Включено в книгата
Оригинално заглавие
Pride, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,7 (× 6 гласа)

Седма част

По всяка вероятност всичко, което Дик Кетълсън знае за лъвовете, е невярно. По онова време, през 1938 година, не се е знаело много за живота на лъвовете в естествена среда или ако някой е знаел, то това са били африканците. Ние как да наблюдаваме лъвовете в саваната?

И защото Тъфи е главен герой на нашия разказ, може би няма да е зле да се опитаме да си представим какъв би бил животът му, ако още съвсем невръстен не го бяха отделили от средата му. Тъй като лъвът е животно, което разчита изключително много на инстинктите си, някои от събитията, които ще последват, ще бъдат по-добре разбрани, ако сега противопоставим живота, който води, с онзи, който би трябвало да води.

Предварително се поднасят извинения към читателите от двадесет и първия век, за които тук представените сведения вероятно ще се окажат и неточни, и неверни. Това, разбира се, в случай че дотогава оцелеят лъвовете, всъщност ако дотогава въобще оцелее нещо.

 

 

Тъфи е едно от двете малки на лъвица от неголямо стадо, не точно семейство, което при лъвовете е нещо далеч по-многочленно. Родила ги е в една разпукана скала в равнината Серенгети на двайсетина километра от територията, обитавана от лъвското стадо, и на стотина километра от морето. Тя, лъвицата, била убита от местни ловци, а лъвчетата й — закарани в пристанището и там продадени на моряка, с когото вече се срещнахме в един от баровете на Сан Диего.

В естествената си среда лъвовете не са по-опасни за хората от автомобилите. Както и при автомобилите, могат да станат опасни само ако им се изпречите на пътя в неудачен момент; но природата на лъвовете е такава, че те предпочитат да избягват човешки същества и не ги считат за своя естествена плячка, каквито са газелата или жирафът например.

Доколкото се знае, съществували са десет подвидове лъвове, два от които са вече окончателно изчезнали, въпреки че са срещани сравнително доскоро. В по-голямата си част сега съществуващото лъвско население обитава Африка, въпреки че ограничен брой екземпляри се намират и в определени райони на Индия. В миналото лъвовете са населявали целия Средиземноморски басейн. А е имало време, когато на тази планета са живеели толкова лъвове, колкото и хора, по-точно около шест милиона от едните и от другите, но постепенно човекът унищожил лъвското население, докато самият той силно се размножил. Може би това обяснява факта, че лъвът се страхува от човека и го избягва. Докато за безразсъдния човешки страх от лъвовете не може да се намери толкова просто обяснение.

 

 

По правило лъвовете търпят съжителство с човека в рамките на предварително очертан район. Невъоръжен, човекът представлява лесна плячка за лъва, но въпреки това той почти никога не убива хора за прехрана по причини, които вероятно са генетични, но засега това не може да бъде доказано. Независимо от всичко случва се стари, самотни, несемейни лъвове и лъвици, вече неспособни сами да улавят и убиват обичайната си плячка, да се превръщат в людоеди.

Трудно е да се установи с точност, но навярно по-малко от петдесет процента от лъвовете и лъвиците живеят на семейства. Останалите се скитат поединично. Въпреки че тези скитащи се лъвове и лъвици също биха могли да образуват стада, обединени от такива общи интереси като лов, възпроизводство и отбрана срещу други лъвове и хиени, те нямат определена територия, която да пазят, и следователно не образуват семейство. Този на пръв поглед голям процент от лъвове единаци би могъл да бъде резултат от опустошителните действия на човека срещу охраняваните лъвски зони.

Едно лъвско семейство може да се състои от четири до четиридесет лъва, малки и лъвици. И това семейство непременно обитава площ, охранявана от самите лъвове.

За да може дадена територия да бъде избрана за убежище на група лъвове, в нея трябва да има вода и достатъчно постоянно живееща или мигрираща плячка. Животът на лъвското семейство е доста заседнал и сравнително безопасен. Това важи с особена сила за семейните лъвици, които, заедно със самата територия, са сърцето на стадото.

