Катрин Каултър
Съвършено непознати (24)

24.

Дилън кимна на Куинлан и се усмихна на Сали:

— Много добре се справихте. Куинлан умее да помага на хората да си спомнят. — После се обърна към Бидермайер: — Не мисля, че искаш да си тръгнеш толкова рано. Насам идват още доста наши хора. Всички те са специални агенти, което означава, че могат да те накарат да изпееш всички тайни, които си имал от двегодишен насам. Наистина са професионалисти, затова по-добре не мърдай оттук, докторе.

Ноел гледаше втренчено Бидермайер.

— Ще се моля да изгниеш в най-дълбоката дупка, която намерят, за да те хвърлят. А сега, нещастно магаре, кажи къде е съпругът ми? Кой е бил бедният човек, когото сте убили?

— Чудесен въпрос — каза Куинлан. — Кажи ни, Норман.

Доктор Бидермайер внезапно извади малък револвер от джоба на сакото си.

— Нямам какво да ти кажа, копеле мръсно. Ти съсипа живота ми, Куинлан. Нямам вече дом, нито пари, проклет да си, нямам нищо. Боже мой, с радост бих те убил, но тогава няма да си намеря място, нали?

Чу се как навън се затръшват вратите на няколко коли.

— Прекалено късно е, за да хленчиш, Норман — отбеляза Куинлан. — Сега отиваш на разпит. Но можеш да сключиш и сделка. Кажи ни къде се крие Еймъри Сейнт Джон. Искаме да знаем и името на човека, чието лице си аранжирал. Разкажи ни цялата тази ужасяваща история.

— Върви по дяволите, Куинлан.

— Надявам се да не е за дълго — отговори му агентът. — Значи Еймъри Сейнт Джон е продължавал да плаща, за да държиш Сали като затворник. Този, който я проследи до Коув и надникна през прозореца на спалнята й, наистина ли беше баща й? Ти с него ли беше? Вие двамата ли ни обезвредихте, за да върнете Сали в прекрасния санаториум? Да, струва ми се, че е вярно. Именно Еймъри Сейнт Джон се е обадил по телефона на дъщеря си и той е надничал през прозореца на спалнята.

— Всичко това е лъжа, всичко. Сега си тръгвам. Ела тук, Ноел. Не мисля, че ще стрелят, ако ти си с мен.

Сали каза:

— Баща ми трябва да е бил бесен, че съм го видяла да бяга през прозореца. Мислел си е, че ще го обявя на целия свят. Ето защо е искал да ме задържите в санаториума.

— Не ставай смешна, Сали — каза Бидермайер. — Ти си луда. Избягала си от психиатрична болница. Даже и да беше разказала всичко това на ченгетата, никой нямаше да ти повярвай.

— Но щеше да повдигне някои въпроси — отговори Куинлан. — Аз лично бих се зачудил и щях да разнищя случая. Аз съм истински старомоден агент на ФБР по отношение на такива неща. Нямаше да го пропусна просто така. Сали е права. Ето защо ти и баща й сте я държали затворена. Така щеше да бъде отстранена за постоянно. А баща й е мислел, че тя е знаела, че той е предател, или поне е подозирала, че той не е почтен гражданин.

— Млъквай. Ела тук, Ноел, или ще застрелям проклетата ти дъщеря.

— За колко пари говорим, Норман? Няколко милиона? Или повече? Чудех се защо искаш Сали толкова силно. Тя е била застраховката ти, нали? Когато е при теб, няма защо да се тревожиш, че Еймъри Сейнт Джон ще те убие. Разбира се, той би могъл да убие и Сали, но това неизбежно би повдигнало много въпроси. Не, най-добре за него е било да продължава да ти плаща, докато не му хрумне някоя по-добра идея как да се отърве от теб. Има ли нещо, което не съм разбрал правилно, Норман? Обожавам престъпните заговори в реалния живот. Романите не могат дори да ги наподобят.

Д-р Бидермайер размаха пистолета.

— Ела тук, Ноел!

Скот се раздвижи на пода, тръсна глава, простена и бавно се изправи.

— Какво става тук? Какво правиш, Бидермайер?

— Тръгвам си, Скот. Ако искаш, можеш да дойдеш. Ще вземем Ноел. Ченгетата няма да рискуват да стрелят, защото може да я улучат. Ела тук, Ноел. — Той насочи пистолета си към Сали. — Веднага.

Ноел пристъпи бавно към него. Той сграбчи ръката й и я придърпа силно към себе си.

— Ще излезем през прозореца. Бавно и внимателно, Ноел, бавно и внимателно. А, Скот, защо просто не останеш на мястото си? Всъщност аз никога не съм те харесвал, винаги съм смятал, че си само един незначителен червей. Да, просто стой там.

