Аарон Флетчър
Майка Австралия (10)

10.

Видът на Дуулиба заблуждаваше — тя се оказа всъщност много жилава и здрава. Всеки ден тичаше с часове наред, докато вършеше ежедневните си задължения, и то без видима умора. Вечер се грижеше за Майра, мълчаливо вечеряше, после се свиваше тихо до огъня и бързо заспиваше. Сънят й обаче бе лек, и при най-малкия шум около лагера единственото й кървясало око дълго и подозрително се взираше в мрака.

Пасището, което Гарити беше използвал, преди да отведе овцете си за стригане, беше изчерпано и когато се завърнаха с Майра, той откри едно място в близост до Скосения хълм, където да се установят. То бе голо и пашата на него бе по-оскъдна, но хълмът осигуряваше защита срещу студените зимни ветрове, така че той реши да премести там овцете за през зимата, а през пролетта да ги откара към по-добрата паша на североизток. Цялата местност беше богата на минерали и разноцветни глини и по нея личаха следи от временни лагери на аборигени. Последното притесни Гарити. Майра обясни, че малки групи от тях предприемат пътувания по тези места обикновено само рано напролет, с цел да си набавят необходимите им за украса глини.

Един ден Майра и Дуулиба намериха в подножието на хълма малка пирамидка от натрупани камъни, която за тях се оказа, че има огромно, даже свръхестествено значение. Макар и трудно, те му обясниха, че пирамидката е сигурен знак за това колко подходящо е мястото за раждането на детето.

Майра се мъчи цели тридесет и шест часа, преди бебето да се появи на бял свят в един сив и мразовит ден. Пат трошеше леда в няколко локви, за да напои овцете, когато забеляза над колибата да се издига гъст пушек — сигнал, че бебето се е родило. Той прибра овцете в заграждението и се запъти към колибата, като се препъваше в храсталаците. Беше недоспал, измръзнал и гладен.

На вратата го посрещна Дуулиба, опушена, с по-кървясало от всякога око и безкрайно уморена. Току-що хвърлената в огнището плацента още тлееше. Бледа и изтощена, Майра спеше прегърнала малко кафявичко момченце. Гарити ги зави хубаво с одеялото и без да промълви, излезе и се загледа в бягащите мрачни облаци. Той се загърна в палтото си от овчи кожи и си помисли, че сигурно е трябвало да каже или да направи нещо, но не можеше да се сети какво. Докато се връщаше към заграждението, той реши да нарече детето Колин.

Тъй като раждането беше трудно, мина цял месец, преди Майра да укрепне достатъчно и възстанови предишната си енергия. Бебето определено приличаше на Пат, имаше неговите сини очи, а косицата му беше кестенява и по всичко личеше, че ще израсне висок и силен като баща си. Майра и Дуулиба го украсяваха, изписвайки с глина непонятни знаци върху му, чието значение им беше трудно да обяснят, но които явно имаха някакво свръхестествено значение. Пат ги намери безвкусни и ненужни, и забрани на Майра тази практика. За да я запази от изкушението на глината, той реши, че е време да потеглят на североизток. В продължение на няколко дни пътят им минаваше покрай ниски хълмове, покрити с камънаци и шубраци. По-голяма част от времето за детето се грижеше Дуулиба, само от време на време спираха, за да го накърми Майра. Когато Гарити разбра, че жените са започнали да го захранват с овче месо и хляб, които му дъвчеха, изрично им забрани да му дават залъци от змии, гущери и насекоми.

Скоро времето омекна, а се промениха и околностите, през които минаваха. Тук-там се забелязваха ливади и горички. След още няколко дни той се установи на лагер в един район с добри пасища и изобилие от вода, на няколко мили от лобното място на нападналите ги преди време мародери. Майра се оправи напълно от раждането, възвърна сластолюбието си и много скоро забременя пак.

Тогава и Уилямсън направи първото си посещение за новата година. Той беше очарован от детето и с удоволствие играеше с него, което доста изненада Гарити. Уилямсън остана няколко дни и с малкия в ръце дълго беседваше с Гарити край огъня вечер. Овцете, които бяха купили, бяха докарани и двама новонаети овчари се грижеха за тях. По всичко личеше, че бъдещото парцелиране и документите за притежание на земя щяха да се определят от завареното положение на ползване и стопанисване на същата. Това беше накарало Уилямсън да наеме нови хора и да огради колкото се може по-обширни участъци. Желанието му беше да огради земите на юг чак до Скосения хълм.

Втората бременност на Майра вървеше трудно, защото лятото беше извънредно сухо и горещо. Стана ясно, че бебето ще се роди по времето, когато овцете трябва да бъдат откарани за стригане. Загрижен, Уилямсън предложи да изпрати помощници, за да не се налага и Майра да прави прехода, но тя отказа категорично по причини, които трудно можеше да обясни. Ала няколко седмици преди времето за тръгване, бебето се роди мъртво и Майра с мъка понесе дългото пътуване.

