Карстън Страуд
Никой не умира два пъти (47)

Неделя, 25-и юни

Офисът на федералната прокуратура

Уотър стрийт, Долен Манхатън

12:00

Ърл Пайк се появи в офиса на федералния прокурор сам. Валериана Греко го очакваше заедно с неколцина агенти на АТО. Дери Флин и Мая Бергман продължаваха да следят Джак Вермилиън. Пайк влезе в просторния махагонов офис, в тъмносин костюм на „Армани“, сапфиреносиня риза и небесносиня вратовръзка със златна игла. Черните му обувки лъщяха до блясък, а на средния пръст на дясната му ръка се мъдреше масивен златен пръстен със синята емблема на Уест Пойнт. Греко проследи пътя му през персийския килим иззад бюрото си с размерите на щата Канзас. Тя беше облечена в сив костюм и черна копринена риза. На стената зад нея висеше масивна дърворезба, изобразяваща орела на правосъдието. Огромният прозорец откриваше гледка към Бруклинския мост и Ийст Ривър. Агентите, до един мъже, всичките мускулести, млади, гневни и въоръжени до зъби, помръднаха неспокойно, когато Пайк се приближи до бюрото и протегна ръка. Греко се усмихна мило и я пое.

— Благодаря ви, че дойдохте, господин Пайк. Очаквах ви. Седнете, ако обичате. Бен, би ли ни донесъл кафе? Кафе ли предпочитате, или чай?

— С удоволствие ще изпия едно кафе, госпожице Греко.

Тя кимна на чернокосия къдрав младеж, който изхвърча от стаята и след секунди се върна със сребърен поднос с кафе, чаши, захар и сметана. Греко наля две чаши и подаде едната на Пайк, който благодари и се облегна в тежкото кресло. Греко се върна зад бюрото си, седна, наведе се напред и генераторът на властта забуча на пълни обороти.

— Сигурен ли сте, че не желаете да присъства адвокат?

— Обвинение ли смятате да ми предявявате?

— Вие сте наясно със залавянето на вашата пратка.

— Наясно съм. Колегите ми от СКК ме уведомиха съвсем подробно. Разбрах миналата вечер и веднага взех самолета.

— Откъде?

— От Сиукс Фолс. Имах работа там.

— Сиукс Фолс? Сигурен ли сте? Вашето име липсва в регистрите на основните превозвачи по вътрешните линии. Имаме информация, че в петък вечер сте взели чартърен полет от „Ла Гуардия“. В полунощ. Освен това ни уведомиха, че сте отлетели за Харисбърг, а не за Сиукс Фолс. Точното време ни интересува живо, тъй като не може да не сте разбрали, че същата нощ в Ред Хук имаше престрелка, при която загинаха неколцина от хората ми. Стрелял е опитен снайперист. Оръжието е било „Барет Петдесет“. Познавате ли това оръжие?

— Разбира се. Познавам идеално М-осемдесет и две-А-едно. Както го познават и хиляди други бивши армейски стрелци. Четох за Ред Хук. Ужасна история. Самият аз съм попадал под обстрел. Такава безсмислена трагедия!

— Да, вие знаете тези неща. От военното ви досие разбрахме, че сте висококвалифициран снайперист и че години наред сте изпълнявали точно такива задачи за Специалните сили в места като Гватемала, Еквадор и Близкия изток, по време на войната в Персийския залив. Награден сте с Бронзова звезда за заслуги в Ко Рок, въпреки че данните за подвига ви са много оскъдни.

— Оскъдни са. И такива ще останат. Но не съм бил в Ред Хук. Съжалявам.

— Да, но е налице едно противоречие. Както отбелязах, служителката на летище „Ла Гуардия“ каза, че в полунощ сте взели полет до Харисбърг. Не до Сиукс Фолс. Това ни поставя пред една загадка.

— Мисля, че мога да ви дам решението й.

— Така ли? Много се радвам.

— Взех чартър до Харисбърг. В Северна Дакота. Не Харисбърг в Пенсилвания.

