Реймънд Фийст
Магьосник (9)

Глава 7
Разбирателство

Пъг крачеше бързо през двора.

Принцеса Карлайн му беше пратила бележка, в която го молеше да се срещнат в градината й. Това беше първата вест от нея, откакто момичето бе избягало след последната им среща, и Пъг изпитваше безпокойство. Не искаше да си разваля отношенията с Карлайн, въпреки противоречивите си чувства. След краткия си разговор с Калин преди два дни той бе потърсил отец Тъли и си поговори с него надълго и широко.

Старият жрец с охота отдели от времето си да поговори с младежа, въпреки настойчивите изисквания, поставени от херцога на персонала му. За Пъг тази беседа се оказа много полезна, защото след нея той стана по-уверен и по-наясно със себе си. Последният съвет на стария духовник гласеше: „Престани да се тревожиш какво мисли и чувства принцесата и се постарай да разбереш какво чувстваш и мислиш самият ти.“

Той бе приел съвета на духовника и сега му беше съвсем ясно какво трябва да каже, ако Карлайн му заговори за някакво „разбирателство“ помежду им. За пръв път от няколко седмици момъкът изпитваше известно чувство за посока… макар да не беше сигурен докъде ще го доведе избраната пътека.

Стигна до градината на принцесата, зави на ъгъла и спря, защото вместо Карлайн до стъпалата стоеше скуайър Роланд. Роланд му кимна с лека усмивка.

— Добър ти ден, Роланд. — Пъг се огледа.

— Чакаме ли някого? — подхвърли Роланд уж между другото, едва прикривайки войнствения си тон, и небрежно постави длан на ефеса на меча си. Ако се изключеше оръжието, беше облечен както обикновено, в пъстър клин и туника в зелено и златисто, с високи ботуши за езда.

— Ами, всъщност очаквах да видя принцесата — отвърна Пъг с леко предизвикателен тон.

Роланд се престори на изненадан.

— Нима? Лейди Карлайн спомена нещо за бележка, но доколкото разбирам, отношенията между вас са пообтегнати…

Въпреки че Пъг се мъчеше да съчувства на Роланд заради положението, в което бе изпаднал в последно време, пренебрежително надменното му поведение и злобната му неприязън го подразниха и той не се сдържа и се сопна:

— Като скуайър към скуайър, Роланд, позволи ми да ти кажа следното: какви точно са отношенията между Карлайн и мен не е твоя работа!

На лицето на Роланд се изписа несдържан гняв. Той пристъпи напред и изгледа по-нисичкото момче.

— Проклет да си с твоето „не е твоя работа“! Не знам каква игричка си забъркал, Пъг, но ако направиш нещо, което да я нарани, ще те…

— Аз да я нараня! — прекъсна го Пъг. Беше потресен от неудържимата ярост на Роланд и разгневен от заплахата му. — Тя е тази, която си играе с нас и ни насъсква…

Изведнъж Пъг усети как земята под него се накланя, после се издигна и го удари отзад. Пред очите му засвяткаха звезди и в ушите му звъннаха камбани. Мина доста време, докато осъзнае, че Роланд го е ударил. Пъг разтърси глава и взорът му се проясни. Видя, че Роланд стои над него, стиснал юмруци.

— Ако още веднъж кажеш нещо лошо за нея, ще те пребия — изсъска по-високото момче.

Гневът, надигащ се в душата на Пъг, лумна още по-силно. Той предпазливо се изправи, без да откъсва очи от Роланд, застанал готов да се бие. Усетил горчивия вкус на яростта в устата си, Пъг каза:

— Имаше над две години, за да я спечелиш, Роланд. Откажи се.

Лицето на Роланд стана смъртнобледо и той пак замахна, повали Пъг на земята, хвърли се върху него и го заудря където свари. Пъг успя да се отскубне и двамата се изправиха и закръжиха един срещу друг. Сляпата ярост на физиономията на Роланд се замени от студен, пресметлив гняв — той пресмяташе разстоянието, което ги делеше. Запристъпва предпазливо с протегната напред лява ръка, десният юмрук бе прибран пред лицето му. Пъг нямаше никакъв опит с този начин на биене, наричан „юмручен бой“ и разиграван за пари от пътуващи циркаджии. Роланд обаче на няколко пъти беше показвал, че е доста добре запознат с този нов спорт.

Пъг се опита да получи предимство и дивашки замахна към главата на Роланд. Роланд се дръпна и Пъг се завъртя около оста си; после скуайърът скочи напред с изпъната лява ръка, удари Пъг в скулата и главата на младежа се люшна назад. Пъг се олюля и десният юмрук на Роланд пропусна брадичката му на косъм.

Пъг вдигна ръце да се предпази от нов удар, разтърси глава да я прочисти от полуделите искри пред очите си и едва успя да избегне новото замахване на Роланд. После се хвърли напред под присвитите ръце на Роланд, удари го с рамо в корема и го събори. Падна отгоре му и се опита да притисне ръцете на по-едрото момче до хълбоците му. Роланд замахна нагоре, улучи Пъг по слепоочието с лакът и зашеметеният чирак на магьосника рухна безсилен.

Всичко се взриви от болка и светът се преобърна. Объркан и неспособен да се защити, Пъг продължи да усеща ударите на Роланд някак далечни и приглушени. В ума му прокънтя тънка нотка на тревога. Без предупреждение под повърхността на заглушения му от болката мозък забушува нещо. Завладяха го първични инстинкти и внезапно в него набъбна някаква нова сила. Също както при сблъсъка му с тролите, пред умствения му взор изпъкнаха ослепителни букви от светлина и пламък и той ги изрече безмълвно.

Пъг се превърна в нещо съвсем примитивно. С жалките остатъци на съзнанието си той се видя като диво същество, борещо се за оцеляването си с убийствена решимост. Единственото, което можеше да си представи, бе да изтръгне живота на своя противник.

Изведнъж тревога прониза съзнанието му. Порази го дълбоко чувство за грях и зло. Месеците на прилежно обучение бяха наложили своето и той сякаш чу пронизителния вик на Кълган: „Силата не може да се използва така!“ Пъг разкъса черния саван, покрил съзнанието му, и отвори очи.

Роланд бе коленичил едва на разкрач от него, с изцъклени очи, и напразно се бореше с пръстите си, стиснали гърлото му. Пъг не усети никаква връзка между себе си и това, което виждаха очите му, и с възвръщащата се яснота на мисълта си проумя какво е станало. Скочи и сграбчи Роланд за китките.

