Джон Нанс
Терористи (31)

Глава двадесет и осма

Летище Да Нанг, Виетнам,

13 ноември — ден втори,

6:56 вечерта, местно време/1156 Зулу

Далас се обърна да погледне настъпилата в задния край на салона суматоха. Робърт се появи иззад завесата в дъното с голяма метална кутия в ръце.

— Вижте какво намерих — каза той и постави кутията на пода.

Маккейб я отвори и извади отвътре тежък предмет. Той представляваше чифт миниатюрни кислородни бутилки с телескопичен знак от едната страна и малък контролен панел от течен кристал. Журналистът го обърна и намери отвор от едната страна и дръжка от другата.

— Какво е това, по дяволите? — попита Далас.

— Не знам — отвърна Робърт, докато отиваше към затворника им. Той вдигна главата му и насочи отвора на малкия апарат право в лицето на мъжа. Той не трепна.

— Какво е това? — попита Маккейб.

— Наистина не знам — отговори пилотът.

— Тогава няма да имаш нищо против, ако стрелям с него по теб?

— За бога, човече — въздъхна пилотът, — очевидно аз, така или иначе, съм мъртвец. Честно казано, мисля, че всички вие сте напълно смахнати. Първо бях нает от хората, които очевидно не харесвате, а сега съм в ръцете на параноични агенти от ада. Прави каквото искаш. Дори не съм виждал това нещо.

Кет се появи отново.

— Полис, капитан ли си или втори пилот?

— Втори пилот, но съм квалифициран и за капитан за този клас самолети.

Бронски кимна. Тя извади ключето на белезниците и ги отключи.

— Е, сега ще се повишиш. Господин Маккейб ще държи пистолет със заповед да те убие, ако си вдигнеш веждата, ясно ли е?

— Да, госпожо.

— Ставай! Сядай и пали мотора. Не докосвай радиото и не слагай слушалки.

Тя повтори инструкциите на Робърт и му подаде деветмилиметровия пистолет.

— Полис, да ти е ясно! Ако трябва, мога да пилотирам тази птичка, така че не си мисли, че си незаменим.

— Агент? — Стийв Дилейни гледаше през левия прозорец.

— Кет.

Той кимна.

— Кет, идват някакви коли с въоръжени войници.

— Какво правят? — попита тя.

— Стоят и сочат. Мисля, че говорят за нас.

— Което означава — заключи младата жена, — че в най-добрия случай имаме няколко минути. — Тя погледна към другите. — Закопчейте предпазните колани. Махаме се оттук.

Кет се обърна и отиде до вратата, за да каже довиждане на Пийт. Преводачът чакаше в подножието на стълбичките. След като се сбогува, тя прибра стълбичката и затвори вратата. После отиде в кабината. Полис вече изпълняваше предстартовата карта. Агент Бронски се пъхна в дясната седалка на втория пилот и закопча предпазния колан. Мъжът в капитанската седалка запали спомагателния двигател и го включи за електрическата енергия. Той продължи да чете точките от картата на глас. После запали левия двигател.

Кет сложи слушалките, които намери на мястото на втория пилот, и провери честотата на Земен контрол Да Нанг, на заходния лист, който висеше, закачен на щурвала. Набра честотата и натисна бутона за предаване на щурвала.

— Да Нанг — земя, тук е Глобъл Експрес две-две Зулу.

Настъпи кратко колебание, преди висок носов глас да отговори, борейки се с английския.

— Две-две Зулу — започна Кет бавно — трябва да пусне двигателите за проверка. Ще запалим двигателите и ще рулираме до края на пистата. След това ще се върнем на това положение. Разбрахте ли?

Гласът на диспечера прозвуча отново. Този път малко по-разбираем.

— Две-две Зулу… одобрена молба… рулиране до писта. Запуск на двигателя.

— Разбрано — каза тя.

Левият двигател още не работеше, но десният вече набираше обороти.

— Полис, щом можеш, насочи се към южния край на пистата.

Той кимна.

— Стийв? — извика Кет през рамо. — Провери лявата страна и виж дали онези наемни убийци още ни преследват.

Имаше малка пауза, преди Стийв да каже:

— Да. Има един джип, пълен с мъже. Войници, мисля.

Краят на пистата бе точно пред тях и Бронски се увери, че заходът е чист от кацащи самолети. След това нареди на Полис да започне рулирането към пистата, после бързо да обърне Глобъл Експрес на сто и осемдесет градуса и да се изправи с лице към идващите джипове. Машините спряха с писък.

