Карстън Страуд
Никой не умира два пъти (55)

Понеделник, 26-и юни

Офисът на федералната прокуратура

Кръстовището на „Уотър“ и „Пек“, Долен Манхатън

10:15

Валериана Греко се беше облякла особено грижливо за срещата, тъй като веднага след нея щеше да даде пресконференция в съседната зала, точно преди крайния срок за следващата новинарска емисия. Днес бе самото съвършенство, в костюм от сурова коприна на Дона Каран, с цвета на океана край Кайманските острови, убийствено красиво синьо-зелено, което подчертаваше черната й коса и семплите опалови обици. На светещото бюро нямаше нищо друго освен един старинен и безумно скъп комплект писалка и мастилница. Залите за пресконференции на улица „Уотър“ бяха впечатляващи, облицовани в тиково дърво и с портрети на най-видните представители на федералната прокуратура. Френските прозорци в дъното на огромното помещение разкриваха великолепна гледка към Бруклинския мост. Тя реши, че фонът й подхожда особено. Точно в десет и петнадесет една секретарка влезе през отворената врата — Греко беше свела глава и бляскавата й черна коса закриваше лицето й, докато се преструваше, че чете някакъв документ.

— Госпожице Греко, господин Глейзър е тук.

— Поканете го.

Мартин Глейзър пристъпи в стаята, колосан и ефикасен принц на Уолстрийт до последния милиметър, в тъмносив костюм ръчна изработка и идеално лъснати черни чепици, придружаван от двамата си асистенти Кулман и Берн, също в безупречни костюми, с идеално сресани брадички и декоративни очила със златни рамки, хвърлящи искри в лъчите на утринното слънце откъм източния прозорец на Греко, който също предлагаше панорамен изглед към Ийст Ривър.

Глейзър не носеше нищо, но помощниците му залитаха под тежестта на претъпканите с жизненоважни документи черни куфарчета. Глейзър мина по френския килим и подаде пухкавата си розова ръка на Греко, която я пое и разтърси съвсем по мъжки.

— Радвам се да ви видя, господин Глейзър.

— Моля ви, наричайте ме Мартин.

— Радвам се да ви видя, Мартин.

Глейзър забеляза, че не му предложи ответна фамилиарност, но реши да не обръща внимание. Настани се внимателно в единия от подредените пред бюрото три стола — внимаваше достолепната мебел да не изскърца по съвсем недостолепен начин. Греко се върна зад бюрото си и постави отгоре куп документи, първият от които бе синя бланка с емблемата на Министерството на правосъдието.

— Това са предварителните документи. Вие сте наясно, че процесът е сложен и че целта на днешната ни среща е да сключим съвсем принципно споразумение относно управлението на активите на „Блек Уотър Транзит“ и други, с които се сдобихме по силата на закона. Сумите, чиято собственост ще прехвърлим днес, ще останат като акредитиви на сделката, докато не настъпи моментът, в който делото на господин Вермилиън ще бъде окончателно…

— Решено? — предложи Глейзър.

— Да. Затова нека започнем с прочитане на документите за протокола. След това ще направим нотариална заверка на принципното споразумение, което впоследствие ще ни бъде върнато, за да… Кажи, Маргарет?

— Госпожице Греко… може ли само за секунда?

— По-късно, Маргарет. Каквото и да е…

Гласът й замря, защото в стаята влезе Джак Вермилиън, следван от Фланъри Колман. И двамата бяха облечени като за официална битка — с костюми, вратовръзки и идеално изгладени ризи — единственият ансамбъл, който имаше значение на Уолстрийт. Изражението й достави особено удоволствие на Джак — счупена и разкривена маска като пукнато варено яйце. Като забеляза физиономията й, Глейзър се обърна и немощно изписука. Кулман и Берн се надигнаха решително и пристъпиха към Джак. Колман им препречи пътя и вдигна ръка.

— Госпожице Греко, моля да ни извините за нахлуването, но моят клиент и аз решихме, че можем да разрешим някои свои проблеми с един прост обмен на информация. Може ли да седнем?

Греко вече беше натиснала бутона за охраната. Четирима агенти на АТО изтрополиха в стаята и се строиха за атака пред бюрото й. Всичките бяха млади, свирепи наглед и с пистолети на коланите. Приличаха на холивудски екип. Фланъри им се усмихна. Те му се намръщиха.

