Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Twisted, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
Оценка
4,7 (× 59 гласа)

Информация

Форматиране
in82qh (2018)

Издание:

Автор: Манди Бек

Заглавие: Опиянени

Преводач: Illusion

Година на превод: 2018

Език, от който е преведено: Английски

Издател: Читанка

Година на издаване: 2018

Тип: Повест

Националност: Американска

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5048

История

  1. — Добавяне

Глава дванадесета
Джаспър

Хванал малката ръка на Фанин в своята, я смъквам от стола и я дръпвам да върви след мен. С влизането в офиса, грабвам ключовете за избата. Тео си тръгна преди малко, а той винаги я заключва за през нощта.

— Ще си навлечем ли неприятности със слизането ни долу? — пита Фанин. Притиснала се е към гърба ми, все едно ще влизаме в обитавана от духове къща, а не в първокласна изба и дестилационна.

Разсмивам се и стисвам по-силно ръката й.

— Не, скъпа. Никой няма да загази. Още повече че аз съм този, който се грижи за уискито тук долу.

— Ти ли?

— Да. Ще ти покажа партидите, които ще пускаме този месец. Ще ти дам да дегустираш.

Слизаме бавно надолу по стъпалата и влизаме в огромна зала, където околовръст са наредени на три реда рафтове с бурета с уиски.

— Еха! Всичко това уиски ли е?

Aye! — В центъра на залата има дълга маса с чаши за дегустация. Мятам ключовете върху нея, грабвам стъклена чаша и отивам до едно от буретата. Тази сутрин му бях сложил канелка, за да мога да го пробвам. — Това ми напомня за дома. Има вкуса на Айла[1].

— Това ли е мястото, откъдето идваш?

Кимвам в потвърждение.

— И какъв е вкусът на Айла? — Фанин се настанява върху масата, люлее крака, а блестящите й обувки улавят светлината и хвърлят танцуващи отблясъци в сумрака на помещението.

Правя крачка, разтварям широко краката й с бедрата си и заставам между тях. Толкова е интимно. Близостта ни, меката светлина, ароматът на дъб и уиски и Фанин.

— Опитай.

Тя отпива от течността, езикът й се изстрелва навън, за да улови капката, която е останала върху долната й устна.

— Какво долавяш?

С рязко движение на китката, поднасям чашата до собствените си устни, точно откъм мястото, където бяха нейните току-що.

— Аз… аз не съм сигурна — заеква тя.

— Първото нещо, което усетих, е леко солен привкус. Подобно на морето около Айла — казвам дрезгаво, възбуден от топлината върху чатала ми, там, където нейната сърцевина се е притиснала в мен. — Едва доловим вкус на орехи с лек флорален намек, и двете идващи от магарешкия бодил, който е навсякъде в Шотландия. — Прокарвам пръст по челото й. — Очите ти са абсолютно същият цвят като този на бодила. Първия път, когато те видях, помислих, че си с контактни лещи.

— Не бях — тихо промълвява Фанин.

— Знам. Виждал съм как променят цвета си в зависимост от това, което чувстваш. — Поставям пръста си под брадичката й и повдигам главата й нагоре, за да мога да видя този великолепен нюанс на очите й по-добре, да наблюдавам промяната, която съм сигурен, че ще настъпи. — Те блестят ярко, когато си ядосана, а сега, когато си спокойна и се чувстваш… добре — намигвам й, — са замъглени. Все едно настъпва буря.

— Наистина се чувствам добре.

Много ми харесва това, че не е срамежлива. Честността й е едно от нещата, които най-много ми допадат. Фанин ме желае толкова много, колкото и аз нея, и не го крие нито от мен, нито от себе си. Както за мен, така и за нея няма значение, че се познаваме отскоро. Очите й обхождат лицето ми; посочва брадата ми.

— Мога ли да я докосна?

Накланям глава настрани, неспособен да прикрия самодоволната си усмивка.

— Можеш да докоснеш всичко, което поискаш, скъпа.

Тя се засмива дяволито.

