Едуард Бас
Единадесеторката на Клапзуба (7)

7

Жителите на Долни Буквички скоро свикнаха с присъствието на знатния младеж и с честите посещения на любопитните чужденци. В строгия, трезвен редовен живот на Клапзубовите момчета нямаше място за блясък и разкош. Уелският принц живееше при тях като истински техен брат, без да му се правят каквито и да е отстъпки, но и без да бъде обиждан. Първия ден старият Клапзуба го подложи на щателен преглед, провери мускулите, дишането и сърцето му и щом видя, че принцът бяга на къси и дълги разстояния като заек, потупа го със задоволство по рамото и започна тренировките. От пролет до късна есен принцът прекарваше с отбора било на игрището, било на походи в гората. През зимата караха ски и се возеха на шейни, а останалото време тренираха в хамбара. За един месец принцът дотам научи чешки, че се разбираше добре с братята; живееха си весело, защото дванадесетте млади, силни и здрави юноши бяха големи шегобийци и шмекери. И старият Клапзуба не падаше по-долу от тях, но само след като приключат всекидневната тренировка. През време на тренировките той не разрешаваше никакви клинчения и почивки; това наистина беше тежка работа, след която принцът често го болеше цялото тяло. Но баща му беше прав, като уверяваше стария Клапзуба, че момчето е здраво по природа. То издържа трудното начало и след шест месеца се измени така, че човек не можеше да го различи от братята Клапзубовци. Гръдният му кош беше изпъкнал като камбана, главата леко вирната, раменете яки като от желязо, краката пъргави и еластични в ставите като на танцьор, цялото тяло гъвкаво като на котка и жилаво като на зубър — нищо чудно, че големите фотографии, помествани в английските вестници, бяха придружени със статии, пълни с хвалебствия за възпитателните методи на стария Клапзуба.

А какво да кажем за деня, когато неумолимият страж на отбора допусна английският резервен играч да участвува в истински мач! Вестниците в цял свят коментираха неговата игра и старият Клапзуба получи такава реклама за своята единадесеторка, на каквато изобщо не разчиташе. От всички краища се стичаха учители, треньори и всевъзможни специалисти, за да разберат как трябва да се подготвят играчите за състезания. Научиха много, но главната тайна на Клапзубовци не можаха да доловят. Тя се криеше в тяхното душевно и морално превъзходство, в безусловната и безкористна готовност, с която си помагаха един на друг, в истинското и чисто братство, за което старият Клапзуба не им говореше и не им изнасяше лекции, но което възпита у тях. То именно им помагаше да побеждават!

Отново и отново се носеше славата им по цял свят и кралският резервен играч ги придружаваше навсякъде, за да замести някого, когато бе необходимо. Принцът живя така неразделно с Клапзубовци цели две години, докато не бе повикан да се върне в Англия, за да продължи образованието си. Сбогува се сърдечно, едва ли не плачешката, с Клапзубовци, и си замина, но не ги забрави и използуваше всяка възможност, за да поиграе с тях. Иначе участвуваше редовно в отбора на Хъдерсфилдския клуб и беше най-популярният център-нападател на Англия. Живееше непрекъснато в спортна атмосфера и когато настъпи моментът да поеме управлението на страната, в истинския смисъл на думата се възкачи на трона направо от игрището. Беше му много трудно да се раздели с другарите си от клуба и да се откаже от шумния живот на зеления терен.

Първото задължение на новия владетел беше да произнесе тронно слово. Министерският съвет заседава цяла нощ, за да изготви първото слово на младия крал. В него трябваше да се упоменат всички политически проблеми и министрите здравата се изпотиха, докато изложат най-дипломатично всичко. Но когато на сутринта министър-председателят си издействува аудиенция при младия крал и пожела най-покорно да му предаде текста на тронното слово, негово величество го прекъсна още след първото изречение:

— Благодаря ви, драги председателю, но аз вече написах самичък тронното си слово. Може би няма да е съвсем дипломатично, но затова пък ще бъде в чисто английски дух.

И негово величество извади от джоба си бележника и зачете:

На моите народи!

Готвейки се тържествено за своя политически шут, желаем днес да напомним на своя народ правилата, по които ще се ръководим в играта. В Англия съществува славна традиция винаги да се предпазваме от офсайд. Желаем да останем верни на този почетен завет на своите предшественици и обещаваме да защищаваме колкото се може по-смело и по-самоотвержено нашите цветове и всички опасни топки да извадим в аут или в краен случай в ъглов удар. Обещаваме да избягваме грубата игра и да не излагаме народа си под заплахата на военната „дузпа“.

Ще се стараем с всички сили да провеждаме комбинациите с тримата вътрешни нападатели, като при това смятаме финансите за най-добър центърфорвард, а търговията и промишлеността за най-добри инсайди на Англия. Ще се грижим неотклонно между всички слоеве на населението да цари безупречна съгласуваност и ще даваме предпочитание на късите ниски подавания пред авантюристичната система „kick and rush“.^[1] Ще се постараем подаването с глава да не бъде занемарявано и се надяваме след време, когато небесният съдия ни изсвири за последен път, резултатът за Англия да бъде висок, като при това всеки признава, че сме играли честно!

Да ни помага бог!

Хип-хип-ура, хип-хип-ура, хип-хип-ура!