Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Black Cloud, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 14 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
hammster (2007)
Допълнителна корекция
moosehead (2017)

Издание:

Фред Хойл. Черният облак

Роман

Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1984

Библиотека „Галактика“, №60

Редакционна колегия: Любен Дилов, Светозар Златаров, Елка Константинова,

Агоп Мелконян, Димитър Пеев, Огнян Сапарев, Светослав Славчев

Рецензент: д-р Светослав Славчев

Преведе от английски: Теодора Давидова

Редактор: Гергана Калчева-Донева

Оформление: Богдан Мавродинов, Жеко Алексиев

Рисунка на корицата: Текла Алексиева

Художествен редактор: Иван Кенаров

Технически редактор: Пламен Антонов

Коректор: Паунка Камбурова

Английска, I издание

Дадена за набор на 28.VI.1984 г. Подписана за печат на 10.XI.1984 г.

Излязла от печат месец декември 1984 г. Формат 70/100/32 Изд. №1792. Цена 2 лв.

Печ. коли 19. Изд. коли 12.30. УИК 12.56.

ЕКП 95366 23432 5637-104-84

08 Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна

Държавна печатница „Балкан“ — София

Ч 820–31

© Теодора Давидова, преводач, 1984

© Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев, библиотечно оформление, 1979

© Текла Алексиева, рисунка на корицата, 1984

c/o Jusautor, Sofia

 

Fred Hoyle. The Black Cloud

© 1957, Fred Hoyle, Signet Book

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекции от gogo_mir; отделяне на предговора като самостоятелно произведение
  3. — Корекция на правописни и граматически грешки

Втора глава
Събрание в Лондон

Четири дни преди това в сградата на Кралското астрономическо дружество в Лондон се състоя твърде любопитно събрание. То не беше свикано от Кралското астрономическо дружество, а от Британската астрономическа асоциация, съставено предимно от астрономи аматьори.

Рано същия следобед Крис Кингсли, професор по астрономия в Кембриджския университет, пътуваше с влака за Лондон, за да присъствува на събранието. За него, най-известния сред теоретиците, бе крайно необичайно да участвува в събрание на наблюдатели аматьори. Напоследък бяха плъзнали слухове за непредвидени отклонения в координатите на планетите Юпитер и Сатурн. Кингсли не вярваше на слуховете, но според него недоверието трябваше да почива на здрава основа и затова се налагаше да чуе какво ще кажат онези приятели.

В Бърлингтън хаус пристигна към четири часа, точно по време на следобедния чай, и с изненада установи, че освен него бяха дошли немалко професионалисти, включително и Кралският астроном. „Не съм чувал за подобен случай в БАА. Положително някой млад журналист е пуснал слуховете“, помисли си той.

Час и половина по-късно Кингсли влезе в заседателната зала и зърна свободно място на първия ред, точно до Кралския астроном. Едва успя да се настани, и доктор Олдройд, който заемаше председателското място откри заседанието:

— Дами и господа — започна той, — днес сме се събрали, за да разгледаме някои нови, вълнуващи открития. Но преди да извикам първия докладчик, бих желал да изразя радостта си, че виждам толкова много знаменити лица сред нашите гости. Убеден съм, че времето, което са отделили, за да го прекарат с нас, няма да се окаже загубено. И съм сигурен, че важната роля на любителя астроном ще бъде демонстрирана за пореден път.

При тези думи Кингсли вътрешно се разсмя, а неколцина от другите професионалисти се размърдаха на столовете си. Доктор Олдройд продължи:

— А сега имам удоволствието да поканя мистър Джордж Грийн да ни запознае със своя доклад.

Мистър Джордж Грийн скочи от мястото си в средата на залата и бързо-бързо се упъти към трибуната, стиснал в дясната си ръка дебела папка с листове.

През първите десетина минути мистър Грийн показваше диапозитиви на собствения си телескоп и Кингсли слушаше най-внимателно и учтиво. Но когато десетте минути се проточиха до четвърт час, той започна да нервничи. Следващият половин час бе за него живо мъчение — преметна първо единия си крак върху другия, после го смени, въртеше се наляво и надясно и всяка минута поглеждаше часовника на стената. Всичко беше напразно — мистър Грийн говореше и говореше, твърдо решен да доведе започнатото докрай. Кралският астроном непрестанно поглеждаше към Кингсли и леко се подсмихваше. Останалите професионалисти се подбутваха един друг злорадо. Погледите им не слизаха от Кингсли. Мъчеха се да отгатнат кога ще прелее чашата на търпението му.

