Фред Хойл

(автор)

Андромеда (Andromeda)

Роман

Разказ

По-долу е показана статията за Фред Хойл от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Фред Хойл
Fred Hoyle
британски астроном
Institute of Astronomy, Statue of Sir Fred Hoyle.jpg
Статуя на Фред Хойл
Роден
Починал
Борнмът, Великобритания

Националност Флаг на Великобритания Великобритания
Религия атеизъм
Научна дейност
Област астрономия
Образование Кеймбриджкия университет
Работил в Кеймбриджкия университет
Известен с Теория на Големия взрив, панспермия, тройна хелиева реакция
Литература
Период 1959 – 1985
Жанрове научна фантастика
Известни творби Черният облак
Семейство
Баща Бен Хойл
Майка Мейбъл Пиккард
Деца Джефри Хойл (р. 1942)

Уебсайт www.hoyle.org.uk
Фред Хойл в Общомедия

Сър Фред Хойл (на английски: Fred Hoyle) е британски астроном, член на Британското кралско научно дружество.

Биография

Роден е на 24 юни 1915 година в Гилстед, графство Йоркшър, Великобритания. През 1939 завършва Кеймбриджкия университет. Голяма част от професионалната му кариера преминава в Института по астрономия на Кеймбриджкия университет, като за известен период е и негов директор.

По време на Втората световна война помага за разработването на радар, който да се използва на корабите. В същото време разработва теорията за еволюцията на звездите. Той обяснява как когато звездата изчерпи своето гориво, започва да превръща хелия във въглерод и по-тежки елементи, докато накрая стигне до желязо. Накрая на своя живот звездата изхвърля тези елементи в Космоса. Хойл предполага, че когато много голяма звезда избухне в свръхнова, се образуват и елементи, по-тежки от желязото. Следователно всички химични елементи, открити на Земята или някъде другаде във Вселената, са формирани в звездите.

Хойл отхвърля теорията на Големия взрив, въпреки че този термин е въведен от него като шега. През 70-те години на 20 век Хойл открива, че е трудно да работи със своите колеги в Кеймбридж, които са приели идеята за Големия взрив. Примирява се с това и започва да работи в различни университети. В по-късните си години става непоколебим критик на теориите за химическата еволюция, която обяснява произхода на живота. Заедно с Чандра Уикрамасиндж популяризира панспермията – теория, според която живота се разпространява във Вселената чрез органични спори, пренасяни в междузвездното пространство. Хойл смята, че живота съществува навсякъде във Вселената, а бактериите и вирусите, пренасяни от кометите, са донесли живота на Земята преди милиарди години.

В допълнение към работата си като астроном, Хойл е автор на много художествени и научнопопулярни книги. Романът „Черният облак“, първата му научнофантастична книга публикувана през 1959 година, е изграден върху убедително разработената хипотеза за състава и движението на космическия прах, за съществуването на облаци от органична материя.

Умира на 20 август 2001 година в Борнмът, Великобритания, на 86-годишна възраст.

Произведения

Самостоятелни романи

  • The Black Cloud (1959)
    Черният облак, изд.: „Г. Бакалов“, Варна (1984), прев. Теодора Давидова
  • Ossian's Ride (1961)
  • Fifth Planet (1963) – с Джефри Хойл
  • October the First Is Too Late (1966)
  • Element 79 (1967)
  • Rockets in Ursa Major (1969) – с Джефри Хойл
  • Seven Steps to the Sun (1970) – с Джефри Хойл
  • The Molecule Men (1971) – с Джефри Хойл
  • The Inferno (1973) (with George Hoyle)
  • Into Deepest Space (1974) – с Джефри Хойл
  • The Incandescent Ones (1977) – с Джефри Хойл
  • The Westminster Disaster (1978) – с Джефри Хойл
  • The Energy Pirate (1982) – с Джефри Хойл
  • The Frozen Planet of Azuron (1982) – с Джефри Хойл
  • The Giants of Universal Park (1982) – с Джефри Хойл
  • The Planet of Death (1982) – с Джефри Хойл
  • Comet Halley (1985)

Серия „Андромеда“ (Andromeda) – с Джон Елиът

  1. A for Andromeda (1962)
    Андромеда: Роман за утрешния ден, изд.: „Хр. Г. Данов“, Пловдив (1988), прев. Юлиана Цветкова
  2. Andromeda Breakthrough (1966)

Източници

Външни препратки