Когато са единаци, лъвовете и лъвиците се преселват заедно с животните, които преследват за прехрана. Семейните лъвове и лъвици обикновено устройват засада на животните, които в миграционния си път прекосяват тяхната територия. В това се състои разликата и тя е огромна. Средната продължителност на живота на семеен лъв или лъвица е много по-голяма от тази на единаците. И което е по-важно, смъртността на лъвчетата, родени в семейство, е много по-малка от тази на малките, родени от самотни лъвици, какъвто е случаят с Тъфи.

Лъвовете са единствените социални животни от семейство Котки. Леопардите, тигрите и почти всички останали големи котки живеят поотделно или, в най-добрия случай, се събират само по време на кратките любовни периоди. Докато лъвовете рядко живеят поединично и тогава са или болни, или престарели.

Лъвът и лъвицата стават пълнолетни в четвъртата си година. Възрастен мъжкар тежи от двеста до двеста и петдесет килограма, а женската е малко по-лека. По време на нашия разказ възрастният Тъфи тежи над двеста килограма.

Знае се, че в резерват или зоологическа градина лъвовете могат да доживеят двадесет години, но при естествени условия и десетгодишен лъв, какъвто е Тъфи, е рядкост. Семейните лъвици обаче живеят по-дълго.

Когато ловува, лъвът или лъвицата може да повали тристакилограмова зебра с един-единствен замах на лапата си, да прескочи десетметрова пропаст или плет, висок три метра. На къси разстояния и лъвът, и лъвицата са много бързи, но им липсва издръжливост. Ако жертвата им устои на надбягването в продължение на четвърт миля, без лъвът да я хване или рани, тогава е спасена. Колкото и странно да ви се струва, но когато тръгват на лов, независимо дали поотделно или заедно, лъвовете по-често претърпяват неуспех, отколкото сполука и затова често измират от глад, особено най-малките и най-старите. При лъвовете е така: те или гладуват, или преяждат. Когато месото е в изобилие, един изгладнял възрастен лъв или лъвица могат да погълнат наведнъж до трийсет килограма храна.

Понякога лъвовете излизат на лов нощем, а понякога, макар и по-рядко, през деня. И въпреки че най-често ловуват призори или привечер, очите им, подобно на човешките, имат кръгли зеници, а не тънки и вертикални, каквито са на другите котки, които ловуват нощем, като домашната например.

При типичното лъвско „убийство“ царят на животните поваля жертвата си със силен замах на лапата, но самото умъртвяване става чрез задушаване: или като стиска със зъби муцуната й, за да не може да диша, или като захапва трахеята й и по този начин спира притока на въздух. Много редки са случаите, когато лъв или лъвица ще прегризе югуларната вена на жертвата, за да причини смърт от кръвоизлив.

Преди да започне да яде улова си, лъвът най-напред разкъсва корема на животното. Вътрешностите — това е неговият деликатес: черен дроб, сърце, бъбреци, бял дроб. Дори червата изяжда. Първо изстисква пълнежа им и след това с охота ги налапва.

В зависимост от условията лъвът може да се храни с какво ли не — от мишка до хипопотам. Храни се с прясно месо или мърша. Освен това много често задига плячката на други животни. Когато са гладни, лъвовете непрекъснато се взират в небето за ястреби и лешояди, тъй като добре знаят, че тези птици кръжат над плячка, която могат да задигнат и така да поминат, без да ловуват.

Пословичен е мързелът на лъва. Рядко ще се случи лъвско семейство да пропътува повече от четири мили на ден. Когато са добре нахранени, лъвовете спят или се излежават на групи до двайсет часа без прекъсване. Лъвиците напускат пределите на семейната територия и „детския кът“ само в краен случай, тоест когато трябва да ловуват, да раждат или да се оплождат. Мъжът или мъжете в семейството понякога обикалят границите на имението си, като ги очертават със смес от урина и семенна течност. По този начин не само определят, но и оповестяват охраняваната територия. И движението им се изчерпва горе-долу с тази екскурзия. Мъжкарят в семейството не ловува често; това е задължение на лъвицата.