Далеч, преди да стигнат фермата, Гарити забеляза, че хората на Уилямсън не стояха със скръстени ръце — промените се забелязваха във всичко. На много места храсталаците и дърветата бяха изкоренени, ливадите бяха старателно оградени в продължение на километри. Постройките в самата ферма бяха повече и изглеждаха стегнати и здрави, а край реката селището на аборигените се беше разраснало.

Майра отдаваше несполучливото раждане на неподходящото място далеч от Скосения хълм, но на Пат все повече му се струваше, че гневи Бог, като живее с нея без венчавка и, за да не си докара още беди, реши да използва случая, докато са във фермата и да узакони брака си.

Един пътуващ мисионер ги венча след седмица, като техни свидетели бяха Уилямсън, Айвърсън и неговата жена. Церемонията беше кратка. Свещеникът ги благослови и подари на Майра една малка Библия, като инструктира Пат да й чете от нея.

След като се върна в своите пасища заедно със стадото си, Гарити с нетърпение зачака първото идване на Уилямсън, за да разбере колко вълна е получена от неговото и общите им стада и как е преминала продажбата. За негова голяма радост всичко беше преминало добре и неговия дял в общото начинание възлизаше на хиляда и петстотин гвинеи. На Пат бъдещето му изглеждаше доста розово. Далеч не така го виждаше Уилямсън обаче. Пазарът на вълна като цяло беше в рецесия и продажбите ставаха все по-трудни. Икономически затруднения бяха предизвикали банкрута на две банки в Сидней, тъй като бяха провеждали твърде оптимистична кредитна политика. Надниците растяха, а на всичко отгоре и здравето му беше разклатено.

Когато същата есен Гарити отново откара овцете за стригане, искаше на всяка цена да остане във фермата, докато разбере колко вълна се бе получила, но Майра отново очакваше дете и настояваше то да бъде родено на същото място, където беше роден Колин. Той дълго я уговаря да останат, но тя остана непреклонна. Най-накрая той отстъпи и поведе стадото си към района около Скосения хълм. С помощта на двете жени Гарити построи стабилна барака в непосредствена близост до каменната пирамидка. Той познаваше околността добре и затова не му беше трудно да открие следи от чужди стада и хора. Това обстоятелство го стресна и раздразни, защото беше свикнал с мисълта, че пасищата в района са негова територия.

Не беше минал и месец, откакто се бяха установили в новия лагер, когато една сутрин Майра и Дуулиба започнаха припряно да се приготвят и шетат. Пат бързо схвана, че е дошло времето да се роди новото дете и без много приказки взе Колин със себе си и отиде да наглежда стадото си, въпреки че навън вятърът духаше свирепо. Късно следобед той забеляза сигналния огън и без да се бави се запъти към бараката. Този път Майра бе родила момиче. Пат стоя дълго загледан в малката, усмихвайки се на нещо свое, реши да я кръсти Шийла — на майка си.

Приликата между Колин и баща му се засилваше все повече с израстването на момчето. От майка си той беше наследил тъмната кожа и аборигенските черти, а от Пат — чистите сини очи и чупливата кестенява коса. При Шийла обаче смесването на кръвта беше взело друга насока. Очите й бяха блестящи и черни, а кожата й тъмна, но чертите на лицето й бяха много красиви и определено англосаксонски. Тя също беше едро бебе, не като Колин, но все пак по-едро от обичайното.

След раждането на Шийла Пат започна да отделя по-голямо внимание на Колин, защото забеляза, че момчето проговаря на езика на майка си, а това определено не му харесваше. Веднага щом тръгнаха обратно на север, той започна да задържа Колин почти по цял ден покрай себе си. Даваше му да си играе с кучетата, а когато се измореше, го качваше на коня или го носеше на ръце и надълго и нашироко му разказваше куп неща. Малкият слушаше в захлас с ококорени очи баща си, сякаш разбираше всяка негова дума.

При следващото си посещение Уилямсън донесе захаросани плодове и сладки за Колин и остана очарован от Шийла за радост и гордост на Майра. Донесе им и една торба с картофи — голяма рядкост във вътрешността. Всъщност, това бяха първите картофи, които Пат виждаше от години наред. Но в сравнение със сладките корени, които Майра и Дуулиба печаха направо в жарта, те му се видяха доста безвкусни.

Стадата, от които Пат имаше дял, се бяха възпроизвели добре предишната година, а количеството произведена вълна също беше значително. Уилямсън не беше получил все още известие как бе минала продажбата. Освен това изглеждаше някак странно незаинтересован и разсеян. Гарити го беше виждал във всякакви настроения, но този път явно имаше нещо недоизказано и доста обезпокоително.

На другата сутрин всички станаха рано, както винаги. Жените приготвиха закуската и се захванаха с ежедневното си домакинство, а Пат и Уилямсън взеха със себе си Колин и изкараха овцете на паша. Към обяд седнаха на сянка под едно дърво. Уилямсън запали лулата си и като се усмихваше към припкащото дете, каза:

— Ще се гордееш с него някой ден, Пат.

— Да, ако излезе толкова свестен мъж, колкото свястна жена е майка му. Колебаех се доста, преди да се реша да създам деца с местна жена, но сега не съжалявам.

