Метаданни
Данни
- Серия
- Вестник „Будилник“
- Година
- 1873 (Обществено достояние)
- Форма
- Очерк
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 3 гласа)
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне
На 11 маия, когато синца празнуваме рахатлъкът на българският народ под турската месечина, в българската капела (българите носят шапки, но защото ние живееме в Букурещ и носиме капели, то и капелата е българска) станало голямо дипломатическо събрание под председателството на дългокосият хаджи Хайвата. Освен шестех присъствували още консули, монсули, кокони, мукони и сякаква рая. Нямало само „мошеници“, а това е чудно — между такива хора да няма мошеници. На това събрание решили — но знаете ли, какво решили? — решили и „попили“ şi pe domnu Mânzof[1], като човек политик, с кокал наградили, — решили, че слънцето трябва да изгрява откъм изток, че дядо владика може да е непразен и че г. Владикин е велик педагог и голям оратор, та затова и казаното от него слово било тъй трогателно, щото никой не можал да го чуе. Едно само не могли да решат на това събрание: защо се е пяло „херовикото“ два пъти? Дали за салтанат, или за това, че дядо владика сбъркал вратата на олтаря и влязъл в софраджерията да нареди такъмите и да опита „бяла рада“. Длъжността на лакей трябвало да изпълни други някой, но тая година мандарините се показали много деликатни към гостите си: един от тях благоволил дору да каже: „Елате — елате и пийте, та да не речете като лани че сме ви изпъдили.“ Големи хора! Голям ум! Голяма и деликатност!