Христо Ботев
Фабрика за попове

Чухте ли? Епархиалното събрание в Шумен размислило и решило да отвори фабрика за попове (тъй и казва дописникът на „Право“ — фабрика); а някой си г. П. Иванов (той е дописникът) иде и доказва — и много умно доказва! — че в тая фабрика трябва — и непременно трябва! — да се фабрикосват и учителите за основните ни училища; защото — слушайте с внимание! — ако учителите не бъдат като поповете и поповете като учителите, сир., ако се не леят и едните, и другите в една и същата фабрика, та да могат, разбира се, да се слеят развратните учителски истини със светите попски лъжи, то бир тюрлю^[1] народът ще може да се просвети и да разбере, че за спасението на душата си трябва да яде праз, ряпа и камъни, а поповете, и учителите — печени патки и… (в скобки да кажа, да ходят с посинели носове).

Добро, много добро, че има такива хора, които искат да вкарат цял народ в царство небесно. Само — я слушайте, господа, да си даде и „Будилникът“ мнението: не ще ли бъде добре, доде да начне да работи тая фабрика, да се курдисат нейде още отсега някой и други кюпове, та да се попривапцоват ако не вехтите попове, то барим тия, които попят сега т. т. преосвещенство; защото т. т. преосвещенство попят уж добри попове, а народът — прост народ! — вместо благодарност повтаря старата си поговорка: „Вържи за опашката на магарето 1000 гроша (О! Много са при сегашните оскъдни години, р.) и проводи го при владиката, то той и него ще опопи.“ Както щете, ала като се цопат поповете барим в кюп, то народът и да им познае кожата, и ще рече: „Добри са, че са минали през огън.“

Добре е такава фабричка да се отвори в „Търновбург“, защото там учебните заведения цъфтят като „бабин косъм“, та хич олмасе^[2] и фабричката ще цъфне, като кисело зеле през марта.