— Свободно, господа. И двамата сме невъоръжени и освен това господин Вермилиън е тук, за да се предаде доброволно. Искаме единствено да си поговорим преди този процес, госпожице Греко. Ако бъдете така любезна. Знам, че сте разумен човек.

Греко се поколеба, но седна зад бюрото.

— Добре, господин Колман. Но щеше да е по-възпитано, ако се бяхте обадили предварително. Както сам виждате, в момента имам среща.

Глейзър продължаваше да зяпа Джак Вермилиън. Джак му се усмихна, подпря се внимателно на някакво шкафче, скръсти ръце и кимна на Фланъри.

— Благодаря. Благодаря на всички. Искрено се надявам господата от АТО да останат в стаята. Убеден съм, че всички ще се чувстваме по-безопасно в тяхно присъствие. Младежи, някой от вас ще ми донесе ли стол? Малко съм уморен. Все пак работихме цяла нощ.

— Над какво работихте, господин Колман?

— Наричай ме Флан, Вал.

— Над какво?! — изсъска Греко.

— Над разобличаването на един доста тревожен заговор срещу един невинен човек, заговор, който, боли ме да го кажа, Вал, е могъл да бъде разкрит от твоя офис, ако си беше дала труда да приложиш някои от така красноречиво изписаните на кръста зад теб принципи на правосъдието, а именно „Qui pro domina justitia sequitir“. Знаеш ли какво означават тези думи, Вал?

— Естествено, че знам. „Накъдето води силата на правосъдието.“

— В груб превод, да. Поне си схванала основната идея. Значи познаваш един мъж на име Кармайн Даджулия?

Греко застина. Пълната й неподвижност стана очевидна за нея самата едва след като я забелязаха всички останали.

— Познавам го.

— Така. Доколкото ми е известно, той е бил основният информатор по случая на Джак Вермилиън. Вярно ли е?

— Това е поверителна информация, господин Колман. Съобразявайте се с мерките за сигурност. Безопасността на нашите информатори е жизненоважен фактор.

— Разбира се. Е, добре, ако не друго, поне ще ускорим процедурите… Останете, ако обичате, господин Глейзър.

Глейзър беше станал и се канеше да напусне стаята. Кулман и Верн не помръдваха от местата си.

— Чудя се дали господата от АТО не биха убедили господин Глейзър и съдружниците му да поостанат още малко.

Глейзър пребледня, когато двама агенти застанаха малко по-наблизо и го фиксираха с немигащи погледи.

— Това е абсурд!

— Стига си хленчил, Марти — обади се Джак. — А бе защо винаги хленчат? Затваряй си човката, ясно?

Фланъри го изгледа строго.

— Процедурите са сериозна работа, Джак. Знам, че напоследък ти се насъбра повечко напрежение, но не е нужно да грубиянстваш.

Джак му се усмихна.

— Радвам се да ви осведомя, че получихме писмените показания на този ваш таен информатор, Кармайн Даджулия — Фланъри го произнесе като име на някаква венерическа болест, — от които донесох няколко копия… о, колко чудесно, мисля, че има за всички. Младежо, извинете, бихте ли…

Адвокатът държеше десет дебели пачки документи със сини подвързии и логото на адвокатската си кантора. В момента търсеше помощ от агента на АТО, който се поколеба, но след това ги пое и подаде по една на Греко, на Глейзър и на другите от АТО. Фланъри пропусна Кулман и Берн. Джак нямаше как да не отдаде дължимото възхищение на дъртото копеле. Беше превърнал агентите в съдебни заседатели, запазвайки си ролята на съдията. Беше превзел стаята. В правния факултет на Харвард не преподаваха такива неща. Трябваше да си завършил Йейл.

— Чудесно. Благодаря ви. Нека ви представя сбито изложение на тези показания, които, както сами виждате, са надлежно заверени от свидетели и нотариус и които господин Даджулия бе така добър да даде напълно доброволно, без да му бе оказван абсолютно никакъв натиск или принуда. Ако желаете, мога да ви предоставя видеокасети със запис на това разобличаващо интервю, което взехме в неговата кола.