— Дръпни ръчната — нареди Кет.

Полис се подчини незабавно.

Не — каза си тя, като натисна газта и тръгна право към колите, докато и тримата шофьори не бяха завили.

Глобъл Експрес тръгна срещу джиповете. Младата жена гледаше със задоволство как и тримата шофьори завиха бързо и избягаха на безопасно разстояние.

— Добре, Полис. Продължавай с предстартовата карта. После искам рязко да завъртиш самолета и да рулираш до пистата, без да спираш. Ясно?

Той кимна, докато минаваше през картата.

— Готова ли си? — попита я той.

— Давай!

Полис придвижи ръчката на газта нагоре. Той се отдалечи още няколко ярда от пистата, изчаквайки джиповете да тръгнат в същата посока.

— Пистата чиста ли е отдясно? — попита той.

— Да — отвърна Кет, преди Робърт да бе могъл да погледне и да отговори. — На около половината път има пожарна кола на рульожката, но тя не блокира пътя.

Полис завъртя Глобъл Експрес.

— Тръгваме — каза Кет и натисна бутона за връзка с кулата. — Да Нанг, тук две-две Зулу, отново трябва да отидем до края на пистата. Одобрете!

— Потвърдено — бе отговорът.

С бързо движение на лявата ръка младата жена махна на Полис да позиционира самолета на пистата. Тя внимателно го наблюдаваше, докато той изпълняваше командата.

— Добре. Скорост за излитане. Давай! И помни, че до главата ти има пистолет!

Глобъл Експрес стъпи на пистата и започна да ускорява. Полис се протегна и подготви автодроселите. Бронски гледаше как двете ръчки плавно се придвижиха към положение максимум.

— Джиповете тръгнаха, Кет. Отляво. Ще се опитат да минат пред нас — каза Робърт. — И пожарната тръгна!

— По-бързо! — нареди тя.

— Тези копелета са задължени да стрелят — каза Полис. В гласа му пролича тревога.

Кет погледна индикатора за въздушната скорост на електронния панел. Той показваше над сто възела и продължаваше да ускорява към ротационна скорост сто тридесет и пет възела.

— Джиповете се отказаха, Кет — докладва Робърт.

— Някой стреля ли? — попита тя.

— Още не — отвърна Маккейб, докато се напрягаше да види през страничния прозорец на кабината.

Сто и десет, каза си тя. Голямата пожарна кола набираше скорост, носейки се към следващата рульожка.

— Ще ни удари там! — каза Полис.

Глобъл Експрес ускоряваше, но не достатъчно бързо. Пожарната се движеше косо на пътя им и по всичко изглеждаше, че ще стигне центъра на пистата преди тях.

Сто и двадесет.

— Кет… — започна Робърт.

— По-добре да спра — каза Полис. Той трепна стреснато, когато Бронски решително сложи ръка върху неговата на ръчките на газта.

— Даже не си го помисляй — нареди тя. — Пълен напред!

Концентрацията на Кет се прехвърли върху въздушната скорост.

— Не се шегувам, агент… няма да успеем!

— Продължавай! — отсече Бронски.

Пожарната беше на входа към пистата и се движеше с около тридесет мили в час, когато предната врата се отвори рязко и шофьорът скочи на настилката. Камионът продължи да се носи сам към средата на пистата.

— Кет… Кет… — Гласът на Робърт се извиси в писък.

Камионът беше на по-малко от две хиляди фута. Вече се движеше по-бавно, но продължаваше да е на пътя им.

— Няма да успеем! — извика Полис с искрена тревога в гласа.

— Ще успеем. Аз ще ти кажа кога да вдигнеш! — извика Бронски.

Сто и тридесет. Достатъчно.

— Вдигай!

Полис дръпна бързо щурвала и носът на самолета се вдигна рязко с десет градуса, но основните колесници останаха на пистата.

Камионът бе право пред тях на по-малко от петстотин фута. Глобъл Експрес летеше към него с двеста двадесет и два фута в секунда. Кет сграбчи щурвала от дясната страна и рязко дръпна носа нагоре. Тежко натовареният джет подскочи от повърхността и започна да се изкачва в небето. В същото време тя се пресегна за ръчката на колесниците и я премести в положение „горе“.

