Карстън Страуд
Никой не умира два пъти (45)

Неделя, 25-и юни

Кола 552 на Плъховете

Магистрала I-80

04:30

Нюйоркската полиция се прибираше у дома. Кейси шофираше черния линкълн и пушеше и пиеше кафе след кафе, оглеждайки местността, по която само преди два часа беше минал Джак Вермилиън. Ники мълчаливо наблюдаваше движението. От време навреме фаровете на насрещните коли осветяваха лицето му. Кейси му хвърляше по някой поглед и си мислеше колко е силно лицето му, като издялано от бял мрамор, и колко го харесва. Но той беше бял, а тя мразеше белите, винаги беше мразила белите.

А може и да не мразеше всички бели.

А може би всъщност мразеше само една бяла жена.

Ники беше открил някаква станция и слушаше нещо, което говорителят бе обявил като дует. Кейси го беше чувала, но сега за пръв път усети тъгата и красотата на музиката. Това я караше да се страхува, че се е влюбила в Ники Цицеро, нещо, за което нямаше нито време, нито желание. Като че ли това променяше нещата.

Декстър Зарнас спеше на задната седалка, завит със зелено памучно одеяло, свил крака до страничния прозорец. Тъкмо завиваха към хотела на Ники, когато мобилният дисплей премигна и по екрана му запълзяха жълти букви. Беше печатната версия на бюлетина, който чуваха на всеки половин час по радиото, откакто малко след полунощ бяха напуснали бара в Блу Маунтинс.

„Умоляват се екипите на щатската и местната полиция да продължават издирването на бял микробус за транспортиране на затворници, принадлежащ на федералните маршали, номер неизвестен, посока на движение неизвестна. Издирваното превозно средство се управлява от избягалия федерален затворник Джак Вермилиън — издирван във връзка със смъртта на двама помощник маршали, застреляни по време на бягството му в Бийч Хейвън, Пенсилвания, в 04:30 вчера през нощта. Издирваният е бял, петдесет и три годишен, висок сто осемдесет и пет сантиметра, тегло деветдесет килограма, дълга бяла коса и мустаци, вероятно облечен в маслиненозелен панталон, черна тениска и маратонки. Субектът е въоръжен и опасен, действайте особено внимателно. Повтарям, въоръжен и опасен, действайте особено внимателно. Издирваното превозно средство е видяно за последен път в Хейзълтън, Пенсилвания в 17:30 вчера следобед. Ако го забележите, незабавно информирайте най-близкия офис на АТО или въведете информацията в НПБД чрез МАГЛОКЕН или чрез дежурния. Подател на съобщението: АТО, Олбъни, Ню Йорк.“

— Продължават да го търсят — отбеляза Ники. — Да не е потънал в земята?

— Нямам представа. На негово място отдавна да съм бутнала микробуса в някое дере.

— И после какво? Нали трябва да пътува с нещо.

Кейси го изгледа и отново впери поглед в пътя.

— Изглеждаш уморен.

— Уморен съм.

— И той е уморен.

— Вермилиън ли?

— Да. Той е изтощен. В такъв случай хората постъпват по два начина. Или побягват напосоки, или отиват на някое точно определено място. Доста мислих за този човек и реших, че някой го е натопил.

— Кой?

— Нямам представа. Но ако някой натопи мен, аз ще отида някъде. Не знам къде е. Но ще намеря хората, които се ебават с мен, и ще оставям трупове, докато някой не проговори. Тримата задници в Хейзълтън са потвърждение, че Вермилиън не е човек, с когото да се ебаваш и да ти се размине. Според мен той се е запътил към дома и е много ядосан.

Ники не отговори и тя помисли, че е заспал. Когато подминаха Патерсън, Ники каза:

— Мисля, че си права. И това обяснява още нещо.

— Какво?

— Колко пъти чухме бюлетина?

— На всеки половин час.

— По целия път от границата на Пенсилвания насам.

— Да.

— Нищо ли не ти направи впечатление?

Кейси се засмя.

— Да. Белият микробус.

Ники също се усмихна.

— Точно така. Продължават да го наричат бял маршалски микробус. А много добре знаят, че Вермилиън го е пребоядисал в зелено. Друго?

— Кажи?