— Имаш право. Тя е по-малко дивак от много бели жени, които познавам. Аборигените могат да ни научат на много неща, стига да си отваряме добре очите и ушите.

— Е, че това е така, за мен вече няма две мнения. Твоето семейство също е добре, нали?

Уилямсън замълча за дълго. Погледът му беше безизразен и зареян надалеч в равнината. Пат усети, че е задал неудобен въпрос и смутено погледна встрани. Но Уилямсън заговори:

— По-голямото ми момче прекара миналото лято в Сидней.

— В Сидней?

— Да, работи за зет ми, който е дребен бизнесмен. Изглежда тази работа ще е по-подходяща за него. Комарите и мухите много го тормозят тук. Сега пак го пратих там.

Уилямсън поклати глава, плю настрана, после пак сложи лулата в устата си и продължи провлечено:

— Майка му ми пише, че градът е по-подходящо място за него. Така ми писа преди и за малкия — той въздъхна тежко, усмихна се тъжно и продължи: — Знаеш ли, Пат, тебе те чувствам повече като син, отколкото моите собствени.

Това изказване доста смути Гарити и той притеснен замълча за дълго, преди да каже:

— Не зная какво щеше да стане с мен, ако ти не ме беше взел от сиропиталището, Франк.

— Ти си направил точно толкова за мен, ако не и повече, Пат, приятелю.

Гарити кимна в отговор, след което двамата мъже дълго пушиха, загледани мълчаливо в далечината.

През целия следващ ден Уилямсън беше разсеян и затворен. Само от време на време се засмиваше на всевъзможните детински игри, които Колин измисляше с разни пръчки и камъни.

Късно следобед всички седнаха да хапнат край огъня. Докато Майра и Дуулиба вдигаха остатъците от вечерята и ги хвърляха на кучетата, Пат и Уилямсън спокойно пиеха чай и пушеха. Изпускайки облачета дим и замечтано загледан в огъня, Уилямсън каза:

— Решил съм да зарежа всичко, Пат.

Гарити чу добре, но сякаш не искаше да повярва. Овцете, които притежаваше, не бяха достатъчни за създаването на самостоятелна ферма. След няколко години може би да, но не и сега. Нямаше и пари да купи необходимия брой. Освен това Уилямсън се беше държал толкова справедливо и бащински с него, че дори мисълта, че ще работи за някого другиго, бе мъчителна. Споменът за сиропиталището беше твърде замъглен в съзнанието му и му се струваше, че през целия си живот не е вършил нищо друго.

— Един мъж трябва да прави това, което чувства, че трябва да прави, Франк — тихо каза той.

— Да, или това, което просто трябва да прави. Здравето ми е влошено, не мога вече да се справям сам, а и от известно време си мисля, че ще бъде пълна глупост да разширявам работата и да се трепя, както досега, за да създам нещо за синовете си. Ще гледам да се погрижа вече за старините си, защото те явно са избрали вече своя път.

— А какво ще стане с твоята ферма?

— Предполагам ще можеш да се грижиш за нея вместо мен, нали, Пат?

— О, да, с най-голяма радост! Но ако трябва да съм съвсем честен, ще трябва да ти кажа, че мечтая да имам своя, собствена ферма някой ден.

— Прекрасно те разбирам. Защо тогава не я купиш вместо само да я стопанисваш?

— Но… ти знаеш, че нямам достатъчно пари, за да купя фермата ти, Франк!

— Успокой се, сега няма да искам от теб цялата сума. Стоката, постройките и подобренията, които направих, струват над десет хиляди гвинеи. След тазгодишната разпродажба на вълна твоите пари ще станат над четири хиляди гвинеи. Значи разбираме се така: ще ми дадеш две хиляди на ръка сега, а останалите осем хиляди ще ми изплащаш по хиляда на година.

Пат се огледа възбудено наоколо с блеснали очи, а после се засмя и каза:

— Добре, съгласен съм!

— Съгласен си, но внимавай, Пат. Идват трудни времена и мнозина ще фалират и без да им тежат дългове като твоя. И запомни — аз не ти продавам земята, защото този въпрос още не е решен и кой ги знае ония копелета в Сидней и Лондон какво ще измислят. За наводненията, пожарите, кучетата динго и крадливите овчари изобщо няма да ти споменавам, а един господ знае още какви премеждия ще ти дойдат до главата.

— Ще се боря — тихо, но решително промълви Гарити, — и да пукна, ако не се справя с всичко!

Уилямсън се покашля, за да прочисти гърлото си, потупа приятеля си по рамото и с горчив тон промълви:

— Ех, Пат, ако само беше мое момче, щяхме да покрием целия Ню Саут Уейлз с овце, та да изядат ушите на хората наоколо! Но нищо, хайде, както и да е. Желая ти успех и вярвам, че няма да ме подведеш.

— Няма. Ще видиш. Аз дори вече реших как ще нарека фермата, която един ден ще бъде моя. „Уайамба“ ще я нарека, Франк.