Чък Паланюк
Невидими изчадия (13)

Глава тринайсета

Върнете се около полунощ в къщата на Еви, където хващам Сет Томас, който се опитва да ме убие.

Както лицето ми е без челюст, гърлото ми свършва с нещо като дупка, от която виси езикът. Около дупката кожата ми е изцяло покрита с белези — тъмночервени буци, които лъщят също както когато в състезание по ядене на пай ти се падне черешовият. Ако оставя езика ми да виси, се вижда небцето ми — розово и гладко като вътрешността на рачешка черупка, а около небцето виси бялата прешленеста подкова на горните зъби, които ми останаха. Има моменти, в които слагаш воал, и такива, в които не го слагаш. С изключение на това съм направо зашеметяваща, когато се срещам със Сет Томас, проникнал с взлом в къщата на Еви в полунощ.

Онова, което Сет вижда да слиза по голямото вито стълбище във фоайето на Еви, съм аз, облечена в един от нейните прасковенорозови пеньоари от сатен и дантела, скроени на верев. Халатът на Еви е прасковенорозова ретро дрешка в стил За За Габор^[1], който ме прикрива, колкото целофанът прикрива замразената пуйка. По маншетите и отпред той е поръбен с прасковенорозовата озонова мъгла на щраусови пера, подхождащи на перата по чехлите с високи токове, които съм обула.

Сет направо замръзва в подножието на голямото вито стълбище на Еви, стиснал нейния най-хубав четирийсетсантиметров нож за рязане на месо. Върху главата му е надянат чифт от чорапогащите на Еви със стягащ колан. Хигиеничният памучен чатал на Еви покрива лицето на Сет. Чорапите на чорапогащника се диплят като уши на кокер шпаньол върху предницата на иначе съставения от подхождащи си елементи от военна униформа ансамбъл.

А аз съм същинско видение. Слизам стъпало по стъпало към острието на ножа с бавната стъпка-пауза-стъпка на шоугърла от голямо ревю във Вегас.

О, толкова съм изумителна. Каква секс мебел съм само.

Сет стои там, гледа нагоре, мае се, уплашен за първи път в живота си, защото стискам пушката на Еви. Прикладът е опрян на рамото ми, а дулото стърчи пред мен — стискам го с двете ръце. Мерникът е прицелен точно в средата на памучния чатал на Еви Котрел.

Сет и аз сме сами във фоайето на Еви със счупените орнаментни стъкла на прозорците, пръснати около входната врата, и австрийския кристален полилей на Еви, който искри съвсем като фалшив накит за къща. Единственото друго нещо тук е малко писалище, боядисано в онова френско провинциално бяло и златно.

На малкото френско писалище има tres^[2] о-ла-ла телефон — слушалката е колкото златен саксофон и стои на златна вилка върху корпус от слонова кост. В средата на шайбата има камея. Колко шик, вероятно си мисли Еви.

Насочил острието на ножа напред, Сет казва:

— Няма да ти сторя зло.

Слизам бавно — стъпка-пауза-стъпка — по стълбите.

Сет казва:

— Хайде да няма убити тук.

И е толкова дежа вю.

Точно по този начин Манъс Кели би ме попитал получила ли съм оргазъм. Не с тези думи, но с този глас.

Сет казва през чатала на Еви:

— Аз само спях с Еви.

Толкова дежа вю.

Да се поразходим с лодка. Съвсем същият глас.

Сет пуска ножа и върхът на острието се забива в паркета на Еви като при игра с джобни ножчета точно до кубинката му. Сет казва:

— Ако Еви ти е казала, че аз съм стрелял по тебе, тя лъже.

На писалището, до телефона, има бележник и молив за записване на съобщения.

Сет казва:

— Още на секундата, когато чух, че си в болница, разбрах, че това е работа на Еви.

Крепя пушката с една ръка и пиша на листа:

Махни си чорапогащника.

— Искам да кажа, не можеш да ме убиеш — казва Сет и дърпа ластика на чорапогащника си. — Аз съм само причината Еви да стреля по тебе.

Изминавам със стъпка-пауза-стъпка последните три метра до Сет, закачам с дулото на пушката ластика на чорапогащника и го махам от лицето му с квадратната челюст. Сет Томас, който ще стане Алфа Ромео във Ванкувър, Британска Колумбия. Алфа Ромео, който преди това беше Наш Рамблър, бивш Бъргдорф Гудман, бивш Нийман Маркъс, бивш Сакс Пето Авеню, бивш Кристиан Диор^[3].

Сет Томас, който много преди това се казваше Манъс Кели, моят годеник от рекламата. Не можех да ви го кажа досега, защото искам да разберете какво чувствах, когато открих това. В сърцето си. Годеникът ми искаше да ме убие. Макар и да е такъв задник, аз обичах Манъс. Все още обичам Сет. Нож, сряза ме като нож, и открих, че въпреки всичко случило се аз все още притежавах безкраен неначенат потенциал да бъда наранявана.

От тази нощ нататък ние потеглихме заедно на път и един ден Манъс Кели щеше да стане Сет Томас. Междувременно в Санта Барбара и Сан Франциско, в Лос Анджелис и Рино, Бойси и Солт Лейк Сити Манъс беше други мъже. Между онази нощ и сега, днешната вечер, когато лежа в леглото в Сиатъл, все още влюбена в него, Сет беше Ланс Корпорал и Чейз Манхатън. Беше Доу Корнинг, Хералд Трибюн и Морис Код^[4].

Всичко това — с любезното съдействие на Проекта за реинкарнация на свидетели „Бранди Александър“, както тя го нарича.

Различни имена — но всички тези мъже започнаха като Манъс Опитващ-се-да-ме-убие.