— Мисля, че Дери Флин си играеше с нас. Той получи точно толкова, колкото даде. И премълча нещо. Виждаш ли този ключ под екрана на компютъра? Нали знаеш какъв е?

Кейси го изгледа недоумяващо. Уредът бе стандартно оборудване за всички елитни полицейски коли.

— Разбира се, че знам. Предавател за глобалната позиционираща система.

— Точно така.

— Е, и?

Ники вдигна вежди и зачака.

Кейси схвана моментално.

— Мамка му! Вярно, че ти го попита защо е толкова убеден, че ще открият Вермилиън. Имали били „ресурси“. Значи маршалския микробус има джипиес предавател. Което означава, че във всеки миг знаят къде се намира. Следели са го с онзи хеликоптер. А бюлетинът е блъф, в случай че и той слуша полицейската честота, а ако е така, смята, че не са разбрали за пребоядисването на микробуса.

— Което означава, че още е в него, защото се чувства в безопасност.

— Ники, та той е убиец! Щом АТО са знаели координатите му, когато е убивал онези хлапета в Хейзълтън, то те официално се превръщат в съучастници. Ако някой разбере, че микробусът е имал предавател, ще ги съдят, докато са живи. Те са луди. Хайде, за Греко разбирам, но Дери Флин не ми се видя толкова откачен.

— Не и ако изобщо не смятат, че Вермилиън е убил пазачите. Фактът, че са застреляни със „Смит“, означава, че не го е извършил Вермилиън. Освен това изобщо не им пука за тримата плъхове, дето ги е очистил в Хейзълтън. Сигурно смятат, че никой няма да разбере за предавателя и съответно никой няма да се сети, че са могли да предотвратят хейзълтънската история. Пуснали са го на доста дълга верижка, но след като нещата са се оплескали, се обзалагам, че вече го държат абсолютно изкъсо, ако няма и снайперист, готов всеки момент да му направи трето око.

И двамата се умълчаха. Град Ню Йорк се появи на хоризонта.

— Значи Греко го манипулира. Тя знае, че е вбесен. Сама се е убедила, че е опасен. И го оставя да избяга.

— И го проследява с хеликоптер.

— Да.

— За да разбере кого ще погне. Това означава ли, че Греко го смята за невинен? Един виновен човек щеше да си плюе на петите и да изчезне.

— Не ми се вярва. Според мен тя смята, че той е италианец и че всички италианци са луди на тема отмъщение. Затова се е притаила да наблюдава как връхлита като метеор върху приятелите и семейството си, след което ще се появи, за да раздаде правосъдие и да си присвои цялата слава.

— Дери каза, че имала информатор. Най-вероятно от фирмата или от семейството.

— Точно така. Греко няма начин да не знае кой е. И затова стои и чака Вермилиън да намери шпионина и да го убие.

— Аха. А през това време какво?

— Мислиш, че Ърл Пайк прави същото ли? Не съм съгласна, Ники. Вече говорихме. Ако Пайк е бил там, когато Вермилиън е избягал, защо не го е убил? Защо не си е спестил работата?

— Сещам се за една причина. Освен играта на котка и мишка на Дери Флин. Помисли малко.

Кейси замълча. Ники намери някаква станция с джаз.

— Добре — каза тя накрая. — Видях я.

— Е?

— Пайк преследва не Джак Вермилиън.

— Възможно е. Какво тогава преследва?

— Преследването на Джак отклонява вниманието на АТО. Те се разсейват. И насочват силите си другаде. Междувременно Пайк разработва начин да си върне единственото, което го интересува.

— Оръжията ли? Това е само теория. Но?

Кейси го изгледа косо.

— Май знам какво те тревожи.

— Така ли? Я ме просвети.

— Пак влезе в играта по собствено желание.

— Да. Но той не знае какво имаме срещу него. ДНК. Затова сигурно е решил да заглади нещата с Ред Хук, да отхвърли обвиненията на АТО и да се прибере на спокойствие у дома. Това трябва да ме радва.

— Радва ли те?

— Не. Всъщност съм адски разтревожен.

— Защото Пайк знае нещо, което ние не знаем ли?

— Да — отвърна Ники и погледна през стъклото. — Така мисля.

— И аз — каза Кейси.