Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Rising Sun, 1991 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Боян Панчев, 1993 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,1 (× 29 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми (2016)
Издание:
Майкъл Крайтън
Изгряващо слънце
Американска
Първо издание
Редактор на издателството: Елена Константинова
Художник: Тотко Кьосемарлиев
Художествен редактор: Веселин Цаков
Технически редактор: Веселин Сеизов
Коректор: Людмила Стефанова
Предпечатна подготовка: Екатерина Тодорова, Пламен Пеев
Формат 16/60/90
Печатни коли 23,5
ИК „Хемус“ ООД, София, 1993
ISBN 954-428-058-8
Печат ДФ „Полиграфически комбинат“, София
История
- — Добавяне
Асансьорът бързо се спускаше. Конър се облегна о стъклената стена на кабината.
— Съществуват много причини човек да мрази японците, но на Греъм не му е известна нито една от тях — въздъхна той. — Знаеш ли какво си мислят те за нас?
— Не знам.
— Смятат, че американците са прекалено нетърпеливи, за да създават теории. Според японците ние не отделяме достатъчно време за съзерцаване на света и поради това не разбираме същността на нещата.
— Това постулат от дзен ли е?
— Не — засмя се Конър, — просто наблюдение. Попитай който и да е японски търговец на компютри какво мисли за своите американски партньори и той ще ти каже именно това. Няма японец, общувал с американци, който да не е на същото мнение. Като гледам Греъм, напълно ги оправдавам. Той няма опит с японците, нито пък ги разбира. В главата му е пълна бъркотия от предразсъдъци и вестникарски измишльотини. Греъм не знае нищо за тая нация и дори не се опитва да научи…
— Значи според теб той греши и момичето не е убито от японец?
— Не съм казал такова нещо, кохай — отвърна Конър. — Възможно е да се окаже прав, но в момента…
Вратата се отвори и пред нас се ширна балната зала. Оркестърът свиреше „Лунна серенада“. Две двойки влязоха в асансьора. Мъжете изглеждаха като търговци на недвижими имоти: косите им бяха побелели, целият им вид говореше за солидност. Жените бяха хубави и леко глуповати. Едната от тях каза:
— На живо е доста по-ниска.
— Така е… Този с нея гаджето ли й е?
— Сигурно. Не се ли снима с нея в онзи видеоклип?
— Май беше същият.
Единият от мъжете се намеси в разговора:
— Мислиш ли, че циците й са силиконови?
— Вече не остана жена, която да не си ги е понапомпала.
— С изключение на мен, естествено — изкикоти се другата.
— Което си е вярно, вярно си е, Кристин.
— Но обмислям дали не е време и аз да се разкрася. Видя ли Емили?
— Направила си ги е огромни!
— Джейн е виновна. Тя първа си ги напомпа и сега всички искат като нейните.
Мъжът погледна надолу през прозрачната стена на кабината.
— Страхотна сграда — възкликна той. — Довършителните работи са изпълнени невероятно прецизно. Обзавеждането също си го бива. Сигурно е струвало цяло състояние. Напоследък работиш ли с японците, Рон?
— Около двайсет процента от бизнеса ми е с тях — отвърна другият. — Доста по-малко от миналата година. Заради тия японци трябва непрекъснато да се упражнявам на игрището си за голф. Петимни са да играят голф.
— Двайсет процента ли?
— Да. Сега изкупуват имоти в Ориндж Каунти.
— Защото Лос Анджелис вече е техен — разсмя се една от жените.
— Общо взето, така е. Купиха и онзи небостъргач, Арко. — И мъжът посочи през прозрачната стена. — Предполагам, че притежават около седемдесет, седемдесет и пет процента от центъра на града.
— А какво ще кажеш за Хавайските острови?
— Те са си техни. Деветдесет процента от Хонолулу, сто процента от Кона коуст. И навсякъде строят като побеснели игрища за голф.
— Дали ще покажат партито утре в „Ентъртейнмънт тунайт“[1]? Имаше доста камери.
— Да не забравим да го гледаме.
— Мосугу де гозаймасу — обади се асансьорът.
Спряхме на нивото на подземния паркинг и двете двойки слязоха. Конър ги проследи с поглед и поклати глава.
— Няма друга страна по света, в която хората съвсем спокойно да обсъждат факта, че градовете им се разпродават на чужденци.
— Какво ти обсъждане? Тия бяха баш продавачите! — възмутено възкликнах аз.
— Да. Американците се натискат да продават. Това смайва японците. Те смятат, че извършваме икономическо самоубийство. И са прави.
Както си говореше, Конър натисна копчето, върху което пишеше „Алармен сигнал“.
Разнесе се тихо бръмчене.
— Защо го направи?
Конър погледна към видеокамерата, прикрепена в ъгъла на тавана на кабината, и махна весело пред обектива.
По вътрешната уредба се чу глас:
— Добър вечер, господа детективи. С какво мога да ви бъда полезен?
— Вие от охраната на сградата ли сте? — попита Конър.
— Да, сър. Асансьорът ли е повреден?
— Къде се намирате?
— На приземния етаж, в югоизточния край на фоайето, зад асансьорите.
— Благодаря ви — рече Конър и натисна копчето за приземния етаж.