Но чашата не преля, защото мистър Грийн внезапно се сети за целта на своето изказване. Привършил описанието на драгоценния си телескоп, той обсипа аудиторията с данни от наблюденията си, подобно на куче, отърсващо се от водата след къпане. Наблюдавал Юпитер и Сатурн и изчислил координатите им много старателно, при което установил, че те се различават от данните в Мореплавателския алманах. Притича до дъската и написа следните цифри, след което се върна на мястото си:

Отклонение в дължината Отклонение в деклинацията
Юпитер + 1 минута и 29 секунди — 49 секунди
Сатурн + 42 секунди — 17 секунди

Кингсли остана глух за бурните ръкопляскания, последвали речта на мистър Грийн, защото целият се тресеше от гняв. Той дойде на събранието с намерение да чуе за отклонения, възлизащи на не повече от няколко десети от секундата. Те можеха да се обяснят с неточно и некомпетентно измерване. Или с някоя нищожна статистическа грешка. Но цифрите, написани от мистър Грийн на дъската, бяха абсурдни, фантастични, така огромни, че и дори слепец би могъл да ги забележи, така големи, че мистър Джордж Грийн сигурно бе направил непростимо тъпа грешка.

Не бива да си мислите, че Кингсли бе сноб по отношение на интелекта на другите и бе принципен враг на аматьорството. Не бяха минали и две години, откакто в същата тази зала той бе изслушал доклад, представен от съвсем непознат автор. Кингсли моментално съзря високото качество и компетентност на работата и пръв я похвали на всеослушание. Некадърността бе за Кингсли bete noire[1], не некадърността като лично качество, а некадърността, с която открито се парадира. Той бе непримирим към некадърност не само в науката, но и в музиката и изкуството.

След речта на мистър Грийн той цял кипеше от негодувание. Главата му пращеше от толкова много идеи, че не можеше да реши коя да избере — останалите също не бяха за пренебрегване. Преди да стигне до някакво решение, доктор Олдройд му поднесе нова изненада:

— Имам удоволствието да ви представя следващия докладчик, Кралския астроном.

Отначало Кралският астроном възнамеряваше да говори кратко и по същество. Но просто не можа да устои на изкушението да се разпростре надълго и нашироко и да се наслади на реакциите, изписани на лицето на Кингсли. Нищо не би могло да го измъчи повече от едно повторно изпълнение на речта на мистър Джордж Грийн, а точно това се зае да направи Кралският астроном. Той най-напред показа на диапозитиви оборудването на Кралската обсерватория и диапозитиви от наблюденията, направени с това оборудване, а после се зае да обяснява най-подробно действието на инструментите, и то по начин, подходящ за бавноразвиващо се дете. Но за разлика от несигурния и плах стил на мистър Грийн той поднесе речта си уверено и с отмерен тон. В този дух той говори трийсет и пет минути, но се уплаши, че Кингсли скоро ще има нужда от медицинска помощ, и реши да прекрати фарса.

— Нашите резултати потвърждават в общи линии казаното от мистър Грийн. Юпитер и Сатурн са изменили орбитите си в граници от порядъка на посочените от мистър Грийн. Има някои незначителни различия между неговите и нашите резултати, но, общо взето, те съвпадат.

В Кралската обсерватория бяха забелязани също така и отклонения от орбитите на Нептун и Уран, наистина не така големи, както при Юпитер и Сатурн, но все пак значителни.

Накрая искам да добавя, че получих писмо от Гротвалд в Хайделберг, в което се казва, че Хайделбергската обсерватория е стигнала резултати, твърде близки до тези, получени в Кралската обсерватория.

След тези думи Кралският астроном се върна на мястото си. Доктор Олдройд, без да се бави, се обърна към присъствуващите:

— Господа, този следобед ви бяха предоставени данни, които, смея да кажа, са от първостепенно значение. Днешната ни среща може би ще се превърне в повратен момент в историята на астрономията. Не бих желал да ви отнемам повече време, тъй като, предполагам, имате да кажете много неща. С особен интерес очаквам да чуя мнението на нашите теоретици. Бих искал да поставя начало на дискусията, като запитам професор Кингсли дали не би желал да коментира случая.

— Но не и докато не бъде премахнат законът срещу хулителството — шушукаха помежду си професионалистите.