— Стига, Роланд! Спри! Това не е истинско. Ти се душиш сам! — Роланд, заслепен от паниката, изглежда, не чу виковете на Пъг. Напрегнал сетните си сили, Пъг издърпа ръцете му и силно го зашлеви през лицето. Очите на Роланд се насълзиха и той изведнъж вдиша накъсано.

Все още задъхан, Пъг му каза:

— Беше илюзия. Сам се душеше.

Роланд ахна и рязко се дръпна от Пъг. На лицето му се изписа ужас. Посегна немощно да измъкне меча си от ножницата, но Пъг здраво го стисна за китката и останал почти без дъх, поклати глава и промълви:

— Недей. Няма нужда.

Роланд го погледна в очите и страхът на лицето му започна да се стапя. Нещо в душата му сякаш се прекърши и той се отпусна на земята — само един изтощен, изцеден от сили и дух младеж. После, дишайки тежко, Роланд изправи гръб, изтри потеклите сълзи и попита:

— Защо?

Изтощен, Пъг също се отпусна назад и се подпря на ръце. Изгледа лицето на хубавия младеж пред себе си — то бе сгърчено от съмнение.

— Защото си обладан от магия, много по-властна от тази, която мога да правя аз. — Той се втренчи в очите на Роланд. — Ти наистина я обичаш, нали?

Последните капки от гнева на Роланд бавно се отцедиха. В очите му все още се четеше боязън, но Пъг долови също и дълбоката болка и мъка в сълзата, потекла по бузата му. Раменете му се смъкнаха и той кимна, а дъхът му излезе хриплив, когато отвори уста да заговори. За малко да се разплаче, но надмогна болката си и възвърна донякъде спокойствието си. Вдиша дълбоко, изтри сълзите си и вдиша отново. Погледна Пъг право в очите и предпазливо промълви:

— А ти?

Пъг се изтегна на земята. Усети, че силите му донякъде се възвръщат.

— Аз… Не съм сигурен. Тя ме кара да се съмнявам в себе си. Не знам. Понякога не мога да мисля за нищо друго, а друг път ми се иска да съм колкото може по-далече от нея.

Роланд кимна разбиращо и последните утайки на страха му се стопиха.

— Заради нея загубвам и ума и дума.

Пъг се изкикоти. Роланд го погледна, след което и той започна да се смее.

— Не знам защо — рече Пъг, — но това, което каза, ми се стори ужасно смешно. — Роланд кимна и също прихна. Скоро двамата седяха един срещу друг и лицата им вече се обливаха от сълзите на безгрижния смях, запълнил празнотата на душите им след отишлия си гняв.

Роланд вече се съвземаше, удържайки смеха си, когато Пъг го изгледа и каза: „И ума и дума!“, и двамата се запревиваха в нов пристъп на смях.

— Така значи!

Момчетата се обърнаха, видяха Карлайн и две от дамите придружителки, и моментално млъкнаха. Принцесата ги изгледа неодобрително.

— След като сте толкова заети един с друг, няма да ви се натрапвам.

Пъг и Роланд се спогледаха и изведнъж прихнаха в неудържим смях. Роланд се затъркаля по гръб, а Пъг седеше с изпружени напред крака и се смееше в шепи. Карлайн почервеня от яд и очите й се разшириха. С леден гняв в гласа си тя каза:

— Извинете! — И се обърна, като подбра двете си придружителки. Докато си отиваше, я чуха как изсумтя високо: — Тъпи момчета!

Пъг и Роланд останаха още малко на земята, докато истеричният им пристъп отмине. После Роланд се изправи и подаде ръка на Пъг. Пъг я пое и Роланд му помогна да стане.

— Извинявай, Пъг. Нямах никакво право да ти се сърдя. — Гласът му омекна. — По цели нощи не мога да заспя от мисли за нея. Чакам кратките мигове, в които можем да сме заедно. Но от както ти я спаси, чувам само твоето име. — Младежът опипа натъртеното си гърло и добави: — Толкова се ядосах, че за малко щях да те убия. И за малко да убия себе си, да му се не види.

Пъг хвърли поглед към ъгъла, зад който се беше скрила принцесата, и кимна в съгласие.

— И аз съжалявам, Роланд. Все още не съм много добър във властта си над магията и когато си изтърва нервите, стават ужасни неща. Както с тролите. — Искаше му се Роланд да разбере, че все още си е Пъг, макар да е чирак на мага. — Никога не бих направил такова нещо нарочно… особено на приятел.

Роланд изгледа за миг лицето на Пъг и се ухили, полунасмешливо, полуизвинително.

— Разбирам. Държах се лошо. Ти си прав: тя само ни настройва един против друг. Аз съм глупакът. Тя държи на теб.

Пъг сякаш посърна.

— Повярвай ми, Роланд, не съм сигурен дали съм за завиждане.

Роланд се ухили широко.

— Тя е момиче със силна воля, няма спор. — Раздвоен дали да разкрие самосъжалението си, или да си придаде насмешлива дързост, Роланд избра второто.

Пъг поклати глава.

— Какво да правим, Роланд?

Роланд го погледна изненадано, след което се изсмя.

— Не търси съвет от мен, Пъг. Аз танцувам по свирката й повече от всеки друг. Но „момичешкото сърце е изменчиво като приумиците на вятъра“, както казва поговорката. Няма да те виня заради действията на Карлайн. — Той намигна заговорнически на Пъг. — Все пак нали нямаш нищо против да поглеждам с едно око дали вятърът няма да смени посоката си?

Въпреки умората си, Пъг се засмя.

— Аз пък помислих, че си твърде щедър с отстъпките си. — На лицето му премина сянка на угриженост. — Знаеш ли, би било по-просто — не по-хубаво, но по-просто — ако тя ме отхвърли завинаги, Роланд. Не знам какво да мисля за всичко това. Трябва да изкарам чирачеството си. Някой ден ще имам имения, за които ще трябва да се грижа. А и тази история с цураните… Всичко се струпа толкова набързо, че не знам какво да правя.

Роланд го изгледа с известно съчувствие. После сложи ръката си на рамото му и каза:

— Все забравям, че да си чирак и в същото време благородник е все още твърде ново за теб. Не мога да кажа, че съм се отдавал на толкова дълбоки размисли, въпреки че жребият ми е решен още преди да се родя. Тези тревоги за бъдещето са ми доста суховати. Защо не вземем да ги поосвежим с някоя халба хубав ейл?