— Планирам го. — Като ми намига дръзко, повдига ръка и прокарва пръсти по устните ми под мустаците, продължавайки надолу по брадата ми. Отнема ми цялата воля, която имам, да не последвам пръстите й с устни и да не ги засмуча. — Толкова е мека и лъскава като коприна. Кара ме да изпитвам желание да те погаля. — Фанин се изкисква. — Да се отъркам цялата в нея, все едно е някакво пухкаво одеяло.

Изсмивам се шумно.

— О, ще те оставя да го направиш. — Първоначално не схваща обещанието ми, но след това очите й се разширяват разбиращо.

— Ще ми хареса ли?

Aye!

— Дори не подозирах, че намирам брадите за секси, докато не те срещнах — признава си тя.

— Мислиш, че съм секси?

Aye — закачливо отговаря Фанин.

— Предполагам, че това е честно, след като си мисля, че ти си най-сексапилната жена, която някога съм виждал. — Поставям ръцете си до нея на масата, докато се приближавам още повече. Без предупреждение Фанин увива своите около врата ми.

— Някога?

— Някога.

Устните ми намират нейните в мига, в който изричам думата. Леко я захапвам, страхувайки се да не задълбочавам нещата, защото знам, че като започна веднъж, няма да искам да спра. Обаче тя има други идеи, тъй като ме придърпва към себе си, увива краката си около кръста ми, а ръцете й натискат тила ми.

— Искам да разбера какъв е вкусът на Айла върху езика ти.

Думите й, начинът, по който произнася „Айла“, съчетани с топлината на бедрата й и мекотата на дланите й, почти ме сразяват. Простенвам и й поднасям това, което иска, като завземам устата й и й давам да разбере вкуса на дома ми. Езикът ми потъва в устата й, настоява да бъде допуснат вътре. Заиграва се с нейния. Докосва го леко, а след това се отдръпва, карайки нейния да преследва моя.

Плъзвам ръцете си по дървената маса, за да мога да хвана Фанин и да я придърпам по-близо до себе си. Усещам я така добре в ръцете си. Пенисът ми е опънал дънките ми от желание да я взема точно тук и сега, да я изчукам на тази маса. Преди да сме стигнали до там, откъдето няма връщане, я повдигам от дървения плот и дори я придържам да не падне, тъй като е леко нестабилна.

Без да казвам и дума, я хващам за ръка и я дърпам нагоре по стълбите. Страхувам се какво бих могъл да кажа, ако отворя уста сега. Или може би се страхувам от това, което ще каже тя. И в двата случая, тази перспектива ме кара да не говоря, докато я водя два етажа нагоре по стълбите към апартамента ми над бара.

В момента, в който вратата се затваря, се обръщам, повдигам я и я облягам на студения метал. Инстинктивно, краката й отново се увиват около кръста ми.

— Фанин! — Гласът ми е хрипкав от желанието, което изпитвам към тази жена. Прокарвам леко зъбите си по деликатната й шия, преди да се взра в очите й. — Ще се държа като джентълмен само в следващите няколко секунди. След това ще те съблека гола и ще те чукам до припадък. Разбираш ли ме, скъпа?

Давам й възможност да се измъкне, докато тайно се надявам да не го направи. Подобно на някоя дива амазонка, издава стон, който е почти примитивен, и кимва, че е разбрала. Това е всичко, което ми трябва.

Свил коляното си, за да поема тежестта й, издърпвам коженото яке и го мятам през рамо. Оценяващо се наслаждавам на гледката пред себе си. Фанин в бял копринен потник, материята е прилепнала към върховете на освободените й гърди, зърната й втвърдени и насочени към мен, коремът й е гол. Косата е необуздана, също като погледа й, диша тежко, докато ме наблюдава, очаквайки да види какво ще е следващото нещо, което ще направя.

Знаейки, че трябва да забавя темпото, ако искам да й дам време да си промени мнението, повдигам ръцете й нагоре, хващам заедно двете й китки и ги приковавам към вратата. Главата й пада назад, като оголва шията й. Без да обръщам внимание на гласа в главата си, който ме предупреждава да не избързвам, се насочвам директно към гърдите й. Навеждам глава и дори не си правя труда да махна материята, вместо това засмуквам набъбващото зърно заедно с коприната в жадната си уста. Фанин извива гърба си в дъга, притискайки се още по-силно към мен. Слабият контрол, който имам върху волята си, намалява с още една йота, когато тя раздвижва ханша си срещу възбудения ми член. Ако е покана, това е единственото нещо, от което имам нужда. Хващам деликатния плат на потника й в юмрука си и го откъсвам от нея — тънките презрамки не могат да са преграда срещу моите потребности. С очи, широко отворени от шока, а след това замъглени от желание, Фанин процежда едно „Да!“, точно преди да поема в устата си розовата пъпка на гърдата й, хапейки и засмуквайки зърното й.

