Манди Бек
Опиянени (10)

Глава десета
Джаспър

Мамка му. Нямах намерение да казвам на Фанин, че ще я чукам тази вечер, когато я поканих тук. Не възнамерявах, но не можах да се сдържа. Моментът, в който я видях да излиза от онази кола, вече го знаех. Обувките, краката, коприненият бял потник, който едва покриваше корема й и се държеше на върха на гърдите й, елегантното кожено яке и тази необуздана коса. Знаех го. Нямах търпение да почувствам тази коса върху голата си кожа. Увита в юмрука ми, разстлана върху възглавницата ми. Самата мисъл ме накара да прехвърля през ума си списъка с бармани, на които бих могъл да се обадя.

С табла с уиски в ръка, се обръщам отново към дамите. Фанин ме наблюдава. Секси както винаги, без дори да се опитва да е такава. Усмихвам се широко, знаейки точно за какво си мисли, защото е същото, което се върти в главата ми. Ние. Голи. Оплетени в чаршафите. Шелби се накланя напред и започва оживено да разчупва магията, под която бяхме попаднали и двамата. Когато Фанин отмята глава назад и се засмива, поглеждам към приятелката й, чудейки се какво би могла да й каже. Тя ми намигва и ме вика при себе си.

— Джаспър, кажи й, че трябва да носи бяло на сватбата — нарежда Шелби, докато й подавам чашата със затоплено уиски с мед от таблата.

— Не се ли гледа добре на това? — Наистина не съм наясно.

— Не само Бетани ще получи удар, но и мащехата ми. Дадоха ми списък с цветове, които не трябва да нося. — Фанин завърта очи, преди да ме погледне. Желанието и горещата възбуда отново проблясват в тях. Докато й подавам чашата, пръстите ни се докосват, застиват и с нежелание се отделят. Това си е чиста любовна игра.

— Списък? Момиче, тези кучки са луди.

Фанин насочва пак вниманието към приятелката си.

— Нали? Не мога да нося светлолилаво, защото шаферките ще бъдат облечени така. Не мога да съм с какъвто и да е нюанс на синьото, защото майките на булката и младоженеца ще са с такива дрехи, и без червено, защото няма да си подхожда с останалите на семейните снимки.

Опитвам се да разбера дали говори сериозно, когато Шелби избухва.

— Ъ-хъ. Виждаш ли? Имаш два дена, за да решиш. Облечи се в бяло. Така няма да си в противоречие с останалите. — Поклаща глава с отвращение и посяга да отпие, но явно я осенява някаква мисъл. — Какво казва баща ти за всичко това?

На самия мен ми е интересно.

— Имам предвид, че ти си единственото му дете. Трябва да има някакво мнение.

Фанин си играе с някаква коктейлна салфетка.

— Не съм сигурна. Той наистина ми се обади след обявяването на сватбата и ми каза, че не е необходимо да ходя. Че съжалява за положението, в което се намирам. Но това беше всичко. — Присвива рамене. — Никога не е харесвал Адам, така че, честно, не знам какво чувства за всичко това.

Очите ми обхождат лицето й и мога да забележа, че това я тревожи. Ще ми бъде трудно да се държа любезно с когото и да било от тези задници на сватбата, заради гадното им отношение към нея.

— Ако питаш мен, никой не е казал нищо, защото знаят, че не е правилно. Че те са в грешка. Крави! — Шелби изсумтява.

Обожавам тази жена. Тя е вярна приятелка и точно такава, от каквато Фанин има нужда, ако това, което знам за семейството й, е така, както изглежда.

— Ще ходиш ли на сватбата, Шелби? — Надявам се да е там. Може да имаме нужда от подкрепление.

— Не. Въпреки че поканиха цялата проклета фирма, аз отказах да отида. Те постъпиха гадно с моето момиче и аз няма да подкрепя цялата тази дандания. Не!

Фанин се усмихва на приятелката си.

— Ти си най-добрата скапана кучка, знаеш ли? — казва тя и побутва Шелби по рамото със своето.

— О, знам го.