Пъг кимна.

— Защо пък не. Но се боя, че Мегар ще е на друго мнение.

Роланд се почеса по носа.

— Тогава просто няма да позволим на майстор готвача да ни надуши. Хайде, знам едно място, където талпите на бараката с ейл са разхлабени. Ще му ударим чашка-две насаме.

Роланд тръгна, но Пъг го спря с думите:

— Роланд, съжалявам, че стигнахме до бой.

Роланд спря, изгледа го за миг и се ухили.

— И аз. — Протегна ръка. — Мир.

Пъг я стисна.

— Мир.

Завиха на ъгъла и спряха. Пред очите им се разкри скръбна гледка. Томас крачеше по дължината на двора от войнишките общежития до страничната порта в пълно снаряжение — стара плетена ризница над камизолата, цял шлем и метални наколенници над високите до коленете ботуши. В едната си ръка мъкнеше чугунен капак от печка вместо щит, а с другата стискаше тежко копие, дълго дванадесет стъпки и с железен наконечник, което се клатушкаше жестоко на дясното му рамо. На всичко отгоре копието му придаваше комичен вид, защото го караше да залита малко надясно и да се олюлява, докато се мъчеше да пази равновесие, без да спира да марширува.

Един сержант от гвардията на херцога стоеше и отброяваше ритъма на стъпките му. Пъг го познаваше — висок дружелюбен мъж на име Гардан. Беше потомствен кешиец, което си личеше по тъмната му кожа. Два реда бели зъби раздвоиха мъхестата му брада в усмивка, щом видя Пъг и Роланд. Широк в раменете почти колкото Мийчъм, той стоеше леко разкрачен с отпуснатата небрежност на ловец или воин. Въпреки че къдравата му черна коса беше леко прошарена, лицето му все още беше младолико и без бръчки, напук на тридесетгодишната му служба във войската. Сержантът намигна на Пъг и Роланд, изрева „Стой!“ и Томас закова на място.

Когато Пъг и Роланд се приближаваха, Гардан отсече:

— Надяс… но! — Томас се подчини. — За среща на членовете на двора, за по… чест! — Томас изпъна дясната си ръка и копието му се килна напред за поздрав. Само че наконечникът се сниши малко повече и от „мирно“ младият боец за малко да се катурне.

Пъг и Роланд застанаха до Гардан, а снажният войн им отдаде небрежно чест и ги посрещна с топла усмивка.

— Добър ви ден, скуайъри. — Обърна се за миг към Томас. — На ра… мо! Към поста, ходом… марш! — Томас замарширува към определения му „пост“ в другия край на двора пред войнишката казарма.

Роланд се засмя и попита:

— Това какво е? Допълнителна подготовка?

Гардан опря ръка на меча си, а с другата посочи Томас.

— Мечемайстор Фанън прецени, че за младия ни боец ще е от полза, ако някой се погрижи занятието му да не се разводни поради преумора или други незначителни пречки. — Сниши леко глас и добави: — Момъкът е упорит, но ще се оправи. Само е малко спънат в краката.

— Защо е допълнителната подготовка? — запита Роланд. Гардан им обясни, а Пъг поклати глава.

— Младият ни герой изгуби два меча. Първата загуба е разбираема, защото въпросът с кораба се оказа важен и небрежността в подобен момент може да се извини. Но вторият бе намерен край навеса на мократа земя следобеда, когато кралицата на елфите и свитата й си заминаха, а младия Томас го нямаше никъде. — Пъг знаеше, че Томас бе забравил напълно за занятието си, когато бе дошъл Гардел с железния свод за мангала му.

Томас стигна до края на отсечката си, направи кръгом и замарширува обратно. Гардан огледа двете натъртени и оцапани момчета и каза:

— А вие, млади ми благородия, каква сте я забъркали?

Роланд се окашля престорено и отвърна:

— Ами… давах на Пъг уроци по юмручен бой.

Гардан посегна, хвана брадичката на Пъг, вдигна лицето му да го огледа, прецени пораженията и каза:

— Роланд, напомни ми да не те каня да учиш хората ми как да боравят с меча — няма да издържим на броя на жертвите. — Пусна брадичката на Пъг и му каза: — Добре ви е разкрасено окото, скуайър.

За да смени темата, Пъг рече:

— Как са ти синовете, Гардан?

— Добре са, Пъг. Учат си занаята и си мечтаят как ще забогатеят, освен най-малкия, Факсън, който още се надява да стане войник на следващия Подбор. Останалите стават опитни колари под грижите на брат ми Джейел. — Той се усмихна тъжно. — Остана само Факсън и къщата ни опустя, макар че на жена ми, изглежда, спокойствието й харесва. — После им се ухили със заразителната си усмивка, на която човек трудно можеше да устои. — Но скоро големите момчета ще се оженят и внуците пак ще вдигат врява у дома, поне от време на време.

Когато Томас ги приближи, Пъг попита:

— Мога ли да поговоря с наказания?

Гардан се засмя и поглади късата си брада.

— Мисля, че ще мога да си извърна очите за малко, но бъдете кратък, скуайър.

Пъг остави Гардан да си приказва с Роланд и настигна Томас, докато той отминаваше към другия край на двора.

— Как е? — попита го Пъг.

Томас му отвърна с половин уста:

— О, идеално. Още два часа и съм готов за погребение.

— Не можеш ли да починеш?

— На всеки половин час ми отпускат по пет минути да стоя „мирно“. — Той стигна до края на „поста“ си и отново закрачи към Гардан и Роланд. — Когато свършихме с покриването, на мангала, се върнах при навеса и видях, че меча го няма. Помислих, че сърцето ми ще спре. Претърсих навсякъде. За малко щях да пребия Рулф — реших, че той ми го е скрил. Когато се върнах в общежитието, Фанън седеше на нара ми и смазваше оръжието. Чак се уплаших другите войници да не се пръснат от смях, когато ми каза: „Щом смяташ, че достатъчно си усвоил меча, защо не вземеш да си поупражняваш малко постовата стъпка в пълно снаряжение“. Цял ден маршируване за наказание — добави той печално. — Ще умра.

Подминаха Роланд и Гардан и Пъг се помъчи да изпита малко състрадание. Също като на другите обаче, ситуацията му се струваше комична. Едва сдържайки смеха си, той заговорнически сниши глас и промълви:

— Аз трябва да си вървя. Ако дойде й мечемайсторът, току-виж ти наложил още един ден маршировка.