— Господин председател — започна Кингсли, — по време на изказванията на двамата предишни докладчици разполагах с достатъчно време, за да извърша някои доста обширни изчисления.

Двамата професионалисти се ухилиха един другиму, а Кралският астроном се усмихна на себе си.

— Изводите, до които достигнах, може би няма да бъдат безинтересни за събранието. Считам, че ако данните, които ни бяха представени тук този следобед, са верни, повтарям — ако са верни, то тогава налага се заключението, че някакво неизвестно досега тяло се намира в непосредствена близост до Слънчевата система. И че масата на това тяло би следвало да е близка и дори по-голяма от масата на самия Юпитер. И тъй като се налага да приемем за неправдоподобно предположението, че представените ни тук резултати са плод единствено на грешки в наблюдението, повтарям, грешки в наблюдението, то не по-малко правдоподобна би била и мисълта, че тяло с такава огромна маса, намиращо се във или по периферията на Слънчевата система, е могло да остане незабелязано до този момент.

Кингсли седна на мястото си. Астрономите, които разбраха основната идея в доводите му, а също така и онова, което се криеше зад тях, знаеха, че е казал последната си дума.

 

 

Още щом се качи на влака в 8,56 от Ливърпул стрийт, Кингсли се озъби на кондуктора, който му поиска билет. Човекът се дръпна една-две крачки назад и постъпи добре, защото гневът на Кингсли не се бе уталожил дори и след вечерята, която току-що бе изял — вечеря, състояща се от зле приготвена и безвкусна храна, снизходително поднесена при претенциозни, ала всъщност твърде жалки условия. Единствено цената й бе внушителна. Кингсли вървеше по коридора и си търсеше купе, където най-после да остане насаме. Прекосявайки бързешком първокласния вагон, той зърна в гръб един пътник, чийто тил му се стори познат. Влезе в купето и се отпусна тежко до Кралския астроном.

— Първа класа — приятно и удобно. Не е лошо да работиш за правителството, няма що!

— Бъркате, Кингсли. Отивам в Кембридж на банкет в Тринити колидж.

Все още под впечатлението от мизерната вечеря, която току-що бе изял, Кингсли направи кисела физиономия.

— Винаги съм се чудил как успяват да се тъпчат така ония просяци от Тринити — рече той. — Всеки понеделник, сряда и петък банкет, и по четири пъти обилно хранене в останалите дни.

— Е, положението не е чак толкова трагично. Вие днес май не сте в добро настроение, а, Кингсли? Безпокои ли ви нещо?

Кралският астроном вътрешно примираше от удоволствие.

— Добро настроение! А кой би бил в добро настроение, питам аз. Обяснете ми, Кралски астрономе! Какъв беше смисълът на водевила, разиграл се днес следобед?

— Всичко, което чухте днес е самата истина.

— Самата истина, как не! По̀ бих повярвал, ако се бяхте покачили на масата да изтропате някой танц. Градус и половина отклонение в орбита! Глупости!

Кралският астроном свали куфарчето си от багажника и извади от него огромна папка книжа вписани в тях внушително количество данни.

— Ето фактите — каза той. — Първите петдесетина страници съдържат само данни от наблюдението на планетите през последните няколко месеца, ден по ден. Във втората таблица са нанесени същите данни, превърнати в хелиоцентрични координати.

Кингсли се зачете и не продума в продължение на повече от час, а когато влакът спря на Бишъпс Стортфорд, каза:

— Предполагам, не си правите илюзии, че този номер ще мине лесно. С толкова много цифри на разположение лесно ще разбера кое е вярно и кое не. Имате ли нещо против да задържа таблиците за два-три дни?

— Ако си въобразявате, че съм способен да си дам толкова труд само за да погодя номер, както го нарекохте, и то с единствената цел да ви измамя, да ви се подиграя, то искам да ви уверя, че излишно се ласкаете.

— Нека бъде така — отвърна Кингсли. — Според мен има само две възможни хипотези. На пръв поглед и двете са невероятни, но едната от тях би трябвало да е вярна. Според първата неизвестно досега тяло, с маса близо до тази на Юпитер, е навлязло в Слънчевата система. Втората хипотеза е, че Кралският астроном не е с всичкия си. Не бих искал да ви обидя, но, честно казано, втората възможност ми се вижда по-малко невероятна от първата.

