Мама тъкмо сяда на масата и разгъва салфетката си от синя дамаска, а между нас — нея, мен и татко — ястията вдигат пара. Сладките картофи под сладката си заливка. Огромната кафява пуйка. Хлебчетата са поставени под ватиран калъф, ушит във формата на кокошка. За да си вземеш питка, вдигаш крилата. Стъкленият поднос с кисели краставички и целина, пълнена с фъстъчено масло.

— Кое да е подарък? — пита мама.

— Новата покривка. Много е хубава.

Майка ми въздъхва и забожда нос в пуйката.

— Поначало не беше предназначено за покривка — обяснява мама. — Ние с баща ти зарязахме първоначалния си проект.

Ножът отново и отново потъва в пуйката и баща ми започва да нарязва вечерята.

Мама казва:

— Знаеш ли какво е паметно знаме за жертвите на СПИН?

Минете към това колко много мразя брат си в момента.

— Купих плата, защото реших, че от него ще стане хубаво знаме за Шейн — казва мама. — Но после се сблъскахме с проблема какво да зашием на него.

Дай ми амнезия.

Светкавица.

Дай ми нови родители.

Светкавица.

— Майка ти не искаше да настъпва никого по мазола — казва татко. Той откъсва едната кълка и започва да реже месото в чиния. — С гей символиката трябва много да се внимава, защото всичко има някакво тайно значение. Просто не искахме да внушаваме на хората погрешни идеи.

Мама се навежда, за да сипе картофи в чинията ми, и обяснява:

— Баща ти искаше черен бордюр, но черно на син фон означава, че Шейн се е вълнувал от секса в кожи, нали се сещаш, окови и дисциплина, садомазохизъм. Всъщност тези знамена са, за да се помогне на близките на починалите.

— Непознатите щяха да ни видят и да прочетат името на Шейн — додава татко. — Не искахме да си мислят разни неща.

Блюдата започват бавната си обиколка по часовниковата стрелка около масата. Плънката. Маслините. Боровинковият сос.

— Аз исках розови триъгълници, но всички знамена са с розови триъгълници — казва мама. — Това е нацисткият символ за хомосексуалистите. Баща ти предложи черни триъгълници, но това би означавало, че Шейн е лесбийка. Те приличат на пубисното окосмяване на жените — черните триъгълници.

Баща ми казва:

— После поисках зелен бордюр, но излезе, че това би означавало, че Шейн е мъжка проститутка.

Мама казва:

— Без малко да се спрем на червен бордюр, но това означавало фистинг. Кафяво щеше да означава или изпражнения, или федерос, така и не разбрахме кое точно.

— Жълто — казва баща ми — означава „водни спортове“.

— По-светъл нюанс на синьото — казва мама — би означавал обикновен орален секс.

— Бялото — допълва я баща ми — означава анален. Освен това бялото би могло да означава, че Шейн се е възбуждал от мъже по бельо. Не помня точно как беше.

Майка ми ми подава ватираното с още топлите питки пиле.

Значи седим и ядем, а мъртвият Шейн се е разпрострял върху масата пред нас.

— Най-накрая просто се отказахме — казва мама — и аз уших от плата хубава покривка.

Между картофите и плънката татко поглежда чинията си и казва:

— Знаеш ли какво е федерос?

Знам, че такива неща не се говорят на масата.

— А фистинг? — пита мама.

Знам, казвам. Не споменавам Манъс и неговите професионални порно списания.

Седим около синия саван, а пуйката прилича на огромно мъртво опечено животно повече от всякога. Блюдото с плънката е пълно с органи, които още се различават — сърцето, воденичката, дробът. Сосът е гъст от опечените мазнина и кръв. Украсата от цветя в средата прилича на украсата на ковчег.

— Би ли ми подала маслото, ако обичаш? — пита майка ми. А на баща ми казва: — Знаеш ли какво е фелчинг?

Това… това е просто прекалено. Шейн е мъртъв, но е повече център на внимание отвсякога. Нашите се чудят защо не си идвам вкъщи — ето защо. Всички тези гадни, ужасни дрънканици за секс по време на вечеря в Деня на благодарността — това не мога да го понеса. Все Шейн това, Шейн онова. Тъжно, но случилото се с Шейн не беше по моя вина. Знам, всички мислят, че аз съм виновна за станалото. Истината е, че Шейн унищожи това семейство. Шейн беше лош и гаден и сега е мъртъв. Аз съм добра и послушна и ме пренебрегват.

Тишина.

Онова стана, когато бях на четиринайсет години. Някой изхвърлил пълен флакон лак за коса в кофата за боклук погрешка. Горенето на сметта беше задължение на Шейн. Той беше на петнайсет. Изхвърли кухненските отпадъци в горящия варел, докато боклукът от банята гореше, и лакът за коса избухна. Беше нещастен случай.

Тишина.

Онова, за което исках да говорят нашите сега, бях аз. Щях да им разкажа как двете с Еви се снимаме в нова реклама. Кариерата ми на модел набираше скорост. Исках да им разкажа за новия си приятел, Манъс, но не. Независимо дали е добър или лош, жив или мъртъв, Шейн продължава да обсебва цялото им внимание. Аз само се ядосвам.

— Слушайте — казвам. Просто ми се изплъзва от устата. — Аз — казвам, — аз, хора, съм последното ви останало живо дете, така че е добре да започнете да ми обръщате внимание.

Тишина.

— Фелчинг — снишавам глас. Вече съм спокойна. — Фелчинг е, когато мъж те ебе в задника без презерватив. Той се празни, после долепя устата си до ануса ти и засмуква собствената си топла сперма плюс каквито там лубриканти и изпражнения има. Това е фелчинг. Това включва или не включва — додавам — целувка, с която прехвърля спермата и изпражненията в устата ти.

Тишина.

Дай ми самообладание. Дай ми спокойствие. Дай ми сдържаност.

Светкавица.

Картофите са точно както ги обичам, захарно сладки, но с хрускава коричка. Плънката е малко суха. Подавам на майка ми маслото.

Баща ми се прокашля.

— Бучице — казва той. — Мисля, че майка ти искаше да каже „флечинг“. Това означава да нарежеш пуйката на много тънки ивици.

Тишина.

О, казвам. Извинявайте — казвам.

Ядем.