— Боговете да ме опазят дано — изпъшка Томас. — Разкарай се, Пъг.

— Като приключиш, намери ни в бараката с ейл — прошепна Пъг, остави Томас да продължи, върна се при Роланд и Гардан и каза на сержанта: — Благодаря ти, Гардан.

— Няма нищо, Пъг. Младият ни рицар новобранец ще се справи, макар че сега му е малко нанагорно. Яд го е и че си има публика.

Роланд кимна.

— Е, мисля, че скоро няма да губи меч.

Гардан се засмя.

— Много вярно. Майстор Фанън можа да му прости за първия, но не и за втория. Реши, че няма да е зле да се погрижи да не му стане навик. Приятелят ви е най-добрият ученик, който мечемайсторът е имал след принц Арута, но това не го казвайте на Томас. Фанън винаги е най-суров с тези, които са най-обещаващи. Е, лек ви ден и на двамата, скуайъри. А, момчета… — Те спряха. — На ваше място не бих споменавал за „урока по юмручен бой“.

Благодариха на сержанта за дискретността и се запътиха към бараката. Отмерените команди на Гардан изпълваха каменния двор зад гърбовете им.

 

 

Пъг вече довършваше втората си халба с ейл, а Роланд опразваше четвъртата, когато Томас се шмугна през хлабавите дъски. Беше мръсен и запотен, но се бе отървал от бронята и оръжията.

— Сигурно иде краят на света! — изпъшка той. — Фанън ме освободи от наказанието преждевременно.

— Защо? — попита Пъг.

Роланд мързеливо се пресегна към един от рафтовете до чувала, на който седеше — беше пълен със зърно за новия ейл, — и взе една чаша от купчината. Подхвърли я на Томас, който я улови и си наля от бурето, върху което Роланд беше изпружил краката си.

Томас отпи дълбоко, изтри устни с опакото на ръката си и каза:

— Става нещо. Фанън връхлетя, каза ми да зарязвам играчките и само дето не повлече Гардан със себе си — толкова бързаше.

— Може би херцогът се подготвя да тръгне на изток? — отвърна Пъг.

— Може би. — Томас изгледа двамата си приятели и забеляза синините по лицата им. — Така. Какво се е случило?

Пъг погледна Роланд, намеквайки, че той би трябвало да обясни причината за окаяния им вид. Роланд се ухили криво и каза:

— Поупражнявахме се малко за херцогския турнир по юмручен бой.

Пъг едва не се задави с ейла, а после се разсмя. Томас поклати глава.

— Ама и вие сте едни… Заради принцесата ли се бихте?

Пъг и Роланд се спогледаха, а после скочиха като един и събориха Томас. Роланд го прикова към пода и докато Пъг го удържаше, взе една халба с ейл, вдигна я високо и с насмешлива тържественост изрече:

— С това те помазвам, Томас, за пръв пророк на Крудий! — След което изля съдържанието на халбата върху лицето на дърпащия се младеж.

Пъг се оригна и каза:

— И аз.

И изля остатъка от чашата си върху приятеля си.

Томас изплю ейла, засмя се и каза:

— Познах! Прав съм! — Завъртя се да се измъкне изпод тежестта им и изпъшка: — Хайде разкарайте се! Или трябва да ти напомням, Роланд, кой ти разкървави носа последния път?

Роланд се отдръпна, но много бавно. Пиянската му гордост го караше да се движи с ледена точност.

— Така е. — Обърна се към Пъг, който също се смъкна от гърдите на Томас, и поясни: — Но все пак трябва да е ясно, че единствената причина Томас да ми разкървави носа в онзи случай бе в това, че по време на боя ни той имаше нечестно предимство.

Пъг погледна Роланд със замъглените си очи и попита:

— Какво нечестно предимство?

Роланд допря тайнствено пръст до устните си и отвърна:

— Той печелеше.

Роланд се прекатури от чувала със зърното и Пъг и Томас избухнаха в смях. На Пъг забележката му се стори толкова смешна, че не можеше да се спре, а смехът на Томас само удвои неговия.

Щом успя да си поеме дъх, Пъг каза:

— Тая свада я изтървах. Бях някъде, но не помня къде.

— Беше в селото да се учиш да кърпиш рибарски мрежи, доколкото си спомням. Роланд тъкмо бе дошъл от Тулан.

С хитра усмивка Роланд поясни:

— Бях се скарал с един… помниш ли кой беше? — Томас поклати глава. — Все едно, скарах се, а Томас дойде и се опита да ни разтърве. Не можех да повярвам, че това кльощаво момче… — Томас понечи да възрази, но Роланд го прекъсна с размахан пръст. — Да, такъв беше. Много кльощав. Не можех да повярвам, че на едно кльощаво момче — кльощаво и при това от простолюдието — ще му хрумне да ми говори — на мен, наскоро приетия за член на херцогската дворцова свита и благородник, длъжен съм да добавя — как трябва да се държа. Така че постъпих по единствения подобаващ за благородник начин в подобно положение.

— Как? — попита Пъг.

— Ударих го през устата.

Тримата се разсмяха отново.

Томас поклати глава при този спомен, а Роланд продължи:

— След което той ми удари такъв бой, какъвто не помнех от последния път, когато баща ми ме спипа за нещо. Точно тогава се захванах сериозно с юмручния бой.

А Томас въздъхна с насмешлива тъга:

— Еех, млади бяхме тогава…

Пъг напълни големите чаши, размърда схванатата си челюст и измърмори:

— Хм, точно сега се чувствам на около сто години.

Томас ги изгледа и попита:

— Сериозно, за какво все пак се бихте?

Роланд му отвърна със смесица от хумор и съжаление:

— Дъщерята на нашия лорд благодетел, момиче с неизречим чар.

— Какво е „неизречим“? — попита Томас.

Роланд го изгледа с пиянско пренебрежение.

— Неописуем, тъпак!

Томас поклати глава.

— Не мисля, че принцесата е неописуем тъпак. — Сниши се и чашата на Роланд профуча през мястото, където допреди миг беше главата му, а Пъг отново се затъркаля от смях.

Томас се ухили, а Роланд важно се пресегна и си свали нова чаша от рафта.