— Възхищавам се от вашата безцеремонност. — Кралският астроном се замисли за миг. — Някой ден би трябвало да се насочите към политиката.

— Мога ли да задържа таблиците за няколко дена?

— Какво смятате, че ще излезе от това?

— Ами две неща. Ще проверя доколко е вярно всичко това и ще определя точното местоположение на неизвестното небесно тяло.

— А как ще успеете?

— Най-напред ще се върна към данните от наблюденията на една от планетите — Сатурн като че ли ще бъде най-подходящ. Оттам ще определя координатите на неизвестното тяло или на неизвестната материя, ако се окаже, че тялото не е плътно. Така, както Адамс и Льо Верие са определили координатите на Нептун. А щом веднъж се оправя с неизвестната материя, ще пресметна всичко в обратен ред. Ще изчисля отклоненията на Юпитер, Уран, Нептун, Марс и т.н. След това ще сравня моите резултати с вашите наблюдения върху съответните планети. Ако съвпадат, значи няма никакъв номер. Но ако не съвпадат — тогава не знам!

— Много добре — рече Кралският астроном, — но как възнамерявате да успеете само за два дни?

— О, с помощта на електронноизчислителна машина. За щастие имам готова програма за компютъра в Кембридж. Утре ще успея да внеса известни промени и да приготвя няколко задания, свързани с настоящия проблем. Сигурно ще смогна да започна изчисленията още утре вечерта. Вижте какво, Кралски астрономе, защо не вземете да дойдете в лабораторията след банкета? Ако поработим утре през нощта, ще се справим много бързо.

 

 

На следващия ден времето бе страшно неприятно — студено, дъждовно и лека мъгла обгръщаше университетското градче. Настанил се пред буйния огън в своята квартира в колежа, Кингсли работи без прекъсване цялата сутрин чак до ранния следобед. Работеше неуморно, изписвайки невероятни върволици от знаци, малък откъс от които следва по-долу. Този откъс дава представа за кода, чрез който компютърът получава задачата.

     T          Z
0    A    23    Θ
1    U    11    Θ
2    A     2    F
3    U    13    Θ

Към три и половина, увит с шалове, Кингсли напусна колежа, заслонил обемиста връзка с книжа под чадъра си. С мъка се добра по най-късия път до Корн Иксчейндж стрийт и влезе в сградата, където се помещаваше компютърът, с чиято помощ само за една нощ щяха да се извършат изчисления, които човек би направил за пет години. Навремето в тази сграда се бе помещавала катедрата по анатомия и се носеха слухове, че все още я спохождат духове. Завивайки по тясната уличка, за да влезе през задния вход, Кингсли бе зает със съвсем други мисли.

Не се отправи веднага към залата с компютъра, защото по всяка вероятност в момента бе ангажиран с други задачи. Предстоеше му да преведе буквите и цифрите на разбираем за машината език. За целта използваха специално устройство, което трансформираше знаците в конфигурации от дупчици, перфорирани върху хартиена лента. Тези дупчици представляваха инструкциите за компютъра в крайния им вид. Ако само една от многохилядните дупчици не беше точно на мястото си, изчисленията на компютъра щяха да се окажат погрешни. Следователно всичко трябваше да се перфорира със съвършена прецизност, с буквално стопроцентова точност.

В шест часа Кингсли най-после със задоволство установи, че всичко е готово, проверено и препроверено, и се запъти към последния етаж, където се помещаваше компютърът. В този студен и влажен януарски ден въздухът в помещението бе приятно топъл и сух благодарение на хилядите електронни лампи на машината. Посрещна го познатият шум на електромоторите и тракането на телетайпа.

Кралският астроном бе прекарал чудесно деня в посещения на старите си приятели и го бе завършил с банкета в Тринити. Към полунощ почувствува, че с огромно удоволствие би отишъл да си легне, вместо да виси в математическата лаборатория. Все пак не беше зле да види с какво се занимава оня смахнатият. Един приятел му предложи да го закара до лабораторията и ето че, застанал под дъжда, чакаше пред вратата да му отворят. Най-после Кингсли се появи.

— О, здравейте, Кралски астрономе — рече той. — Пристигате тъкмо навреме.

Изкачиха се по стълбите, водещи до помещението с компютъра.

— Получихте ли вече някакви резултати?

— Не, но в момента се обработват всички данни. Открих няколко грешки в заданията, които написах сутринта, и досега ги поправях. Надявам се, че сега всичко е наред. Поне така си мисля. Ако машината не се повреди, след час-два би трябвало да излязат и резултатите. Как мина банкетът?

