Манди Бек
Опиянени (19)

Глава деветнадесета
Фанин

— Момиче! Не можеш вечно да си му ядосана — казва Шелби от другия край на канапето ми, докато атакува кутията със сладолед.

— Ъмм, мога. И вероятно ще го направя. — На мен самата не ми е по-лесно с моя сладолед, докато се опитвам да изровя всичките карамелени бонбони.

— Обажда ли ти се?

— Да. Постоянно. И ми изпраща цветя. И подаръци. И бонбони. И всяко друго проклето нещо, което може да бъде доставено. — Оставям празната кутия и грабвам чашата си с мускатово вино.

Преди три дни Джаспър преобърна живота ми с краката нагоре. Мислех си, че съм срещнала мъж, на когото мога да имам доверие. Мъж, който ще ми помогне да преодолея проблемите си, а не да стане един от тях. Никога не ме е интересувало, че е обикновен барман. Интересуваше ме само жената, в която се превръщах, когато бях с него. Не се бях чувствала така от много дълго време. Адам ме нарани. Много повече, отколкото си признавах. Джаспър ме караше да забравя за всичко това, когато бяхме заедно. Никога, дори и за една секунда, не се бях чувствала неудовлетворена или нежелана. Точно обратното. Правеше си труда да ми казва колко съм красива, показваше ми колко много ме желае. Харесваше дори и това, което никой друг не харесваше в мен.

— Той ме нарани, Шел — признавам си аз. — Разбирам всички „защо“. Искам да кажа, аз не съм милиардер, но разбирам, че се е опарил и че само е бил предпазлив, защото има да губи много повече от мен.

— Аха, като например още милиард долара — подкача ме Шелби.

Засмивам се на шегата й. Винаги можеш да разчиташ на нея.

— Не само това, но имам чувството, че все едно е отнел увереността ми в способностите ми да работя. Ами ако целият ентусиазъм на Тео е бил само защото се чукам с шефа му? — Отпивам голяма глътка от виното си. — Ядосана съм и на него. Разбирам, че Джаспър му е приятел и шеф, но те ни излъгаха в лицето. Не си ли бясна?

— Е, не съм доволна и от двамата, но ще го преодолея. За мен е по-лесно, тъй като не аз дадох на пеперудката си да кацне върху клончето му, за да получа накрая милиардите му. — Тя ме побутва с пръстите на краката си. Тази лудетина ме кара отново да се разсмея. Но само за кратко.

Неспособна да стоя на едно място, скачам и отнасям отпадъците в кухнята и грабвам още една бутилка мускатово на път към всекидневната. Имам усещането, че ще ни е необходимо.

— Фанин, нещата стоят така: той излъга, въпреки че не трябваше, но освен Чарлз, никога не съм виждала друг мъж така да те подкрепя, както го правеше Джаспър. Превръщаше се в бойна машина, когато някой те обидеше или се държеше лошо с теб.

Преди да започна да споря с нея, тя ме прекъсва:

— Напълно непознат, който те защити, тридесет секунди след като те беше срещнал. Това трябва да е някакъв проклет рекорд. После направи така, че да махнат Адам от проекта пет минути след като се случи онази простотия с него и Бетани. Ти ми каза как се е застъпил за теб на сватбата. А и да не забравяме, че не се страхува от пеперудката ти.

Задавям се с глътката вино, която бях отпила.

— О, Боже мой. Не го каза това току-що?

Шелби само присвива рамене.

— Както и да е. Когато намериш мъж, който е готов да те оближе през обедната ти почивка, просто се омъжваш за него.

— Ами ако е лъжец? — питам намусено.

— Ами ако не е? — Отпивайки от чашата си, тя ме наблюдава, повдигнала вежди.

— Ето защо не трябва никога работата да се смесва с удоволствието. Вече на два пъти се опарих.

Шел изсумтява:

— Да си го кажем както е — Адам никога не ти е доставял удоволствие.

— Чистата истина. — Устните ми се свиват с отвращение.

— Виж, искам да кажа, че Джаспър не те е лъгал с друга жена, не се е крил тайно зад гърба ти…

— Но ме излъга кой е в действителност, Шелби!

— Излъгал е за това, че е милиардер, както и какво работи. Знаеше името му. Някога да си си направила труда да го проучиш в Гугъл?

Поклатих глава.

— Не ми е минало през ума, че трябва да го направя.

— Вземи си лаптопа. Нека да видим какво щеше да намериш, ако го беше направила.

Неохотно ставам от канапето да взема лаптопа си и го връчвам на приятелката ми, докато аз пълня чашите ни.