— Та както казвах — почна той, докато пълнеше чашата от бурето — на нашата дама, момиче с неизречими чарове — макар и с малко спорни преценки, — й е хрумнало в главицата — по причини, които само боговете биха могли напълно да разберат — да удостоява нашия тук присъстващ млад магьосник с вниманието си. Защо — след като може да си прекарва времето с мен — не мога да си представя. — Той се оригна. — Тъй или иначе, обсъдихме подходящия начин, по който трябва да се приеме такава щедрост.

Томас погледна Пъг и се усмихна широко.

— Моите съчувствия, Пъг. Със сигурност не си останал с празни ръце.

Пъг усети, че се изчервява. После се ухили злобно и отвърна:

— Така ли? А какво да кажем за един присъстващ тук новобранец, забелязан да се натиска в килера с едно момиче от кухнята? — Отпусна се назад и с нотка на престорена загриженост добави: — Страх е да мисля какво ще стане, ако Неала случайно разбере, че…

Томас зяпна.

— Ти няма да… не можеш да…

Роланд се облегна на дъсчената стена и скръсти ръце.

— Никога не бях виждал такова истинско въплъщение на риба на сухо! — Той се изправи, облещи очи и рязко отвори и затвори уста. Тримата отново избухнаха в неудържим кикот. Сипаха си още по едно и Роланд вдигна чашата си.

— Господа, тост!

Пъг и Томас също вдигнаха чашите си. Роланд заговори вече със съвсем сериозен тон:

— Каквито и спорове да сме имали досега, вие сте двама симпатяги, които с радост мога да нарека приятели. — Той вдигна още по-високо чашата си и обяви: — За приятелството!

Тримата отново пресушиха чашите и ги напълниха отново. Роланд каза:

— Да си стиснем ръцете.

Трите момчета събраха ръце и Роланд каза:

— Където и да отидем, колкото и години да минат, никога вече не ще сме без приятели.

Пъг, поразен от тези тържествени думи, извика:

— Вечни приятели!

Томас повтори думите и тримата си стиснаха ръцете да потвърдят клетвата.

 

 

Пъг се събуди грохнал и със замаяна глава. Смътната светлина от почти загасналия мангал изпълваше стаичката с полутонове от розово и черно. На вратата се почука тихо, но настоятелно. Той бавно се изправи и едва не падна — главата му все още се въртеше. Беше останал с Томас и Роланд в бараката цялата вечер и част от нощта — съвсем бяха забравили за вечерята и я бяха пропуснали, но пък бяха нанесли „сериозен удар“ на резервите на замъка с ейл, както се бе изразил Роланд. Не че бяха унищожили кой знае какво количество, но тъй като вместимостта им беше скромна, начинанието изглеждаше геройско.

Пъг нахлузи панталоните си и тръгна залитайки към вратата. Клепачите му бяха тежки, а устата — пресъхнала. Зачуден кой ли може така настойчиво да иска да влезе посред нощ, той дръпна вратата.

Нещо мъгляво профуча край него, той се обърна и видя Карлайн — стоеше насред стаята, загърната в тежко наметало.

— Затвори! — изсъска му тя. — Някой може да надникне отдолу и да види светлината на стълбището.

Пъг се подчини, все още объркан. Единствената мисъл, която проби през изтръпналия му мозък, беше, че едва ли бледата светлина от въглените ще освети кой знае колко дълбокото стълбище. Той разтърси глава да се освести и пристъпи към мангала. Подпали свещ от въглените и я поднесе към фитила на фенера. Стаята грейна с весела светлина.

Докато Карлайн оглеждаше разхвърляната купчина книги и свитъци край леглото му, мисълта на Пъг започна постепенно да се прояснява. Принцесата надникна във всяко ъгълче на стаята и накрая каза:

— Къде е онова драконско нещо, дето си го гледаш тук?

Очите на Пъг се фокусираха малко и напъвайки удебеления си език, той отвърна:

— Фантус ли? Отишъл е някъде да си върши огнедрейкските работи.

Тя свали наметалото си.

— Добре. Той ме плаши. — Седна на неоправената постеля на Пъг и го изгледа строго. — Искам да поговоря с теб.

Очите на Пъг се разшириха и той зяпна изумен, защото Карлайн, беше само по лека памучна нощница и макар да я покриваше от шията до глезените, тя беше тънка и обезпокоително прилепнала по тялото й. Пъг изведнъж осъзна, че той самият е само по панталони, бързо грабна туниката, лежаща захвърлена на пода, и я надяна. Докато се бореше с нея, последните утайки от алкохолната мъгла се изпариха.

— Богове! — прошепна той в паника. — Ако баща ти разбере, ще ми отреже главата.

— Няма, стига да ти дойде умът в главата да говориш по-тихо — отвърна му тя сприхаво.

Пъг седна на столчето край постелята и ужасът съвсем го отрезви. Забелязала окаяното му състояние, тя го изгледа неодобрително и каза:

— Ти пиеш. — И след като той не отрече, добави: — Двамата с Роланд не дойдохте за вечеря и аз се зачудих какво може да ви е задържало. Добре, че татко също пропусна вечерята с придворните, иначе щеше да прати някого да ви намери.

Притесненията на Пъг започнаха да растат с тревожна скорост. Той си спомни всички истории каква ужасна съдба очаква простосмъртните, любовници на благородни дами. Това, че Карлайн беше тук неканена и че между тях не беше станало нищо, му се струваше дребна подробност, която едва ли щеше да смекчи гнева на херцога. Преглъщайки паниката си, Пъг каза:

— Карлайн, не можеш да останеш тук. Ще донесеш и на двама ни такива неприятности, каквито не мога и да си представя.

Тя то погледна решително.

— Няма да си отида, докато не ти кажа това, заради което дойдох.

Пъг разбра, че е безсмислено да спори — твърде много пъти бе виждал този поглед, — и въздъхна примирено.

— Е, добре, и какво е то?

При този тон очите на Карлайн се разшириха.

— Ако ще се държиш така, няма да ти кажа!

Пъг едва потисна стона си, затвори очи, разтърси бавно глава и каза:

— Извинявай. Моля те, какво искаш да направя?

Тя потупа постелята до себе си.

— Ела седни тук.

Той се подчини, стараейки се да уталожи чувството, че съдбата му — внезапно секнал живот — е предрешена от това капризно момиче. По-скоро се срина, отколкото седна до нея. Тя се ухили на стона му.

— Ама ти си пиян! Как е?

— В този момент не е много приятно. Чувствам се като кухненски парцал.