Когато плячката пристигне, лъвът прогонва лъвиците и излапва или отделя настрана най-хубавите парчета, за да си ги изяде на спокойствие. Лъвиците трябва да се задоволяват с това, което е останало. По същия начин пък лъвиците прогонват малките, докато те самите се налапат до пресита. И това между другото е една от причините, поради която дори вътре в семейството много от членовете му гладуват. От новородените лъвчета едва петдесет процента оживяват.

В лъвското семейство обикновено има от един до четири мъжкаря. Те са единствените възрастни лъвове, които могат да останат в семейството; по-младите мъжкари се прогонват от територията на семейството, щом стигнат зрялост. Прогонват ги лъвовете и лъвиците, които освен това следят да не се върнат обратно и въобще да не припарват наблизо.

Лъвовете в едно семейство почти винаги са от едно и също котило, с други думи — кръвни братя, или пък са от една и съща майка, но с различен баща. Царуването на лъва или лъвовете в семейството е несигурна работа, да не кажем рискована. Може да трае само няколко месеца, но има и забележителни изключения от по шест години.

И най-малкият признак на слабост у семейния лидер или лидери моментално се използва от лъвовете единаци, които се скитат по границите на семейната територия, или пък от бившите членове на семейството, които само изчакват да им дойде времето, за да вземат властта. Не съществува регистриран случай, при който лъвица да е застанала начело на семейството. Макар и не често, но за главатарството в семейството може да се стигне и до двубой, докато единият от претендентите падне мъртъв.

Но превъзходството най-често се решава по силата на лъвския рев. Оголването на зъбите се счита за отбранителна поза. Двубоят минава повече в перчене и блещене. Лъв рядко ще погледне друг лъв право в очите, освен ако не цели да го сплаши.

Несигурният или уплашен лъв извръща глава на една страна, понякога чак до плешката, а после извива и цялото си тяло. Това е знак, че се признава за победен, нещо като вдигане на ръце, но ако съперникът му не уважи неговото мълчаливо примирение, той трябва да се подчини и да се бие.

По време на двубоя лъвовете стенат, пъшкат, ръмжат, мяукат или реват. Лъвът не може да мърка; котките, които реват, не могат да мъркат.

Лъвовете издържат до седемнадесет дни без храна. Вода пият бавно, обикновено лочат от пет до петнадесет минути. Нямат някаква специална система за всмукване на вода и затова с езика си образуват чашка и поглъщат водата на малки порции. Обикновено отиват на водопой веднъж на един-два дни.

Членовете на семейството рядко могат да се видят скупчени на едно място. Най-често се пръсват на десет и повече мили от центъра на владението си. Ревът, освен че е част от „семейната гордост“ на лъва, му служи и за да сигнализира своето местонахождение.

Лъвското общество е сложно нещо, особено сложно е то по отношение на лъвиците. Едно типично семейство включва от три до петнадесет лъвици, заедно с техните малки. Всички лъвици са в родствени отношения, но от различни поколения — майки, сестри, дъщери, внучки. Те прекарват целия си живот в семейството, независимо от смяната на мъжкаря главатар. Семейните лъвове и лъвици не понасят самотните си събратя. В това отношение изключения почти няма и стадото се изправя на бойна нога, когато трябва да се прогонят единаците, скитащи поединично или на групи.

Лъвиците се разгонват за период от пет дни веднъж на всеки три седмици, освен в случаите, когато са бременни. В любовната игра лъвицата е тази, която взима инициативата. Най-често тя съблазнява мъжкаря от стадото или ако са повече, един от тях и го отвлича встрани от централната част на семейната територия. Така двамата се отделят от останалите за пет дни, в които се отдават на почти непрекъснати полови сношения.

Копулацията при лъвовете е бърза и начесто. По време на сношението мъжкарят захапва врата и плешките на женската. Понякога, в настървението на необузданата си полова възбуда, той може дори да я убие. През тези пет дни двойката се сношава денонощно, почти без почивка, на интервали от двайсет минути до половин час. На практика време за ядене и спане не остава.

