Манди Бек
Опиянени (7)

Глава седма
Фанин

— О, Боже! Така се натъпках! — Облягам се назад, като се старая да направя място в полата си на въздуха, който се опитвам да поема.

— Aye! Трябва да отбележа, че това беше най-добрият бургер, който някога съм ял — казва Джаспър, докато пуска портфейла в джоба си. Настоя той да плати. — Всеки път ще те оставям ти да ми поръчваш, Фанин, но аз ще съм този, който ще плаща.

Не споря с него.

— Уф, не искам да се връщам — простенвам, почти изпаднала в хранителна кома.

— Необходимо ли е?

— За съжаление. Имам конферентен разговор този следобед. Всъщност, с мениджъра на „Айрън Фласк“.

Джаспър застава до сепарето и протяга ръка да ми помогне да стана.

— Ааа, с Тео. Той ми е много добър приятел. Май е свързан с някой в твоята фирма? Или някой, който познава някого там. — Засмива се.

— Братовчед е на Стърлинг, най-добрият приятел на Ноа. Някакъв нахакан адвокат. Ноа твърди, че точно поради тази причина съм получила поста на шеф на екипа. Той няма доверие на никой друг от семейството — заявявам и леко завъртам очи. — Очевидно ще трябва да работя с Тео, докато не сме готови да приключим сделката. Той каза, че не може да притеснява собственика с подобни дребни глупости. Негови думи, не мои — усмихвам се аз.

— Ще ти е от полза. Само не му позволявай да започне да флиртува с теб. Носи му се славата — поглежда ме многозначително той.

— Така ли? Ами ти? На теб носи ли ти се славата?

— Слава? Не. Е, може би. Но ще те оставя ти сама да решиш това. — Смее се дяволито Джаспър. — Мога да се закълна, че нямам скрита съпруга някъде. Нямам бивш годеник, който да се жени за доведената ми сестра. — Намигва ми, докато си слага слънчевите очила. — Всъщност, не съм имал сериозна връзка повече от година. А да се срещам с жени от бара, обикновено не ми е в стила.

— Не? Сигурен ли си? Беше ужасно чаровен и веднага се втурна да ме спасяваш.

— Да те спасявам? — Засмива се отново.

— Просто беше на точното място в точното време.

— Съгласен съм. — И положил длан на кръста ми, ме повежда надолу по тротоара обратно към офиса ми. — Ами ти? Имаш ли си лоша слава, за която би трябвало да се притеснявам?

— Едва ли. Аз съм работохолик. Това е нещо, за което приятелките ми непрекъснато ми се карат, и причината да нямам кавалер за сватбата. Последната ми сериозна връзка приключи, когато заварих гаджето си с доведената ми сестра и с панталони около глезените му. Което беше доста иронична сцена, тъй като и двамата са големи пуритани.

— Много ли те заболя?

Искреността в гласа му означава толкова много за мен. Никой не си беше направил труда наистина да ми зададе този въпрос, по-скоро отбягваха цялата тази неловка ситуация. Не ме попитаха, когато ги заварих, нито когато обявиха годежа си и нито веднъж, откакто започнаха трескаво да планират сватбата си, която навираха под носа ми при всеки възможен случай.

За много кратък период от време, ама наистина кратък, Джаспър се беше превърнал в някой, с когото наистина можех да си представя да съм. Той е забавен, изключително привлекателен и подлудяващо секси с този шотландски акцент, с брадата, която нямах представа до момента, че намирам за неустоима, както и удивителното синьо на очите му.

Прочиствам гърлото си и кимвам.

— Да. Много. Мислех, че се обичаме. Майката на Бетани се омъжи за баща ми, когато бяхме в прогимназията, не е като да е било миналата година, затова се почувствах напълно предадена.

Никога не бях казвала това на някого, защото отново никой не ме беше питал. На Шелби не й трябваше да ме разпитва, тя го знаеше, защото беше там да ми помогне да събера парчетата. Но тя е и единствената, която не се отдръпна.

— Мога да си го представя. Съжалявам.

Изненадващо докосва с устни главата ми, а брадата му ме гъделичка по слепоочието. Затварям за миг очи и се наслаждавам на момента. Беше минало много време, откакто мъж ми беше засвидетелствал подобно внимание. Адам никога не показваше привързаността си, както и нито един от мъжете, с които се мотаех или излизах, когато ми се удаваше възможност напоследък.

— Благодаря, Джаспър. Вече съм добре. Сега ясно разбирам, че се заслужават един друг и са ми направили огромна услуга.

— Добро момиче. — Това ме кара да се усмихна. Той е прекалено чаровен, което е опасно, както за него, така и за мен. — Сега. Разкажи ми за тази сватба. Струва ми се онзи каза, че ще е в Плаза, който знам, че е изключително шикозен хотел. Трябва ли да взема лимузина под наем? Ще има ли предната вечер тържествена вечеря, на която трябва да присъстваме? Не съм напълно наясно с вашите американски традиции. Това ще е първата ми американска сватба.

Без да успея да сдържа смеха си, отговарям:

— Ъмм, лимузина? Не. Те си падат по Плаза и скъпото шампанско. Аз — не.

— Не? По какво си падаш тогава? — пита ме Джаспър, докато спираме пред „Тейт и Кейн“.