Усмихвам се на двете, обръщам се и грабвам една чаша, завъртам крана на огромното буре с уиски и докато я пълня, наблюдавам Фанин в огледалото, което е разположено по протежение на барплота. Познавам я от дни, въпреки че не са чак толкова много. И все пак, част от мен има чувството, че винаги съм я познавал. Искам да я опозная по-добре. Все още наблюдавайки я, отпивам от партидата, от която наливам за първи път тази вечер. Докато вкусвам с наслада мекия вкус, Тео се появява зад мен, закривайки ми гледката към Фанин и ме тупва по гърба.

— Здрасти, друже. В какво си се зазяпал тук, а?

Махвам с чаша в ръка към зашеметяващия образ в огледалото — тази непокорна нейна коса, елегантната извивка на шията й, докато е отметнала глава назад и се смее.

— Фанин.

— Ааа, тогава това е тя? — Той подсвирква през зъби. — Мога да забележа притегателната й сила. Запознай ни. — Тео ме шляпва отново по гърба, отива и застава пред двете жени, изчаквайки ме. Отпивам още една глътка и се присъединявам към тях.

— Дами, това е управителят на „Айрън Фласк“, Тео Кар. Тео, тази красавица тук е Фанин Макгуйър и нейната прекрасна приятелка Шелби Мендс. Вярвам, че си имал удоволствието да говориш и с двете по-рано днес.

Наблюдавам, докато най-старият ми приятел стиската ръката на Шелби, а след това на Фанин. Задържа нейната между своите две огромни длани и й казва нещо, което не мога да чуя, но я кара да се усмихне свенливо.

Избутвам го шеговито, след което отивам и заставам до стола на Фанин, като я заграждам, поставяйки едната си ръка върху плота, а другата върху гърба на стола й.

— Какво ти казах? Репутация!

— О, това е доста забавно, казано от теб, кралю на килта. Пази се от него, Фанин. Ще те прелъсти с уиски и тази негова плисирана поличка — предизвиква ме Тео.

— Нагъл задник. Крал на килта? — Роптая аз срещу него, но без никаква злоба. — Защо не отидеш да се позанимаеш с нещо друго, а?

Той се разсмива.

— В действителност, се подготвям да прегледам всички неща, които вие, дами, ми изпратихте днес след конферентния ни разговор. Страхотни идеи.

— О, добре. Надявам се, че са точно това, което собственикът и екипът ви търсите. Обичам да прекарвам времето си тук — наистина ми помогна да ми хрумнат нови предложения — отвръща Фанин, а Шелби кима в съгласие.

— Определено ще се харесат на собственика, не че това има значение, след като аз съм управителят тук — намига им Тео. — За мен беше удоволствие, дами. Насладете се на остатъка от вечерта. Питиетата са за сметка на Джаспър. — Махва леко с ръка и се отправя към офиса.

— Изглежда много приятен.

— Aye, добър е. Всъщност сме приятели още от детинство. Бяхме заедно в средното училище, което вие наричате гимназия, а след това и в университета. — Все още съм я обградил, ароматът й ме обгръща отвсякъде. Нещо сладко и флорално с намек за ароматни подправки. Типична Фанин.

— Преместил се е тук с теб? — Пита ме Шелби, докато въвежда нещо на телефона си.

— Не, той дойде тук година или две преди мен. Помогна да отворим това място. Негово творение е.

— И собственикът му вярва напълно? — добавя Фанин.

— Aye!

— Извинете, трябва да отговоря на това позвъняване. — Шелби се плъзга от стола и си проправя път към тоалетните.

— Е, това ли е каквото се опитваш да направиш? Да ме прелъстиш с уиски и плисирана пола? — С чаша, доближена до извитите й в усмивка устни, Фанин ме поглежда през леко сведените си ресници.

— О, ще разбереш, когато те прелъстя, скъпа. — Приближавам се с още една стъпка до нея, като скъсявам разстоянието между нас, и я принуждавам да се облегне назад в стола си. — Ще го почувстваш с всеки инч от това великолепно тяло. — Без да обръщам внимание на мястото и хората, прокарвам нос по челюстта й, спирайки само за да прошепна в косата й: — Не ми трябва уиски, а единствената пола, под която ще вляза, ще е твоята.