Греко разлистваше страниците с погледа на експерт. През това време лицето й смени цвета си на няколко пъти. Накрая каза:

— Хайде, да прекратим представлението дотук… Флан. — Вложи в гласа си толкова ирония, колкото можа. Джак реши, че вече обмисля как да извърти нещата така, че да се представи в изгодна светлина. Тази жена не падаше по гръб.

Фланъри изви вежди в театрална загриженост.

— Да прекратим представлението? Господи, Вал! Та нали самата ти вече цяла седмица го разиграваш? Преследваш този беден човечец по цялото източно крайбрежие. И продължаваш, ако нямаш нищо против. В показанията си господин Даджулия потвърждава, че самият той е натоварил крадените коли в контейнера, който открихте на борда на „Агава Каньон“, и че той е източникът на откритите също така от вас изцапани с кокаин пари.

— От къде на къде ще го прави? Каква му е ползата от цялата работа?

— Оказала си му доста силен натиск, скъпа. Искала си информация. Искала си да отбележиш точки. Франк Торинети е бил пръв в списъка ти. Даджулия ти е дал друг човек. Когото ти започна да унищожаваш с наслада. Джак Вермилиън.

— Даджулия ми даде информация, която уличава клиента ти. Не сме извършили нищо незаконно…

— Не те виня, че си била подведена от информатор. Виня те, че си пропуснала нещо много по-интригуващо. Ти си изиграла Даджулия, но и той те е изиграл. Той се е оказал по-добрият тактик от двама ви. Подценила си го и той ти е подложил крак.

— Това е абсурд. Давай по същество.

— За мен е удоволствие. Господин Даджулия потвърждава, че преди няколко седмици намиращият се тук господин Глейзър е осъществил контакт с него и му е разяснил доста подробно как точно е възможно господин Вермилиън да бъде уличен в трафик на наркотици и пране на пари. Очевидно е имал предварителни сведения за господин Даджулия от общи познати в… развлекателната индустрия. Освен това му е очертал в най-общи линии последствията от закона „Антимафия“ и специфичните обстоятелства, позволяващи легалната конфискация на нечии активи. Фирмата на господин Глейзър вече е била проучила „Блек Уотър Транзит“ под предлог да направи оферта за реорганизация на пенсионния фонд и са били стигнали до извода, че асоциирането на господин Вермилиън с определени личности, за които се смята, че са от Коза Ностра, е идеалната предпоставка за подобна… стъпка. Ти сама призна, че повечето служители на правосъдието в Олбъни са тайно убедени, че Джак Вермилиън е бил — обичам тази дума — мафиот. Признавам, че аз също хранех известни съмнения. Значи петното, ако мога да се изразя така, вече е било лепнато на човека. Липсвала е само една амбициозна — и лековерна — прокурорка, прославила се през последните шест години с поредица от изключително агресивни действия в ущърб на бизнесмени — и бизнесдами — от най-различни области. Казаха ми, че в твоята среда си известна като Кралицата на пиратите.

— Това е абсурд!

— Не съвсем, Вал. В тези папки пише всичко. Прочети го и плачи, скъпа.

— В умишлена злонамереност ли ме обвинявате, господин Колман? Защото умишлената злонамереност е…

— Едва ли е злонамереност, Вал. Обвинявам те в тъпота. Чиста, неудържима и безогледна тъпота. Тя е причинила много повече злини на този свят, отколкото злонамереността. Приеми го, скъпа, ако все пак се надяваш да постигнеш нещо във Вашингтон. Игричките на Даджулия са истинско „Не се сърди човече“ в сравнение с интригите край Потомак.

Греко помълча няколко секунди, после попита:

— Ами Ърл Пайк? Клиентът ти и за него ли има обяснение?

— Клиентът ми няма обяснение за Ърл Пайк. Той е твой проблем. Тогава ти вече си била задействала операцията срещу клиента ми. Операция въз основа на предоставената от господин Даджулия информация. Предполагам, че моментът на… удара… е зависел от господин Даджулия, нали?

— Той… ни каза, че знаел кога Вермилиън възнамерява да прекара колите. Каза, че ще ни се обади допълнително за точното време и място.

— Значи той е контролирал операцията?

— Да. Така излиза.