— Това, което правиш, не е много разумно, Норман — изрече Куинлан. — Повярвай ми, изобщо не е разумно.

— Млъквай, копеле такова! — Той отвори с ритник прозореца и издърпа Ноел през него. Куинлан не помръдна, само клатеше глава.

Дилън каза:

— Ти го предупреди, Куинлан.

Чуха се гласове и два изстрела. След това гробна тишина. Дилън се втурна навън.

— Ноел! — Сали изтича през прозореца към вътрешния двор, като непрекъснато повтаряше името й.

Те се обърнаха и видяха как Ноел залитна към дъщеря си и двете се прегърнаха.

— Обичам щастливия край — каза Куинлан. — А сега, Скот, защо не ни кажеш коя е любовницата ти — Джил или Моника?

— По дяволите, аз съм обратен!

— Господи, това се казва изненада! — възкликна агентът.

Дилън се върна.

— Бедният Норман Липси има само драскотина на ръката. Ще се оправи.

— Радвам се — отговори Куинлан.

— Скот е обратен, Джеймс? — Сали се вгледа втренчено в съпруга си. — Ти си обратен и се ожени за мен?

— Нямах друг избор — отговори той. — Баща ти е безскрупулен. Бях фалшифицирал някои от сметките на наши клиенти, но той разбра. Тогава ме въвлече в сделките с оръжие и ми нареди да се оженя за теб. Освен това ми плати, но повярвай ми, не достатъчно, за да те изтърпя през тези шест месеца.

Куинлан се засмя и придърпа Сали към себе си.

— Надявам се, че това не те депресира много.

— По-скоро ме радва.

Чуха как докторът псува навън, после започна да стене, като се оплакваше, че ще умре от загуба на кръв и че копелетата искат той да умре.

— Справедливост. И аз искам да видя как ще възтържествува справедливостта — отвърна му Дилън.

Сали каза:

— Все още няма справедливост. Джеймс, къде е баща ми?

Той я целуна по устата и я прегърна.

— Първо ще проверим дали паспортът му е изчезнал. Ако не е, ще го хванем много скоро.

— Има още нещо — каза Дилън. — Къде е проклетият пистолет на баща ти?

— Спомням си, че хукнах след баща ми през прозореца. Хвърлих го в храстите.

— Ченгетата щяха да го намерят. Но не са.

— Тогава това означава, че баща й я е видял да го хвърля и се е върнал, за да го вземе. — Куинлан се усмихна. — Този пистолет ще го идентифицира по-добре и от пръстови отпечатъци.

— А оня беден човечец, когото докторът е оперирал? Кой ли е бил той?

— Не знам дали някога ще разберем, Сали, освен ако Бидермайер проговори. Бил е кремиран. Проклятие, всички улики са били там, щели са да ми извадят очите. Преди около осем месеца баща ти е направил ново завещание, в което се посочва, че иска да бъде кремиран веднага след смъртта си. Норман Липси е пластичен хирург. Ти беше сигурна, че на телефона е бил баща ти. Трябваше да ти повярвам, но аз смятах, че това, което си чула, е бил някакъв запис на гласа му. Ще го хванем, Сали, обещавам.

Куинлан я отведе в дома си и я накара да му обещае, че ще стои там. Налагаше се да отиде в управлението и да разбере как върви разследването.

— Но вече минава полунощ.

— Голяма работа. Цялата сграда на ФБР ще е осветена. Е, в краен случай поне целият пети етаж.

— Мога ли да дойда с теб?

Той си представи около тридесетина мъже и жени, които говорят едновременно, преглеждат купища документи, една група анализират това, което са открили в кантората на Еймъри Сейнт Джон, друга група се ровят в документацията на д-р Бидермайер.

След това трябваше да разпитва д-р Бидермайер — искаше му се да остане насаме с него, само двамата и един касетофон и да започнат. Той едва се въздържа да не потрие ръце.

— Да — отвърна той. — Можеш да дойдеш, но агентите ще започнат да те разпитват дотогава, докато не ти се прииска да се върнеш в утробата на майка си и да заспиш.

— Готова съм да говоря. — Тя му се усмихна широко. — О, Джеймс, изпитвам такова облекчение. Скот е обратен, а майка ми не е била замесена. Освен теб наистина имам още някого на моя страна.

* * *

Марвин Брамър, помощник-директор и завеждащ отдел „Криминални разследвания“, поиска да я прегледат лекари и психиатри от ФБР. Куинлан го разубеди.

В края на краищата Сали проведе дълъг разговор с Мартин Брамър.

Когато приключи дългият разпит, беше разбрал от нея още подробности за онази нощ. Брамър беше един от най-добрите в това отношение във ФБР. Може би дори по-добър и от Куинлан, но тя се съмняваше дали Джеймс щеше да си признае.