Различни мъже, но винаги с все същата хубост на специалния агент на нравствената полиция. Същите електриковосини очи. „Не стреляй“, „Да се поразходим с лодка“ — гласът е един и същ. Различни прически, но неизменно все същата гъста черна коса на секси пес.

Сет Томас е Манъс. Манъс ме мамеше с Еви, но аз все още толкова го обичам, че бих скрила в храната му всякакво количество свързани естрогени. Толкова много, че съм готова на всичко, за да го унищожа.

Ще си помислите, че би трябвало да съм по-умна след… колко бяха? Хиляда и шестстотин кредита от колежа. Трябваше да съм по-умна. Вече да съм станала лекар.

Извинявай, мамо. Извинявай, Господи.

 

 

Минете към това как се чувствам глупачка, такава глупачка, докато се опитвам да крепя слушалката на един от златните саксофони телефони на Еви до ухото си. Бранди Александър, създаващата неудобства кралица, не фигурира в телефонния указател. Знам, само че живее в центъра, в хотел „Конгрес“, в ъглов апартамент заедно с три съквартирантки.

Кити Литър.

Софонда Питърс.

И Жизнерадостната Вивиен Вавейн^[5].

Известни също и като Сестри Риа, трима травестити, обожаващи квалитетната кралица делукс, които обаче са готови да се избият за още малко пространство в гардероба. Кралица Бранди ми каза само толкова.

Трябва да говоря с Бранди, но се обаждам на нашите. Междувременно съм заключила своя годеник убиец в гардероба и докато го напъхвам вътре, виждам още мои прекрасни дрехи, но до една разтеглени с три размера. Бях вложила в тези дрехи всичко спечелено от мен до последното пени. След всичко това имах нужда да се обадя на някого.

С толкова много струпали се причини нямаше начин да се върна и да си легна. Затова се обаждам и обаждането ми преминава над планини и пустини и стига до баща ми, който вдига слушалката си. И аз, с най-добрия си вентрилоквистки глас, като избягвам съгласните, за чието произнасяне челюстта е действително необходима, му казвам:

— Нгзз ссгм дждгдра тхе. Тхе ллги ссйе, тнттка? Ггграей!

Телефонът вече не ми е приятел.

А баща ми казва:

— Моля, не затваряйте. Ще извикам жена ми.

А после подвиква встрани от слушалката:

— Лесли, събуди се! Най-после ни тормозят по телефона!

И майка ми отвръща някъде отдалеч:

— Изобщо не разговаряй с тях. Кажи им, че обичахме и милеехме за своето хомосексуално дете.

Там е среднощ. Трябва да са си легнали.

— Ннгг. Тсччахххй — казвам. — Ишшшкнгг ддг ггнориттм. Ишшшкнгг ддг ггнориггм!

— Ето — казва баща ми, а гласът му се отдалечава. — Лесли, дай им да разберат!

Златната саксофонна слушалка е тежка и театрална — декор, все едно на това обаждане му трябва и още драматизъм. Сет се провиква от гардероба:

— Моля те, не викай полиция, преди да си говорила с Еви!

После от телефона се чува:

— Ало?

Майка ми е.

— Светът е достатъчно голям, можем да се обичаме — казва тя. — В Божието сърце има място за всички негови чада. Гейове, лесбийки, бисексуални и транссексуални. И аналното съвкупление също е любов.

Тя продължава:

— Долавям в гласа ви много болка. Искам да ви помогна да се справите с тези проблеми.

А Сет се провиква:

— Нямаше да те убия! Дойдох тук, за да се срещна с Еви заради онова, което тя ти причини. Само се опитвах да се защитя!

По телефона, на два часа път с кола оттук, се чува шуртенето на тоалетното казанче, а после гласът на баща ми:

— Още ли говориш с онези ненормалници?

А майка ми:

— Толкова е вълнуващо! Стори ми се, че единият от тях каза, че ще ни убие!

А Сет крещи:

— Еви стреля по тебе!

После в слушалката се разнася гласът на баща ми — реве толкова силно, че я дръпвам от ухото си. Той казва:

— Вие, вие трябваше да умрете! Вие убихте сина ми, извратеняци проклети!

А Сет крещи:

— Това с Еви беше само секс!

Все едно мен изобщо ме няма в стаята — май трябва просто да дам телефона на Сет.

Сет казва:

— Моля те, не си помисляй дори и за минутка, че бих могъл да те намушкам, докато спиш!

А баща ми крещи по телефона:

— Ти само опитай, господинчо. Тук имам пушка и я държа заредена до мен, денонощно. Няма да ви позволим да ни измъчвате повече! — крещи той. — Горди сме, че сме родители на мъртъв хомосексуален син!

А Сет крещи:

— Моля те, просто затвори телефона!

И аз отговарям:

— Тхтагк! Кшаккй!

Но баща ми затваря телефона.

Списъкът ми на хората, които могат да ме спасят, се изчерпва единствено с мен. Не с най-добрата ми приятелка. Нито с бившето ми гадже. Нито с докторите или монахините. Може би полицията, но все още не. Не е дошъл моментът да увием цялата тази бъркотия в спретнат законов пакет и да продължа нататък с половинчатия си живот. Грозна и невидима завинаги, да събирам парчетата.

Нещата все още са объркани, на вили и могили са, но аз не съм готова да ги подредя. Зоната ми на утешение се уголемяваше с всяка минута. Прагът ми за драматизъм беше готов да гръмне. Трябваше да продължа да блъскам черупката отвътре. Сякаш можех да направя всичко, а едва започвах.

Пушката ми беше заредена и бях взела първия си заложник.