— Джаспър Джеймс. Откъде каза, че е?

— Айла — отвръщам аз, спомняйки си вечерта, когато ми даде да опитам уискито, което му напомняше за любимия остров.

— Джаспър Джеймс от Айла и дестилационна „Айрън Тисъл Уиски“. Ето го. Еха-а!

— Какво? — Сгушвам се до нея и се взирам в екрана, за да видя какво я е впечатлило толкова много.

— Това е семейната къща — казва Шелби, като сочи нещо, което би могло да се опише единствено като замък. Някакъв шибан замък! — Тук пише, че дестилационната е притежание на семейството повече от сто години.

— Това го знаем. Сто години, същото семейство, най-голямата дестилационна в цяла Шотландия, бла-бла-бла. Виждаш ли името на Джаспър някъде?

— Ето, точно тук се казва, че единственият син на Анис Хюът-Джеймс и Шон Джеймс, наследникът на дестилационната „Айрън Тисъл“ е поел поста на изпълнителен директор и мажоритарен акционер на компанията преди малко повече от две години, което го прави най-желаният ерген в цяла Шотландия.

Изсумтявам с отвращение. Шелби продължава да чете:

— Ето още нещо, Джаспър Джеймс от Айла, на тридесет и две, е най-младият член на управителния съвет, който компанията някога е имала. — Като превърта надолу, тя спира, когато стига до снимка на Джаспър от някакво благотворително събитие, хванат под ръка с красива жена.

— Лорна. — Заболява ме много повече, отколкото трябва, когато ги виждам заедно. Едновременно изпитвам силна ревност, гняв и тъга. Той си изглежда същият. Все така притегателен като някакво диво животно. А тя? Тя е зашеметяваща. Дълга червена коса, чувствени женствени извивки, които ме карат да се срамувам от моите. Страхотна двойка са.

— КИФЛА! Та тя дори не е чак толкова хубава — казва възмутено най-добрата ми приятелка.

— Мисля, че си прекалено голяма, за да използваш думата КИФЛА. Всъщност, убедена съм, че си. — Бутвам я по рамото.

— Не ми казвай за какво съм прекалено голяма. Говоря каквото си искам. КИФЛА! — Всичко, което мога да направя, е да поклатя глава и да се разсмея. Ето затова я обичам. Защо винаги съм я обичала. Чувствам я повече като сестра, отколкото като приятелка. Винаги е насреща, когато имам нужда от нея, и винаги прави така, че да се разсмея, въпреки болката.

Като затваря лаптопа и скръства ръце отгоре му, Шелби се обляга назад върху възглавничките на канапето.

— Значи е можело да потърсиш. Едно малко гугъл проучване и си щяла да разбереш всичко това. Не е като да си е сменил името или да не ти е казал откъде е. По дяволите, и двете май сме големи глупачки, че не сме го направили.

Има право. Правя толкова много проучвания, когато се заемам с нов клиент, че не мога да повярвам как не съм открила връзката. Предполагам, че съм търсила погрешната информация. Бях се фокусирала върху това как да развия най-новата цел на компанията, отколкото да стигна до корените й.

— И сега какво? — Изучавам изражението й, търсейки някакво напътствие. Дали не преиграх? Не. Със сигурност не съм. Не и в онзи момент. Не и когато знаеше колко жестоко съм била наранявана преди.

— Сега трябва да решиш дали искаш да продължиш напред като отношенията са ви единствено работни, тъй като проектът е твой и кампанията вече е започнала. Или искаш да се стегнеш и да се държиш като голям човек и да му простиш за тази проклета грешна преценка, която е взел, и да го накараш да ти се реваншира. Една. Цяла. Нощ. — Шелби размърдва веждите си към мен и се извива подобно на някаква долнопробна стриптийзьорка.

— Голяма работа си. Знаеш го, нали?

— Никога не съм чак толкова голяма. Просто не знаеш как де се справяш с мен.

Шелби ми подава чашата с вино и вдига своята за тост.

— За момчетата, които са разбили сърцата ни, и за мъжете, които събраха парчетата им. Дори и за тези, които са скапани, шибани милиардери. — Преди да докосне чашата ми със своята, тя ме поглежда полуотвратена. — Само ти можеш да си намериш богато, бяло момче със секси акцент, което обича да ти яде котето.

Простенвам и чуквам чашата си в нейната, след което отпивам голяма глътка.

— Наистина го прави, Шел. И е толкова, толкова добър в това.

— Омъжи се за него. Омъжи се за този задник веднага.

Само ако беше толкова лесно!