Включено в книгата
Оригинално заглавие
Klapzubova jedenáctka, ???? (Пълни авторски права)
Превод от чешки
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 1 глас)
Сканиране, корекция и форматиране
thefly

1

005_otbora.png

Живееше някога беден селянин на име Клапзуба, който имаше единадесет сина. Той бе толкова беден, че не знаеше как да нареди синовете си, и затова образува от тях футболен отбор. Край колибата си имаше хубава, равна ливадка, която превърна в игрище, продаде козата, купи с парите две футболни топки и момчетата започнаха да тренират. Най-големият, Хонза, беше страшен дългуч, затова застана на вратата, а най-малките, Франтик и Юра, бяха дребни и пъргави, тях старият Клапзуба постави да играят крила. Сутрин още в пет часа той събуждаше момчетата и ги повеждаше на бърз едночасов поход в гората. Когато изминаваха шест километра, те се обръщаха и се втурваха в тръс към къщи. Едва тогава получаваха закуска и започваха да тренират. Старият Клапзуба следеше строго всеки играч да знае всичко. Той ги учеше да поемат топката във въздуха, да я спират, да подават, да финтират, да стрелят от място и в движение, от земята и от воле, да центрират, да връщат топката назад, да дриблират, да играят с глава, да бият дузпа и корнер, да хвърлят тъч, да умъртвяват топката, да я спират с гърди, да правят комбинации между тримата вътрешни нападатели или между един вътрешен, крило и полузащитник, да подават на крилата, да предприемат нападения или да ги спират, да пускат дълги пасове, да вкарват голове, да използуват многоходови комбинации, да преварват, да се пласират, да изчистват топката с плонж, да я фалцират, да лъжат, да не са в засада, да прескачат подложения им крак, да играят с един защитник, да ритат боц, външно, с коляно, вътрешно, с пета. Както виждате, много неща трябваше да научат момчетата на Клапзуба и то далеч не бе всичко. Към това се прибавиха още специалните тренировки по бягане и скачане. Трябваше да могат да бягат всички разстояния от петдесет ярда до две мили, да усвоят скока на дължина, на височина, овчарски скок, троен скок, бягане с препятствия и главно — бързо да стартират. Но и то не беше всичко: трябваше още да хвърлят гюлле, копие и диск, за да заякнат мишците им, да упражняват борба класически стил, за да се развият мускулите на тялото им, и да теглят въже, за да станат снагите им като желязо. Но преди всичко правеха дихателни упражнения с леки игри, защото старият Клапзуба казваше, че без правилно дишане и нормален пулс всяко упражнение е просто убийствено. С една дума, имаха толкова работа, че по пладне дотичваха в къщи гладни като вълци, изгълтваха обеда и дори облизваха дъната на тенджерите и тавите. После лягаха един до друг на пода или на земята в дворчето и почиваха един час. При това не приказваха много-много, всеки бе доволен, че може да лежи, без да се помръдва. След един час старият Клапзуба изтърсваше лулата си, свирваше и момчетата отново се залавяха за работа. Привечер и баща им обуваше футболни обувки и се присъединяваше към синовете си, за да станат дванадесет и да могат да играят по шестима на двете врати. Вечер нахълтваха в къщи като пълноводна река, Клапзуба ги масажираше един след друг, лисваше върху всекиго по три ведра студена вода (в колибата нямаха душ), после им даваше лека вечеря и като си поприказваха малко, ги прогонваше да спят. На сутринта всичко започваше отначало и така ден след ден, цели три години. На края на третата година Клапзуба отскочи до Прага и донесе една табелка, която закова на вратата. Тя имаше синя рамка и по средата, на бялото поле бе написано с червени букви:

 

СПОРТЕН КЛУБ — ЕДИНАДЕСЕТОРКАТА НА КЛАПЗУБА!

 

В джоба си имаше удостоверение от Централното чешко областно управление, че единадесеторката на Клапзуба е зачислена във „В“ група. Момчетата страшно се разсърдиха, че са във „В“ група, но старият Клапзуба им каза:

— Всичко по реда си. Ако даде бог, ще натупате и „Славия“, но по-напред трябва да стигнете до нея. Научих ви на всичко, що ви е нужно, а сега сами си пробивайте път. Няма друга оправия на тоя свят.

Момчетата пороптаха още малко, а после легнаха да спят и само Франтик с Юра си шепнеха как да се освободят от Раца и да вкарат гол на Ханя или как на „Спарта“ да надхитрят Хойер и да пратят топката в ъгъла на вратата на Пейер.

