Джошуа Слокъм
Пътуване с „Либердаде“ (3)

Втора глава

Монтевидео — градът-близнак на Буенос Айрес — е по-хубавият, когато се гледа откъм морето, защото е разположен на по-високо. И той, както и Буенос Айрес, се слави с многото си големи и хубави къщи, красиви жени, либерално образование и разкошно гробище.

Една от забележителностите на Монтевидео е „просякът на кон“ (конете тук са евтини). Като ви приближи в галоп, хленчещият просяк започва да моли: „В името на Христа, приятелю, дай ми една пара да си купя хляб!“

От „Монт“ заминахме за Антонина в Бразилия, за да натоварим мате — вид чай, от който се приготвя една много полезна и ободрителна напитка. Местните жители го пият по много забавен начин — една тръбичка се потапя в димящата течност в сребърен съд или кратуна, каквото е попаднало под ръка, „щом жадни съседи се срещнат“. След това всички започват блажено да смучат, като предават тръбичката от уста на уста. Няма значение колко са устата — бомбилята, както я наричат, трябва да стигне за всички. Може да се наложи съдът да се допълни, за да има за всички, а ако компанията е голяма, се допълва няколко пъти. Това се прави без никакво протакане. В съда или кратуната се хвърля една лъжица от тревата и две лъжици захар на един пинт вода. Всичко това се полива с вряла вода и питието е готово. Но за да му се придаде по-пикантен вкус, на дъното се хвърля жив въглен. Тогава отново тръбичката започва да обикаля оттам, където е спряла предишния път. Ако този, който се падне пръв, е чужденец, той е щастлив, че тръбичката отива първо при него, но посветените нямат предразсъдъци. В тази страна аз често се присъединявах към събиранията, докато най-после се сдобих със своя собствена бомбиля.

Хората в Антонина (и изобщо, всички хора, които видяхме в Бразилия) бяха любезни, много гостоприемни и възпитани. Те живееха, общо взето, скромно и нуждите не надминаваха възможностите им. Планинският пейзаж, който се разкрива пред очите от пристанището на Антонина, е изумителен! Не съм виждал друго място на света с по-внушителен и по-приятен изглед! Има също отличен и много здравословен климат. Единственият лекар в града по време на нашето посещение ходеше с палто със скъсани лакти поради липса на клиентела. Антонина е наистина едно привлекателно пристанище!

Там направихме на борда музикална забава. Душата на блъскания от вълните моряк се разтапяше от удоволствие при вида на красивите бели зъби в устата на тези мили бразилски певици. Една от нимфите изпя в чест на автора песен, на която всички много се смяха. Тъй като беше на местния диалект, аз не я разбрах, но се смях с останалите, при което те още повече се запревиваха от смях, явно за моя сметка. Това обаче ми направи удоволствие, и то по-голямо, отколкото ако ми бяха пели цели арии.

С товара мате пристигнахме в Буенос Айрес, където се повтори същата разтоварна операция, като в Монтевидео. Пак откарахме товара с баржи, но този път бяхме на рейд на четири мили навътре, което беше четири пъти по-голямо разстояние, отколкото в Монтевидео.

Тревата, или herva mate, беше опакована в бурета, кутии и чували от волска кожа, които бяха вързани със здрави кожени ремъци. Тревата, която здраво се натъпква в чувала, докато кожата е свежа и еластична, става твърда като гюлле, когато изсъхне и се свие. Гарфилд забелязал отдалеч пристигането на първия товар с чай. Високата купчина чували, която се издигаше над фалшборда на лодката, и щръкналата козина по тях бяха наистина странно зрелище.

— Татко — каза той, — идва една лодка, пълна с крави! Хей, моряци, пригответе се да ги качите на борда!