Наближаваше два, когато Кингсли каза:

— Е, остава още малко. След минута-две машината ще е готова.

И наистина пет минути по-късно помещението се изпълни с нов шум — затрака скоростният перфоратор. От него се подаде тясна хартиена лента, дълга десетина ярда. Дупчиците по хартията представляваха резултатите от изчисленията, които иначе биха отнели цяла година време.

— Да видим сега — рече Кингсли, докато поставяше лентата в телетайпа. Двамата мъже наблюдаваха как цифрите се появяваха колонка след колонка.

— Страхувам се, че тази подредба не е много ясна. Май ще е по-добре да ви я преведа. Първите три колонки представляват величините на множеството параметри, които заредих въз основа на вашите наблюдения.

— А координатите на пришълеца? — запита Кралският астроном.

— Координатите и масата му са дадени в следващите четири колони. Но в този им вид трудно ще си ги познаете — нали ви казах, че подредбата е такава. Искам да използвам резултатите, за да пресметна какво е въздействието на тялото върху Юпитер, а за целта са ми необходими в този вид.

Кингсли посочи току-що излязлата от машината лента.

— Ще се наложи да сметна някои неща на ръка, за да приведа таблиците с числа в по-подходяща форма. Но преди това да дам на компютъра да провери как стои работата с Юпитер.

Кингсли натисна някакви бутони. После сложи голямо руло перфолента в декодиращия механизъм на компютъра. Натисна друго копче и декодиращият механизъм започна да развива лентата.

— Разбирате ли какво става? — попита Кингсли. — Лентата се развива и през дупчиците й минава светлина. Оттам тя пада в тази кутия тук, където е поставена фоточувствителна тръба. По този начин в машината на последователни серии постъпват импулси. Лентата, която току-що сложих, дава на компютъра инструкции как да пресметне отклонението в орбитата на Юпитер, но това не е всичко. Компютърът все още не знае къде се намира пришълецът, нито каква е масата му и с каква скорост се движи. Тъй че машината не може да започне работа.

Кингсли беше прав. Щом стигна до края на обемистото руло перфолента, устройството спря. Кингсли посочи малка червена лампичка и каза:

— Тя показва, че процесът е спрял, понеже инструкциите не са пълни. Така, а къде е лентата, която излезе преди малко? Ето я на масата до вас.

Кралският астроном му подаде дългото парче лента.

— А това е останалата част от информацията. Щом бъде въведена и тя, машината ще извлече възможно най-пълни данни за пришълеца.

Кингсли натисна едно копче и втората лента също бе погълната. Едва беше минала през декодиращия механизъм като предишната, и безброй светлинки пробягнаха по катодните тръби.

— Започна. Сега в продължение на около час машината ще умножава всяка минута по сто хиляди десет-знакови числа. А през това време ние ще си направим кафе. Умирам от глад, от вчера следобед не съм слагал нищо в устата си.

Двамата мъже работиха цяла нощ. Мъгливото утро вече предвещаваше настъпването на отчайващо неприятен януарски ден, когато Кингсли извести:

— Да, това е всичко. Ето ги резултатите, но ще се наложи да ги преработят, преди да пристъпим към сравнението с вашите наблюдения. Ще помоля някое от момичетата да свърши това днес. Ето какво, Кралски астрономе, предлагам ви да вечеряме заедно; после ще разнищим всичко докрай. Сега можете да се приберете и да дремнете. Аз ще изчакам да дойдат сътрудниците от лабораторията.

След вечеря Кралският астроном и Кингсли пристигнаха в Иразмъс колидж. Вечерята беше изключително добра и двамата се настаниха пред буйния огън в чудесно разположение на духа.

— Какви ли не глупости се разправят за затворените печки — рече Кралският астроном и кимна към камината. — Смятат ги за върхово постижение на науката, но в тях няма нищо научно. Най-приятна е топлината, излъчваща се от открития огън. От затворените печки въздухът става горещ и крайно неприятен за дишане. Задушават те, без да греят.

— Съвсем вярно — добави Кингсли. — Аз лично никога не употребявам подобни изобретения. А сега какво ще кажете за някоя и друга глътка портвайн, преди да се заловим сериозно за работа? А може би мадейра, кларет или бургундско?

— Чудесна идея, мисля, че бих пийнал малко бургундско.