Настъпи продължително и тежко мълчание.

Греко стисна зъби.

— Много сте умен, господин Пайк. Не ви го препоръчвам.

— Така ли? Защо не пробвате и вие? Например, когато вашият агент притиска чиновничката в „Слипстрийм“ на „Ла Гуардия“, отправя й куп грозни заплахи и най-общо се държи като главорез от гестапо, при което нещастната жена му казва — след като й е оказан натиск — че самолетът е за Харисбърг, и толкова, умното нещо, което е можел да направи този младеж, е да определи за кой Харисбърг става дума.

— Служителката е казала Харисбърг, Пенсилвания, господин Пайк.

— Не мисля. Видеокамерата в бюрото на „Слипстрийм“ е заснела целия инцидент. Вашият агент е треснал по бюрото с юмрук, викнал е: „Толкова ли беше сложно?“, след което е излязъл, оставяйки на запис последните си думи. Те били „тъпа путка“.

— Този агент току-що е бил загубил трима свои колеги. Така че можем да му простим грубостта. Ние проверихме „Слипстрийм Еъруейс“, господин Пайк. Собственикът е някой си Дарси Прут. По една случайност господин Прут е пълноправен съдружник в „Системи за кризисен контрол“. „Много удобно“ е меко казано.

— Дарси Прут ми е стар другар по служба. И бизнес съдружник. Защо, по дяволите, да не използвам неговата фирма?

— Да се върнем на командировката ви в Северна Дакота. Да разбирам ли, че работите сам?

— Не, с мен имаше още двама души.

— От СКК, така ли?

— Да.

— И те ще потвърдят, че сте били в Северна Дакота, нали?

— Ако ги попитате.

— Непременно ще го направим. И когато си признаят, ще ги обвиним и ще ги изправим пред съда редом с вас.

— Госпожице, жестоката истина е, че наистина бях в Харисбърг и имам свидетели. Съжалявам за вашите агенти. Доколкото разбрах, този Вермилиън е някакъв мафиот. Потърсете снайпериста в техните редици. Целият превозвачески бранш е техен. Възможно е да сте се натъкнали на нещо и хората ви да са били убити по тази причина. Пропуснали сте да попитате за кой Харисбърг става дума. Заяждате се не с когото трябва. Командвате един куп глупаци. Бъдете лидер. Пожертвайте един и продължете напред.

Греко не можа да сдържи изпепеляващия си поглед към един от агентите. Той го посрещна с каменна физиономия.

Тя си възвърна самообладанието и се усмихна на Пайк със стиснати зъби.

— Каква беше целта на командировката ви?

Пайк поклати глава.

— Не мога да ви кажа. Професионалната етика не ми позволява да обсъждам делата на клиентите си.

— Но вие не отговорихте на обажданията ни.

— Не съм ги получил. Харисбърг е точно на границата на Айова. В този район няма мобилна връзка. Освен това бях доста зает. Клиентът ми е крупен земевладелец. Искахме да обсъдим нещата дискретно. Може ли да ви задам един въпрос, госпожице Греко?

— Моля.

— Какъв е статутът на колекцията ми в момента?

— Кажете й сбогом, господин Пайк. Тя е конфискувана.

— Унищожена ли е?

— Още не. Но ще бъде. Вие нарушихте закона, господин Пайк.

— Не признавам, че съм нарушил закона.

— Извършили сте опит за трансфер на забранени оръжия. Това е подсъдно. Оръжия, изрично забранени с федералните разпоредби от 1994 година.

— Мога да възразя — и ще възразя — че тези оръжия са част от колекция с огромна историческа стойност и поради това не попадат под силата на тези наредби.

— В архива ни няма молба от вас за определяне на подобен статут на колекцията ви. Опитали сте се да изнесете от страната нелегални оръжия и да ги продадете на чуждестранен гражданин. Мексикански военен.