Не съм готова времето ни заедно да приключи. Отнема ми няколко минути да обмисля отговора си.

— По-скоро си падам по справедливостта и уискито.

— Моят тип момиче.

— Наистина ли?

— Aye.

Нямам представа как една-единствена дума може да звучи толкова секси, но е така. Мили Боже, наистина е така. Джаспър протяга ръка и затъква някаква непокорна къдрица зад ухото ми. Косата ми е станала пълна бъркотия от топлия бриз. Дори не си правя труда да й придам приличен вид в цялата тази влага.

— Неконтролируема е. — Присвивам рамене.

— Необуздана и красива. Точно като теб — казва меко и се приближава с една крачка, докато увива една къдрица около пръста си и прокарва палеца си напред-назад по нея.

Кокалчетата на пръстите му леко бръсват гърдите ми. Убедена съм, че всеки момент ще ме целуне. Чакам да го направи. Надявам се да го направи. По дяволите, вероятно ще го сторя аз, ако ме накара да почакам още малко.

— Искам да те целуна, Фанин. Никога не съм искал да целуна някого толкова много, колкото теб. — Джаспър се засмива, а звукът е като нисък грохот. — Ако трябва да бъда честен, имам желание да направя много повече от това да те целуна, но се опитвам да се държа като джентълмен.

— Защо?

Гласът ми е едва чуващ се шепот, а очите ми са фокусирани върху устата му. Няма значение, че „защото“ беше очевидно, тъй като стоим пред офиса ми в сърцето на Манхатън, побутвани от забързаните хора около нас. Но аз не искам той да се държи като джентълмен. Искам да се държи като звяра, на който ми прилича. О, Господи! Само мисълта за тази брада ме кара да чувствам топлина на точно определено място.

— Е, като за начало, защото твоят задръстен бивш е точно зад теб и ни наблюдава. — Пръстите на Джаспър се впиват по-силно в косата ми. — Не се обръщай, скъпа.

— Мамка му, почти го направих.

Той отмята глава назад и се засмива.

— Знам. Разбрах го от начина, по който се напрегна тялото ти.

Начинът, по който казва „тяло“, ме кара да се приближа с още една крачка към него. Гласът му ще ме вкара в толкова много проблеми. От добрите. Но все пак проблеми.

Зад нас се чува неделикатно прочистване на гърло.

— Не ми е приятно, че трябва да прекъсвам това, но имаме среща.

На Адам изобщо не му е неприятно.

Джаспър ме придърпва към себе си, все едно мястото ми е точно там — в прегръдката му.

— Алън! Как си?

Като захапвам вътрешната страна на бузата си, за да не се разсмея, аз не го поправям, тъй като съм убедена, че грешката не е случайна.

— Адам, ако трябва да сме точни.

— Точно така. Моите извинения. Снощи беше доста шумно в бара.

Не беше, лъжец такъв.

Измъченото лице на Адам е възхитително.

— Е, да. Имаме конферентен разговор. Мислиш ли, че можеш да се отделиш от малкия ти приятел тук, за да можем да поработим?

— Малък? Ха! Това беше добро!

Джаспър се разсмива чистосърдечно, все едно Адам се беше опитал да бъде забавен, а не надменен. Мъжът до мен е поне със седем-осем сантиметра по-висок от бившия ми. Без да споменавам, че е с по-широки рамене, по-добре сложен и просто… много по-… Мда, няма нищо малко, що се отнася до него.

Адам се размърдва неспокойно, но след това широко се усмихва на нещо зад мен.

— Скъпа! Ето те и теб — казва той с онзи противен сладникав глас, от който ми се повдига.

— Мили, съжалявам, че закъснях. Трябваше да изтичам до… О, Боже мой, Фанин! Да не би да си бъркала с пръсти в контакта? Знаеш какво се случва с косата ти, когато е влажно — сгълчава ме Бетани.

Кучката се държи така, все едно не се видяхме малко преди това, когато косата ми беше също толкова разрошена. Просто иска да е сигурна, че ще ме изложи пред Адам. Дори не позволявам това вече да ме тревожи. Да прави каквото иска, щом ще я накара да се почувства по-добре. Вероятно трябваше да просветля и Джаспър за случващото се, мога да почувствам как се стяга до мен.

— Нека да проверя дали имам някакъв ластик за коса. Имаш нужда от такъв, миличка. — Тя продължава да тършува из чантата си, след което изважда един със замах. — Ето, заповядай! Можеш да ми благодариш по-късно.

Бетани стои, протегнала ластика към мен, и е напълно неподготвена, когато Джаспър го изтръгва от пръстите й.

— Дума да не става. С тази разрошена от вятъра коса моята малка Фани изглежда така, сякаш току-що сме правили секс. И на мен така ми харесва. Образ, който да пазя в себе си, докато я видя по-късно.

Ето го и шоколадово-меденият глас. Почти съм убедена, че всички сме се поддали на магията му. За себе си знам, че съм. Не вярвам в любовта от пръв поглед, но съм дяволски убедена, че вярвам в похотта от пръв поглед, и аз много си падам по Джаспър Джеймс.

Неимоверно.

Точно под носа на моя бивш и неговата бъдеща булка.

И дори не ми пука от това.