Тя се опита да покаже състрадание, но сините й очи заискриха насмешливо. После се нацупи престорено и каза:

— На вас, момчетата, все се падат най-интересните неща, като да въртиш меч и да стреляш с лък. Да си възпитана дама е толкова досадно! Баща ми ще получи пристъп, ако някой път изпия повече от чашка разредено вино на вечеря.

С нарастващо отчаяние в гласа Пъг й отвърна:

— Това е нищо в сравнение с пристъпа, който ще получи, ако те намерят тук. Карлайн, защо си дошла?

Тя пренебрегна въпроса.

— Какво правехте двамата с Роланд следобед, биехте ли се? — Той кимна. — Заради мен? — попита тя с блясък в очите.

Пъг въздъхна.

— Да, заради теб. — Доволният й поглед го подразни и в гласа му се прокрадна възмущение. — Карлайн, ти злоупотребяваш с него.

— Той е безгръбначен тъпак! — сряза го тя. — Ако му кажа да скочи от стената, ще го направи.

— Карлайн! — едва не изхленчи Пъг. — Защо трябва…

Тя прекъсна въпроса, наведе се и покри устата му със своята. Целувката се получи едностранчива, защото Пъг беше твърде объркан, за да реагира. Тя бързо се изправи, оставяйки го зяпнал, и каза:

— Е?

— Какво? — изломоти вдървено Пъг.

Очите й лумнаха.

— Целувката, простак такъв!

— О! — отвърна Пъг все още слисан. — Беше… приятно.

Тя скочи и го изгледа с очи, разширени от смесица на гняв и смут. Скръсти ръце пред гърдите си и затупка с краче по пода като летен порой, чукащ по кепенците на прозорците. Гласът й стана нисък и дрезгав.

— Приятно!? Това ли е всичко, което имаш да ми кажеш?

Пъг я загледа. В гърдите му бушуваше невероятна гмеж от най-противоречиви чувства. Паниката му се бореше с почти болезненото осъзнаване колко мила изглежда Карлайн на бледата светлина — живо и одухотворено лице, тъмна коса, спусната свободно около лицето й; тънката нощница бе впита на гърдите й над скръстените ръце. Собственото му смущение неволно му придаваше небрежен вид, което още повече възпламени раздразнението й.

— Ти си първият мъж — без да се смята татко и братята ми, — когото съм целувала, и единственото, което имаш да кажеш, е „приятно“!?

Пъг, все още понесен от бурните чувства, изломоти:

— Много приятно.

Тя сложи ръце на кръста си — което раздвижи нощницата й в нови смущаващи посоки — и го загледа отгоре с израз на открито неверие. После с много сдържан тон му каза:

— Значи аз идвам тук и се хвърлям в ръцете ти. Рискувам да ме изпратят в някой метох за цял живот! — Пъг забеляза, че не се сети да спомене какво чака него. — Всички други момчета — и немалко от по-възрастните благородници на Запада — ще си счупят краката, за да спечелят вниманието ми. А ти се държиш с мен като с някоя кухненска слугиня, мимолетна забава за младия лорд.

Умът на Пъг най-после си дойде на мястото, повече от само себе си, отколкото от осъзнаването, че Карлайн малко преувеличава с описанието на окаяното си положение. Поразен от внезапната догадка, че в това има доста прекален драматизъм, примесен с искреното й раздразнение, той каза:

— Карлайн, почакай. Дай ми малко време.

— Време! Аз ти дадох седмици! Мислех, че… е, мислех, че между нас има разбирателство.

Пъг я изгледа с насилено съчувствие. Умът му препускаше.

— Седни, моля ти се. Ще се опитам да ти обясня.

Тя се поколеба, но приседна до него. Някак непохватно той взе ръцете й в шепите си. Мигом го порази близостта й, топлината й, мириса на косата и кожата й. Страстните желания, които бе изпитал в онзи ден до скалите, се върнаха с шеметна сила и се наложи да стисне зъби, за да се пребори с тях и да задържи ума си върху това, което искаше да й каже.

И задържайки мислите си настрана от порива на сърцето си, той заговори:

— Карлайн, аз наистина те обичам. При това много. Понякога дори ми се струва, че съм влюбен в теб не по-малко от Роланд, но в повечето случаи само се обърквам, когато си наблизо. В това е проблемът: твърде голямо е объркването в мен. Самият аз в повечето случаи не разбирам какво изпитвам.

Очите й се присвиха, защото това явно не беше отговорът, който очакваше. Отвърна му рязко:

— Не разбирам какво искаш да кажеш. Но пък никога не съм познавала момче, толкова отдадено като теб на разбирането на нещата.

Пъг се усмихна насила.

— Магьосниците се обучават да търсят обяснения. Разбирането на нещата е много важно за нас. — Долови проблясък на разбиране в очите й и продължи. — Сега си имам две длъжности, и двете нови за мен. Може и да не стана магьосник, въпреки усилията на Кълган да ме направи такъв, защото срещам големи трудности в работата си.

Забелязал, че обяснението му не печели голямо съчувствие, той смени тактиката.

— Така или иначе, остава ми малко време да помисля за другата длъжност. Може накрая да се окажа поредният благородник в бащиния ти двор, да гледам именията си — колкото и да са малки, да се грижа за поданиците си, да се отзовавам на призиви за събиране на войска и прочие. Но за това не мога дори да помисля, преди да реша другия въпрос, за обучението ми в магията. Трябва да упорствам, докато не се примиря, че съм направил грешния избор. Или докато Кълган не ме освободи — добави той тихо.

Млъкна и я погледна в лицето. Големите й сини очи го гледаха напрегнато.

— Магьосниците не се радват на особена почит в Кралството. Искам да кажа, ако един ден стана майстор магьосник… Е, как се виждаш като женена за един магьосник, независимо от ранга му?

Тя изглеждаше леко притеснена. Наведе се и бързо го целуна отново, разбивайки и без това поразклатеното му самообладание.

— Бедничкият Пъг — промълви тя и се отдръпна. Мекият й глас сладко иззвъня в ушите му. — Не е нужно да си. Магьосник, искам да кажа. Ти имаш земя и титла и знам, че татко може да ти дари и други, когато дойде подходящото време.

