Карстън Страуд
Никой не умира два пъти (7)

Гринич Вилидж, Ню Йорк, 18:30

Оставиха Тони Логашио на задната седалка да поразмишлява около час над превратностите на уличния живот. Левон отскочи за сандвичи. Докато го нямаше, Кейси не откликна на нито един опит на Логашио да завърже разговор — остави го да се попържи още малко.

Левон се върна и раздаде сандвичи и кола. Изядоха ги в угнетяващо мълчание. Когато приключиха, Левон събра отпадъците и ги изхвърли. Тони изглеждаше хем доволен, хем дълбоко огорчен от неверен приятел човек.

— И какво сега? — попита Левон.

Тони Логашио подскочи и смени повече цветове от Майкъл Джексън.

— Сега — почна Кейси — имаш право да мълчиш…

Тони подскочи на седалката.

— Чакайте! Чакайте малко!

Кейси поклати тъжно глава.

— Късно е. Няма какво да чакаме. Млъкни, ако обичаш, за да те осведомим какви са ти правата. Офицер Джамал, моля ви, прочетете му съобразените с действащото законодателство права.

— Благодаря, офицер Шпандау. За мен е удоволствие. Господин Логашио? Слушайте. Имате право да не казвате нищо и да не отговаряте на въпроси. Разбрахте ли?

— Искам да говоря с прокурора. Знам разни работи. Сериозно, големи работи. Дайте да се споразумеем. Изслушайте ме.

— Виж какво, съвсем искрено те съветвам, ако си решил да си признаеш някакво друго престъпление, просто да замълчиш. Отговори на въпроса на офицер Джамал. Така… Всичко, което кажеш, може да бъде използвано срещу теб в съда. Разбра ли?

— Да.

— Имаш право на адвокат по време на разпита. Разбра ли?

— Да, но…

— Отбелязвам за протокола, че субектът отговори утвърдително — намеси се Левон.

— В какво съм обвинен? Какво е обвинението?

— Вече казахме: содомия с малолетен, алинея 130.40. Хайде да приключваме, ако обичаш. Забравям докъде съм стигнала. Ако не можеш да си позволиш адвокат, ще ти бъде осигурен такъв. Ако нямаш адвокат, можеш да мълчиш, докато си намериш. Разбра ли? Важно е, Тони. Опитай да се съсредоточиш.

— Вижте… дайте да се разберем като хора. Мога…

— Млъкни — подвикна Левон. — Вие, Тони Логашио, бяхте осведомен за правата си. Искате ли да отговаряте на въпроси?

— За какво? Не. Искам адвокат.

— Имаш ли предвид някой конкретно? — попита Кейси.

— Не…

— Добре, успокой се. Ще ти намерим адвокат в управлението.

— Ама много сте гадни. И въобще не сте прави.

— Животът е сурав и курав — отбеляза Кейси. — Но има и друга страна. Поне ще получиш добро професионално обучение. Като излезеш от Синг Синг ще можеш да засмучеш топка за тенис през градински маркуч. Продължаваме ли, Джамал?

— Чакайте, дайте наистина да се разберем.

— Какво да се разбираме, Тони? Няма за какво. Ти поиска адвокат. Няма за какво да си говорим. Няма какво да правим. Нещата вече не са в наши ръце. Дори не можем да те попитаме кой ден е днес. В момента, в който изрече вълшебната думичка „адвокат“, работата мина на автопилот.

— Искам споразумение. Мога да ви ги дам и двамата.

— Споразумение ли? — Кейси поклати глава. — Не можем да обсъждаме споразумение. Не можем дори да намекваме за споразумение. Това е ужасно нередно. Права ли съм, Джамал?

— Наистина е нередно, Шпандау. Абсолютно и ужасно нередно. То е… въпиеща нередност.

— Въпиеща? — Кейси вдигна изумено вежди.

Левон кимна.

— Въ-пи-е-ща — повтори той. Наслаждаваше се на всяка сричка.

Кейси едва се сдържа да не прихне. И чашата на страданието на Тони Логашио преля. Гласът му прозвуча като настъпено по врата сопрано. На отсрещната страна на улицата някакво пале въртеше глава. Прилепите се блъскаха в стените на сградите, загубили всякаква ориентация. Златните рибки плуваха в аквариумите си и умираха в тях. Кейси наблюдаваше заинтригувано голямата лилава вена, която запулсира на гърлото на Логашио. Обещаващо. Надяваше се да си докара някой удар или поне да му се развържат конците на вазектомията.

— Роко и Бено. Мога да ви заведа при тях.

Кейси поклати глава. Озадачено.

— Роки и Булуинкъл? Не ги познавам. За пръв път ги чувам. Нещо май съм оглушала. Хайде да си ходим, Джамал. Да се махаме оттук. Искам нещо по-солидно от сандвич. Предлагам след като оставим Тони в лайната, да отидем на някое приятно местенце и да похапнем ребърца по италиански.

— Писна ми от италианска храна! Какво ще кажеш за онова кръчме на Трета и Двадесет и девета?

— О, Джамал, не е честно. Тайландска храна! Мразя източните бълвочи. Черупки от фъстъци в барутен сос. Супа от опадали листа с мазни петролни петна. Сладкиши от бръмбари.

Тони Логашио изкрейзи. Ама съвсем.

— Вижте какво, дайте да се разберем най-после! Няма ли поне да ме изслушате!

— Много си задръстена, Шпандау. Пробвай поне веднъж нещо ново.

— Те са братя! Скарпа! Братята Скарпа!

— Стига, Джамал. Нали пробвах в оня арабски ресторант до Принс? Едно, че струваше майка си и баща си, а другото, че на храната мястото й по-скоро беше в пликове за веществени доказателства. Не че не искам нещо ново, просто… Тони, млъкни, да ти се не види. Опитваме се да решим къде да хапнем!

— Моля ви, чакайте малко! Те го направиха!

Кейси сви рамене и се обърна да го погледне.

— Добре, Тони. Слушам те. Кой го направи?

— Братята Скарпа.

— Какви ги дрънкаш бе, Тони. Нали говорехме за обвинението ти по 130-а. Не можеш ли да обясняваш по-смислено. Хайде по-бързо, че съм гладна. Сега пък за какви братя Скарпа ми дрънкаш?

— В Харлем. За Шауана Кориел. Те двамата я изнасилиха. Аз само я напъхах в чувала.

Кейси се усмихна криво на Левон.

— Добре — кимна Левон. — Добре.

Кейси Шпандау сведе грациозно глава.

— Благодаря.

Кратка пауза.

— Въпиещо?

— Струва си човек да си обогатява речника — каза Левон.