— Дяволски перфектна си, скъпа. Всеки инч от теб. Ще оставя своя белег върху цялата ти проклета перфектна кожа — вещая аз, докато прокарвам ръката си върху добре оформената й гърда, пощипвайки влажното от устата ми зърно, преди да поставя дланта си върху другата и да й отдам същото внимание. — Ще смуча тези цици, докато дойдеш толкова близо до оргазъм, че ще ме молиш да спра. И когато го направя, ще те сложа на леглото и ще заровя лицето си в горещото ти мокро коте и ще те накарам да се гърчиш, докато брадата и езикът ми те накарат да стигнеш до края. — Измъчвам така и двама ни, като подробно й обяснявам какво искам да направя с нея, но не мога да се спра. Все едно е списък с желания, който минава през главата ми.

Дишането на Фанин е толкова накъсано, колкото и моето, докато тя леко се залюлява отново към мен. Дори не съм убеден дали осъзнава, че го прави. Ръцете й са приковани над главата й, гърдите й не са покрити с нищо, освен с лекото зачервяване, останало от брадата ми, върху раменете й са се отпечатали бледи червени линии от презрамките, които скъсах. Дори и с дънковия плат, който покрива мястото, където искам да бъда повече от всичко на света, тя е повече от възбуждаща.

— Вече го няма джентълмена. Няма уиски и плисирани поли. — Наистина е изумително, че мога да се шегувам. През целия ми живот досега, членът ми не е бил толкова твърд. Когато тя изскимтява леко, използвам бедрата си да я притисна здраво към металната врата, а топлината, която прониква през дънките й, направо ме подлудява. Ако не я занеса в леглото, всичко ще приключи, преди да е започнало.

С краката й, здраво увити около мен, хващам в дланите си облеченото й в деним дупе, притискам я към себе си и се отправям към спалнята. Докато вървя, едва удържам на порива си да я отъркам в члена си. Не съм изпитвал нужда да изчукам някоя така на сухо, откакто бях надървен тийнейджър. Ето в какво ме превърна тя.

С три широки крачки стигам до леглото и я слагам да седне. Без да откъсвам очи от нейните, коленича и свалям обувките й, вдигам стъпалото й, поднасям го към устата си и го целувам по протежение на елегантната му извивка. Когато Фанин простенва, се усмихвам и отдавам същото внимание и на другото й стъпало. Би ми харесало да я изчукам гола, само с тези обувки на краката й, но това ще трябва да почака. Отчаяно желая да я освободя от дънките й и изглежда тя също толкова отчаяно иска да ги махне от себе си. Помагам й да ги издърпа надолу по краката си и тихо се засмивам, когато ги изритва заедно с бикините си.

Смехът заглъхва в гърлото ми, когато виждам голата Фанин върху леглото ми. Косата й изглежда така, все едно вече е правила любов. Перфектно заоблени гърди, стегнат корем и добре оформени бедра ме отвеждат към красивата й обезкосмена женственост и това е мястото, където очите ми се заковават.

— Мамка му, скъпа! Трябва да вървиш с предупредителна табела.

Бележки

[1] Айла — на англ. Islay, най-южният от Вътрешните Хебридски острови на Шотландия, също наричан и „Кралицата на Хебридите“. На острова се намират 7–8 дестилерии за производство на уиски. Заради отличителния си торфен вкус, повечето уискита от Айла се разпознават лесно. Този вкус, както и пушеният аромат, не са резултат от регионалните специфики, нито с кафявата „торфена“ вода, използвана понякога в производството им. Истинската причина е, че прокаралият ечемик се суши на торфени огньове, а не на огън, захранван например с въглища. Ароматният дим се прехвърля в ечемика и от там в уискито. — Б.пр.