През пролетта започнаха състезанията за първенство. Единадесеторката на Клапзуба замина за Прага за първата си футболна среща с Атлетическия клуб „Хлубочепи“. Никой не ги познаваше, хората се смееха на името им, а още повече на вида на единадесетте изплашени селски момчета с агнешки калпаци, които никога не бяха идвали в града и които водеше стар чичо с лула в устата. Но когато Клапзубовци заеха местата си на игрището и футболният съдия изсвири, започна вавилонско стълпотворение. Първото полувреме завърши тридесет и девет на нула за Клапзубовци, а във второто полувреме играчите на Атлетическия клуб „Хлубочепи“ изобщо не се явиха на игрището. Те заявиха, че в областното управление сигурно е станала някаква грешка и че тоя отбор не може да бъде във „В“ група. Старият Клапзуба седеше на пейката, слушаше какво се говори около него и само се хилеше и хихикаше, местеше лулата си от единия ъгъл на устата в другия и очите му святкаха като на котарак. Едва когато и съдията призна, че имало някакво недоразумение и че щял да съобщи в областното управление, той отиде при момчетата в съблекалнята, потупа ги по раменете и ги откара в къщи.

В сряда пощенският раздавач му донесе дълго писмо. В него пишеше, че по решение на областното управление единадесеторката на Клапзуба минава в „Б“ група и че в неделя трябва да играе срещу Спортен клуб „Връшовице“. Старият Клапзуба се засмя и момчетата му се засмяха с него.

В неделя бяха във Връшовице. Събра се многохилядна публика, защото по Прага се бе разчуло какъв забележителен отбор е единадесеторката на Клапзуба. Старият Клапзуба пак седна с лулата си на пейката, смигна на момчетата и те спечелиха с четиринадесет на нула. Отново настъпи суматоха, отново пристигна писмо и единадесеторката на Клапзуба мина в „А“ група. Повече скокове не можеха да се правят. Така че побеждаваха един след друг клубовете: Спортен клуб „Крочехлави“ с 13:0, „Спарта“ (Коширже) — 16:0, „Спарта“ (Кладно) — 11:0, „Чехия“ (Карлин) — 9:0, Нуселския спортен клуб — 12:0, „Метеор“ (Прага VIII) — 10:0, Чешкия атлетически футболен клуб — 8:0, Спортен клуб Кладно — 15:0, Атлетическия футболен клуб „Връшовице“ — 17:0, „Унитон“ (Жижков) — 4:0, Викторка — 6:0 и на полуфинала трябваше да се срещнат със „Спарта“. Тази седмица старият Клапзуба позволяваше на момчетата само леки тренировки, много ги масажираше и в неделя преди мача направи разместване в отбора. Два часа по-късно изпрати телеграма на жена си:

„Спарта“ победена 0:6, Кадя даже не гъкна!

Същата неделя „Славия“ победи „Унион“ с 3:2 и след една седмица се срещна с единадесеторката на Клапзуба. В Летна имаше такава навалица, че трябваше да се намеси войската и да затвори улиците; останалите състезания бяха отменени, за да могат всички да видят отбора на Клапзуба. Той пристигна в Летна с автобус. Старият Клапзуба седеше при шофьора и гледаше хората. Той отведе момчетата в съблекалнята, почака да се преоблекат и после им рече:

— Е, какво, момчета, ще ги натупаме ли?

— Ще ги натупаме! — отвърнаха синовете му и излязоха на игрището. А двама членове на комитета въведоха баща им в ложата, където седяха пражкият кмет, директорът на полицията и министърът на финансите. В ложите е забранено да се пуши, но когато старият Клапзуба извади лулата си, директорът на полицията смигна на полицаите, демек, тоя господин може да пуши тук. В това време на игрището избухна бой между фотографите, защото се бяха насъбрали към шестдесет души с апарати и всеки искаше да фотографира единадесеторката на Клапзуба. Най-сетне отборите заеха местата си и футболният съдия изсвири. Момчетата на Клапзуба играеха като никога досега. „Славия“ също беше във форма, но в първото полувреме загуби 0:3, а във второто получи още два гола. Публиката отнесе на рамене единадесеторката на Клапзуба чак до хотела. Пред хотела имаше такава блъсканица, че директорът на полицията помоли стария Клапзуба да произнесе от балкона слово, иначе нямало да се разотидат. Старият Клапзуба излезе на балкона, извади лулата от устата си, побутна назад калпака си и когато долу шумящата и ревяща многохилядна тълпа се успокои и стихна, рече:

— Тъй ами! Само тъй! Казах им: „Дявол да го вземе, момчета, натупайте ги!“ И те ги натупаха. Това е то, когато децата слушат родителите си!

Тази реч стария Клапзуба произнесе пред двадесет хиляди души, когато отборът му спечели първенството в страната с общ резултат 122:0.