На излизане от кабинета на Марвин Брамър, докато той вървеше след нея и леко я придържаше за лакътя, тя видя Ноел, която седеше в малката чакалня и спеше. Изглеждаше млада и много хубава. Обаче Сали се страхуваше от баща си. Какво щеше да стане, ако той отново се добереше до Ноел? Ами ако се добереше до нея самата? Беше казала всичко това на Брамър, но той я беше уверил, че и двете ще имат охрана. Еймъри Сейнт Джон не би могъл дори да се доближи до тях. Освен това той смяташе, че баща й не би постъпил толкова глупаво. Не, всичко ще бъде наред.

— Това е майка ми — каза Сали. — Нали е красива? Тя винаги ме е обичала. — Усмихна се на Брамър по начин, който би обезоръжил и много по-циничен мъж.

Той се прокашля. Прокара пръсти през гъстата си побеляла коса. Говореше се, че уменията му на разпитващ са нараснали изключително много, откакто косата му побеляла за една нощ при престрелка преди пет години, когато едва не го убили. Видът му будеше доверие.

— От това, което Куинлан ми каза — той настояваше да говорим със Скот Бренърд — явно Скот наистина е присвоил малки суми от сметки на клиенти. Но баща ви го е хванал и така започнало всичко. Свършил е известна част от мръсната работа на баща ви, така че той наистина го е държал в ръцете си. А, права сте, той наистина е имал любовник, мъж на име Алън Фокс, от британското посолство. Съжалявам.

— Всъщност това е облекчение за мене. Така не се чувствам наранена, господин Брамър — изрече тя и това беше истина. — Просто съм изненадана. Наистина са ме използвали, нали?

— Да, но това се случва с много хора. Не толкова жестоко, но много хора са манипулирани от по-могъщите от тях, от по-умните, от тези, които имат повече пари. Но както вече ви казах, този проблем няма да съществува повече, госпожо Бренърд.

— Наричайте ме Сали. След всичко, което се случи, не знам дали бих поискала да се обръщат към мен повече с името Бренърд.

— Сали. Хубаво име. Куинлан харесва името ви. Каза, че това име го кара да се чувства комфортно, кара го да се чувства така, сякаш винаги очаква да получи една усмивка или дори още нещо, но не уточни какво. Понякога Куинлан е много сдържан, особено когато е на работа или по-скоро, когато говори с мен, неговия шеф.

Тя нищо не каза.

Брамър нямаше представа защо го направи, но тази дребна млада жена, която беше преживяла толкова много, която нямаше понятие как се извлича информация от хората, го беше накарала да си разкаже и майчиното мляко — при това, без да каже нито дума.

Всъщност много му се искаше да я отведе в дома си, да я нахрани и да й разказва вицове, докато започне да се залива от смях.

Подтикнат от желанието си да я покровителства, той каза:

— Познавам Куинлан от шест години. Той е отличен агент, интелигентен. Притежава онова шесто чувство, което в много случаи му позволява да влезе в главата или душата на друг човек. Дори не съм сигурен в кое от двете. Понякога се налага да го обуздавам, да му крещя, защото той обича да работи като единак, а ние тук не одобряваме това. Агентите на Бюрото са обучени да работят в екип, освен, разбира се, онези от Ню Йорк и Куинлан тук в управлението в Метро. Но аз винаги успявам да разбера, дори когато той смята, че ме е заблудил. Притежава също онова умение да накара хората да си спомнят неща, заровени дълбоко в съзнанието им. Точно това направи и с вас тази вечер, нали?

— Да, но, от друга страна, господин Брамър, вие успяхте да измъкнете от мен много повече.

— Това стана само защото Куинлан отвори кранчето, така да се каже. Освен че е един от най-добрите агенти в управлението, той е и много талантлив човек. Свири на саксофон. Произхожда от голямо семейство, разпръснато по целия Източен бряг. Баща му, който се пенсионира преди две години, беше един от най-добрите началници, които Бюрото някога е имало. Бракът му с първата му съпруга, Тереза, беше голяма грешка, но тази страница от живота му вече е затворена. Известно време той страда, премисли много неща, а после успя да излезе от летаргията и да се оправи. А сега срещна вас и единственото нещо, което прави, е да се усмихва, да потрива ръце и да говори за бъдещето. Отнасяйте се добре с него, Сали.

— Искате да кажете да бъда мила с него?

Марвин Брамър се засмя.

— Неее, бийте го, вземайте му парите и не му позволявайте да прилага остроумните си шегички на ваш гръб.

— Шегички?

Той се усмихна изненадано и поклати глава.