— Не е въпросът какво искам аз, разбираш ли? Въпросът е какво съм. Част от проблема е може би, че не съм се отдал истински на работата си. Кълган ме взе за това чирачество повече от съжаление, отколкото от нужда, знаеш го. И въпреки това, което твърдят той и Тъли, още не съм убеден, че наистина имам талант. Но може би трябва да се посветя, да се отдам напълно на това да стана магьосник. — Той вдиша дълбоко. — Как бих могъл да го направя, ако се грижа за именията и длъжностите си? Или да получа още? — Той замълча. — Или за теб?

Карлайн леко прехапа долната си устна, а Пъг едва потисна порива си да я прегърне и да я увери, че всичко ще се оправи. Не се съмняваше, че ако го направи, нещата бързо ще излязат извън контрола му. Никое момиче в бедния му опит — дори най-хубавичките долу в града — не бе събуждало у него толкова силни чувства.

Тя притвори очи, сведе поглед и промълви:

— Ще направя каквото кажеш, Пъг.

За миг Пъг изпита облекчение, но смисълът на думите й го порази. „О, богове!“ — помисли си той. Никаква магическа хитрина не можеше да опази съсредоточеността му пред лицето на младежката му страст. В паника, той затърси трескаво някакъв начин да потуши желанието в себе си и си помисли за баща й. Образът на навъсения херцог на Крудий се изправи пред него, а клупът в ръцете на палача помете и последните останки от страстта.

Пъг вдиша дълбоко и отрони:

— Посвоему аз наистина те обичам, Карлайн. — Лицето й засия и предусещайки провала си, той се гмурна с главата надолу. — Но мисля, че трябва най-напред да разбера самия себе си, преди да се опитам да настроя ума си за всичко останало. — Съсредоточеността му бе подложена на сериозно изпитание от момичето, което сякаш пренебрегна думите му и бурно го зацелува по лицето.

После изведнъж спря да го целува и остана да седи неподвижно до него. Щастливото й изражение помръкна, след като вродената й разумност надделя над детинския порив да получи всичко, което й се иска.

— Ако направя избора ей сега, Карлайн, може цял живот след това да се съмнявам в него. Ти би ли понесла възможността да те укорявам за избора си?

Дълго време тя не му отговори нищо, след което промълви тихо:

— Не. Не мисля, че ще мога да го понеса, Пъг.

Той въздъхна облекчено и усети, че напрежението го отпуска. Изведнъж в стаичката сякаш стана студено и двамата потръпнаха. Карлайн хвана ръцете му и ги стисна с удивителна сила. Усмихна се тъжно и промълви с насилено спокойствие:

— Разбирам, Пъг. — Пое си дълбоко дъх и тихо добави: — Ето защо мисля, че те обичам. Ти никога не можеш да излъжеш. Най-малко себе си.

— Нито ти, Карлайн. — Очите й се бяха навлажнили, но тя запази усмивката си. — Никак не е лесно — каза Пъг, сломен от чувствата си към момичето. — Моля те, повярвай ми, никак не е лесно.

Изведнъж напрежението секна и Карлайн тихо се засмя: сладка музика за ушите на Пъг.

— Бедничкият ми Пъг. Аз те разстроих.

На лицето на Пъг се изписа облекчение, че го е разбрала. Почувства се окрилен от обичта си към нея. Бавно поклати глава с усмивка на човек, освободил се от непосилна тежест, което му придаде малко глуповат израз, и каза:

— Нямаш си представа, Карлайн. Представа си нямаш. — Посегна и докосна нежно лицето й. — Имаме време. Не отивам никъде.

Две сини очи го погледнаха с тревога изпод дългите мигли.

— Но ти скоро ще тръгнеш с баща ми.

— Като се върна, искам да кажа. Ще стоя тук с години. — Целуна я леко по бузата и добави с пресилено лековат тон: — Не мога да наследя дарението още три години, според закона. А се съмнявам, че и баща ти би се разделил с теб преди да минат. — Усмихна се иронично и продължи: — След три години сигурно няма да можеш да ме понасяш.

Тя се отпусна в прегръдката му, притисна се в него и опря лице на рамото му.

— Никога, Пъг. Никога не бих обикнала друг. — Той се замая от допира й. Тялото й потръпна и тя каза: — Нямам думи, Пъг. Ти си единственият, който се опита да… ме разбере. Ти разбираш повече от всеки друг.

Той нежно се отдръпна и хвана лицето й. Целуна я, вкусвайки солените сълзи по устните й. Тя внезапно се отзова, притисна се по-плътно до него и го зацелува със страст. Той усети зноя на тялото й през тъканта на нощницата, чу тихата й въздишка в ухото си и усети как сам се потапя в безумната страст и как собственото му тяло се отзовава. Вкочани се, изпълнен с решимост, и нежно се освободи от прегръдката на Карлайн. Отдръпна се бавно от нея и с нотка на съжаление промълви:

— Мисля, че трябва да се върнеш в покоите си, Карлайн.

Карлайн вдигна очи към него, зачервена и с леко разтворени устни. Дишаше задъхано. Пъг трябваше да положи мъчително усилие, за да овладее и себе си, и положението. Каза, този път малко по-решително:

— Трябва да се върнеш в покоите си. Веднага.

Надигнаха се бавно от постелята, всеки — с непреодолимото усещане за близостта на другия. Той задържа ръката й още малко и я пусна. Наведе се, вдигна наметалото й и й помогна да се загърне. Отведе я до вратата, открехна я и надникна надолу по стълбището. Не забеляза да се навърта някой и я отвори широко. Карлайн пристъпи навън, след което се обърна и тихо промълви:

— Знам, че понякога си мислиш, че съм глупаво и суетно момиче. Е, понякога наистина съм такава, Пъг. Но те обичам.

И преди той да изрече и дума, изчезна надолу по стълбите и лекото шумолене на плаща й заглъхна в тъмнината. Пъг тихо притвори вратата и загаси фенера. Излегна се на постелята и впери поглед в мрака. Все още можеше да усети свежия й мирис във въздуха, а после споменът за докосването на мекото й тяло под ръцете му го накара да трепне. Сега, след като си беше отишла и необходимостта да се владее си беше отишла с нея, той се остави на пронизващия го копнеж. Още виждаше лицето й, живо и изпълнено с желание към него. Покри очите си с ръка, простена тихо и каза на глас:

— Утре ще се мразя.

 

 

Събуди се от силно тропане по вратата. Първата му мисъл, докато се влачеше към вратата, бе, че херцогът е разбрал за посещението на Карлайн. „Дошъл е да ме обеси!“ — бе първото, което му хрумна. Навън все още беше тъмно и Пъг отвори вратата в очакване на най-лошото. Вместо разгневения баща на момичето, повел отделение стражи, отвън стоеше един от викачите на замъка.