— Добре. Имам един доста приличен „Помард’57“.

Кингсли напълни две по-големи чаши и като се върна на мястото си, каза:

— Ето тук е всичко. Получих данните за Марс, Юпитер, Уран и Нептун. Доближават се удивително много до получените от вас наблюдения. Направих по едно кратко извлечение от резултатите за всяка планета поотделно, ето тук на тези четири листа. Можете да ги видите.

Кралският астроном прегледа листовете за няколко минути.

— Това е поразително, Кингсли. Вашият компютър е наистина фантастична машина. Е, доволен ли сте сега? Данните съвпадат напълно. Потвърждават хипотезата за чуждо тяло, навлязло в Слънчевата система. Между другото, получихте ли точните данни за масата, координатите и скоростта му? Не ги виждам тук.

— Да, получих — отвърна Кингсли и извади някакъв лист от една голяма папка. — И тъкмо там е бедата. Масата му се оказа около две трети от масата на Юпитер.

Кралският астроном се засмя.

— Доколкото си спомням, на събранието на БАА вие заявихте, че масата му ще е поне РАВНА на тази на Юпитер.

Кингсли изпъшка.

— Като се имат предвид отклоненията, предположението ми не беше чак толкова лошо, Кралски астрономе. Но вижте колко е хелиоцентричното му отстояние, 21,3 астрономически единици, само 21,3 пъти разстоянието от Слънцето до Земята. Невъзможно!

— Не виждам защо да е невъзможно.

— При такова разстояние то би трябвало да се вижда с просто око. Хиляди хора биха го забелязали.

Кралският астроном поклати глава.

— От това не следва, че тялото е непременно планета с размерите на Юпитер и Сатурн. Може да има много по-голяма плътност и по-малка отразяваща способност. В такъв случай би било много трудно да се види с просто око.

— Дори да е така, Кралски астрономе, трябва да са го забелязали при телескопни изследвания на небето. Както виждате, то се пада в тъмната част на небето, южно от Орион. Ето координатите: ректасцензия 5 часа и 46 минути, деклинация минус 30 градуса и 12 минути. Не съм добре запознат с небето, но това се пада на юг от Орион, нали така?

Кралският астроном отново се засмя.

— Кога за последен път сте гледали през телескоп, Кингсли?

— О, преди около петнайсетина години, ако не се лъжа.

— И по какъв случай?

— Наложи се да разведа група посетители из обсерваторията.

— А не мислите ли, че вместо да спорим напразно, би трябвало да отидем в обсерваторията и да видим как стоят нещата в действителност. Струва ми се, че този пришълец, както го нарекохме, може въобще да не е твърдо тяло.

— Искате да кажете, че може да е газов облак? Да, в някои отношения това дори е по-добре. Тяло с голяма плътност би било още по-трудно за наблюдаване. Но облакът сигурно е доста локализиран, с диаметър не по-голям от земната орбита. А трябва да е и доста плътен, около 10–10 грама на кубически сантиметър. Някоя микроскопична звездичка в процес на образуване може би.

Кралският астроном кимна.

— Известно е, че големите облаци от рода на мъглявините на Орион имат средна плътност около 10–21 грама на кубически сантиметър. От друга страна, звезди от рода на слънцето с плътност около 1 грам на куб. сантиметър се образуват непрестанно в големите газови облаци. Това със сигурност означава, че там има газови образувания с различна плътност, варираща от около 10–21 грама на куб. сантиметър до плътността на звездите. Вашите 10–10 грама на куб. сантиметър се падат точно по средата на този диапазон и ми изглеждат съвсем правдоподобни.

— Това е твърде вероятно, предполагам, че облаци с подобна плътност би трябвало да съществуват. Но вие бяхте съвсем прав, налага се да отидем в обсерваторията. Ще позвъня на Адамс, докато вие си допиете виното, и ще повикам такси.

Когато двамата мъже пристигнаха в Университетската обсерватория, небето бе покрито с облаци и макар дълго да чакаха на студа и влагата, никакви звезди не се появиха тази вечер. Същото се повтори и следващата вечер, а и по-следващата. Ето как Кембридж пропусна възможността да бъде първият откривател на Черния облак, също както бе загубил и славата си на първооткривател на планетата Нептун преди повече от век.

На 17 януари, деня след посещението на Херик във Вашингтон, Кингсли и Кралският астроном отново вечеряха заедно в Иразмъс колидж. А след вечерята се отправиха както преди към квартирата на Кингсли. Настаниха се отново край камината и си наляха по чаша „Помард’57“.