— Подадох молба в АТО за уреждане на статута още миналата година. До ден-днешен търпеливо очаквам решение. И имам всички основания да смятам, че колекцията ми не е незаконна, тъй като въз основа на разпоредбите на закона за търговия с оръжие, колекция, за която е подадена молба, не подлежи на конфискация, докато молбата не бъде резолирана.

— Твърдите, че сте подали молба… кога?

Пайк й подаде някаква бланка.

— Ето разписката. И входящия номер.

Тя я измъкна от ръката му и я подаде на един агент, който бързо излезе от стаята.

— Ще проверим. Аз продължавам да твърдя, че опитът за трансфер на оръжие — законен или не — без надлежно уведомяване на АТО е сериозно криминално деяние.

— Напълно съм съгласен с вас. Абсолютно сте права.

— Така ли?

— Без капка съмнение. Разбрах, че сте арестували човека. Разбрах и че след това сте го изпуснали. За жалост, след като е убил двама пазачи, така чух.

— За Джак Вермилиън ли говорите?

— За него. Той е превозвачът и отговорността да декларира товара е негова. Аз го уведомих за съдържанието на контейнера и очаквах да спази необходимите процедури. Все пак това е негова работа, нали? Работа на „Блек Уотър Транзит Системс“.

Гримът на Греко бе подложен на жестоко изпитание.

— Вие сте сключили заговор с господин Вермилиън да укрие…

— Моля? Да не би да имате записи? Касети? Или онези снимки, които агентите ви толкова обичат?

— Имаме свидетелските показания на…

— Неговата дума срещу моята. А доколкото разбирам, неговата дума е дума на трафикант на крадени коли и перач на пари. Мафиот. Вие го казахте. Гледах пресконференцията ви вчера. Бяхте много убедителна. Това ли е свидетелят, когото ще изправите в съда?

Гримът на Греко не издържа. Над порцелановата й горна устна изникнаха капчици пот. Вратата се отвори и агентът на АТО дотича и остави на бюрото някаква разпечатка. Греко се зачете в листа.

— Неприятни вести ли, госпожице Греко?

— Явно сте подали молба колекцията ви да се ползва със статут на историческа ценност. Поне така твърди компютърът.

— Твърди? Та това е вашият компютър.

— Процесът е… данните могат да се фалшифицират. Аз…

— Добре. Значи вече започнах да подправям данни в компютрите на АТО. Изглеждате ми мъничко отчаяна, госпожице. Боя се, че не мога да ви отделя повече време. Има ли друго? Мога ли да си тръгвам? Или предпочитате… да поостана?

Усмивката му приличаше на бръснач.

— Да поостанете? Не, не е нужно да… пооставате.

Пайк се надигна, оправи ръба на панталона си, закопча сакото си и огледа стаята.

— Това вашият офис ли е, госпожице Греко? Впечатляващо. Мислех, че работите в Олбъни.

— Не… преместиха ме. В момента работя в Ню Йорк.

Пайк я изгледа студено.

— Сериозно? Повишение? Честито. Каква прекрасна гледка.

— Благодаря. Не ви задържам. Но нещата съвсем не са приключили, господин Пайк. Ще говорим с приятелите ви от СКК. Искам да ви помоля да не напускате щата.

— Дори не си го помислям. Ще се навъртам наоколо. Можете да разчитате на мен. Междувременно, полагайте грижи за колекцията ми. Знам, че мога да ви имам доверие. Очаквам да ми я върнете, и то скоро. Освен това искам да ви уведомя, че ако някой ваш служител повреди, изгуби или извади за тренировъчни цели дори един-единствен предмет… и ако колекцията ми бъде нарушена по какъвто и да било начин, ще разглеждам подобна постъпка като умишлен акт — акт на преднамерен зъл умисъл — лично от ваша страна и ще ви държа лично отговорна. Професионално. Лично.

— Ооо, с дело ли ме плашите? Разтреперих се. Ваша работа, господин Пайк. Ще се видим отново.

Пайк се усмихна широко.

— Моя работа ли? Много весело, няма що. Желая ви приятен ден.