— Извинете, че ви събудих, скуайър, но майстор Кълган иска веднага да се явите при него — съобщи той. — Веднага — повтори мъжът, взел облекчената физиономия на Пъг за сънливо объркване. Пъг кимна и затръшна вратата.

Беше облечен, защото бе заспал с дрехите си. Стоеше насред стаята и сърцето му биеше лудо. Очите му сякаш бяха поръсени с пясък, а стомахът му се бунтуваше, в устата му имаше гаден вкус. Пристъпи до масичката, плисна лицето си със студена вода и измърмори, че никога вече няма да пипне чаша.

Завари магьосника застанал над купчина лични вещи и книги. На столчето до постелята на магьосника седеше отец Тъли. Жрецът гледаше мага, който трупаше още и още върху стремително нарастващия куп, и накрая каза:

— Кълган, не можеш да вземеш всички тези книги. Само за тях ще ти трябват две товарни мулета, а къде ще ги сложиш на кораба и каква работа ще ти свършат — изобщо не разбирам.

Кълган погледна двете книги в ръцете си като майка, пазеща близначетата си.

— Но аз трябва да ги взема, за да продължа обучението на момчето.

— Ба! По-скоро за да имаш какво да мъкнеш по лагерите и на борда на кораба. Не ми изтъквай оправдания. Ще трябва да яздите бързо, за да минете Южния проход, преди да се заснежи. А кой може да чете в кораб, който прекосява Горчиво море през зимата? Момчето ще прекрати заниманията си само за един-два месеца, а му остават още близо осем години да се учи. Дай му да отдъхне.

Пъг се смути от разговора и се опита да зададе въпрос, но двамата каращи се старци не му обърнаха внимание. След още няколко увещания от страна на Тъли Кълган се предаде.

— Май си прав — каза той и хвърли книгите върху постелята си. Забеляза чакащия на вратата Пъг и попита учуден: — Какво? Ти още ли си тук?

— Все още не си ми казал защо ме повика, Кълган.

— О? — възкликна Кълган и очите му замигаха на парцали, като на бухал, събуден от светлината. — Не съм ли? — Пъг кимна. — Е, добре. Херцогът нареди да тръгнем призори. Джуджетата не са отговорили, но той няма да чака повече. Северният проход почти със сигурност вече е затворен и той се бои, че и Южният вече е заснежен. — Кълган добави по-скоро на себе си. — И как не. Нюхът ми за времето надушва, че скоро ще падне и тук. Чака ни ранна и люта зима.

Тъли поклати глава и се изправи.

— И това от устата на човек, който предсказа суша преди седем години, когато ни сполетяха най-големите наводнения, откак се помним. Магьосници! Шарлатани сте вие, до един. — Той пристъпи бавно до вратата и се обърна към Кълган, а заядливото му изражение се замени с искрена загриженост. — Макар че този път си прав, Кълган. Костите ме болят отвътре. Зимата иде.

Тъли си излезе и Пъг попита:

— Значи тръгваме?

— Да! — раздразнено му отвърна Кълган. — Не ти ли го казах току-що? Събирай си нещата, и по-бързо. Ще съмне след по-малко от час.

Пъг се обърна да излезе и Кълган му подхвърли:

— А, чакай малко, Пъг.

Магьосникът пристъпи до вратата и надникна през нея да се увери, че Тъли вече е слязъл по стълбите и няма да го чуе. После се обърна към Пъг и каза:

— Не забелязах нищо грешно в поведението ти… но ако в бъдеще пак те споходи някой среднощен гост, съветвам те да не се подлагаш на подобно… изпитание. Не съм сигурен, че ще се справиш толкова добре втори път.

Пъг пребледня.

— Ти си чул?

Кълган посочи едно кътче, където подът се събираше със стената.

— Твоето изобретение с мангала излиза от стената на една стъпка отдолу и се оказа великолепен проводник на звука. — Той добави разсеяно: — Ще трябва да проверя дали ще предава звука толкова добре и като се върнем. — Обърна се към момчето и добави: — Тъй или иначе, снощи работих до късно и нямах намерение да подслушвам, но чух всяка дума. — Пъг се изчерви. Кълган продължи: — Не исках да те притеснявам, Пъг. Ти постъпи правилно и прояви забележителен разум. — Той сложи ръка на рамото на Пъг и добави: — Боя се, че не съм най-добрият съветник за такива неща, тъй като опитът ми с жените е оскъден, да не говорим за такива млади и вироглави същества. — Погледна Пъг в очите и каза: — Но поне доколкото знам, почти е невъзможно в разгара на мига човек да осъзнае дълготрайните последствия. Гордея се, че ти успя да го направиш.

Пъг се усмихна самоуверено.

— Не беше никак трудно, Кълган. Просто задържах ума си съсредоточен върху нещо.

— Какво по-точно?

— Екзекуцията.

Кълган се засмя хрипливо.

— Ясно. Но провалът щеше да е не по-малко ужасен и за принцесата, Пъг. Една отрасла в голям град благородничка в източния двор би могла да си позволи да си има колкото си иска любовници с какъвто и да е ранг, стига да запази дискретност, но на единствената дъщеря на пограничен херцог, при това толкова близък родственик на краля, не е позволен подобен разкош. Тя трябва да бъде извън всякакви подозрения. Дори подозрението може да навреди на Карлайн. И този, който я обича и е загрижен за нея, трябва да го има предвид. Разбра ли ме?

Пъг кимна, вече напълно успокоен, че е успял да устои на снощното изкушение.

— Добре, зная, че в бъдеще ще внимаваш. — Кълган се усмихна. — И не обръщай внимание на стария Тъли. Той просто е бесен, защото херцогът му нареди да остане. Все още си въобразява, че е млад като послушниците си. А сега тичай да се приготвиш. Ще съмне след по-малко от час.

Пъг кимна и се забърза, а Кълган остана да оглежда куповете книги пред себе си. Със съжаление старецът взе най-горната и я постави на близкия рафт. След малко награби друг том и го напъха в един чувал.

— Само една няма да навреди — промълви той на невидимия образ на Тъли, който поклащаше неодобрително глава. Подреди останалите книги на рафта, с изключение на последната, която също напъха в чувала. — Е, добре — натърти той с упорство. — Две да са!