Когато някоя от лъвиците се разгони, разгонват се и всички останали, без бременните, разбира се. И това поставя невероятни изпитания пред стадния лъв или лъвове. И именно в такива моменти някой лъв единак може безпрепятствено да се вмъкне в охраняваната територия, за да изпълни задълженията на капналите от умора или пък и без това заети семейни мъжкари.

Бременността при лъвиците продължава три месеца и половина. Когато й дойде време да ражда, лъвицата отново се отделя от стадото и без да напуска границите на територията, си издирва скришно място, за да добие рожбите си в уединение и безопасност. Знае се, че понякога лъвовете и лъвиците изяждат малките, а освен това те са застрашени и от скитащите се единаци и, разбира се, от ненаситните хиени.

Когато лъвицата роди малките си — обикновено от едно до четири на брой, — тя ги държи настрана от стадото и ги храни предимно със собственото си мляко. Макар че мнозина смятат обратното, тя не носи храна на малките си.

Периодът на кърмене продължава от два до три месеца, но тъй като лъвицата е общително животно, винаги съществува опасността да реши да се върне при стадото, за да си поживее светски или да половува, и съвсем да забрави и изостави малките си. Лъвиците не са най-добрите майки на света. Така зарязаните лъвчета или умират от глад, или биват изядени от други животни.

Когато лъвчетата стигнат определена възраст — някъде между два и три месеца — лъвицата ги отвежда сред стадото. И там първото нещо, с което се заема, е да поднови познанството си с другите лъвове и лъвици, като за целта отърква муцуната си в техните. После се връща при лъвчетата и едно по едно ги представя на членовете на семейството, които започват да ги душат, лижат, галят и по този начин ги въвеждат в собственото си общество.

От този момент нататък животът им коренно се променя. Майчинските задължения на съответната лъвица мигновено се разпределят между всички останали женски в семейството.

Всяка лъвица има четири цицки и е длъжна да приеме всяко лъвче, което иска да бозае, стига то да не превишава възрастта от шест месеца. Лъвиците нямат никакви предпочитания към собствените си деца; а по всяка вероятност и въобще не ги разпознават, след като веднъж са се измесили със стадото. Поради това, че лъвиците се разгонват по принципа на верижната реакция, като се заразяват една от друга, обикновено се случва така, че малките на няколко лъвици растат едновременно. А докато поотраснат, майките им вече са отново бременни. И тези лъвици организират нещо като детски ясли, в които малките им могат да сучат от няколко майки по избор.

Лъвиците винаги ловуват задружно, като набавят необходимото месо за мъжкаря, пък и за себе си, за да имат мляко.

 

 

Поотраснат ли малките, те също се включват в лова. Бързо развиват вкус към месото и винаги искат да се включат в пира с плячката. Но, както неизменно се случва, лъвиците, включително собствените им майки, веднага ги пропъждат.

Лъвът обаче не постъпва така, той често изкъшква лъвиците, за да могат да се наядат малките, или пък отмъква избрано парче месо и оставя лъвчетата да се нахранят до него. И ако не е това доста необичайно поведение на мъжкаря, броят на умрелите от глад лъвчета сигурно щеше да бъде много по-голям.

 

 

Една от загадките в семейния живот на лъвовете е как става така, че когато стигнат пълнолетие, някои от лъвиците остават в стадото, за да заместят престарелите женски, и по този начин автоматично се включват в кръговрата на живота, а други, на същата възраст, биват изгонвани от територията заедно с младите мъжки.

Някои по-упорити изследователи, които с години са наблюдавали живота на лъвовете в семейството, смятат, че всичко е въпрос на това как младата лъвица се представя пред другите членове на групата. Ако тя се държи много свойски и непринудено — без притеснение общува с всички, гальовно потърква муцуната си о всеки срещнат, свободно се търкаля сред отделните тайфи вътре в семейството и ловува добре — тогава шансовете й да бъде одобрена и да остане са много големи. И обратното, ако е стеснителна, прекалено предпазлива, ако хитрува или се държи подозрително, ако е свадлива и я няма в лова, тогава, изпълни ли пълнолетие, прогонването й заедно с младите мъжкари е почти сигурно.

