Генадия Кортова
Автобиографична книга на Меркуцио Полински (6)

VI
За малкото и голямото и за смисъла от цялото

Аз забелязах пътечката на мравките до къщата и я посочих с лапа на Роза. Тя приклекна над тях без да говори, защото не искаше да ги разсейва, докато работят. А те си подсвиркваха някаква весела песен на уста и си предаваха една на друга няколко бледорозови шипкови листа.

— Толкова са малки тези мравки — прошепна Роза, докато мислено ги сравняваше с големия дебел охлюв, който бавно се плъзгаше покрай тях. — Дали осъзнават колко са малки?

— Не мисля — рекох аз уверено. — Според мен мравките са толкова много, че най-вероятно си мислят, че са прекалено големи. — Роза се разсмя и аз продължих важно: — Цялото и малкото на цялото са неразривно свързани, но ние не можем да видим красотата на малкото, докато не прозрем величието на цялото, което то съставлява. И обратното.

— Така е — кимна Роза и продължи да наблюдава с внимание мравките.

Бяхме им сторили сянка, та те си помислили, че се е заоблачило и ще вали, та надигнаха глави, за да проверят времето. Тогава ни видяха и ни помахаха весело. А ние на свой ред също им помахахме.

— Как сте днес? — попитах ги аз добродушно, по съседски.

— Добре сме — отвърнаха на поздрава ми мравките. — Днес е прекрасен ден за слънчеви песни и радостни игри, не мислите ли?

— Но вие само работите. Кога имате време за игри? — почуди се Роза.

— За нас работата е като игра, защото ни доставя голямо удоволствие.

— Но никога ли не спирате, за да си починете?

— Не можем, няма време! Зимата скоро ще настъпи и ние трябва да сме подготвени — и възобновиха своята работа. Роза повдигна рамене.

— Та зимата дори не е близо, има цяло лято до тогава — подшушна ми тя. — Това ми се струва малко безсмислено, само работа без никакви забавления.

— Всичко е безсмислено, докато ние не му придадем някакъв смисъл — рекоха мравките в един глас, които за сметка на малките си глави имаха прекрасен слух.

Роза се смути и се изправи.

— Вероятно са прави — и ние се отдалечихме по светлата алея напред, в дирене на други весели и работливи същества в градината, зад къщата.