— Добре, че няма да будуваме пак цяла нощ. Можем да бъдем напълно сигурни, че Адамс ще позвъни, ако небето се проясни.

— Аз обаче утре трябва да съм в Ерстмонсо, няма как — сподели Кралският астроном. — В края на краищата и там има телескоп.

— Явно това проклето време ви се отразява също така зле, както и на мен. Вижте какво, Кралски астрономе, склонен съм ние с вас да вдигнем ръце и да се предадем. Реших да драсна една телеграма до Марлоу в Пасадена. Ето я. Там облаците изобщо не са пречка.

Кралският астроном погледна хартийката в ръцете на Кингсли.

МОЛЯ СЪОБЩЕТЕ ДАЛИ СЪЩЕСТВУВА НЕИЗВЕСТЕН ОБЕКТ С РЕКТАСЦЕНЗИЯ ПЕТ ЧАСА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ШЕСТ МИНУТИ. ДЕКЛИНАЦИЯ МИНУС ТРИДЕСЕТ ГРАДУСА ДВАНАДЕСЕТ МИНУТИ. МАСА НА ОБЕКТА ДВЕ ТРЕТИ ЮПИТЕР, СКОРОСТ СЕДЕМДЕСЕТ КИЛОМЕТРА В СЕКУНДА, ПОСОКА ЗЕМЯТА. ХЕЛИОЦЕНТРИЧНО ОТСТОЯНИЕ 21,3 АСТРОНОМИЧЕСКИ ЕДИНИЦИ.

— Да я изпратя ли? — попита Кингсли нетърпеливо.

— Пратете я, на мен ми се спи — каза Кралският астроном и съвсем неволно прикри прозявката си.

 

 

На следващата сутрин в девет часа Кингсли имаше лекция, така че докъм осем вече се бе изкъпал, облякъл и избръснал. Неговият „джип“[2] бе сложил масата за закуска.

— Имате грама, сър — съобщи той.

След бърз поглед върху „грамата“ се оказа, че това беше телеграма. „Не е възможно, помисли с Кингсли, отговорът от Марлоу да пристигне толкова скоро.“ Но като я отвори, се смая още повече.

НАСТОЯВАМЕ ВИЕ И КРАЛСКИЯТ АСТРОНОМ ДА ДОЙДЕТЕ НЕЗАБАВНО, ПОВТАРЯМ НЕЗАБАВНО, В ПАСАДЕНА. ВЗЕМЕТЕ САМОЛЕТА ЗА НЮ ЙОРК В 15,00. БИЛЕТИ ОТ ПАН АМЕРИКАН, ВИКТОРИЯ ЕЪР ТЪРМИНАЛ. УРЕЖДАНЕ НА ВИЗИТЕ В АМЕРИКАНСКОТО ПОСОЛСТВО. НА ЛЕТИЩЕТО ЛОС АНЖЕЛОС ЩЕ ЧАКА КОЛА. ХЕРИК.

Самолетът се издигаше бавно в западна посока. Кингсли и Кралският астроном се бяха разположили удобно в креслата. Това бе първият им миг на отдих, след като Кингсли бе отворил телеграмата. Наложи се първо да отложи лекцията, после да обсъди положението със секретаря на факултета. Не беше лесно да се напусне университетът за толкова кратко време, но накрая всичко се уреди. Междувременно обаче бе станало единайсет часът. Оставаха му само три часа, за да се добере до Лондон, да уреди визата, да вземе билетите и да се качи на рейса от гара Виктория за Лондонското летище. Голямо бързане падна. За Кралския астроном, който често пътуваше в чужбина, бе по-лесно, защото имаше готови паспорти и визи тъкмо за подобни спешни случаи.

Двамата извадиха по една книга, за да убият времето на полета. Кингсли хвърли поглед към книгата на Кралския астроном и видя шарена корица, представляваща престрелка между отчаяни главорези.

„Един господ знае какво ще вземе да чете по-нататък“ — помисли си Кингсли.

Кралският астроном погледна книгата на Кингсли и видя, че е „Историята“ на Херодот.

„Божичко — помисли си той, — после сигурно ще чете Тукидид.“

Бележки

[1] Черна овца (фр.). Б.пр.

[2] Прислужник на студенти в Кембридж. Б.пр.