И тъй като разликата между живота на една лъвица в семейството и извън него е повече от огромна, то тези на пръв поглед незначителни особености в поведението могат да се окажат въпрос на живот и смърт.

Съществува голяма разлика между рева на лъва и лъвицата. По правило ревът на лъва е много по-агресивен, по-предизвикателен. Лъвицата не е така гръмовита, тя по-скоро се обажда, колкото да привика малките си.

Лъвът започва с едно-две стенания, последвани от серия земетръсни ревове, които затихват в няколко сърдити изсумтявания. А въпросната серия може да продължи цяла минута. Лъвът, както и лъвицата, могат да реват от всякакво положение — прави, клекнали или легнали. Нито мъжкият, нито женската могат да реват, преди да са навършили поне две години и половина, а един възрастен мъжкар обикновено реве по двайсет и повече пъти на нощ.

Когато са сърдити, по-агресивните мъжки екземпляри имат навика да покашлят, както и да ръмжат. Когато ръмжи, лъвът раззинва уста и оголва зъби. Когато са гладни или ловуват, и лъвът, и лъвицата взимат всички мерки да се скрият добре, затова пък разхождат ли се на открито, не представляват никаква заплаха.

 

 

Животът на неуседналите лъвове и лъвици е пълен с опасности. По-несигурен е за лъвиците, които трябва да раждат и отглеждат малките си. Когато непрекъснато трябва да преследват мигриращия дивеч, те не смогват да се връщат обратно към бърлогата или убежището, където са приютили лъвчетата си, и затова най-често ги изоставят на произвола на съдбата.

Тъй като единаците лъвове и лъвици обитават неохранявани територии, малките им много често се превръщат в плячка на други животни. Освен това липсва мъжкар, който да се погрижи за месото на малките и гладната смърт е нещо обикновено за тях. Ето защо малките на самотните майки оцеляват така трудно и толкова рядко. Затова и Тъфи едва ли би оживял, ако беше останал в естествената си среда.

Лъвовете и лъвиците имат отлично зрение и слух, както и много остро обоняние. Те са чувствени животни и обичат физическите наслади. Скупчват се на групи, въргалят се и се излежават един върху друг; малките си играят с опашките на големите и се боричкат помежду си, а възрастните полагат глави върху гърба на други възрастни или пък се просват по гръб с вдигнати във въздуха лапи. Отдалечават се от стадото, само когато трябва да се облекчават, да се чифтосват, да раждат или ловуват.

Малките им непрекъснато си играят и се боричкат. Играта заради самата игра представлява важна част от живота на лъва. Лъвчетата непрекъснато организират нападения срещу опашките на своите родители, постоянно се катерят по краката, лапите и гърбовете им. Боричкането на малките лъвчета няма нищо общо с борбата им за оцеляване; един лъв никога не се бори със своята плячка; това не е неговият начин на убиване. Когато лъвът убива, той почти никога не скача; задните му крака са винаги на земята и по този начин осигуряват опора за широкия му замах и смъртоносно боксьорско кроше.

На ден лъвът се нуждае от пет до седем килограма месо, за да е здрав и сит.

 

 

Това е животът, който Тъфи никога не е познавал. По всяка вероятност той счита Кеп за член на собственото си стадо; смята, че двамата са главните мъжкари в семейството. За него Сали е жената на Кеп и тъй като тя го храни от малък, сигурно също има отредено място в неговото разбиране за семейство и семейна чест.

Трудно е да се определи отношението на Тъфи към Джими. Той несъмнено гледа на него като на съперник, може би като на вироглав младок в семейството или единак, който обикаля периферията на тяхната територия. Във всеки случай не ги свързват топли чувства.

Почти невъзможно е да се каже със сигурност дали по този начин един лъв, поставен в неестествена за него среда, може да намери заместители на вродения си житейски модел. Някои животни като че ли успяват да направят това, като например патиците и гъските според изследванията на Конрад Лоренц.

Ако такива заместители са възможни, тогава с тях могат да се обяснят някои от последвалите събития.