— Не го познавате от много време. Щом се ожените, ще разберете, Сали. Бащата на Куинлан беше същият. Но Куинлан притежава нещо, което баща му нямаше.

— И какво е то?

— Вас — отговори Марвин. Той леко докосна лицето й. — Не се тревожете, Сали. Ще пипнем баща ви и той ще си плати за всичко, което е сторил. Куинлан ми разказа накратко цялата история. Спомена ми как баща ви се е обаждал два пъти по телефона и как лицето му се появило на прозореца на спалнята ви в къщата на леля ви в онова малко градче, наречено Коув. Естествено той е смятал, че това е някой, който се представя за баща ви или просто запис от касета. Каза ми, че сте знаели, че това е баща ви, и сте се изплашили. Каза ми, че никога не би се усъмнил във вас. Нека сега да говорим откровено, Сали. Има нещо друго, освен убийството на непознатия мъж, нещо друго, освен това, което ви е сторил, въпреки че стомахът ми се свива само като си помисля. Това са мръсните сделки, с които се е занимавал от няколко години — продажба на оръжие. Федералните ще го накълцат на парчета заради това. Естествено точно поради тази причина се намесихме и ние след убийството му. Съжалявам, че ви е баща. Убедени сме, че това е още една причина, поради която ви е затворил в клиниката на Бидермайер. Вярвал е, както каза и Скот Бренърд, че сте видели някакви компрометиращи документи. Спомняте ли си да сте видели нещо, което да доказва, че баща ви е замесен в търговия с оръжия?

Сали поклати глава:

— Абсолютно нищо, господин Брамър. Но вие наистина сте убедени, че това е една от причините, поради които баща ми ме е изпратил в клиниката, нали?

— Логично е. Другата причина — отмъщението — само по себе си не е достатъчен мотив. Не, смятам, че причините са комплексни. Разбрал е, че Скот ще ви загуби и така той, Еймъри Сейнт Джон, също губи контрол. А той е бил убеден, че сте видели някакви компрометиращи документи за сделките му с оръжие. Това е повече от достатъчно, Сали. Кое е било от първостепенно значение за баща ви? Не знам. И никога няма да разберем.

— Нямате представа колко много ме мразеше той. Обзалагам се, че дори майка ми смята, че това е достатъчно основателен мотив.

— Ще разберем, когато го хванем — каза Марвин Брамър. — Тогава ще го накараме да си плати. Наистина много съжалявам за това, Сали. Не сте имали истинско детство, но това е животът. Понякога злото е дълбоко вкоренено в някои хора.

— Какво ще стане с доктор Бидермайер?

— А, Норман Липси. Само ако се бяхме сетили по-рано да възложим на Дилън да се заеме с него. Този човек може да накара компютъра да запее. Ние се шегуваме, че той не е самотник като Куинлан, защото винаги носи компютъра си под мишница и модема, преметнат около врата си като лекарска слушалка. Може да проникне във всяка система на планетата. Страхотен е. Шегуваме се, че дори спи с проклетото нещо. Мисля, че даже някой да му даде съвсем нов модел телефон, той би измислил модем, който да работи. Агентите в Бюрото нямат партньори както ченгетата, но Куинлан и Дилън винаги се справят отлично.

Боже Господи, защо се отплеснах така? Искахте да знаете за Норман Липси. Той ще отиде в затвора за много дълго време. Не си губете времето да се тревожите за него. Той отказа да говори. Заяви, че Холанд е малоумен и лъжец. Но това е без значение. Ние имаме достатъчно доказателства.

Тя се сви и потрепери. Прииска му се да я успокои по някакъв начин, но не знаеше как. Само каза:

— Повярвайте ми, Липси здравата е затънал. Все още не знаем кои са всички онези хора, които държи затворени против волята им. Нашите служители ще разпитат всеки един поотделно, ще прегледат досиетата им, ще говорят с техните роднини. Скоро всичко ще се изясни. Мисля, че когато цялата тази история приключи, на някои много богати и известни хора няма да им е вече толкова весело. Освен това Липси е съучастник в убийство. Свършено е с него, Сали няма защо да се тревожите.

Господи, какво ли й е сторил този човек? Не можеше да си представи. А и не искаше.

Когато Куинлан се приближи, очите му грейнаха от удоволствие, че вижда Сали. Тя беше бледа и слаба, с разрошена коса, но в очите й се четеше същата радост, че го вижда. Марвин Брамър се върна в кабинета си, като си мислеше, че не може да си спомни откога не е говорил толкова много.

Тя можеше да измъкне от Куинлан всяка една тайна, без той да се усети. Но по-добре, че не осъзнаваше какво влияние има върху хората.

Добре, че не е шпионка, защото тогава здравата щяха да загазят. Освен това се радваше, че майка й не е замесена в цялата тази гнусотия.