— Затова, когато господин Пайк му се обадил във връзка с колекцията си, Даджулия, който е имал бегла представа що за човек е, решил да го свърже с Джак. Вариантите били два. Джак или е щял да откаже превоз на контейнера, или е щял да се съгласи. Ако се съгласял, информаторът на Даджулия в Ред Хук е щял да му каже кога пристига контейнерът. Даджулия е щял да се погрижи търсеният от вас контейнер да бъде на борда на същия кораб, същия ден. Оръжейната пратка просто е подсладила акцията срещу Джак.

— Но Вермилиън дойде при нас и сам ни информира за сделката с Пайк. Даджулия какво е очаквал от този ход?

— Изобщо не го е очаквал. Донесението на Джак срещу Пайк е било тотална изненада за всички. Всичките му приятели са го посъветвали да не го прави. Аз също. И то доста настойчиво. Предполагам, че постъпката му ви е дошла като истински шок. Чудя се защо още тогава не преосмислихте мнението си за него.

— Аз… ние предположихме, че е някакъв вид диверсия. Освен това операцията вече беше в ход.

— В ход ли? Господи!

— Къде е сега господин Даджулия?

— В една болница в Олбъни. Под полицейска охрана.

— Каква болница? Тези показания са невалидни, ако са дадени вследствие на някакви изтезания. И нямат абсолютно никаква доказателствена сила.

— Мисля, че господин Даджулия ще бъде напълно съгласен с вас. От вас искам единствено да се заемете със случая и да разследвате тези показания по един безстрастен и професионален начин. Или както пише на кръста, накъдето посочи правосъдието — в крайна сметка това ви е работата. Подозирам, че ще откриете в миналото на господин Глейзър достатъчно инкриминиращи факти, които да ви позволят да възбудите съдебно дирене за организиране на престъпни заговори. Например, ние установихме, че господин Глейзър е бил основното свързващо лице в три други случая на федерална конфискация. Приложил съм докладите към показанията на Даджулия. Покупката на конфискувани компании на преференциална цена от правителството на САЩ явно е специалитет на „Галицин, Шенг и Мънро“. Ако и с тази помощ не си изградиш дело, скъпа, може би трябва да си потърсиш друга работа.

Тук Глейзър не издържа.

— Нямам намерение да слушам повече глупости. Нямате никакво право да ни задържате. И няма да седя тук и да слушам как ни клеветите.

— Злепоставяте — вметна Греко. — Клеветата е в писмен вид.

Фланъри поклати глава.

— Не знам. Ние сме го изложили и в писмен вид. Можете да ме съдите за злепоставяне и клевета.

— Няма значение — отвърна Глейзър. — Ние си тръгваме.

После тръгна към вратата. Кулман и Берн останаха по местата си. Глейзър се обърна и ги изгледа.

— Хайде.

— Наистина ли възнамерявате да го обвините? — попита Кулман. — Защото ако е така, аз искам сделка. Нямам намерение да влизам в панделата заради тоя педераст.

— Анди!

— Аз също — намеси се Берн.

На Глейзър му призля.

— Не ви задържам, господин Глейзър. Да ви предложа ли адвокат? — обади се Греко. — Пак ще се видим. Пусни го, Бен. Господин Кулман, господин Берн, вие можете да останете. Ще поговоря с вас по-късно. Господин Колман, може ли две думи насаме?

— С удоволствие. Джак може ли да си ходи?

— Джак Вермилиън все още е загазил до гуша. Убил е двама пазачи в Бийч Хейвън и е екзекутирал три деца в Пенсилвания. Или ще отрече и това?

— Вал, ти си истински бултериер. Човек би си помислил, че темата за Хейзълтън ще се радва на известна… деликатност… в този офис, тъй като инцидентът е възникнал, докато сте следели сигнала от джипиес предавателя на маршалския микробус. Може да се спори — и ако продължаваш да настояваш, ще се спори — че сте съвсем официални съучастници в смъртта на тримата непълнолетни. Един господ знае как ще свърши цялата история.

На бузите на Греко разцъфнаха две рози и едновременно с това челото й стана малко по-бледо. Фланъри Колман се възползва от паузата, за да хвърли една коварна усмивка към Джак.

— Джак, не ти ли се пуши?

— Предпочитам да остана.

— Джак, с госпожица Греко ще правим неща, които са само за очите на юристи. Моля те, излез.

Джак излезе.