Пожарната изчезна под вдигнатия нос на бизнес джета. Основните колесници започнаха да се прибират настрани в корема на машината. Те бяха достигнали четиридесет и пет градусов ъгъл в момента, в който Глобъл Експрес прелетя над пожарната. Частично прибраните колесници минаха на по-малко от един фут от покрива на колата. Долната част на опашката го закачи. Тя отскочи от удара, който отекна във фюзелажа с невероятно тъп метален звук и изплаши всички.

Полис се обади, когато ъгълът на тангажа стигна повече от двадесет и пет градуса.

— О! Тангираш твърде много! — Той натисна щурвала надолу, намалявайки ъгъла. — Искаме тангажа да бъде само около осемнадесет градуса — обясни той.

След като тангажът бе отново под контрол, Кет усети, че отново започва да диша. Самолетът започна бързо да се изкачва, въздушната скорост остана на порядъчните сто и осемдесет възела.

— Ударихме го, нали? — попита Робърт с напрегнат глас.

Кет кимна.

— Докоснахме го, но всичко изглежда нормално.

— Освен пулса ми.

— Задкрилки нагоре — каза вторият пилот.

— Задкрилки нагоре — повтори Бронски. Ръката й леко трепереше, когато се протегна към централната конзола и вдигна ръчката на задкрилките в напълно прибрано положение. — Завиваме надясно, Полис. Точно зад хълма. Направи го бързо и дръж самолетчето ниско.

Машината направи плътен десен вираж и полетя северно от хълма на изток, поддържайки минимална скорост на изкачване и набирайки скорост. На триста възела Полис дръпна щурвала назад и започна незначително изкачване.

— Къде е транспондера? — попита Кет.

— Там — отвърна Полис, сочейки транспондера. — Искаш да го включиш ли?

— Не, искам да се уверя, че е изключен. — Тя протегна ръка, за да провери дали копчето е изключено. — Добре, Полис, сега ще настроиш навигационната система право за Гуам и ще ми говориш през цялото време, ясно?

— Както кажете, госпожо. Наистина ли искате да го направите без разрешение от Въздушно движение? Някои държави стават много раздразнителни за такива неща.

Тя му хвърли вледеняващ поглед.

— Когато поискам мнението ти за стратегията си, ще те попитам — остро отвърна Кет. — Междувременно прави точно това, което ти наредя.

Полис я погледна.

— Знам, че едва ли съответства на очакванията ви, агент, но не бихте ли допуснали, че мога и да казвам истината? Бях нает просто да бъда втори пилот за това пътуване и, кълна се в Бога, нямам представа какво правеха. Не знам откъде са наели самолета, тъй като се съмнявам Бюрото да го притежава.

Кет му хвърли объркан поглед.

— Кое „Бюро“?

— ФБР.

— Какво? — попита Кет, навеждайки глава със засегнато изражение.

— Вие сте федерален агент като тях, нали?

Младата жена тръсна глава, като че да прогони объркването. Тя видя Робърт да се навежда напред в подвижната седалка, за да види по-добре лицето на пилота.

— Полис — каза тя. — Да не би да ми казваш, че хората, които са те наели да пилотираш този самолет, са се представили за агенти на ФБР?

— Искате да кажете, че не са били? — попита той искрено шокиран.

Момчето е наистина добър актьор, помисли си Кет. Очите му бяха разширени и гласът му леко трепереше.

— Аз… госпожо, те ми казаха, че са агенти на ФБР. Имаха карти като вашата.

Лявата ръка на Робърт Маккейб се стрелна, за да хване яката на Полис. Журналистът сграбчи ризата му и сви пръсти в желязна хватка. Пилотът се бореше да удържи самолета стабилен.

— Ей! Да не искаш да загубя контрол!

— Колко време — изръмжа Робърт, — работи над тази история? — Той изимитира виещ писклив глас. — Ако ме хванат, ще се престоря, че съм бил нает от ФБР!

— Това е истината! — отвърна Полис. — Няколко пъти ги питах какво правят, а главният все ме предупреждаваше да не се меся, защото това е федерална операция.

Робърт стегна още повече хватката си и здраво разтърси пилота.

— А сега истинската история, мръснико? За кого работиш всъщност?

— Казах ви. Мислех, че са ФБР. Не са били федерални агенти, така ли?

Бронски гледаше приборите и небето навън. Знаеше, че номерът му не заслужава отговор, но не можа да се спре.

— Каквото и да си мислиш, Полис, който и да си в действителност, факт е, че агентите на ФБР не тичат по света като подривните дейци в ЦРУ, за да дестабилизират правителства и да свалят джъмбо-джети.